Глава IX Как да избягваме споровете

Глава IX

Как да избягваме споровете

Като спорят по такъв начин, мъжете и жените не само нараняват чувствата си, но и влошават отношенията помежду си. Тъй както общуването е най-важният елемент в нашите взаимоотношения, споровете могат да бъдат най-деструктивният, защото колкото по-близки сме с някого, толкова по-лесно е да го нараним или да бъдем наранени от него.

Винаги препоръчвам на двойките да не спорят. Когато двама души не са свързани сексуално, за тях е много по-лесно да останат безпристрастни и обективни в споровете. Когато обаче спорят двойки, които са емоционално и особено сексуално свързани, те лесно приемат нещата в твърде личен план.

Основната препоръка, която мога да ви дам, е: никога не спорете. Вместо това обсъдете плюсовете и минусите на проблема. Преговаряйте, за да получите това, което желаете, но не спорете. Възможно е да бъ­дете честни, открити и дори да изразите отрицателни емоции, без да спорите и да се карате.

Най-добре е двойките да намерят равновесието между двете крайности. Като помним, че сме от различ­ни планети, и усвоим изкуството да общуваме, е напъл­но възможно да избегнем споровете, без да потиска­ме отрицателните си емоции, конфликтни идеи и жела­ния.

КАКВО СТАВА, КОГАТО СПОРИМ

Различията и разногласията не нараняват толкова, колкото начините, чрез които ги изразяваме. В идеалния случай спорът не трябва да наранява нито една от страните; вместо това той може просто да бъде един разговор, в който се изразяват различията и разногласията помежду ни. /Неизбежно е всички двойки да имат понякога различия и разногласия./ Практиката показва обаче, че повечето двойки започват да спорят за едно нещо и след пет минути вече спорят за начина, по който водят спора.

Несъзнателно започват да се обиждат; това, което е могло да бъде безобиден спор, лесно решим чрез вза­имно разбиране и приемане на различията, прераства в конфликт. Те отказват да приемат или разберат мне­нието на партньора си поради подхода на другия.

Решаването на всеки спор изисква разтягане или разширяване на нашата гледна точка, за да се интег­рира и включи и гледната точка на другата страна. За да направим това, трябва да почувстваме, че ни ценят и уважават. При недружелюбно отношение на партньо­ра ни самоуважението ни може да се накърни, ако при­емем неговата гледна точка.

Повечето двойки започват да спорят за едно нещо и след пет минути вече спорят за начина, по който водят спора.

Колкото по-интимни сме с някого, толкова по-трудно е да възприемем обективно неговото мнение, без да реагираме на отрицателните му емоции. За да се защи­тим от усещането, че заслужаваме неуважението или неодобрението на другата страна, автоматично заема­ме отбранителна позиция и се противопоставяме на не­йната гледна точка. Дори и да приемаме вътрешно нейното мнение, можем да продължим упорито да спорим с нея.

ЗАЩО СПОРОВЕТЕ НАРАНЯВАТ

Мъжът несъзнателно наранява партньорката си, когато говори, без да проявява загриженост, а после започва да й обяснява защо не трябва да се чувства потисната. Той погрешно приема, че тя отхвърля неговото мнение, докато всъщност нея единствено я притеснява липсата на обич в неговото поведение. Тъй като мъжът не разбира реакцията на жената, той се съсре­доточава още повече върху разясняването на важността на казаното, вместо да коригира начина, по който го е казал.

Той няма представа, че започва спор; смята, че тя спори с него. Защитава мнението-си, докато тя защи­тава себе си от острите му забележки, които я обиж­дат.

Когато мъжът не зачете наранените чувства на же­ната, той ги омаловажава и така още повече увелича­ва огорчението й. Трудно му е да разбере защо тя се обижда, тъй като той не е толкова уязвим към невни­мателни забележки или обиден тон. Следователно мъ­жът може да не разбере колко много наранява парт­ньорката си и така да предизвика нейната съпротива. По същия начин жените не осъзнават колко много нараняват мъжа. За разлика от мъжа, когато жената се чувства предизвикана, тонът й автоматично става все по-недоверчив и отхвърлящ. Такова отблъскване е по-обидно за мъжа, особено когато той е емоционално об­вързан с жената.

Жените започват и изострят споровете, като пър­во споделят отрицателните си емоции за поведението на партньорите си и след това започват да дават неже­лани съвети. Ако жената не смекчи отрицателните си емоции с послания на доверие и съгласие, мъжът реа­гира отрицателно, което обърква жената. И отново тя не съзнава колко много го обижда недоверието й към него.

За да избегнем споровете, трябва да помним, че на­шият партньор се противопоставя не на това, което казваме, а на начина, по който го казваме. Спорът изи­сква двама души, но прекратяването му - само един. Най-добрият начин за прекратяване на спора е той да се прекрати още в зародиш. Поемете отговорността да разпознаете кога разногласието се превръща в спор. Прекратете разговора и направете почивка. Размислете върху подхода си към вашия партньор. Опитайте се да осъзнаете, че не му давате това. от което се нуждае в действителност. След известно време отново започне­те разговора, но с обич и уважение. Прекъсванията по­зволяват на яда и на обидите ни да преминат, преди да се съсредоточим върху опитите да подновим общуване­то.