Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- 4. Характерът и загубата на съкровената същност не са лични.
- Преди всичко изцели себе си.
| 3. Тялото помни577. Автентичният Аз може да бъде скрит под множество пластове на ограничаващи представи и заучено поведение, но никога не изчезва. Той продължава да говори чрез тялото. Можем да научим езика му, за да чуваме своевременно важните му послания.
4. Характерът и загубата на съкровената същност не са лични. Откъсването от Аза е ендемично за нашата материална култура. То се насърчава и експлоатира в множество сфери – икономически, културни и политически. Исторически погледнато, разбира се, търсенето на истинския Аз под ограничаващите пластове на съзнанието датира много отпреди съвременното общество. Всеки от нас, макар да е отговорен за собственото си изцеление и работата върху особеностите на характера си, би трябвало да знае, че всичко това се вписва във всеобща динамика – история, стара като света, както се пее в мюзикъл Красавицата и Звяра, посветен на необичайните преображения и възвръщането на същността. * * *
В описаните по-долу практики е важна не буквата на закона, а духът на начинанието. Той се съдържа в самото название на метода: Състрадателно изследване. Преподавам го както на хиляди терапевти в над 80 държави по света, така и като практика за индивидуална саморефлексия. За назидание (и понякога ужас) на професионалистите, първите три месеца от курса са отделени за работа върху собствените, а не чужди проблеми. Преди всичко изцели себе си. Какво разбирам под изследване? Искрено, непредубедено търсене. То изисква на първо място Сократово смирение: да сме наясно, че не знаем отговора, и още по-добре – да допускаме, че още не сме стигнали и до верните въпроси. Затова ви съветвам да направите всичко възможно да се дистанцирате, поне за момента, от всичко, което смятате, че знаете за себе си. В апогея на повърхностната популярна психология самопознанието най-често се заключава в експертиза за характера, отколкото в по-дълбоко и интимно познание, способно да осветли тъмните кътчета на миналото ни, за да видим по-ясно предизвикателствата в настоящето си. Нашата цел е да познаем себе си, не просто да знаем повече за себе си. Другият елемент от названието е състрадание. За състрадателното изследване са нужни откритост, търпение и великодушие. Представете си как бихте се отнесли към приятел или близък в затруднение, колко спокойно бихте приели тяхното объркване, лутане и безсилие. Същото важи за състраданието съм себе си, само че е по-трудно. В състраданието няма принуда да бъдем различни от това, което сме; единствено покана да се вгледаме в същината, механизма и причината за схващанията и поведенческите модели, които не ни служат добре. Никога не бих казал на някого, че трябва да бъде състрадателен към себе си. В състраданието няма трябва. При всички случаи тъкмо онези наши аспекти, които се обграждат със защитна стена, не откликват положително на подобни изисквания – и защо да го правят? Много по-добронамерено и ефективно би било да насочим вниманието си към липсата на състрадание, за да наблюдаваме проявленията ѝ в живота си. Веднъж забелязана, тя се смекчава и ни позволява да вникнем в отдавнашните ѝ корени и днешните последици. Тук няма никаква сантименталност. Състраданието е нещо съвсем различно от изразяването на топли чувства, включително към самите себе си. То е нагласа. За разлика от чувствата, които идват и си отиват по собствена воля, нагласите могат да бъдат канени, създавани и подхранвани във всяко емоционално състояние. Подходящата нагласа тук е на неуморна неосъдителност към всичко, което забележим. Възникне ли упрек – което е неизбежно – просто се заинтересувайте от произхода му, без да хващате вяра на съдържанието му. Всичко подлежи на изследване, дори силно негативните преживявания като омразата към самите себе си578. Вместо да се упрекваме, че се ненавиждаме, бихме могли да проявим любопитство откъде се е взело това чувство. Поставен в такъв дух, въпросът често осветлява сам по себе си. Когато красивото в нас приеме състрадателно звяра – позволи му да бъде наш гост, ако щете – последният нерядко се превръща в красив и обичен другар. Или поне притихва и спира да ни яде така злостно. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|