Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
| Много често се е налагало да се преструвам,
че съм добре, макар да съм се чувствала ужасно. ВИНЪС УИЛЯМС – Сама си го направих – разказа ми неотдавна Ме Ок117. – Вървеше ми по вода, та взех, че се спънах, докато търчах нагоре по стълбите, и си счупих пръста на крака. В гласа ѝ струи свежо чувство за хумор, но и нотка на гордост. Повечето хора биха намерили за странна подобна реакция след злополучен инцидент, но само преди 7 години травма, получена при енергично движение срещу гравитацията, би била невъзможна мечта за Ме Ок. На 27 години се разболява от склеродермия и въпреки усилията на конвенционалната медицина (живее в района на Бостън и се лекува в една от най-прочутите западни болници), скоро се оказва прикована на легло. Склеродермията, чието название идва от гръцки и буквално ще рече втвърдена кожа, е автоимунно заболяване, което се проявява с възпаления на ставите и болезнено стягане на съединителните тъкани. По-общото название е системна склероза, защото натрупването на втвърдена тъкан може да настъпи в много органи, включително хранопровода, кръвоносните съдове и белите дробове. В случая на Ме Ок болестта предизвиква мъчителни отоци в ръцете, раменете и коленете. – Болката беше навсякъде – спомня си тя. – Заливаше цялото ми тяло. Налага се да напусне работата си като асистент на изтъкнат учен в Харвардския университет. Ръцете ѝ, с които доскоро е пишела по 120 думи в минута, изведнъж се схващат и почти се парализират. Докосването на клавишите ѝ причинява непоносима болка. Когато за първи път я срещнах през 2014 г., лицето ѝ приличаше на мрачна застинала маска, а изпънатите устни едва покриваха зъбите. Сама не можеше да се познае. Нямаше нищо общо и с ведрия усмихнат човек, какъвто е днес. Няколко години след началото на болестта Ме Ок иска да сложи край на живота си. Изправена пред фатална диагноза, необходимост от инвалидна количка и чужда помощ за всяко ставане от леглото и очакване страданията ѝ все повече да се усилват, тя обмисля възможността за асистирано самоубийство. – Ако живеех в държава с легализирана евтаназия, щях да отговарям на всички критерии – разказа ми тя. – Болката беше нетърпима. Нямаше ни една прогноза, която да вдъхва надежда. Губех тялото си толкова бързо, че ако почаках още малко, нямаше да мога дори да натисна копчето. Днес, напук на обичайната медицинска логика, Ме Ок ходи и пътува самостоятелно, при това без да взема никакви лекарства. В момента пише мемоарите си. Макар и със скорост от 50 думи в минута, в сравнение със състоянието си преди няколко години това си е истинска победа. Склеродермията е едно от около 80-те заболявания, носещи общото название автоимунни. Всяко от тях напомня на същинска гражданска война в организма. Автоимунитетът на практика е обръщане на имунната система срещу тялото, което би трябвало да защитава. Конкретната форма на болестта зависи от тъканите и органите, които опустошителният вътрешен метеж взема на прицел. Ако обстрелва нервната система, резултатът може да се прояви като множествена склероза; ако мишената е храносмилателният тракт – като цьолиакия, възпалителна болест на червото, болест на Крон или язвен колит; ако е насочена срещу ставите и съединителните тъкани – като системен лупус еритематодес, ревматоиден артрит или склеродермия; срещу кожата – псориазис или автоимунна екзема; срещу панкреаса – диабет тип 1; срещу белите дробове – белодробна фиброза; срещу мозъка – болест на Алцхаймер. Много от тези състояния поразяват едновременно различни части на тялото. Едно от най-известните сравнително нови попълнения в списъка е синдромът на хроничната умора, известен още като миалгичен енцефаломиелит, който засяга милиони хора по света. Практически всички автоимунни заболявания се характеризират с възпаление на различни тъкани, органи и части на тялото, което обяснява защо първите мерки обикновено включват противовъзпалителни медикаменти. Когато нестероидните противовъзпалителни средства – ибупрофен и по-тежката артилерия – стероидите, се окажат недостатъчни, често се стига до лекарства за потискане на имунната система (имуносупресанти). Заради това, че при Ме Ок болестта засяга първо ставите, лекарите решават, че става въпрос за ревматоиден артрит и ѝ предписват стероиди: аналози на естествения стресов хормон кортизол, отделян от надбъбречните жлези в случай на заплаха. Неуспехът на лечението със стероиди и имуносупресанти я тласка към отчаяние и желание да сложи край на живота си. Лекарите нямат с какво да ѝ помогнат. (Трябва да поясня, че заболяването ѝ е било толкова тежко, че никой не е можел да очаква подобрение, а оздравяването ѝ остава необяснимо за стандартното медицинско мислене. Всички детайли обаче бяха потвърдени от лекаря ѝ в Бостън, с когото се свързах.) Автоимунните симптоми често са неприятни и дори мъчителни, но същевременно неясни и трудно уловими – не толкова за пациента, който търси потвърждение и подкрепа, колкото за лекаря, който държи на точни находки. Ето защо не е необичайно такива заболявания, които нерядко и се припокриват едно с друго, да остават извън обсега на диагностичния радар. Такъв е случаят и на тенис звездата Винъс Уилямс, при която болестта се проявява с отоци на китките, постоянна умора и обезформени стави – симптоми, които биха разтревожили всеки, още повече елитен спортист. – Обикалях по лекари, но никой не ми даваше отговор, така че нямаше какво да сторя, освен да продължа напред – споделя тя пред репортер. – Почти свикваш. Гледаш да не обръщаш внимание. Просто караш нататък. С времето почваш да се чудиш какво става и дали не полудяваш118. В крайна сметка се оказва, че страда от синдрома на Сьогрен – състояние, което засяга преди всичко слюнчените и слъзните жлези, водейки до сухота в устата и в очите, но може да засегне функциите и на много други органи: белите дробове, бъбреците, панкреаса и кръвоносните съдове. Подобно на много пациенти, Уилямс изпитва облекчение от факта, че най-после има обективна причина и дори название на проблемите си. В случая с Ме Ок се оказва, че болният сам открива диагнозата си: нерядко срещана размяна на ролите в епохата на интернет, особено в случаи, когато докторите вече са вдигнали ръце. – Тялото ми се схващаше все повече – спомня си тя. – Сякаш се мумифицирах, самомумифицирах се ден след ден. Болестта ме обхващаше цялата, болката беше немислима... Даваха ми стероиди и ми казваха, че трябва да търпя, защото артритът не се лекува. Настоях да ме изследват за склеродермия и така открих диагнозата си: шест месеца след началото на симптомите. Автоимунните заболявания са едни от най-големите неразрешени загадки в медицината. Повечето се смятат за идиопатични, което ще рече – с неизвестен произход. Естествено, ако не можем да открием причината за дадено състояние, усилията ни да го излекуваме ще бъдат осуетени. В много случаи най-доброто, което може да предложи съвременната медицина, е потискане на симптомите или хирургично отстраняване (или възстановяване) на увредената тъкан. Подобни мерки често носят жадувано облекчение, но няма как да обърнат хода на болестта и обричат мнозина като Ме Ок на продължително, задълбочаващо се страдание. Освен липсата на яснота за лекари и пациенти, тези болести крият и други научни главоблъсканици. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|