Митът за нормалното



страница28/98
Дата11.02.2024
Размер1.24 Mb.
#120289
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   98
Митът за нормалното - Габор Мате, Даниел Мате - 4eti.me
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
Раждаме се, без да знаем кои сме и как да мислим. Знаем само как да чувстваме. Чрез чувствата възпитанието чертае траекторията на бъдещия ни живот.
НАТАША КАЗАНОВ194

Една сутрин през 1997 г. Рафи Кавукян се събужда внезапно в 6.


– Седнах в леглото с увиснало чене и широко отворени очи, а пред тях сякаш играеха думите почитай детето – фраза и заглавие на философия.
През следващото десетилетие световноизвестният детски трубадур се отдръпва от сцената и звукозаписното студио, за да се посвети на изграждането визия, мрежа и застъпничество за един свят, който почита децата. И не се отказва195. Когато говори за това, целият сияе от игривото въодушевление и дълбоко уважение към децата, което пропива и музиката му – същото, което вдъхнови и сина ми Арън като малък да се маскира на любимия си музикален герой за Хелоуин, с укулеле и нарисувана брада.
– По същество почитането на децата е уважение към личността – казва Рафи. – Децата са тук, за да научат своята собствена песен...
Въпросът за развитийните потребности на децата не е нито абстрактен, нито сантиментален, а извънредно практичен и належащ. Макар често да определяме детството като период на формиране на личността, обществените норми издават колко слабо го уважаваме и ценим формиращата му функция. А индивидуалните и колективните залози са много по-високи, отколкото обикновено си представяме.
– Откриваме кои сме отвътре – казва Рафи. – Това, което се формира, е всъщност чувството да бъдеш човек. Не използвам случайни думи: именно чувството да бъдеш човек.
Нашата култура често подчинява почувстваното знание на интелекта. Обърнатата йерархия влияе на начина, по който възпитаваме децата си, а това на свой ред затвърждава грешката в цялото общество. А в действителност сме преди всичко чувстващи същества, по думите на певеца.
Науката е на негова страна. В авторитетния си труд Грешката на Декарт: емоциите, разумът и човешкият мозък невроученият Антонио Дамазио изследва водещата роля на чувствата: Изглежда, природата е изградила апарата на рационалното мислене не просто върху апарата на биологичната регулация, но също така от и с него196. Под биологична регулация следва да разбираме работата на хомеостазната197 и емоционалната структура в мозъка и тялото, които преди и след раждането изпреварват с много месеци мислещата кора – както я предшестват и в еволюционен мащаб.
Тези области на нервната система формират несъзнателното скеле на мислите и съзнателните чувства, а оттам – и постъпките. Аспектите от психичното и биологическото устройство на детето, които са се развили най-напред, имат най-силно, формиращо влияние върху останалата част от живота му – пише Джийн Лидлоф. – Чувствата, които изпитва, преди още да може да мисли, са мощен определящ фактор за бъдещия му начин на мислене198. Ефектите се простират далеч отвъд съдържанието на мислите: изследванията показват вън от всякакво съмнение, че ранният опит формира поведенческите и емоционалните модели, несъзнателните вярвания, стила на учене, динамиката на разсъждение, способността за справяне със стреса и саморегулацията.
Новото знание е чудесно обобщено в два кратки абзаца на статия, публикувана в Pediatrics – официалното издание на Американската академия по педиатрия, а авторите ѝ идват от водещия (вероятно в световен мащаб) институт в тази сфера – Центъра за детско развитие на Харвардския университет.

Изграждането на архитектурата на мозъка е непрекъснат процес, който започва преди раждането и продължава в зряла възраст, като създава или здрава, или крехка основа за здравето, ученето и поведението през целия живот.


Веригите в развиващия се мозък се формират вследствие на взаимодействието между гените и опита под решаващото влияние на взаимния отклик в отношенията между възрастния и детето, особено в ранните години199.

Иначе казано, ранното развитие чертае основите – стабилни или разклатени – на бъдещото учене, поведение и здравословно състояние (или проблеми). Ако приемем думата на учените с нужната сериозност, би трябвало да обърнем внимание на много аспекти от днешната култура, отчаяно зовящи за незабавна промяна.


Ако емоциите стоят в основите на познанието, то взаимоотношенията са твърдата земя под тях. От тях водещо влияние за програмирането на мозъка имат ранните емоционални взаимодействия с обгрижващите възрастни. Отново първо идва подсъзнанието, чак по-късно следвано от интелекта200. Или както пише изтъкнатият психиатър Станли Грийнспан и неговите колеги: Водещият архитект на ума е емоционалното, а не интелектуалното взаимодействие201.
Предвид този порядък чувството за сигурност на детето, доверието му към света, взаимоотношенията му с другите и най-вече връзката му с автентичните емоции зависят от хармоничното взаимодействие и постоянното присъствие на нестресирани и емоционално надеждни възрастни. Колкото по-напрегнати или разсеяни са те, толкова по-нестабилна ще бъде емоционалната архитектура на детското съзнание.
В случай че това звучи обвинително спрямо родителите, бързам да поясня, че ни най-малко нямам такова намерение. С риск да се повторя, нека още веднъж уточня, че обвиняването на родителите е не само жестоко и несправедливо, но и лишено от основание. Достатъчно е да кажем, че качеството на ранните грижи се определя в значителна, дори решаваща степен от социалния контекст. Както ще видим, децата все повече стават обект на потенциални влияния – социални, икономически и културни, които надделяват и в много отношения подчиняват вътрешния емоционален апарат на императиви, неспособстващи за благополучието им и дори напротив, осуетяващи здравословното развитие на ума. Израстването е все по-застрашено от съвременните институции и социални модели – пише д-р Грийнспан. – Забелязва се нарастващо пренебрежение към значението на емоционалните преживявания, свързани с изграждането на ума, в почти всички аспекти на ежедневието, включително грижа за най-малките, образование и семеен живот. Резултатът личи по нарастващия брой деца, юноши и младежи с тъй наречените психични заболявания202 – СДВХ, депресия, тревожност или самонараняване.


Сподели с приятели:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   98




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница