Мъжете са от Марс, жените – от Венера


Как венерианките се научили да се чувстват достойни



страница10/28
Дата30.12.2017
Размер2.88 Mb.
#37682
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   28

Как венерианките се научили да се чувстват достойни


Векове наред венерианките компенсирали обсеби­лия ги страх, че са недостойни, като проявявали вни­мание и отзивчивост към потребностите на другите. Те давали от себе си все повече и повече, но дълбоко в себе си се чувствали недостойни да получават. Вярва­ли, че като дават, ще станат по-достойни. След като се раздавали в продължение на векове, накрая разбрали, че са достойни да получат любов и подкрепа. Осмис­ляйки миналото си, те осъзнали, че винаги са били до­стойни за тях.

Този процес на себеотдаване ги подготвил за мъд­ростта на самоуважението. Като давали на другите, те започнали да разбират, че другите наистина заслужа­вали това и така започвали да осъзнават, че всеки за­служава да бъде обичан. И накрая разбрали, че те съ­що са достойни да получават.

Тук на Земята, ако малкото момиче усеща, че май­ка му получава любов, автоматично започва да чувст­ва стойността си. То може лесно да преодолее венери-анската натрапчива потребност да дава прекомерно много. На него не му е нужно да преодолява страха, че е недостойно да получава, защото се идентифицира със своята майка. Ако майка му е научила тази мъдрост, де­тето автоматично я усвоява, като наблюдава и възпри­ема усещанията на майка си. Ако майката е свикнала да получава, тогава и детето се научава на това.

Венерианките обаче нямали модели за подражание, така че са им били необходими хиляди години, за да изоставят манията си за себеотдаване. Като постепенно осъзнали, че другите са достойни да получават, те разбирали, че и те са достойни за това. В този магиче­ски момент марсианците също осъществявали своята трансформация и започнали да строят космически ко­раби.

Когато венерианката е готова, марсианецът ще се появи

Когато жената разбере, че наистина заслужава да бъде обичана, тя отваря вратата за любовта на мъжа. Но когато са й необходими десет години на прекалено отдаване в брака, за да осъзнае, че заслужава повече, иска й се да затвори тази врата и да не му даде никак­ва възможност. Тя най-често се чувства по следния на­чин: „Дадох ти толкова много, а ти ме пренебрегна. Има­ше своя шанс. Аз заслужавам повече. Вече не ти вяр­вам. Твърде уморена съм и нямам какво да ти дам. Ня­ма да ти позволя да ме нараниш отново."

В такива случаи уверявам жените, че не трябва да дават повече, за да имат по-добри взаимоотношения. Партньорът им в действителност ще им даде поаече, ако те му дадат по-малко. Когато мъжът в пренебрег­вал нейните потребности, те и двамата като че ли са били в състояние на сън. Когато тя се събуди и си спом­ни своите потребности, той също ще се събуди и ще поиска да й даде повече.

Мога без какъвто и да било риск да предскажа, че партньорът й ще се събуди от пасивното състояние, в което се намира, и наистина ще извърши много от про­мените, които тя е очаквала от него, Когато тя престане да дава прекалено много от себе си, тъй като вече вътрешно се чувства достойна, той излиза от „пещера­та" си и започва да строи космически кораби, за да до­йде и да я направи щастлива. Може да му отнеме дос­та време, докато се науми да й дава повече, но най-ва­жната стъпка е направена - той осъзнава, че я в прене­брегвал, и иска да се промени.

Може да се случи и обратното. Обикновено когато мъжът разбере, че е нещастен, и поиска повече любов в живота си, жена му изведнъж се променя и започва отново да го обича. Стените на неприязън започват да се топят и любовта оживява. Ако партньорите дълго са се пренебрегвали, може да мине доста време, докато наистина се излекуват от натрупаната неприязън един към друг, но е напълно възможно.

Много често, когато единият партньор извърши по­ложителна промяна, другият прави същото. Това съвпа­дение е едно от магическите неща в живота, Когато ученикът е готов, учителят се появява. Когато зада­дете въпрос, тогава ще получите и отговор. Когато на­истина сте готови да получавате, тогава ще възникне възможността да получите онова, от което се нужда­ете. Когато венерианките били готови да получат, мар-сианците били готови да дадат.


КАК МЪЖЪТ СЕ НАУЧИ ДА ДАВА


Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър или че е некомпетентен. Той преодолява този страх, като се стреми да увеличи силата и компетент­ността си. На първо място в живота му стоят успехът, постиженията и ефективността на действията му. Преди да открият венерианките, марсианците били толкова заети с постигането на тези качества, че не се ин­тересували от никого и от нищо друго. Мъжът изглеж­да най-безразличен, когато го е страх.

Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър и че е некомпетентен.

Тъй както жените се страхуват да получават, мъже­те се страхуват да дават. Да започне да се раздава на другите за мъжа означава да поеме риска да се прова­ли, да бъде порицан или да не бъдат одобрени действи­ята му. Тези последици са много болезнени за него, за­щото дълбоко в подсъзнанието му се крие погрешното убеждение, че не е достатъчно добър. То се е оформи­ло и утвърждавало в детството му всеки път, когато той е смятал, че от него са очаквали да се представи по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, дълбоко в подсъзнанието му започва да се оформя погрешното убеждение, че той не е достатъчно добър.

Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават.

Мъжът е особено уязвим към това неправилно убе­ждение. То поражда у него страха от провал. Той иска да даде, но се страхува, че ще се провали, и затова се отказва да го стори. Когато най-много се страхува, че няма да се справи, той естествено избягва всякакви не­нужни рискове.

Горчивата ирония , че когато мъжът обича най-много, страхът от провал нараства най-бързо и той да­ва все по-малко от себе си. За да избегне провала, той престава да дава на хората, на които държи най-много.

Когато мъжът е несигурен, той най-често компенси­ра това, като не се интересува от никого освен от са­мия себе си. Неговата автоматична защитна реакция е: “Не ме интересува." По тази причина марсианците не си позволявали твърде много чувства или грижи за дру­гите. Но щом постигнали успехи и власт, те накрая раз­брали, че са достатъчно добри и ще успеят, ако решат да започнат да дават на другите. И едва тогава те отк­рили венерианките.

Въпреки че винаги са се справяли добре, утвърж­даването на силата им помогнало да стигнат до мъдро­стта да оценят самите себе си. След като осмислили ми­налото си, те разбрали, че всеки един неуспех е бил предпоставка за следващите им успехи. От всяка своя грешка те извличали много поуки, които им били необ­ходими, за да постигнат целите си. Така те осъзнава­ли, че винаги са били достатъчно добри.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница