Моделът на семейните взаимоотношения като фактор във формирането представите на пет шестгодишните деца за семейството

3.1.2. Деца, които живеят с един родител

Изследването се проведе с деца посещаващи ЦДГ №1 - гр.Благоевград, които условно можем да разделим на три групи: деца, отглеждани в семейства на разведени родители; деца, растящи в семейство с овдовял родител и деца, отглеждани от самотни майки. Общото между всички тях е, че те се отглеждат от майката.

В първата група - семейства на разведени родители - попадат четири деца /едно момиче и три момчета/.

На Десислава Воденичарова (на 5г. 7м.) родителите са разведени, като бащата има втори брак. Детето живее при майка си, което ясно проличава, което ясно проличава от рисунката на тема “Моето семейство” /виж рисунка стр.51/. Детето започва рисуването с най-значимия за него член от семейството, в дадения случай тава е майката. Фигурата на детето е еднаква по големина с тази на майката, което може да се тълкува като наличие хармонични взаимоотношение между тях, израз на разбирателство и любов. Взаимоотношенията между родителите са се подобрили след развода, показател за което е, че детето не изпитва лоши чувства към бащата, макар и да не го възприема като част от собственото си семейство, защото не го е нарисувала. И в двете рисунки: “Моето семейство” и “Нашите вечери у дома” /виж стр.52/, Десислава е използвала ярките цветове, което е нормално за деца, които се чувстват спокойни в своето семейство. Доказателство за това са и цветята в двете рисунки, които са символ на реалното спокойствие и безгрижие на детето. Десислава има представа за семейство, макар и да не живее в “пълно” семейство. Мечтата и за собствено семейство проличава от желанието и за собствен уютен дом.

Родителите на Любомир Сотиров (на 5г. 10м) са в процес на развод и той живее с майка си. Ето защо тя е най-важният човек за него. Фигурата на майката е нарисувана значително по-голяма, тъй като тя е доминираща в семейството. Тук преобладават хармоничните взаимоотношения и детето се чувства сигурно в любовта на майка си, защитено от нейната обич. Не се чувства и самотно, защото си има приятели. Липсата на бащата в рисунката е нормално, но това е и липса за детето на представител от същия пол, с които то да се идентифицира и на когото да подражава. Ето защо то се идентифицира с майката, показател за което е еднаквостта, подобието на фигурите. /виж рисунки стр.53 и стр.54 /

Рисунките на Спас Дурев (На 6г.) са в светли тонове, което би могло да се тълкува като положително емоционално чувство /виж рисунката на стр.55/. Но в същото време от разговорите с детето научаваме, че то изпитва голяма доза негативни емоции към своя баща. Според него щастлив в семейството е този, който има най-много пари. Постоянното повтаряне на факта, че майка му го обича, не е толкова, за да убеди нас в това, колкото за да се убеди самото то в неоспоримостта на този факт и за да се почувства сигурно и защитено от майчината обич. Във втората рисунка “Нашите вечери у дома” /виж рисунка стр.56/ домът не е ясно отдиференциран, той се слива с околната действителност. Нашият народ има една поговорка “ Моят дом е моята крепост”, тоест това е мястото, където човек се чувства най-сигурен, най-спокоен и в безопасност. Точно това се може да се почувства в рисунката на Спас - чувството за защитеност го няма. А може да се тълкува и по друг начин - за да се чувства в безопасност, трябва да се слее, да не се отличава от околната среда, да се скрие в нея. В личностен план това може да се прояви или като агресивност (защитаване на нещо, което не е сигурно, че го има), или като потайност и бързо подчиняване на по-силните от него. Родителите на Спас са разведени, като това е бил втори брак на бащата (в момента има трети). Детето живее с майка си.

Родителите на Маринела Иванова (на 5г. 4м.) също са разведени и тя живее с майка си и нейните родители. В рисунката “Моето семейство” /виж рисунка стр.57/ всички образи са схематични, с изключение на образа на слънцето (символ на нуждата от повече обич и топлота), признак за слаби емоционални връзки в семейството. Доказателство за това е и, че между членовете на семейството Маринела е изобразила различни предмети и стени (“аз си играя, баба готви, мама мие чинии, дядо бойдисва”), символ, че в семейството са слаби емоционалните връзки. Във втората си рисунка “Нашите вечери у дома” /виж рисунка стр.58/ Маринела е използвала само черния пастел, макар и в един момент да посегна към розовия. В психологията черният цвят е символ на контролирани реакции и интелектуалност. Той е показател за наличието на висока тревожност у детето. Основната фигура тук е тази на майката. Тя е съзнателно уголемена и по този начин детето изобразява нейната сила, превъзходство и доминиране. Особеното тук е, че Маринела не е нарисувала ръцете и краката на фигурата. Липсата на ръце би могло да означава символично блокиране на нежелана активност, на пасивност. Липсата на крака е символ на неувереност, на липса на опора. Чувства се нуждата на детето от баща.

От разговора с майката, разбрахме, че понякога Маринела нарича дядо си - “татко”. Това показва неудовлетвореността на детето от семейната среда, в която живее и желанието му за “пълно” семейство.

Във втората група - деца, растящи в семейство с овдовял родител - ще разгледаме изследването, проведено със Спаска Паскова, на шест години. Баща й е починал и тя живее с майка си и нейните родители (баба й и дядо й). В своята рисунка на тема “Моето семейство” /виж рисунка стр.59/, Спаска е изобразила и фигурата на баща си. Което е показател, че детето е изпитвало положително чувство към него и макар да е починал, тя пази спомена за него и продължава да го възприема като реална част от своето семейство. Семейството е нарисувано в непълен състав (липсват образите на бабата и дядото), което може да се тълкува най-вече като израз на негативното отношение на рисуващия (детето) към липсващите в рисунката деца. При въпроса, защо не ги е нарисувало, детето включва своите защитни механизми, отговаряйки: “Защото ги няма.” В рисунката семейството (“Спаска, мама, тате”) е ангажирано с общо занимание (“Гледаме щъркели”), което е признак на сплотеност, емоционално благополучие и приобщеност към семейството.

Деца, отглеждани от самотни майки - третата група, ще анализираме изследването, проведено с Петър Силви Петров на 5г. 1м. Той е извънбрачно дете и макар да е признат от баща си, живее с майка си и нейните родители. За него понятието “семейство” се отъждествява с табелката на вратата, а не с отделните представители на семейството му. В рисунката на тема “Моето семейство” /виж рисунка стр.60/ Петър е изобразил само една врата, което е признак, че детето не иска да допусне изследващия го в отношенията в семейството, преграда зад която няма достъп за чужди лица, един вид защитна реакция на детето. Израз на това е изборът на цвета на пастела - кафява, който отразява плахостта и несигурността на детето. Като цяло детето си е изработило защитни механизми, чрез които да не допуска вмешателство в семейните отношения. За Петър в пълна сила важи поговорката “Моят дом е моята крепост”, но в нея той се чувства самотен, именно защото там не се допускат нито врагове, нито приятели. Майката е най-близкият човек до детето и без нея Петър се чувства самотен, беззащитен и изоставен.

На базата на направените изследвания на деца, отглеждани от един родител можем да направим няколко извода.

Първият извод е, че в по-голяма част от семействата на изследваните деца цари демократичен стил на общуване. Този факт не ни изненадва, тъй като повечето родители са на възраст до 30 години.

Вторият извод е, че разводът има по-тежко отражение върху момчетата, отколкото върху момичетата. Момчетата в семейства с един родител, разделени от бащите си, имат по-ниска степен на идентификация със социалните роли на мъжа, което приема формата на по-силна зависимост, по-слаба агресивност и по-слаби предпочитания към типичните мъжки дейности, особено в случаите когато раздялата е настъпила преди петгодишна възраст /например Мартин Стоицов, Любомир Сотиров/. При момичетата отраженията от развода се проявяват едва през периода на юношеството, под формата на затруднения при създаване на отношения с представители от другия пол.

Третият извод е, че разводът има по-тежко отражение върху децата от смъртта на родител. Децата приемат по-леко смъртта на единия си родител, защото тя е по независещи от тях обстоятелства.

Четвъртият извод - поради липсата на единия родител, детето пренасочва цялата си любов към майката. Тя става единственият близък човек за него, без нея то се чувства беззащитно и самотно.

Децата от семейства с един родител не познават реалната, практическа страна на семейните взаимоотношения, макар да имат познания за това какво представлява “истинско пълно семейство”. В по-зряла възраст това може да доведе до затруднения в общуването в бъдещото им семейство. Преживелите веднъж раздялата на своите родители, децата им биха прибягнали по-лесно до раздялата, като начин за преодоляване на конфликтите, проблемите в семейството.