Мотиви към присъда №9 / 13. 02. 2008 год., постановена по н о. х д. №835 / 2007 год по описа на Софийски окръжен съд

б/Експертизи – назначените в хода на досъдебното производство и приобщените като доказателства по делото чрез тяхното прочитане : съдебномедицинска експертиза на живо лице № 105 / 2007 год. – л.31 – л.32; съдебномедицинска експертиза на живо лице № 106 / 2007 год. – л.37 – л38; съдебно химическа експертиза № А – 220 / 2007 год. – л45; съдебно химическа експертиза № 170 / 2007 год. – л.46; техническа експертиза – л.147 – л.151; комплексна психологична и психиатрична експертиза – л.155 – л.156; комплексна психиатрична, психологична и сексологична експертиза – л.158 – л.166; съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК – анализ № 23 / 2007 год. – л.179 – л.200 от дознание № 137 / 2007 год. по описа на РПУ – Сливница.

в/Протоколи и други документи, приобщени като доказателства по делото чрез тяхното прочитане : протокол за оглед на местопроизшествие – л.5 – л.6 и албум към него – л.5-л.6 и л.8 – л.14; протокол за доброволно предаване – л.28; талон за изпращане на медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и фиш за спешна медицинска помощ – л.41 – л.43; протоколи за доброволно предаване – л.50 – л.51; заверено копие от диплома № 133656 – л.53; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – л.63; протокол за разпознаване на лица и предмети – л.70; удостоверение за раждане – л.109; протоколи за оглед на веществени доказателства ведно с изготвени албуми към тях – л.114 – л.116 и л.118 – л.135; протокол за оглед на веществени доказателства ведно с изготвен албум към него – л.136 – л.141; постановление и протокол за вземане на образци за сравнителен материал от кръв, слюнка и косми от Е. Н. Г. – л.172 – л.173; постановление и протокол за вземане на образци за сравнителен материал от кръв, слюнка и косми от подсъдимия Е. Н. М. – л.175 – л.176; характеристика на подс.Мустафа – л.213; протокол за доброволно предаване с приложен към него решение по гр.дело № 1513 / 1995 год. по описа на Софийски районен съд – л.221 – л.222,

г/Веществени доказателства :

- иззетите по делото като веществени доказателства при извършен оглед на живо лице Е. Н. Г. от 12.04.2007 год. : обтривка от областта на кожата около устните прилежащите части на устните ъгли и към шията, върху памучен тампон - проба № 1, поставена в пластмасова епруветка; обтривка от влагалищно съдържимо върху памучен тампон – проба № 2, поставена в пластмасова епруветка; обтривка от областта на аналното отвърстие върху памучен тампон – проба № 3, поставена в пластмасова епруветка.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключенията по назначените експертизи, неоспорени от страните и приети от съда. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия.

В обясненията си в хода на съдебното следствие подс.Е. Н. М. се е признал за виновен, че е извършил престъпленията по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК и по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК, за които му е повдигнато обвинение и е заявил, че ще се ползва от правото си по чл.115, ал.4 от НПК и няма да дава други обяснения.

Разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели могат да бъдат групирани в няколко групи. Първата група свидетели това са пострадалата Е. Н. Г. В хода на досъдебното производство пострадалата е дала подробни свидетелски показания, относими към инкриминираните деяния. От изготвената комплексна психологична и психиатрична експертиза се установява, че свид.Георгиева може правилно и адекватно да възприема фактите от обективната действителност, които са се случили и са свързани с извършените спрямо нея престъпления. Освен това експертите са категорични, че тя може да дава правдиви свидетелски показания за тях, т.е. правилно да ги възпроизвежда без да ги преекспонира. Предвид горното съдът намира, че свидетелските й показания следва да бъдат кредитирани изцяло. Освен това, свидетелските й показания кореспондират с останалите събрани в хода на делото доказателства чрез гласни доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелите Цветомир Василев Ганчев, Тодорка Костадинова Димитрова, Цветелина Карамфилова Гогунчева, Славка Стоянова Николова, Венцислав Митков Йорданов, Виктор Димитров Караколев и Валерия Светославова Петкова. Цитираните свидетели са дали показания относно факти, които същите са възприели преди извършване на деянията и непосредствено след тяхното извършване, а така също са били очевидци на състоянието на детето преди и след извършване на престъпленията. При възпроизвеждането на фактите, свързани с инкриминираните престъпления, пострадалата е последователна. Дадените от нея свидетелски показания не са противоречиви при тяхното разглеждане отделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Свидетелските показания на свид.Георгиева като механизъм на извършване на престъпленията кореспондират с изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице № 105 / 2007 год. Констатираните от вещите лица травми и механизма на причиняването им подкрепят свидетелските показания на свид.Георгиева за начина на извършване на двете престъпления, механизмът на тяхното извършване и на получените увреждания.

Втората група свидетели са тези, които са били в контакт с пострадалата преди и непосредствено след извършването на престъпленията спрямо нея. ВМ хода на досъдебното производство са разпитани като свидетели Цветомир Василев Ганчев, Тодорка Костадинова Димитрова, Цветелина Карамфилова Гогунчева, Славка Стоянова Николова и Валерия Светославова Петкова. Настоящият съдебен състав счита, че свидетелските показания на петимата свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, трябва да бъдат кредитирани изцяло, защото същите разгледани поотделно не са противоречиви. Свидетелите са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, които са възприели лично. Съпоставени с останалите доказателства по делото е видно, че свидетелските показания кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с другите доказателства - експертните заключения и писмените доказателства.

Третата група свидетели са колеги на подсъдимия, с които същият е работил и са били с него непосредствено преди същият да се насочи към общежитието, където е извършил инкриминираните престъпления. В хода на досъдебното производство са разпитани като свидетели Нихат Исмаил Тахир и Шемсидин Неджет Мехмед, които работели заедно с подсъдимия. В показанията си двамата свидетели отразяват възприетите факти, свързани със състоянието на подсъдимия в инкриминирания ден, както и с това какво са правили тримата преди същият да се насочи към общежитието в гр.Божурище. Свидетелските им показания следва да бъдат кредитирани,защото свидетелите са последователни при излагането на горепосочените факти. В свидетелските им показания липсват вътрешни противоречия, както и същите не противоречат с останалите събрани по делото доказателства. В свидетелските показания двамата свидетели заявяват, че подсъдимият е бил под влияние на употребен алкохол, което се установява с изготвеното в хода на досъдебното производство заключение по съдебно-химическата експертиза № 220 / 2007 год.

Четвъртата група разпитани свидетели са роднини на пострадалата и полицейските служители, участвали в издирването, откриването и залавянето на подсъдимия. В хода на делото са разпитани свидетелите ; Анна Красимирова Емин, Красимир Йорданов Георгиев, Йордан Красимиров Йорданов, Венцислав Митков Йорданов и Виктор Димитров Караколев. Настоящият съдебен състав счита, че свидетелските показания на петимата свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, трябва да бъдат кредитирани изцяло, защото същите разгледани поотделно не са противоречиви. Свидетелите са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, които са възприели лично. Съпоставени с останалите доказателства по делото е видно, че свидетелските показания кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с другите доказателства - експертните заключения и писмените доказателства.

Съдът кредитира изцяло назначените в хода на досъдебното производство и приобщените като доказателства по делото чрез тяхното прочитане : съдебномедицинска експертиза на живо лице № 105 / 2007 год. – л.31 – л.32; съдебномедицинска експертиза на живо лице № 106 / 2007 год. – л.37 – л38; съдебно химическа експертиза № А – 220 / 2007 год. – л45; съдебно химическа експертиза № 170 / 2007 год. – л.46; техническа експертиза – л.147 – л.151; комплексна психологична и психиатрична експертиза – л.155 – л.156; комплексна психиатрична, психологична и сексологична експертиза – л.158 – л.166; съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК – анализ № 23 / 2007 год. – л.179 – л.200 от дознание № 137 / 2007 год. по описа на РПУ – Сливница. Същите са пълни и компетентни. Заключенията, съпоставени с останалите доказателства, налагат извода, че те кореспондират с тях и не отразяват противоречиви констатации. В заключенията си, а и в хода на разпита на експертите, те са мотивирали обосновано отговорите на зададените им въпроси. Съдът споделя доводите им в тази насока, защото са обосновани, тъй като почиват на констатираното от тях и почиват на разработена научна методика, която е приета от експертите при работата им по назначените експертизи.

Писмените доказателства, изготвени в хода на досъдебното производство и приобщени като доказателства чрез тяхното прочитане, както и изисканите в хода на съдебното следствие, разкриват по-горе очертаната фактическа обстановка, не противоречат на останалите доказателства и установяват идентични факти и обстоятелства с тези, които са установени с другите събрани по делото доказателства.

От ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено следното :

Видно от внесения обвинителен акт по НОХД № 835 / 2007 год. по описа на Софийски окръжен съд от страна на Софийска окръжна прокуратура е, че подсъдимият Е. Н. М. е обвинен в извършване на престъпления по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК и по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК. С оглед на изложеното съдът е длъжен да спази нормативното изискване на чл.301, ал.2 от НПК, като обсъди и реши въпросите, залегнали в чл.301, ал.1 НПК за всяко едно от престъпленията, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия.

Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия Е. Н. М. за извършено престъпление по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК.

По чл.301, ал.1, т.1 от НПК съдът счита, че подсъдимия е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.

По чл.301, ал.1, т.2 от НПК извършеното от дееца деяние съставлява престъпление по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК.

По чл.305, ал.3, изр.1 и изр.2 от НПК съдът констатира, че събраните по делото и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения по назначените на досъдебното производство експертизи, кореспондират помежду си. Липсват противоречия в самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

По чл.31, ал.1 от НК - несъмнено е, че подсъдимият отговаря на изискванията за субект на престъплението и за субект на наказателна отговорност. Субект на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, когато пострадалият и субектът са от един и същи пол. В теорията и практиката се поставя въпросът за случаите, когато субектът и жертвата са от един и същ пол. В този случай блудството ще е налице тогава, когато деецът извършва действия с цел да възбуди полово желание, но без съвкупление. Ако целта в последствие е да се осъществи полово сношение или действие на полово удовлетворение с малолетно лице, в теорията се приема, че ще е налице опит към престъпно хомосексуално действие. Видно от събраните по делото доказателства е, че Е. Н. М. е пълнолетно физическо лице / роден е на год./ към датата на извършване на престъплението - 12.04.2007 год., което е извършило деянието в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи изводът, че подсъдимия е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл.33, ал.1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение.

От неоспореното от страните и прието като доказателство заключение по назначената в хода на досъдебното производство комплексна психологична, психиатрична и сексологична експертиза се установява, че подсъдимият Е. М. не страда от психично заболяване и че той е психично здрав. По време на инкриминираното деяние липсват количествени и качествени нарушения на съзнанието му в смисъла по чл.33 от НК. Интелектът му е в границите на нормата, като няма данни за разстройство на личността. В заключението си експертите сочат, че по време на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, което не му е пречело да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Освен това от направеното освидетелстване те са стигнали до извода, че подс.Мустафа е сексуално нормално развит и сексуалността му е умерена, хетеросексуално насочена. От приетото и неоспорено от страните експертно заключение се установява, че инкриминираното деяние по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК не е психотично, сексуално болестно или аномално / девиантно, парфилно / мотивирано. Експертите сочат, че подсъдимият е бил улеснен при извършване на деянието от консумирания алкохол и умората. След направено обстойно освидетелстване на Е. Н. М., той е могъл да разбира смисъла и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, разбира смисъла и целта на провежданите по отношение на него следствени действия, може да участва самостоятелно в производството. По време на инкриминираното деяние подс.Мустафа е бил в състояние правилно и адекватно да възприема обстоятелствата, които имат съществено значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях и да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство.

Предвид горното съдът намира, че подсъдимият Е. Н. М. е вменяем, разбирал е свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си, поради което същият е годен субект на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК и отговаря на изискванията за субект на наказателна отговорност.

Престъплението престъпно блудство е нормативно уредено в Глава ІІ „Престъпления против личността, Раздел VІІІ „Разврат”, чл.149 – чл.150 от Особената част на действащия Наказателен кодекс, които в литературата са известни още като „полови престъпления”. В цитираните разпоредби са уредени два вида престъпно блудство с оглед възрастта на пострадалото лице. Първото престъпление е блудство с малолетно лице – чл.149 от НК и блудство с лице, навършило 14 – годишна възраст – чл.150 от НК.

Особеното при блудството с малолетен е това, че законодателят е приел концепцията, че независимо от това дали малолетното лице е дало съгласие или не, с оглед психофизиологичното и интелектуалното му развитие и отчитайки фактът, че малолетният не може да формира правно валидна воля, блудствените действия с такова лице е винаги престъпление. А липсата на съгласие за блудствени действия е въздигнато като квалифициран състав, който е по-тежко наказуем.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК е характерно следното:

На първо място за престъплението блудство с малолетен от обективна страна характерното е възрастта на пострадалото лице. При това деяние, за да бъде то съставомерно е необходимо пострадалият да е лице, което да не е навършило 14 – годишна възраст. Именно тази ниска възраст на пострадалото лице сочи за половата му незрялост и с оглед на това се застрашава правилното и нормалното физическо и психично развитие на малолетната жертва.

На второ място, изпълнителното деяние на престъплението „блудство с малолетен” е очертано в чл.149, ал.1 от НК като извършване на действия с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Така очертано изпълнителното деяние налага извода, че то може да бъде извършено само чрез действие. В теорията и практиката е прието, че обективно блудствените действия могат да бъдат извършени по различен начин – милувки, целувки, опипване на различни ерогенни зони или места на тялото на детето или на субекта, както и анален акт, когато деецът и жертвата са от различен пол / Решение № 515 от 21.11.2001 г. на ВКС по н. д. № 469/2001 г., II н. о., докладчик съдията Гроздан Илиев/.

На трето място, престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2 от НК е формално престъпление и е довършено с извършването на самото действие с цел възбуждане или удовлетворение на полово желание без съвкупление, като не е необходимо от обективна страна тази цел да бъде постигната. В тази насока е и Решение № 77 от 18.02.1981 г. по н. д. № 26/81 г., І н. о. на ВС на РБ.

На следващо място, от обективна страна за престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2 от НК е характерно, че блудството трябва да е извършено със сила и заплашване. Това е квалифициращо обстоятелство с оглед начина на извършване на блудствените действия. В теорията и практиката се приема, че това престъпление е съставно, защото осъществява основния състав на престъплението блудство – чл.149, ал.1 от НК и престъплението принуда по чл.143, ал.1 от НК. В случаите на квалифицирания състав на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2 от НК характерното е, че деецът е употребил сила и заплашване, защото пострадалата е указала съпротива, която деецът преодолява чрез употребените от него сила и заплашване.

От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че чрез деянието си на 12.04.2007 год. подс.Е. Н. М. е осъществил всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2 от НК.

1.На първо място, е осъществено изпълнителното деяние на престъплението блудство извършено чрез употреба на сила и заплашване. В нормата на чл.149, ал.1 от НК изпълнителното деяние е очертано като извършване на действия с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание. В конкретния случай безспорно е установено, че на 12.04.2007 год. в мазето на жилищно общежитие в гр.Божурище подс.Мустафа е извършил такива действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, като практиката на ВКС на РБ е категорична, че не е задължително специфичната цел обективно да е реализирана. Безспорно от събраните по делото доказателства е установено, че подсъдимият Е. Н. М. е извършил анално сношение, което съгласно практиката на ВКС на РБ представлява блудствено действие.

2.На второ място, предмет на посегателството по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2 от НК е живо лице, ненавършило 14 – годишна възраст. От обективна страна за това престъпление е характерно възрастта на пострадалото лице. При това деяние, за да бъде то съставомерно е необходимо пострадалият да е лице, което да не е навършило 14 – годишна възраст. Именно тази ниска възраст на пострадалото лице сочи за половата му незрялост и с оглед на това се застрашава правилното и нормалното физическо и психично развитие на малолетната жертва. Безспорно от приложеното по делото удостоверение за раждане на Елена Николаева Георгиева /л.108 от досъдебното производство / се установява, че тя е родена на год. и към момента на извършване на деянието е на 10 години и 10 месеца.

4.На четвърто място, относно квалифициращото обстоятелство „ извършване на блудство чрез употреба на сила и заплашване”. Този квалифициращ признак е с оглед начина на извършване на блудството. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че е налице горепосочения квалифициращ признак. Престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2 от НК е съставно престъпление, защото осъществява основния състав на престъплението блудство – чл.149, ал.1 от НК и престъплението принуда по чл.143, ал.1 от НК. В случаите на квалифицирания състав на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2 от НК е характерното, че деецът е употребил сила и заплашване, защото пострадалата е указала съпротива, която деецът преодолява чрез употребените от него сила и заплашване. Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е употребил сила с цел да сломи евентуалната съпротива на детето, като при захващането й на стълбите, водещи към мазето, той е сложил ръката си на устата й с цел тя да не вика и я е замъкнал без нейното съгласие в мазето на общежитието. От назначената по делото съдебномедицинска експертиза на живо лице № 105 / 2007 год. е видно, че при прегледа на Е. Н. Г. експертите са констатирали кръвонасядания в областта на долната челюст в дясно, брадичката, кръвонасядане и охлузване по лигавицата на дясната буза, които са в резултат на въздействие на твърди тъпи или полутъпи предмети. С оглед локализацията и морфологията им уврежданията могат да възникнат от въздействието на човешки пръсти. При прегледа вещите лица са констатирали също така иницовидни кръвонасядания под левия долно челюстен ъгъл и пред висулката на лявото ухо, които са в резултат на притискащо и тангенциално действие на твърди тъпи или тъпоръбести предмети с ограничена контактуваща въздействала повърхност и могат да възникнат от действието на човешки нокти. Така констатираните увреждания доказват описания механизъм на извършване на деянието от пострадалата в нейните свидетелски показания, дадени на досъдебното производство и приобщени като доказателство на съдебното следствие, както и използваната физическа сила от страна на подсъдимият с цел свид.Георгиева да не вика и сломяване на евентуална нейна съпротива при извършване на деянието от негова страна. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че е налице квалифициращия признак употреба на сила при извършване на блудствените действия.

От свидетелските показания на пострадалата, се установява, че подс.Мустафа я е заплашил, че няма да я остави жива. По своята същност заплашването като форма на принуда е налице тогава, когато деецът чрез едно бъдещо деяние може да изложи на опасност живота, здравето, честта или имота на жертвата, при което у последната възниква основателен страх от засягането на горепосочените обекти. В конкретния случай чрез изречените от него думи и като се вземе предвид възрастта на свид.Георгиева, у нея е възникнал основателен страх с оглед казаното от подсъдимия. Ето защо като взе предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че е налице и второто квалифициращо обстоятелство употреба на заплашване при извършване на блудството.

С оглед гореизложеното съдът счита, че чрез деянието си на 12.04.2007 год. подс.Е. Н. М. е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2 от НК съдът приема, че същото е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. От събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият е искал и целял да осъществи блудството с малолетната Е. Н. Г. с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Винаги при преценката на вината,която е психическото отношение на дееца към деянието и общественоопасните последици,изразено в умисъл или непредпазливост е необходимо да се анализират действията на дееца, реализирани в обективната действителност. Защото по тях следва да се определи и психическото отношение на подсъдимият към деянието и общественоопасният резултат. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че в съзнанието си подсъдимият е имал изградени представи относно общественоопасния характер на деянието, относно общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал изградени представи у себе си за всички обективни признаци на деянието.

От субективна страна съставът на престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК предвижда и специална цел, а именно блудството се извършва с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. В конкретния случай деецът, осъществявайки аналното сношение, е целял да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, като практиката на ВКС на РБ е категорична, че не е необходимо за съставомерността на деянието обективно целта да е била осъществена,както в конкретния случай.

Предвид горното съдът счита, че престъплението по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК е извършено от подсъдимия Ерсин Нихат Мустафа с пряк умисъл.