Ракът е болест на клетките толкова, колкото задръстването е болест на автомобилите. Ако ще цял живот да изучавате двигателя с вътрешно горене, няма да разберете по-добре проблемите на трафика... Задръстването е резултат от грешка в нормалните отношения между движещите се коли и тяхната среда, а настъпването му не зависи от това дали самите те се движат нормално.
СЪР ДЕЙВИД СМИТЪРС,
сп. Лансет, 1962 г.
Ви, известна доскоро като Ева Енслър149, нашумя през 90-те години на миналия век с пиесата си Монолози за вагината, за която Ню Йорк Таймс писа, че е вероятно най-значимата творба в политическия театър през последното десетилетие. С този шеметен успех започна и животът ѝ на активист. Неустрашим застъпник и защитник на правата на жените, тя пътува по целия свят, за да види с очите си кървавите последици от масовите изнасилвания и жестокост в Босна и раздираната от войни Демократична република Конго.
За Ви политическото е лично. В мемоара си В тялото на света, който едновременно ще разкъса сърцето ви и ще го изпълни с тържествуващо ликуване, разказва за изпитанието си с рака на матката в животозастрашаващия четвърти стадий. И задава един стъписващо откровен и проницателен въпрос: Дали това е рак от изнасилване? Баща ѝ я насилвал години наред, започвайки, когато била съвсем малка, като хроничното малтретиране било съпътствано от тежък емоционален, а по-късно и ужасяващ физически тормоз. През цялото време майка ѝ, осакатена от страданията в собственото си детство, сякаш не забелязвала и/или предпочитала да мълчи. Малката Ева се бояла, че предава майка си, защото има връзка с баща си.
– Когато си дете и баща ти извършва кръвосмешение с теб, ти се струва, че ти си предателят – сподели тя в онлайн интервю. – И майка ми ме мразеше за това. Мразеше ме, задето той ме обожаваше.
Токсичните самообвинения са едно от изтезанията, които травмираното дете понася. През голяма част от живота си Ви е ненавиждала себе си, подобно на много жертви на насилие в ранна възраст.
Как съм го получила? – пише тя за появата на рака. – Дали заради ежедневните терзанията в продължение на 57 години, че не съм достатъчно добра?... А може би заради натиска да докарам 18 000 души в „Медисън Скуеър Гардън“ или 40 000 в „Супердоум“?150... Дали заради опашката от двеста жени, която се събираше в стотици малки градчета години наред след всяко представление и всяка беседа – жени, които искаха да ми покажат своите белези, рани и воински знаци?... Или заради градските пестициди?... Или заради първия ми мъж, който спеше с най-добрата ми приятелка?... Или защото спях с женени мъже?... Заради недостатъчните граници... или заради многото стени?
Когато я попитах какво мисли сега, Ви се засмя, но сякаш сардонично:
– Мисля, че е комбинация от всичко това. Но ако е имало една основна причина да се разболея, тя е била неосмислена – не бях навлязла достатъчно дълбоко в преработването на травмата.
След това отбеляза нещо много съществено за болестта по принцип:
– Болестта не е нещо. Тя е поток от енергия; еволюция или деволюция, която се случва, когато не си бъден и свързан и животът ти се управлява от травмата. Мисля, че е огромна грешка да се смята за нещо материално, защото тя е много повече психично, духовно и емоционално състояние.
Тази изстрадана перспектива повдига някои непознати, потенциално плодотворни въпроси. Възможно ли е – пише тя, – когато си се разболял, да не си бил в стадий [от болест], а в процес? А ракът да е твой учител – подобно на разбитото сърце, смяната на работата или ходенето на училище? Какво ще стане, ако вместо да те отписват и да ти прикачат терминална категория, те разглеждат като човек в хода на трансформация, която може да задълбочи душата ти, да отвори сърцето ти?
Ви дължи оцеляването си въпреки безнадеждната диагноза до голяма степен на героичните усилия и уменията на съвременната медицина, включително на множеството сложни операции и химиотерапии. Но това не е единственото, което я е спасило, смята тя. Самата тя е допълнила по забележителен начин интервенциите с подхода си към изцелението: с волята да възприема болестта не като нещо, като външен враг, а като процес, обхващащ целия ѝ живот – настоящето, миналото и бъдещето, и в крайна сметка, като учител.
Сподели с приятели: |
