Митът за нормалното
Въпрос № 1: На какво не казвам
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
| Въпрос № 1:
На какво не казвам Не във важни сфери от живота си? Иначе казано, кога днес или тази седмица усетих Не у себе си, но вместо да го изразя, го потиснах и казах Да (или замълчах)? Мислете актуално и конкретно. Вгледайте се внимателно и помнете, че не говорим за случайни епизоди, а за хронични модели. Всички понякога с цялото си сърце вземаме осъзнати решения да подкрепим другите с цената наличното си удобство. Родителите го правят постоянно: повечето деца никога не разбират колко безсънни нощи са изкарали родителите им, за да бдят над тях. Решението да се видим с разстроен приятел, вместо да си почиваме у дома, също може да бъде автентичен избор. Състрадателното изследване в никой случай не засенчва искрения алтруизъм. Проблемът е в привичното, неосмислено себеотрицание, запечатано в характера на много хора. Обикновено откриваме тази нездрава динамика в две основни сфери: служебната и личната. В работата си поемаме допълнителни задачи, които знаем, че ще ни претоварят, или работим от къщи през почивните дни, жертвайки от времето за себе си и за близките си. Замълчаваме, когато колеги нарушават личното ни пространство; казваме на другите това, което си мислим, че искат да чуят, а не искреното си мнение. В личния си живот приемаме покана от приятел за питие, макар да имаме нужда от почивка. Правим секс, когато нямаме ищах за физическа интимност или чувстваме, че първо трябва да разрешим някакъв проблем, или не обръщаме внимание на внезапно възникнало нежелание след началото на еротичния контакт. Съгласяваме се да помогнем на съседите с преместването, въпреки че ни чакат други належащи ангажименти. Имаме нужда от малко време за себе си, но не смеем да помолим партньора си да погледа децата. Или пък приемаме ролята да се грижим постоянно за възрастните си родители, вместо да помолим някой от братята и сестрите си да удари едно рамо. Запитайте се: с кого и в какви ситуации ми е най-трудно да кажа Не? Ако успея да го кажа, правя ли го с неохота, оправдания и чувство на вина? Упреквам ли се по-късно за това? Има огромна разлика между обмисленото, съзнателно и неволно потиснатото Не. Признавам, че съвременният свят често я размива. С разума си решаваме, че за да запазим работата си, трябва да приемаме и ангажименти, които ни тежат и които бихме предпочели да откажем. Мнозина се оказват в такова положение просто за да оцелеят. В тези случаи би следвало да се запитаме дали си заслужава цената, която плащаме. Фактът, че милиони хора нямат свободата дори да си зададат този въпрос, говори за колосален социален проблем. Но при мнозина невъзможността да откажат не е свързана нито с личното, нито с икономическото им благоденствие. Само вие можете да определите към коя категория се причислявате. Самото осмисляне, че съзнателно и целенасочено приемате ситуация, предизвикваща хроничен стрес, вече е стъпка напред от автоматичното подчинение. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|