Моделът на семейните взаимоотношения като фактор във формирането представите на пет шестгодишните деца за семейството

4.3. Деца, които живеят в семейство с двама родители

В рисунката на Радостина Златанова на тема “Моето семейство” /виж рисунка стр.114/, за разлика от първото изследване сега са изобразени всички членове на семейството. Това е показател, че детето е овладяло значението на понятието семейство. Рисунката е изобразена в ярки цветове, символ на хармоничните отношения в семейството. Фигурите на майката и бащата са нарисувани равни по големина, символ,че в семейството няма доминиране на единият родител над другия. В семейството преобладава демократичният стил на възпитание. Това, че детето се е изобразило по-близо до фигурата на майката, показва, че тя е родителят, с който детето се идентифицира и на която то подражава.

В рисунката на Антонио Георгиев /виж рисунка стр.115/ баща и син са изобразени прегърнати. По този начин детето отразява демократичния стил на възпитание, който цари в семейството. Майката в семейството на Антонио има доминираща роля и може би заради това тя е отстранена от рисунката на детето (“Мама е в палатката.”). За детето бащата е най-важният член на семейството и затова неговият образ беше нарисуван първи. Което е и показател, че детето се идентифицира с него и му подражава.

Анализирайки рисунката на Евгения Вълчева /виж рисунка стр.116/ установяваме, че детето си е изработило защитен механизъм, чрез който предпазва своето семейство от погледите на чужди хора. Показател за това е липсата на образи на членове от семейството и в рисунката.

В своята рисунка Красимира Котева /виж рисунка стр.117/ отразява една реална ситуация (“Мама гледа да ми купи лачени обувки.”). Майката е най-значимият човек от семейството за детето, ето защо тя беше първият и единствен член от семейството изобразен в рисунката. С нея се идентифицира детето и на нея подражава. Липсата на образа на бащата в рисунката показва, че детето го счита отговорен за предишните проблеми на семейството. Чувството на ревност към по-големият й брат, на когото са разрешени повече неща и има по-голяма свобода от нея, символично е подсказана от липсата му в рисунката. Но това е нормално явление в семейства с две деца. Използването на светли тонове при рисуването показва, че в семейството са възстановени хармоничните взаимоотношения между членовете му.

В рисунката на Адам-Мартин Кулов преобладават черният и кафявият цвят /виж рисунка стр.118/. Черният цвят е показател за контролирани реакции у детето, а кафявият изразява плахост и несигурност. Съчетанието на тези два цвята е символ на висока тревожност у детето. Символично е показана липсата на чувство за единение със семейството, чрез липсата на образа на детето в рисунката. То се чувства самотно, изоставено (“Аз съм в къщата.”) и се нуждае от повече внимание от страна на родителите си.

В заключение можем да кажем, че децата, които живеят в семейства с двама родители са овладели значението на понятието семейство.

ИЗВОДИ

Получените резултати в контролния етап показват ефективността на предложената от нас методика за обогатяване на представите на пет - шестгодишните деца за семейство. В рисунките на изследваните деца, значително се увеличава броят на образите свързани със семейството /виж фиг.5 стр.121/. това е показател, че пет - шестгодишните деца са овладели смисъла на понятието семейство. При децата от Дом “Майка и дете” е по-трудно да се формират представи за семейство, поради социалната среда, в която живеят (липсата на собствено семейство). Но това съвсем не означава, че не може да се формира тази представа за семейство. За оптимизиране на този процес ние предлагаме няколко насоки за работа с децата от Дом “Майка и дете”. Първо - да се увеличи работата за развитие на социалните умения на децата. Второ - да се увеличи времето за възпитателна работа с отделни деца (индивидуализация на възпитателната работа). Трето - постоянно разширяване на социалните контакти на децата. Всички тези насоки за работа с децата от Дом “Майка и дете” предполагат първо да се подобри съотношението деца - персонал в Дома. Добър пример в това отношение са изградените в България детски селища “SOS - Киндердорф”, които се доближат максимално до естествената семейна среда, в която да живее детето.

Според семейната среда и взаимоотношенията в семейството, в която детето се развива и расте, у него най-общо могат да се формират следните психологически нагласи, които остават завинаги в човека.

Оптимистична нагласа. Тя е характерна за деца, израснали в семейства с хармонични взаимоотношения. Детето възприема реално отношенията, а като цяло нагласата му към света е положителна.

Неадекватна оптимистична нагласа. На практика детето е в пълно неведение за заобикалящия го свят. Родителите му представят вселената на сложните и противоречиви човешки отношения единствено в положителна светлина. Като при това полагат максимум усилия в упоритостта си да го предпазят от каквито и да било негативни тенденции. В зрялата си възраст такива личности нямат никаква психологическа съпротивляемост.

Неадекватна песимистична нагласа. Тя е присъща на така наречените дисхармонични семейства, в които кавгите, побоищата и скандалите нямат край. Спомените на детето остават у него за цял живот.

За добро или за зло, семейното възпитание се осъществява единствено и само по модели, по които са били възпитавани родителите, когато те самите са били деца. Това и обяснява защо са така устойчиви моделите на възпитание в различните семейства.

В заключение можем да повторим казаното от Петър Дънов /10, 79/: “Само майките и бащите, които живеят с Любов са в състояние да оправят света. Само те могат да родят новите хора. Ако няма такива майки и бащи, светът ще си остане такъв, какъвто е днес. Светът ще се поправи само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това.”

ЛИТЕРАТУРА

Абъркромби, Никълъс и др. Световен речник по социология. Бургас: Делфин прес, 1993, 412с.

Активността на детето в детската градина. Книга за учителя. Под ред. на Н. Витанова, София: Просвета, 1994, 280с.

Активността на детето в детската градина. Програма. Под ред. на Н. Витанова, София: Просвета, 1993, 53с.

Аргайл, Майкъл, М. Хендерсън. Анатомия на човешките отношения: Правилата и уменията, необходими за да ги направляваме успешно. София: Наука и изкуство, 1989, 416с.

Брак и семейство: Социол. поглед: [сборник]/ Състав. Елка Тодорова, София: Просвета, 1994, 144с.

Выготский, Лев С. Собрание сочинений в шести томах. Москва: Педагогика, 1982. - Т.4. Детская психология. 1984, 433с.

Гинът, Хаим. Децата и ние: (Нови решения на стари проблеми). - 2. изд. - София: Булвест 2000, 1992, 120с.

Джонев, Сава Петков. Социална психология: Т.1. София: Софи - Р, 1996, 532с.

Диагностика на психичното развитие. Под ред. на Й. Шванцара. София: Наука и изкуство, 1988, 504с.: с ил.

Дънов, Петър. Педагогически въпроси. София: Хелиопол, 1998, 85с.

Енева, Г., Т. Комисаренко. Типът родителско отношение и социалната адаптация на децата. Сп. “Предучилищно възпитание”, 6/1991.

Енциклопедичен речник по социология./Общо науч. ръководство и ред. Стоян Михайлов; състав. и ред. Николай Тилкиджиев. - 2. изд. - [София]: М-8-М, 1997, 648с.

Иванов, Иван Петков. Социално-педагогически проблеми на семейството. Шумен: Аксиос, 1996, 112с.

Иванова, Боряна Георгиева. Педагогически и психологически аспекти на възпитанието на децата от предучилищна възраст. Пловдив: Унив. изд. Паисий Хилендарски, 1997, 160с.

Кратък речник-христоматия на понятия и термини в предучилищното възпитание. Състав. Димитър Димитров. Благоевград: Висш педагогически институт, 1987, 134с.

Леви, Владимир. Нестандартното дете. София: Народна просвета, 1988, 200с.

Национален анализ на положението на бълг. деца и семейства 1992/Петър Амужиев и др. - София: Бълг. нац. к-т за УНИЦЕФ, 1992, 166с.

Педагогическа диагностика. Под ред. на Г. Бижков, София: Народна просвета, 1988, 300с.: с ил.

Речник по психология./Прев. от 4нем. изд. Маргарита Дилова и др. - София: Наука и изкуство, 1989, 744с.

Спасовска, Лиляна Цветанова. Безбрачието. София: Акад. изд. М. Дринов, 1995, 192с.

Списание “Предучилищно възпитание”, 3/1994 - тема на броя “Деца, семейство, детска градина”.

Тилкиджиев, Николай Т. Социалните групи: [изследване]. - София: Наука и изкуство, 1989, 240с.

Тодорова, Елка Н. Съвременни американски теории за семейството: [изследване]. - София: Наука и изкуство, 1988, 156с.

Харис, Томас Д. Аз съм добър, ти си добър: [Транзакционен анализ в психотерапията]. София: Наука и изкуство, 1991, 381с.

Янакиева, Е., М. Колева. Запознаване на децата от предучилищна възраст с околната действителност. Благоевград: Висш педагогически институт, 1990, 121с.