Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
| С кого споделях, когато се чувствах тъжен, нещастен, гневен, объркан, озадачен, самотен, тормозен? С кого разговарях? На кого се доверявах?
Обърнете внимание на отговора си и чувствата, които го обгръщат. Ако и вие, като Ерика, отговаряте С никого или не можете да посочите възрастен, който винаги е бил насреща, можете да сте сигурни, че е настъпило ранно отчуждение. (Любящият по-голям брат или сестра донякъде може да замести родител, но трудно би го заменил пълноценно. И дори тогава бихме имали отчуждение от възрастния.) Никое дете не се сдържа да предаде на родителите си това, което чувства, или да сигнализира, когато се нуждае от помощ. Невъзможността да го прави в по-късното си детство е абнормна адаптация на развитието, която у някои има пагубни последици. Следователно изтласкването на емоцията не се ограничава до изразената травма и насилието. Никога не съм лекувал или разговарял c човек, измъчван от хронично физическо заболяване или душевно страдание, който си спомня да е споделял открито и свободно, без задръжки, тъжните си и негативни чувства с родител или друг доверен възрастен. Повечето щастливи спомени филтрират този аспект по простата причина, че е по-лесно да си спомним какво сме преживели, а не какво не сме, дори да е трябвало. Приятните спомени, макар и неизмислени, са двумерни, лишени от дълбочината и пълнотата на реалното детско преживяване. Докато не възстановим връзката си с вътрешното трето измерение, няма да можем да видим себе си в пълнота, а пътят към изцелението ще остане блокиран. За онези, които още не осъзнават травматичните последици от липсата на човек, с когото детето да разговаря, ще предам разговора си с д-р Харис. Тя никога не е била малтретирана – ни най-малко. Предложих ѝ обичайния си мисловен експеримент, като я насърчих да излезе от собствените си рамки и да си представи друго дете, и по-точно, своето собствено, в подобна ситуация. Стереотипният ни, съдейки по опита ми, диалог протече по следния начин: – Ако вие, като родител, разберете, че детето ви е преживяло подобен емоционален шок на дванадесет години, но не е споделило с вас, как ще си го обясните? – Че не ми е имало доверие. – Как би се чувствало дете, което няма доверие на родителите си? – Навярно ужасно. Изпълнено с несигурност. Сякаш е оставено сам-самичко. Ето какво е било нейното щастливо, блажено детство на практика. Това не означава, че родителите ѝ не са я обичали или не биха сторили всичко по силите си за нейно добро. А само че някъде по-рано във връзката им е настъпило отчуждение. Не всичко е започнало, когато е била на 12, въпреки че тогава е достигнало апогея си. И накрая, хората често правят сравнения, които омаловажават собствените им преживявания. Макар да сте с право благодарни за съдбата си, фактът, че други са страдали повече, не намалява и на йота вашата болка, нито заличава следите ѝ в душата ви. Нивата на травмата не подлежат на количествени оценки и съпоставки. Може би и вие се успокоявате също като Ерика: Радвахме се на добро финансово състояние, имах куп приятели и никой не ме тормозеше. Наистина нямах никакви сериозни проблеми. Тук аз ще ви прекъсна: – Били сте наистина късметлии. Но представете си как близко дете идва разплакано при вас и хлипа: Чувствам се тъжен, самотен и объркан, само че ме е страх да кажа на мама или татко. Нима ще отвърнете: Хайде, хайде, помисли за всички деца, които си имат сериозни проблеми – гладуват, бият ги, тормозят ги. Няма от какво да се оплакваш! Това ли ще отговорите, ако искате да покажете на детето, че чувствата му са важни и може спокойно да ги изрази, без да се бои, че вие или родителите му ще спрете да го обичате? Още не съм видял някой да кимне утвърдително. В този момент всички най-сетне проумяват двойния стандарт, който са прилагали срещу себе си. * * *
Вместо финал – ето една приказка за лека нощ.
Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|