Мъжете са от Марс, жените – от Венера

КОГАТО ЖЕНАТА ОБИЧА

Марсианците били много предани и вдъхновени от красотата и културата на венерианките. Те осъзнавали, че силата и компетентността им са безсмислени, ако ня­ма на кого да служат. Тези чудесни и достойни за въз­хищение същества намерили облекчение и вдъхновение в обещанието да служат, да радват и да доставят удо­влетворение на венерианките. Какво чудо!

Други венерианки също сънували подобни сънища, които мигновено ги изваждали от депресивното им съ­стояние. Причината за лреобразяването на венериан­ките била увереността, че ще получат помощ, тъй като марсианците идвали. Венерианките били потиснати, за­щото се чувствали сами и изолирани. За да излязат от унинието, е трябвало да почувстват, че помощта на лю­бимия е наблизо.

Повечето мъже почти не съзнават колко важно е за жената да чувства подкрепата на някой, който я обича. Жените са щастливи, когато вярват, че потребностите им ще бъдат удовлетворени. Когато жената е поти­сната, разстроена, объркана, изтощена или безпомощ­на, това, от което най-много има нужда, е просто да общува. Тя има нужда да почувства, че не е сама, че я обичат и ценят. Съпричастността, разбирането, оценяването и съчувствието трябва да я съпътстват дълго време, за да й помогнат да стане възприемчива към подкрепата на мъжа и да я оцени. Мъжете не разбират това, защото техните марсиански инстинкти им подсказват, че най-добре е да останат сами, когато са потиснати. Когато жената е разстроена, от уважение към нея мъжът я ос­тавя сама или ако остане, влошава още повече неща­та, като се опитва да реши проблемите й. Той не раз­бира инстинктивно колко важни за нея са близостта, ин­тимността и споделянето. Това, от което тя най-нно-го се нуждае в такива моменти, е някои, който да я из­слуша.

Като споделя чувствата си, тя се убеждава, че зас­лужава любов и че потребностите й ще бъдат удовле­творени. Съмненията и недоверието й се стопяват. Склонността й да се налага отслабва, щом си спомни, че заслужава любов - тя не трябва да воюва за нея. Мо­же да се отпусне, да дава по-малко от себе си и да по­лучи повече. Напълно е заслужила това.

Да даваш прекалено много от себе си е уморително.

За да преодолеят депресията си, венерианките спо­деляли чувствата си и говорели за проблемите си. И до­като говорели, те открили причината за своята депре­сия. Били уморени от това, че през цялото време дава­ли прекалено много от себе си. Омръзнала им посто­янната отговорност една за друга. Искали да се отпус­нат и известно време някой друг да се грижи за тях. До­тегнало им да споделят всичко заедно. Искали да бъ­дат по-особени и да притежават нещо свое. Вече не ги задоволявало да бъдат мъченици и да живеят за други­те.

На Венера живеели според философията “губя/пече­лиш”- аз губя, за да можеш да спечелиш ти. Щом като всички правели жертви за другите, всяка венерианка била обект на нечии грижи. Но след като правили това векове наред, венерианките са уморили от грижи една за друга. Те били готови за философията “печеля/печелиш".

Днес много жени също са се уморили да дааат. Ис­кат време за себе си, за да бъдат такива, каквито са. Време, за да се погрижат първо за себе си. Искат ня­кой да им даде емоционална подкрепа, някой, за кого­то не трябва да се грижат. Марсианците напълно отго­варят на това изискване.

След векове венерианките и марсианците достигна­ли важна фаза в своята еволюция. Венерианките били готови да се научат да получават, а марсианците - да дават.

Обикновено тази промяна настъпва при мъжете и жените а тяхната зрелост. Докато е млада, жената е склонна да прави много повече жертви и да бъде така­ва, каквато я желае партньорът й. При мъжете е точно обратното: докато са млади, те са много по-вглъбени в себе си и не съзнават потребностите на другите. Когато жената достигне зрелост, тя осъзнава, че за своя сметка се е опитвала да достави радост на партньо­ра си. Когато иъжьт достигне зрелост, той разбира, че може по-добре да служи на другите и да ги уважава повече.

Мъжът също разбира, че може да прави жертви, но главната промяна при негб е, че съзнава как може да дава от себе си. По същия начин, когато жаната дости­гне зрелост, също научава нови начини да даьа от с<з-бе си, но голямата промяна при нея е. че започва да разбира необходимостта да постави някакви граници, за да получи това. което иска.

Отказът от обвинения

Въпреки, че не е получила това, коетс заслужава. тя трябва да признае част от вината за възникването на проблема, ако иска да подобри взаимоотношенията с партньора си. Когато жената дава прекалено много, тя не трябва да вини мъжа за това. Тъй както мъжът, който дава по-малко, не трябва да обвинява партньор­ката си, че не се държи добре с него и не е отзивчива. И в двата случая от обвиненията няма никаква полза.

Вместо да обвинява мъжа, че й дава недостатъчно, жената може да приеме и да прости несъвършенства­та на партньора си, особено когато той я разочарова. Да повярва, че той иска да й даде повече, въпреки че не й предлага подкрепата си, и да го окуражи да й да­де повече, като оцени,това, което й дава, и продължи да търси закрилата му.