Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- 24. НИЕ ЧУВСТВАМЕ ТЯХНАТА БОЛКА: ПОЛИТИКА, НАПОЕНА С ТРАВМА
| Допълнителното натоварване влияе на здравето на жените – пише Карълайн Криадо Перес в книгата си Невидими жени, посветена на мъжката ориентация в практически всички аспекти на социалния, икономическия, културния, академичния живот, та дори и в медицината. Тя дава интересен пример за асиметричното разпределение на задачите между двата пола: Отдавна знаем, че жените (особено жените под 55) имат по-лоши резултати при сърдечни операции от мъжете. Но чак през 2016 г. беше публикувано канадско проучване, което отчита натоварването на жените като фактор. Авторите забелязват, че след операция за байпас жените веднага се връщат към обгрижващата си роля, докато мъжете са по-склонни някой да се грижи за тях528.
Нашето общество затвърждава неизказаното убеждение на мъжете, че по право им се полага жените да се грижат за тях. Говоря за автоматичното майчинско отношение на жените към партньорите им; за онази емоционална опора, която като с невидим хоросан крепи много хетеросексуални връзки: конвенционална динамика, която красноречиво показва половата окраска на социалните конструкти и тяхното влияние. Някои мъже осъзнават грижата само в нейно отсъствие и изпитват силно негодувание, когато бъдат лишени от нея – например, когато партньорката им е заета с друго, включително с децата. Много жени са се оплаквали пред мен, че когато се разболеят, съпрузите им се държат дистанцирано и сякаш ги наказват. Наблюденията в собствената ми лекарска практика сочат, че децата също губят в борбата за внимание, ако бащата изисква твърде много грижа от майката. (Излишно е да казвам, че и неговата хармонизация с тях се компрометира от инфантилната му позиция.) Жената често губи жизненост или развива физически или емоционални симптоми, които издават бунта на тялото ѝ срещу прекомерното натоварване, което води до още по-голямо напрежение върху нея и зависимите от нея. Признавам, че наблюденията в лекарската ми практика, които споменах, отразяваха сценария в собствения ми дом, особено докато децата бяха малки. А и не мога с ръка на сърцето да заявя, че вече не е така. Разговарях с Рей – водещият световен авторитет по този въпрос: – Държиш се така, сякаш твоето напрежение е моя отговорност, която съм пренебрегнала – каза тя. – Гледаш ме през негативен обектив, сякаш всичко идва от мен. Започвам да се съмнявам в себе си. Отнасям се внимателно и ходя на пръсти около теб. Чувствам се потисната, отчуждена, самотна. Обзема ме негодувание, което влече със себе си стрес и фрустрация. А после дойде и експертната диагноза: – Струва ми се, че става въпрос за майчина ярост, която изригва с мъжката фрустрация и се излива върху жената. Тя трябва да го прави щастлив. Той не диференцира гнева и фрустрацията си от нея; възприема я като предмет. Според д-р Джули Холанд несъразмерните нива на тревожност и депресия у жените, изглежда, до голяма степен произтичат от склонността им да попиват мъжките страдания и културно вменената отговорност да ги облекчават. В този смисъл жените вземат антидепресанти и анксиолитици (срещу тревожност) и за двата пола. – Момичетата получават всякакви явни и прикрити послания, че за да се погаждат, трябва да угаждат, да гледат всички да са доволни. Точно това виждат у майките си. И моята го правеше: приготвяше вечеря, миеше чинии, переше. А баща ми си четеше вестника... Поемаш чуждата болка. Когато започнах да излизам с партньора си – Джеръми, помня как казвах неща от типа: Ако си тъжен или уплашен, искам да те измъкна от мрака. Кимнах с разбиране. Преди повече от половин век Рей се нагърби със същата задача... или по-точно – бреме: – Още в първия момент, когато те срещнах, видях светлината у теб, но и сянката ти. И поисках да те изцеля, да разпръсна тъмнината. Меко казано, незавидна мисия. В книгата си Логиката на мизогинията съвременната феминистка Кейт Ман – преподавател по философия в Университета Корнел, предлага удобен начин за концептуализация на очакванията и изискванията към жените – женски стоки и услуги, които само те могат да дадат: внимание, обич, възхищение, съчувствие, секс и деца (иначе казано, обществен, домашен, репродуктивен и емоционален труд);... убежище, грижа, сигурност, утеха и успокоение. На тях съответстват мъжки права и привилегии: власт, авторитет... ранг, репутация, чест... йерархичен статус, издигане, престиж в резултат от връзката с високопоставена жена, любов, отдаденост и пр.529 Не е трудно да се досетим коя от двете групи страда от повече себепотискане, саможертва и стрес. Не забравяйте също, че Ман описва жени с относително добро положение. Много други се борят и с бедност, самотно родителство и расова дискриминация. А вече видяхме как тези фактори се комбинират и усилват вредния си ефект върху здравето. * * *
Когато говоря за патриархат, не визирам съзнателна воля и дори осмисляне от страна на отделните мъже, а цялостната система. Макар патриархатът да датира от дълбока древност, още от зората на цивилизацията, капитализмът го е приспособил чудесно съм собствените си нужди: виждаме го в икономиката, в политиката, във всички обществени институции, в домовете си. Дори да жънат съмнителни ползи от системата, която ги привилегирова, мъжете също плащат цена. В каква роля се поставям, когато свеждам жена си до предмет, предназначен да ме задоволява? На импотентно, зависимо дете, чието емоционално благоденствие виси на желанието на мама да отвърне на нуждите му. Това дете в тяло на възрастен се перчи, настоява, цупи се и изисква. Никога не е доволно и заситено. Така и двамата партньори се оказват безсилни, макар и по различни начини. Мъжкото страдание също е част от патриархалния цикъл, в който играе ролята едновременно на причина и следствие. Табуто срещу уязвимостта вреди дълбоко както на мъжете, така и на жените. Гневът може би е по-допустим за силния пол, но какво да кажем за тъгата, скръбта и слабостта, която в крайна сметка означава просто да признаеш собствените си граници? На много ветерани от войните се е налагало да преодоляват този патриархален неписан закон, докато се борят е терзания, депресия, желание за самоубийство и други проявления на посттравматичен стрес, който не може да се излекува, без да дават воля на уязвимите емоции. Също като потискането на женствеността, отровената мъжественост е смъртоносна. Тя взема жертви по най-различни начини, включително алкохолизъм и пристрастяване към други вещества, работохолизъм, насилие и самоубийства530 – все защитни механизми и опити за бягство от уязвимостта, мъката и страха. – В нашата култура превръщаме момчетата в мъже чрез откъсване – казва терапевтът Тери Риъл. – Наричаме автономност и независимост умението да се откъсваш от собствените си чувства, от уязвимостта си и от другите. Това е травматична рана, и то скрита, защото е културна норма. Случва се почти превербално. В книгата си Не искам да говоря за това: преодоляване на тайното наследство на мъжката депресия Риъл говори за деликатността на мъжете и отричането на мъжката чувствителност. – За мен деликатността е свързана както с травмата, така и със забраната на човешкото. Ако си уязвим, значи си женчо. Ако си неуязвим, значи си мъжкар. Така се потиска елементарната човешка деликатност и уязвимост. Мъжете се опитват да достигнат нечовешки стандарт и постоянно се измъчват от чувството, че не успяват. Замислих се за колегите пожарникари на Лиз, които хвърляли тампони в леглото ѝ: за уязвимостта, която са се опитвали да засрамят у нея, тъй както са се срамували от своята. – Лекувам все големи шефове, които се справят великолепно в света, а личният им живот е кошмар – довери ми Риъл. Мъжката доминация коства много и на двете страни... и по-всичко личи, че цената е много по-висока, отколкото си заслужава. 24. НИЕ ЧУВСТВАМЕ ТЯХНАТА БОЛКА:
|