Митът за нормалното
Въпрос № 5: Откъде идват тези истории?
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- Въпрос № 6: Кога пренебрегвам или потискам желанието си да кажа Да
| Въпрос № 5:
Откъде идват тези истории? Никой не се ражда с убеждението, че нищо не струва. Развиваме представи за себе си във взаимодействието си с хората, които ни обгрижват като малки. Когато те се отнасят зле с нас поради собствените си травми или се чувстват напрегнати или нещастни, ние го приемаме лично. Като деца няма как да облекчим страданието на родителите си, но то може да ни накара да се съмняваме в собствената си ценност, колкото и да ни уверяват, че ни обичат. Точно това се бе случило с мен, макар да го осъзнах едва на кушетката на един психотерапевт (ще разкажа по-подробно за това в Глава 30). Когато обръщаме поглед към миналото, намерението ни не е да се вкопчваме, а напротив – да се избавим от него. Осъзнаете ли откъде се е взело страданието, вече сте направили крачка към спасението – казва Буда581. Петият въпрос ни приканва да се вгледаме внимателно в преживяванията от детството си, но не такива, каквито ни се иска да са били, а такива, каквито са били наистина. Въпрос № 6: Кога пренебрегвам или потискам желанието си да кажа Да? Да ни разболее, може не само заглушеното Не, но и сподавеното Да. Какво ви се е искало да направите, да покажете, да създадете или изречете, но не сте си позволили да го сторите от чувство за дълг или страх? Как сте имали желание да се забавлявате, какво сте изпитвали копнеж да изследвате? От каква радост сте се лишили, защото сте сметнали, че не я заслужавате или сте се бояли, че бездруго някой ще ви я отнеме? Запитайте се отново: кои схващания ви пречат да следвате творческите си импулси? За мен това беше императивът да работя дори когато това противоречеше на вътрешната ми интуиция. Както писах в Когато тялото казва НЕ: Дълги години след завършването на медицина бях твърде подвластен на работохолизма си, за да обръщам внимание на себе си и на съкровените си потребности. В редките мигове на покой забелязвах леко потрепване под лъжичката; едва доловимо смущение. В главата си чувах тихо нашепване: пиши. Отначало не знаех дали са киселини, или вдъхновение. Ала колкото повече се вслушвах, толкова по-ясно ставаше посланието: имах нужда да пиша, да се изразявам на хартия – не само за да ме чуят другите, но за да мога и аз да чуя себе си. — Музиката спаси живота ми – сподели музикантката и бивша алкохоличка Мери Гоше582. – Възможността да се изразявам чрез нея и естествено, резонансът от връзката ѝ с другите хора, буквално ме измъкнаха от дъното. И от пиенето. Те са причината да ставам сутрин, която още ме кара да се движа. Творческата сила, независимо от нейните проявления, е мощна подкрепа за изцелението. Това, което е в нас, трябва да намери път навън; в противен случай рискуваме да гръмнем или да затънем във фрустрация – пише Ханс Селие в Стресът на живота583. Научих този урок от опит. Когато нещо в мен настояваше да бъде изречено, а аз го заглушавах, мълчанието ме задушаваше. Книгите, които пиша – включително настоящата – са плод на вслушването ми в онова, което копнее да бъде изразено. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|