Изцелението е невъзможно, ако не приемем,
че сме достойни – достойни за изцеление,
дори това да разклати виждането ни за света
и за отношенията ни с другите.
МАРИО МАРТИНЕС,
Кодът на умтялото
В общество, което се възползва максимално от чувството за малоценност у хората, най-разпространената самоограничаваща история гласи: Не съм достоен. Тя се крие под всички останали, изброени в предишната глава. Ако не ѝ обърнем изрично внимание, тя ще саботира всичките ни усилия за състрадателно вглеждане в себе си. Усещам жилото ѝ дори сега, когато пиша тези редове. Моят приятел и ментор в света на психотерапията Питър Ливайн се изрази много точно в един от разговорите ни:
– Отговорих си положително на въпроса: Направих ли достатъчно? Ад, направих. Но дали аз съм достатъчен? С това още се боря.
Усмихнах се, защото прекрасно го разбирах.
Има много начини да работим със заблудата, че не сме достойни. Някои учители препоръчват позитивните утвърждения. Лично аз съм установил, че този тип послания имат навика да се изпаряват точно когато са ми най-необходими.
Не бива да подценяваме дълбочината на коварното убеждение в собствената си малоценност. Изключително трудно е да бъде изкоренено с думи. Ние сме почти хипнотизирани от него. Невронната мрежа, обяснява биологът Брус Липтън, работи с мозъчни вълни. През първите две години преобладават вълните с най-ниска честота – тъй наречените делта вълни, след което се засилват тита вълните.
– Докъм седмата си година се намираме предимно в тита. Това е хипнотично състояние, в което детето попива всичко около себе си. И вярва на всички послания, които получава, точно като под хипноза.
Едва след това се появяват съзнанието и логичният разсъдък, работещи с алфа и бета вълни. Представите и убежденията ни за живота се запечатват години преди да развием способност за критично мислене – пише д-р Липтън. – Верни или погрешни, те се превръщат в истини за нас584. А от тези истини (или неистини) произлизат схващанията ни за себе си и за света.
Да открием тези самозаблуди и да ги заменим с нов поглед към света, подхранван от състрадателно изследване, означава да направим голяма крачка към автентична автономност.
* * *
Вече разпознахте неизказаните не и да, започнахте да идентифицирате последиците, да анализирате историите и източниците зад тях. А сега какво? Хубаво е да знаем, че историите са просто истории, но важното в крайна сметка е да се освободим от хватката им върху нас.
Следващото упражнение ще ви покаже първите стъпки към избавлението и събуждането от хипнотичното състояние.
За книгата си върху зависимостите адаптирах с позволението на Джефри Шуорц – професор по психиатрия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, стъпките, формулирани в книгата му Умът и мозъкът585. Тук ще направя още една стъпка напред в адаптацията, като приложа метода към всички типове самоограничаващи представи.
Въпросните стъпки са разработени от д-р Шуорц за лечение на обсесивно-компулсивно разстройство, но са подходящи за препрограмиране и на други видове циклични модели на мислене. В крайна сметка негативното мислене е повече от обсебващо: то ни приковава отново и отново, макар да не ни носи никакво удоволствие. Целта е да обучим наново мозъка; да подсилим чрез съзнателни усилия способността на челния дял на мозъчната кора да се отскубва от транса на миналото и да ни връща в настоящето. По този начин можем да повлияем на всеки повтарящ се модел, който работи в наша вреда.
Методът изисква ангажираност и осъзнатост. Важно е не просто да се прилага, но и да се преживява пълноценно. Само фокусираният ум може да промени връзките в мозъка. Изисква се съзнателно внимание – настоява Джефри Шуорц. – В него е ключът, физическите изменения в мозъка зависят от създаването им на ментално ниво в състояние на внимание. Важно е.
Към четирите стъпки на д-р Шуорц аз добавям още една. Методът е най-ефективен, когато се практикува редовно, но също и когато почувствате опасното привличане от саботиращо схващане или представа. Намерете място, където можете да седнете, за предпочитане на спокойствие. За това упражнение ще ви бъде нужен ръкописен дневник.
Сподели с приятели: |
