Митът за нормалното
Състрадание на разпознаването
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- 4. Състрадание на истината
3. Състрадание на разпознаванетоПомните ли Брус от Глава 15 – съдовия хирург от Орегон, арестуван в болницата за злоупотреба с рецепти? Въпреки унижението, той възприема преживяването с благодарност, защото е събудило у него искрата на пробуждането. – Ако не беше станало така – сподели той с мен, – щях да продължавам по същия начин като неосъзнат, кадърен в професията си, но емоционално сакат индивид, подобно на много други в нашата специалност. Брус заменя стария си егоцентричен, по собствените му думи, подход с нова нагласа, при която се стреми да вижда себе си у другите: – Аз съм човешко същество със своите недостатъци и трудности. Може би и с вас е така. Да видим как можем да решим проблема заедно. Брус въплъщава това, което наричам състрадание на разпознаването, което ни позволява да разберем и оценим факта, че всички сме в една лодка, подмятана от едни и същи бури и вълнения. Докато не осъзнаем общото помежду си, сме обречени да създаваме печал за себе си и за другите: за себе си – защото се отдалечаваме от човешката си същност и затъваме в напрегнатите физиологични състояния на осъдителността и съпротивата; за другите – защото провокираме срама им и задълбочаваме изолацията им. Ако не сте сигурни, че ме разбирате правилно, обърнете внимание на тялото си следващия път, когато си помислите нещо силно критично за някого. Какво усещате в гърдите, в корема, в гърлото си? Приятно ли е? Надали; а не е и здравословно. Поуката не е, че не бива да съдите, защото не вие го правите, а автоматичният ви разсъдък. Да се упреквате, че упреквате, би означавало да продължавате да въртите колелото на срама. Вместо това се вгледайте в ума и тялото си със състрадателен интерес. Когато започнем да виждаме света като огледало на собствената си болка и да позволяваме на другите да се оглеждат в нас, взаимното разпознаване ще постеле пътя към изцелението и връзката помежду ни. 4. Състрадание на истинатаНавярно ни се струва благородно да пазим другите от страданието. И това е така, когато става въпрос за ненужна и предотвратима болка, но няма нищо състрадателно в опитите да защитим някого от неизбежните горести и разочарования, които животът поднася на всекиго още от най-ранна възраст. Подобна мисия е не само безполезна, но и вредна, а може да се окаже и неавтентична, защото привидно алтруистичният импулс често извира от собствената ни неспособност да изцелим раните си. Каквито и да са намеренията ни, не правим никому услуга, като се боим от страданието му или му помагаме да го пропъди. В процеса на изцеление на травмата неминуемо възниква болка. Затова се впускаме в отрицание, потискане, изтласкване, рационални обяснения, оправдания, замъглени спомени и различни степени на дисоциация. Отворим ли очи за аспектите на своето вцепенение, неизбежно ще изпитаме болката, която дълго е чакала да изплува. Разбира се, страхът от всичко онова, което сме пратили в изгнание, също е естествен. Когато цял живот си бягал от емоциите, ти се струва, че щом те стигнат, ще те пребият и ще те зарежат в канавката – пише Хелън Нот565. Но не е нужно да става така. Състраданието на истината разбира, че болката не е враг. Напротив, болката по своята същност е състрадателна, защото се опитва да ни покаже какво ни липсва. В определен смисъл изцелението се състои в това да забравим, че трябва да се пазим от болката. Така състраданието се превръща в портал към друго важно качество: смелостта. Състраданието на истината разбира също, че тя може да ни донесе още по-голяма болка в краткосрочен план. Дарлийн – терапевтът от Сан Хосе, го е разбрала, след като е напуснала нефункционалния си брак. – Общността ми от детството не ме разбира, не ме вижда, не схваща – сподели тя. – Сърцето ми се къса, защото искам да бъда обичана и да се чувствам свързана с другите, но ми се струва, че те никога няма да могат да ме видят и да установят връзка с мен. Особено мъчително е осъзнаването, че някои от връзките ни няма да издържат при избора на автентичност. И все пак в болката има свобода. Тя преобръща и реабилитира трагичните, неизбежни решения в обратна посока, които се е наложило да вземем в началото на живота си. – Човек трябва постепенно да зареже склонността си да угажда на другите и да се интересува от тяхното мнение – каза ми Дарлийн. – Понякога още ми се случва да пожелая нечие одобрение. Не мога да кажа, че съм успяла докрай, но процесът напомня белене на лук. Свалила съм много пластове и изпитвам все по-голяма свобода в автентичността си. Наложи се да намеря собствени ниши в общността, където ме виждат и разбират. Беше болезнено, но знам, че така е правилно. Истината и състраданието следва да бъдат реципрочни партньори. Не е състрадателно да хвърляш нежелани истини в нечия пазва, оправдавайки се с честност. Хората си позволяват да видят истината само когато усещат състрадание – пише A. X. Алмаас. Без чувство на сигурност истината не постига изцеление. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|