Митът за нормалното
Какво представлява и как действа травмата
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
Какво представлява и как действа травматаТравматичният отпечатък е по-ендемичен, отколкото предполагаме. Твърдението вероятно озадачава, защото думата травма се среща навсякъде в днешното общество. На всичкото отгоре е възприела няколко ежедневни валенции, които объркват и размиват смисъла ѝ. Важно е обаче да имаме ясно и точно разбиране за нея, особено в областта на здравето – а тъй като нещата са свързани, това означава и в практически всички останали обществени сфери. Думата травма обикновено извиква представи за катастрофални събития: урагани, насилие, изоставяне, война. Това води до непреднамерения и подвеждащ ефект на свързване на травмата със сферата на абнормното, необичайното, изключителното. Ако съществува категория на травматизирани хора, то значи повечето от нас не са. Точно тук пропускаме същественото. Травмата пропива цялата ни култура: от функционирането на личността през социалните отношения и родителството до образованието, попкултурата, икономиката и политиката. В действителност човек без белези на травма би бил аутсайдер в нашето общество. По-близо бихме били до истината, ако попитаме: къде се намира всеки от нас в широкия и забележително всеобхватен спектър на травмата? Кои от множеството ѝ белези носим през целия си (или почти целия) живот и какви са последиците от това? И какви възможности ще се отворят, ако ги опознаем по-отблизо, дори интимно? На преден план изниква още по-фундаменталният въпрос: какво представлява травмата? За мен тя означава вътрешно нараняване, трайно разкъсване или разцепление вътре в индивида вследствие на болезнени преживявания. По тази дефиниция травмата се заключава преди всичко в настъпващото вътре в някого в резултат на трудни или мъчителни събития, а не в самите събития. Иначе казано, травмата не е това, което ти се случва, а това, което се случва в теб. Представете си автомобилна катастрофа, при която човек претърпява мозъчно сътресение. Произшествието е това, което му се е случило, травмата – това, което остава впоследствие. Аналогично, психологичната травма в нервната система, ума и тялото е много по-трайна от инцидента (или инцидентите) сам по себе си и може да бъде провокирана във всеки един момент. Тя е констелация от трудности, съставена от самата рана и допълнителните проблеми, които ранеността налага на тялото и душата: непреработените емоции, които предизвикват, динамиката на справяне, която ни диктуват, трагичните, мелодраматичните или невротичните сценарии, които неволно, но неумолимо изживяваме, и не на последно място – следата, която оставят върху тялото. Когато раната не заздравее от само себе си, има два варианта: или остава отворена, или по-често образува дебела кора от фиброзна тъкан (белег). Отворената рана е постоянен източник на болка и е готова да се възпали при най-малкото дразнение. Кара ни все да се пазим и да ближем раната, както казват хората; ограничава способността ни за гъвкаво движение и уверени действия, защото се боим да не пострадаме отново. Белегът е за предпочитане, понеже осигурява защита и цялост на кожата, но също има недостатъци: стегнат е, твърд, негъвкав, неспособен да расте, безчувствен. Оригиналната здрава, жива тъкан не се регенерира. Независимо дали прилича на отворена рана, или на белег, непреработената травма ограничава Аза както във физически, така и в психологичен аспект. Тя потиска вродените способности и предизвиква трайно изкривяване на виждането за света и за другите хора. Докато не бъде преработена, травмата ще ни държи в миналото, ще ограбва богатствата на настоящето и ще ограничава потенциала ни. Тя фрагментира Аза, като ни кара да потискаме наранените и нежеланите части на душата. Освен това, докато не бъде забелязана и призната, травмата възпрепятства развитието. В много случаи – като моя, тя помрачава чувството за лична стойност, трови връзките ни и подрива умението да ценим самия живот. На ранен етап от живота би могла дори да осуети правилното развитие на мозъка. И както ще видим, травмата е предшественик и фактор за най-различни заболявания през целия живот. Взети заедно, тези ефекти съставляват сериозно и фундаментално препятствие пред благоденствието за много хора. Нека още веднъж да цитирам Питър Ливайн: Травмата е вероятно най-избягваната, пренебрегвана, омаловажавана, отричана, зле разбрана и нелекувана причина за човешкото страдание30. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|