Деца, които живеят в семейство с двама родители

3.1.3 Деца, които живеят в семейство с двама родители

Изследването проведохме с деца, посещаващи ЦДГ №1 - гр.Благоевград. Условно можем да ги разделим отново на три групи: единствено дете в семейство, две деца в семейство, три деца в семейство.

В първата група ще разгледаме изследванията на четири деца (две момичета и две момчета).

Рисунките на Елен Начева /на 6г. 1м./ са в ярки светли тонове, което е нормално за дете, живеещо в семейство с хармонични отношения /виж рисунките на стр.66-67/. Но в същото време разминаването на рисунката с реалния състав на семейството най-често е свързано с емоционален конфликт и неудовлетвореност от семейната ситуация. Липсата на бащата, който е доминираща фигура в това семейство, е символичен начин, по който детето разрешава една неблагоприятна за него емоционална ситуация. И в двете си рисунки на Елен липсват краката на нарисуваните фигури, което често е израз на усещането на детето за липсата на опора и сигурност. Особено силна е идентификацията на Елен с майка й и желанието й за по-голяма близост с нея, заради това детето отстранява баща си по-далеч от тях (“...той е на почивка”). И в двете рисунки, фигурите са разположени в централната част на листа, което е признак на увереност, чувство за сигурност и безопасност, израз на егоцентричност. Доказателство за това е, че първо детето рисува себе си, но това е типична особеност на децата да 7 години. И двете рисунки /виж рисунките на стр.68-69/ на Радостина Златанова (5г. 11м.) са направени с голямо желание и много старателно изрисувани с ярки цветове. Доминираща роля на майката в семейството е показана чрез нейният по-голям ръст в семейството. Тук отново липсва образа на бащата, което може да тълкуваме по два начина. В първият случай - по този начин детето символично разрешава неблагоприятна емоционална ситуация във вторият - тъй като детето идентифицира с родителя от собствения си пол (майката), то липсата на бащата, не е от толкова съществено значение или като пренебрегване функциите на бащата поради доминиращата роля на майката в семейството. В семейството на Радостина преобладава демократичният стил на семейните взаимоотношения.

В рисунката на Антонио Георгиев (на 5г. 11м.) на тема “Моето семейство” /виж рисунка стр.70/, единствено има изобразена фигура, която не е свързана със семейството (мече), това може да свидетелства за чувството на самотност на детето, на желанието му за другар в игрите или като желанието му за друго дете в семейството. Ръцете на фигурите са големи и дълги, такива се рисуват от деца, желаещи да контролират или стремящи се към сила и власт. Липсата на родителите в рисунката, е като, че ли за да се подчертае чувството за самотност и потребността от човек, способен да удовлетворява стремежа на детето към близък емоционален контакт. Доминиращата роля на майката в семейството е отхвърлена от детето, посредством липсата на нейния образ в рисунката “Нашите вечери у дома” /виж рисунката на стр.71/. Бащата е най-важната фигура в семейството за Антонио, което е нормално, тъй като детето се идентифицира с представителите от своя пол в семейството. Като цяло семейните взаимоотношения са хармонични и преобладава демократичният стил на общуване в семейството.

В рисунката “Моето семейство” /виж рисунка стр.72/ на Борислав Григоров (на 6г.) листът е зает от лицата на майка му и баща му. Това често изразява висок енергетичен потенциал, а също така и импулсивност и самоувереност на детето. Във втората му рисунка (“Нашите вечери у дома” /виж рисунка стр.73/) членовете на семейството са разделени посредством различни предмети и стени (“аз си играя, мама готви, татко чете книга”), което може да се приеме като признак на слаби емоционални връзки в семейството. Тук доминираща е ролята на майката (тя е първата нарисувана фигура). В семейството взаимоотношенията са основани на демократичния стил. Особено силно е развито семейното чувство у детето, което проличава от желанието му за собствено семейство.

Във втората група - семейства с две деца - ще разгледаме изследванията на три деца (две момичета и едно момче).

В рисунката “Моето семейство” /виж рисунка стр.74/ е нарисуван само един член на семейството на Евгения Вълчева, като по този начин е показана неговата доминираща роля в семейството, а това е образът на майката. Тя е и човекът, с който детето се идентифицира и поради това е и най-важен за него. Омаловажаването на останалите членове, включително и на собствената личност, е показано чрез тяхното отстраняване (“...Те са вътре в къщата - тате, аз, бате”). Последователността на изобразяването (“...тате, аз, бате”) ни показва, че има съперничество между нея и по-големия й брат за вниманието на родителите им, и той бива отстранен по всякакъв начин, дори и само символично (с майката ще заминат само тя и баща й). Това е нормално чувство на ревност между две деца. Рисунката на Евгения е в светли тонове, което е нормално за деца, растящи в семейства с хармонични взаимоотношения, изградени на базата на демократичния стил на възпитание.

От разговор с педагога на групата, в която е Красимира Котева (на 5г. 10м.) разбрахме, че в семейството й до скоро е имало конфликти и проблеми между родителите. В момента взаимоотношенията между тях са се нормализирали, което проличава и от рисунката на Красимира /виж рисунка стр.75/, която е в светли тонове. Макар и да избягва да рисува баща си, което може да се тълкува, че според детето той е виновният за недоразуменията в семейството. По този начин детето символично отстранява една неблагоприятна ситуация. Красимира избягва да говори и да рисува по-големият си брат, което е признак за съперничество между децата. Красимира поставя майката в ситуация, в която се задоволяват лично нейните претенции и по този начин разрешава съперничеството в своя полза. В семейството доминираща роля има майката, с която детето се идентифицира и на която подражава.

Особеното и в двете рисунки на Смилян Стойчев (на 6г.) е, че в тях няма нарисувани членове на семейството, а листовете са заети с рисунки на разположението на стаите, мебелите /виж рисунките на стр. 76-77/. От разговорите със Смилян установихме, че взаимоотношенията в семейството са хармонични, основани на демократичния стил на възпитание. Функциите в семейството са поделени по равно между двамата родители. Детето се чувства обичано и спокойно в своето семейство. Не се забелязва съперничество или ревност между него и по-малката му сестра. Напротив - той се стреми да й помага.

В третата група - семейство с три деца - ще разгледаме изследванията на Адам-Мартин Кулов (на 5г. 5м.), който е трето дете, преди него са близнаци - момче и момиче. Характерно за рисунката му е, че е в кафяв цвят /виж рисунката на стр.78/. Кафявият цвят изразява плахост и несигурност у детето. Отсъствието в рисунката на автора й се среща при деца, които се чувстват отхвърлени от семейството си (така наречените “душевни сираци”). Грубата щриховка на лицата на членовете от семейството, може да се тълкува като враждебно отношение към тях. Функциите в семейството на Адам-Мартин са поделени между двамата родители. А враждебното настроение, което изразява рисунката, произтича от факта, че той е трето дете и за него не се отделя достатъчно внимание от страна на родителите, по-скоро поради липса на време, а не толкова от нежелание от тяхна страна.

От направените изследвания на деца, живеещи с двамата си родители, можем да направим следните изводи.

Първо - единствените деца в семействата получават много грижи и внимание, те са в центъра на семейството. Това е предпоставка да израснат като личности, които повече изискват и по-малко дават. За разлика от тях, децата, които са по две в семейство, израстват по-склонни към сътрудничество и готовност да правят компромиси в името на другото дете. Това произтича от тяхната равнопоставеност пред родителите. В семействата с три деца третото обикновено се чувства пренебрегнато от родителите си, тъй като те нямат време да отделят достатъчно внимание на всички деца.

Второ - бащата и майката са абсолютно необходими за пълноценното психическо развитие на детето - за усвояването на женския и мъжкия стил на поведение.

Трето - самостоятелността на децата от двата пола е по-висока при възпитателна активност на двамата родители с разпределение на функциите.

Четвърто - в семейства с висока конфликтност у децата се развива стремеж към доминиране и обратното.

Пето - отношението на родителите към децата е различно: към първородното дете - повече се занимават с него, повече внимание. Ревност от страна на по-малките.

Шесто - първородните проявяват ревност към следващите ги деца, тъй като когато са заедно, другите обръщат внимание повече на малките.

Седмо - децата, които растат в семейства с благоприятен психологически климат, имат не само щастливо детство, но и социално се адаптират по-успешно през по-късните си години.