Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
4. ПриеманеПриемането започва с това да позволим на нещата да бъдат такива, каквито са – каквито и да са. То няма нищо общо с примирението или самодоволството, макар понякога да ги бъркаме – пасивното вдигане на рамене не е приемане, също както егоцентризмът не е автентичност. Да приемаме, означава по-скоро ясно да разбираме, че в този момент нещата не могат да бъдат другояче. Да се въздържаме от отхвърляне и заклеймяване. Вместо да се съпротивляваме на истината, да отричаме или да фантазираме, да се опитаме да бъдем с нея. По този начин укрепваме хармоничната си връзка с действителността и настоящето. Приемането означава също приемане колко трудно може да бъде приемането. Звучи парадоксално, но истинското приемане не отрича и не изключва никой аспект на реалността, в това число собствения ни импулс да я отхвърлим. С нагласата на приемане можем да научим нещо от всички емоции, като гняв, тъга, безпокойство, съпротива и дори омраза. Понякога приемането на себе си започва с признаването, че не знаем как се чувстваме или че изпитваме смесени чувства. Отхвърлянето на коя да е част от опита е неестествено отблъскване на собствената същност, въпреки че мнозина го приемат за нещо нормално. Допуснали сте сериозни грешки? Изпълват ви омраза, негодувание или объркване? Те също имат право да бъдат приети; под тях винаги се крие болка. Всъщност омразата, негодуванието и дори объркването често са опит на душата да избяга от болката или тъгата. Здравословната мъка – бисерът, нерядко скрит във вкаменената горчивина – ни чака на другия бряг на приемането на нещата такива, каквито са и каквито са били. Това също може да е трудно, но когато възпираме енергията на скръбта, тя само се натрупва. Както казва Гордън Нюфелд: Ще намерим спасението в океан от сълзи. Важно е да разграничаваме приемането от изтърпяването. Приемането вдъхва живот, защото способства предишните три качества – дава пространство на гнева, укрепва активната воля и създава предпоставки за автентичност. Изтърпяването на нетърпимото – от друга страна, е смъртоносно. Мрачното помирение с обстоятелства като насилие и пренебрежение изисква потискане на собствения Аз, на личните потребности и ценности, които заслужават уважение и опазване. Това е нещо съвсем различно от приемането. Дарлийн, 38-годишна психотерапевтка от Сан Хосе, Калифорния, започва да приема факта, че бракът ѝ е непоносим едва когато развива автоимунно заболяване. Строгото християнско възпитание я е научило да вярва, че неин дълг е да приема – тоест, да търпи – насилието, с което я засипва травмираният ѝ съпруг: – В един момент, когато прозрях връзката между стреса и болестта, си казах: Мамка му, аз кисна в този нещастен брак като Божия мъченица, а той ще ме убие! Същото важи за неправдата и потисничеството на обществено ниво. Да приемем, че събитията се случват – като факт – не означава да се примирим, че така би трябвало да бъде. За да се справим с расизма, бедността и останалите социални злини, трябва първо да ги осъзнаем като реалност в тази култура. Те съществуват и ние сме длъжни да признаем болката и страданието, които ни причиняват. След това можем да се запитаме как да елиминираме не само проявленията, но и причините. За целта ще ни помогнат здравословният гняв, активната воля и автономията. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|