Митът за нормалното
Втората загадка е разпределението на автоимунните заболявания по полове
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- Горест и страдание: Мирай, Бианка и множествената склероза
| Втората загадка е разпределението на автоимунните заболявания по полове. Между 70 и 80% от пациентите са жени и тези състояния са водеща причина за инвалидизация и смърт. Ревматоидният артрит например се среща 3 пъти по-често при жените, отколкото при мъжете; лупус засяга 9 пъти повече жени, отколкото мъже. Болестта на Ме Ок – склеродермията, е 3 пъти по-разпространена сред жените126. Още по-озадачаващо е защо този дисбаланс се увеличава при множествената склероза – хронична, силно инвалидизираща, потенциално доживотна болест на нервната система.
През 30-те години на XX в. в Канада от МС боледуват горе-долу по равно мъже и жени; днес диагнозите са 3 пъти по-чести при жените127. Същата тенденция се наблюдава по целия свят. Случаите на множествена склероза при жените в Дания се увеличават. Рискът от МС при датчанките е нараснал над 2 пъти през последните 25 години, докато при мъжете е останал практически непроменен – четем в неотдавнашна статия в Danish Medical Journal. – Обяснението за тези епидемиологични промени следва да се търси в условията на живот, защото генетиката съставлява само малка част от риска за МС. Промените са твърде бързи, за да се обяснят с генетични изменения.128 – продължават авторите в съгласие с наблюденията на д-р Лад. Никой от специалистите, занимавали се със случая на Ме Ок, не се е поинтересувал от физическите и емоционалните условия, предшестващи заболяването. Въпреки множеството потвърждения за връзка между стреса, травмата и възпалението; въпреки многобройните изследвания в течение на десетилетия, занимаващи се с тези аспекти на ревматоидния артрит, множествената склероза и други автоимунни заболявания. Не само че никой не мисли по темата, но тя сякаш е забранена територия в конвенционалната медицина. – Чувствам се странно, когато говоря за тези проблеми – споделя ревматолог, работещ в една от най-известните университетски болници в САЩ. – Откакто завърших, съществено промених подхода си, защото забелязах у пациентите си връзка между стреса и възникването на болестта. Започнах да виждам значителната роля на психичната и физическата травма в заболяването им. Тази лекарка, която помоли за анонимност, за да не възмути колегите си (!), пряко наблюдава забележителни резултати сред пациентите си с оглед на подобрението, оздравяването и дори спирането на всички медикаменти. И въпреки това се чувства ренегат в собственото си съсловие. – Заобиколена съм от уважавани колеги в университета, които се занимават и с научна работа, а никой не мисли за тези неща. Думите ѝ ми напомниха за лекаря от Харвард, който каза, че колегите му следват тези нишки на собствен риск, макар да смяташе, че ситуацията се променя. Ако дори лекарите, които се отклоняват от праволинейните медицински догми, се чувстват застрашени и неразбрани, какво остава за пациентите? Друга печална черта на западната медицинска практика – не задължителна, но твърде разпространена – е йерархията на авторитета, която издига лекаря на ниво експерт, а на пациента отрежда ролята на пасивен реципиент. Въпреки всеотдайността и добрата воля на лекарите дисбалансът компрометира активната воля на пациента по отношение на собственото му здраве и изцеление. Специалистите пропускат важни въпроси, а пациентите от своя страна са твърде неуверени, за да настояват някой да обърне внимание на интуицията и прозренията им относно собственото им състояние, камо ли да напътстват процеса. Ако лекарите на Ме Ок се бяха поинтересували от тези аспекти, щяха да разберат, че е претърпяла две тежки раздели още през първата година от живота си. Родена е в Корея от самотна майка, която я оставя в дом на 6 месеца. На 1 годинка е осиновена и отведена в САЩ от семейство евангелисти, които я възпитават според най-строги фундаменталистки принципи. Преди да навърши 10, майка ѝ претърпява нервен срив. Като тийнейджър научава от баща си – в пристъп на религиозно разкаяние, че често я е насилвал сексуално още от втората ѝ година. Някак е успяла изцяло да потисне спомените и да ги зарови заедно с болката, ужаса и гнева дълбоко в подсъзнанието си. Както ще видим по-нататък, невероятното ѝ изцеление – можем да го наречем възкресение, се дължи изцяло на справянето с немислимата травма. Върху емоционалната гробница от чувства, които не е можела да си позволи да изпитва, Ме Ок издига впечатляващ обелиск: позитивен, неумолим характер, който не само не ѝ позволява да се отдаде на отчаяние и я заставя да игнорира собствените си нужди, но ѝ помага да постигне много по-голям успех, отколкото смята, че ѝ се полага. Работата като асистент на световноизвестния професор е изпълнена с напрежение, а и тя често обира стреса и натиска от всички околни. – Не бях себе си – разказва тя. – Вечно се налагаше да се представям за по-ефективен човек, отколкото бях в действителност. Подобно хиперфункциониране, насложено върху скрит вътрешен стрес, е често срещан мотив сред множеството автоимунни пациенти, които съм срещал през годините. Точно преди началото на симптомите Ме Ок изживява сложна романтична връзка, която я изтощава психически и завършва с болезнена раздяла. Цялото ѝ тяло реагира на загубата с всичката стаена болка, която години наред не си е позволявала да почувства, с дълбокия си ужас от изоставяне. Но нито един елемент от нейната биография – от детството до настоящето, не е сметнат за важен от висококвалифицираните специалисти, които са лекували склеродермията ѝ. – Тялото ми беше бойно поле, а аз губех битката – споделя тя. Разбирам какво ми казва: отдавна си представям автоимунното заболяване, подобно на могъща армия, покосяваща собствената си родина; злостен метеж срещу собственото тяло. При липсата на съзнателен отдушник и решение пламналите емоции на Ме Ок възпламеняват и тъканите в организма ѝ. Съвременните миокробиолози говорят за неврогенно възпаление, а знаем, че нервната система се влияе силно от емоциите129. Съществува елегантно изследване, свързващо неблагоприятните събития в детството (като преживените от Ме Ок травми) с възпалителните заболявания в зряла възраст. Американско проучване установява, че емоционалното и физическото насилие в детството увеличава повече от 2 пъти риска от системен лупус еритематодес, а един от вероятните пътища е именно възпалението130. Други изследвания откриват още редица връзки между стреса и компрометирания автоимунитет131. През 2007 г. британски учени показват, че възрастните, които са били малтретирани като деца, имат по-високи концентрации на характерни за възпалителни процеси вещества132, образувани в черния дроб, независимо от начина си на живот. Малтретирането в детска възраст е неописан досега, независим и предотвратим рисков фактор за възпаление в зряла възраст – пишат авторите133. – Възпалението може да се окаже важно свързващо звено между неблагоприятните събития в ранна възраст и влошеното здраве в зряла – добавят предпазливо. Много изследвания след това показват, че думата може е излишно смекчаване на израза. Някои клинични специалисти забелязват връзка между ревматоидния артрит и определени черти на характера. Ще поговорим повече за това в Глава 7, но искам още тук да изясня нещо, за да избегна евентуално недоразумение. Тъй наречените черти на характера отразяват не само уникалните вродени качества и темперамент, но и начините, по които като деца се приспособяваме към емоционалната си среда. Те показват много аспекти на личността, които не са нито задължителни, нито неизменни, колкото и упорито да се идентифицираме с тях. Освен това в никой случай не са недостатъци; макар понякога да ни причиняват затруднения, в началото са били средство за оцеляване. Още през 1892 г. големият лекар Уилям Ослър, роден в Канада и работил в болницата Джонс Хопкинс, а по-късно посветен в рицарско звание от кралица Виктория за заслуги към британската медицина, вече е забелязал връзката на болестта с шока, тревогата и скръбта. Изследване от 1965 г. открива някои общи, често срещани черти у индивиди с ревматоиден артрит: компулсивна и саможертвена грижа за другите, потискане на гнева, прекомерно внимание към социалната приемливост134. През 1957 г. един необикновено проницателен канадски специалист по автоимунни заболявания – д-р Ч.Е.Г. Робинсън, пише, че пациентите му с ревматоиден артрит обикновено полагат голямо старание да у годят на другите както в служебните, така и в личните си контакти, и или прикриват враждебността си, или я изразяват индиректно. Много от тях са перфекционисти. Началото на болестта често е предшествано от стрес. В много случаи работата с емоционалните проблеми на пациента с хроничен ревматоиден артрит отнема също толкова време, колкото ставните и системните нарушения – прозорливо добавя той. – По мое мнение емоционалният и психологичният аспект на много ревматоидни пациенти е от първостепенно значение135. Четиридесет години по-късно американски учени, които изследват група жени с ревматоиден артрит, откриват, че степента на междуличностен стрес корелира с тежестта на заболяването136. Да разгледаме случая на 42-годишната Джулия от една от прерийните провинции на Канада, диагностицирана с ревматоиден артрит на 21 години. Претърпява пътнотранспортно произшествие, а на следващия ден усеща болка в лявото рамо, която бързо отшумява... но се връща отново и отново в различни стави в цялото ѝ тяло, сменяйки непредсказуемо местоположението си. – Появяваше се в някоя става, после изчезваше – спомня си тя. – После изведнъж се оказах с двадесет и шест едновременно възпалени стави. Кръвните изследвания показват силно завишение на един от маркерите за ревматоиден артрит, с което диагнозата е поставена. Емоционалният ѝ профил съответства на свръхотговорния, потискащ гнева образ, описан в литературата. Развила е тези качества в биологичното си семейство с баща алкохолик и емоционално зависима майка, с която не можела да сподели за сексуалното насилие от страна на семеен приятел, тормозещ и по-малката ѝ сестра, която Джулия се опитвала да предпази. Нито един от лекуващите лекари не пита за вътрешния ѝ живот. А защо това е важно? Защото, както отбелязват и д-р Робинсън, и други негови колеги, тези модели са обратими, а с тях може да си иде и болестта. Макар да са ѝ казали, че заболяването неминуемо ще прогресира, ето че сега Джулия няма симптоми и не приема лекарства. – Напоследък си говоря чудесно с ревматоидния си артрит, буквално ме просълзява – споделя тя. – Чувствам се прекрасно. Какво може да означават тези думи и защо ги изрича с такава дълбока емоция? По-късно ще се върнем на темата за прекрасните разговори в контекста на изцелението137. Горест и страдание:
|