Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- 3. Гняв
2. Активна воляАктивната воля е способността свободно да поемаме отговорност за собственото си съществувание, да упражняваме колкото може по-висока степен на отговорност във всички важни решения, които засягат живота ни. Лишаването от активна воля е източник на стрес. То може да произтича от определени социални и политически условия – бедност, неправда, маргинализация, усещане, че светът около нас се срива. Възможно е да бъде резултат и от вътрешни ограничения, например в случай на заболяване. Упражняването на активна воля носи изцеление. Психологът Кели Търнър изследва много случаи на т.нар. спонтанна ремисия при терминални злокачествени заболявания. Работила съм като психолог в различни болници и онкологични клиники – пише тя – и от първа ръка знам, че пациентите, които слушат и изпълняват инструкции, се смятат за „добри“, а онези, които задават много въпроси, правят собствени проучвания или, не дай боже, оспорват нарежданията на докторите, са „досадници“560. Ала тя открива, че тъкмо тези, които намират начин да вземат в ръце собственото си изцеление, имат и най-голям шанс за дългосрочно подобрение. В ретроспекция всички нейни пациенти в радикална ремисия изразяват съжаление, че не са взели по-рано решението да участват активно в процеса, вместо да се подчиняват сляпо на лекарите си. Също както при автентичността, капитализмът ни продава фалшива версия на активна воля с мантри като Бъди всичко, което можеш да бъдеш и Избирай сам пътя си. Личният избор се превръща в бранд, без да се обръща внимание на контекста, в който го правим. Рекламираната свобода често се заключава в избора между един или друг продукт или услуга, които няма и не могат да ни донесат удовлетворение. Активната воля не е и измамно всемогъщество или върховна власт над всички обстоятелства и процеси. Животът е нещо много повече от нас и ние няма да подпомогнем изцелението си, ако се преструваме, че държим юздите на неща извън наш контрол. Активната воля обаче означава известен избор кои и какви ще бъдем в живота си, с кои свои аспекти ще се идентифицираме и ще прилагаме в действие. Началото често се полага с преосмислянето на качествата, които отдавна сме приели за своя същност, но макар възникнали като защитен механизъм, сега ни ограничават. Няма свобода в необходимостта да бъдем добри, талантливи или успешни, да угаждаме, да забавляваме, да бъдем интересни. Активната воля не играе роля и в автоматичното противопоставяне на чуждите изисквания: импулсивният отказ също не дава възможност за отговорност или гъвкавост на реакцията – една от способностите, които страдат силно в резултат от травмата. Активната воля не е нагласа или емоция, нито сляпо приемане или отхвърляне на авторитет. Това е самоутвърждаването на правото да преценяваме свободно и пълноценно и да избираме въз основа на автентичното си вътрешно усещане, без да се съобразяваме нито с очакванията на света, нито с диктатите на заучените си рефлекси. 3. ГнявЧесто ме питат какво е здравословен гняв. Ще ви кажа какво не е: сляпа ярост, избухване, негодувание, злоба, отрова, жлъч. Всички те произтичат от неизразени или неинтегрирани емоции, които трябва да почувстваме и да разберем, а не да изливаме в неконтролируеми пристъпи. Токсичен е както потиснатият гняв, така и преувеличеният. Естественият, здравословен гняв представлява защита на личните граници; динамика, която се задейства в случай на заплаха за живота или физическото/емоционалното ни благосъстояние. Това е самозащитната система на ЯРОСТ (по формулировката на Ян Панскеп), за която мозъкът ни е програмиран и не можем да избегнем. Пълноценното ѝ функциониране е жизненоважно за оцеляването ни. Представете си животно, което отбранява територията или малките си. Пътят към целостта често изисква реинтеграция на тази нерядко отхвърляна емоция в набора от изпитвани чувства. Това не означава да подклаждаме негодувание и да таим горчивина; тъкмо обратното. Здравословният гняв е реакция на мига, а не звяр, който държим в мазето и храним със срам и самооправдания. Той е ситуационен, а продължителността му – ограничена: пламва, когато е нужно, отблъсква заплахата и отново утихва. Не се превръща нито в преживяване, от което трябва да се боим или да ненавиждаме, нито в хроничен дразнител. Тук говорим за валидно, естествено чувство, което само по себе си не цели да навреди на когото и да било; и това е факт, който някои трябва често да си припомнят. Гневът в чиста форма няма морално съдържание, не е правилен или грешен: той просто е, а единственото му желание е да поддържа целостта и равновесието. Ако се преобразува в токсична версия на самия себе си, трябва да обърнем внимание на безполезните истории и интерпретации, на самодоволните или самобичуващи мисловни модели, с които го разпалваме, без да отхвърляме самата емоция. Бихме могли и да забележим как неумението да казваме не подхранва хроничното негодувание и създава риск от опасни избухвания. Мнозина се научават да минимизират гнева до степен, в която дори не знаят как изглежда. В този случай най-добре е да не идеализираме и да не преувеличаваме: бомбастичните изблици на свещен гняв и праведните, изпъстрени с цветисти изрази монолози няма да ни помогнат. Гневът, също като автентичността, не е представление. Неговото основно послание е сбито, мощно НЕ, изречено с достатъчно сила според изискванията на момента. Когато се уловим, че търпим или търсим обяснение на ситуация, която постоянно ни стресира, оправдавайки се с фрази като Не е толкова зле, все ще оцелея или Не искам да вдигам пара, вероятно имаме възможност да упражним здравословното изразяване на гнева си. Дори простичкото признание от типа Това не ми харесва или Не желая това би могло да бъде крачка напред. Изследванията сочат, че изразяването на гнева подпомага физическото здраве при състояния като амиотрофична латерална склероза (АЛС) и фибромиалгия, все още озадачаващи медицинския подход. В Глава 2 споменахме, че пациентите с АЛС изглеждат прекомерно любезни и мили. Друго проучване разкрива, че най-хрисимите – иначе казано, онези, които най-слабо познават гнева – се влошават най-бързо561. Същото важи за фибромиалгията, която много автори свързват с травма от детството. Статия в European Journal of Pain от 2010 г. заключава, че гневът и склонността към възпирането му е предиктор за повишена ежедневна болка у пациентки с фибромиалгия. Психологичната интервенция би могла да се фокусира върху здравословното изразяване на гнева с цел облекчаване на симптомите562. Въпросът за повечето от нас не е дали да се гневим, а как да се отнасяме правилно към естествените чувства, които идват и си отиват, включително гнева. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|