Мотиви към присъда №9 / 13. 02. 2008 год., постановена по н о. х д. №835 / 2007 год по описа на Софийски окръжен съд

Подсъдимият Е. Н. М. е с чисто съдебно минало. Видно от приложеното по делото и прието като доказателство свидетелство за съдимост е, че той не е осъждан.

По чл.301, ал.1, т.3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание, извършеното от него деяние.

По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието. Съдът приема, че то е с изключително висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват драстично обществените отношения, чрез които се осигуряват половата неприкосновеност и свободния избор на половия партньор само на лице от женски пол. Високата обществена опасност на деянието следва да се констатира с оглед на бруталността при действията от страна на подсъдимия при опита си насилствено да извърши полово сношение с малолетната Елена Николаева Георгиева.

Степента на обществената опасност на подс.Мустафа не е висока. Същият не е осъждан и липсват данни за каквито и да било негови криминални прояви на територията на РБългария.

При определяне на размера на наказанието съдът е обвързан от императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК. Настоящото наказателно производство е приключено при условията на диференцираната процедура „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” – Глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на горното разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда, в случай, че постанови осъдителна присъда, да определи наказанието при условията на чл.55 от НК и дори да не са налице смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, което е резултат от процесуалното поведение на подсъдимия, свързано със съгласието му да се приключи наказателното производство при диференцираната процедура, посочена в чл.370, т.2 от НПК. Прилагането на горепосочената диференцирана процедура води до благоприятната за дееца последица – при осъждането наказанието му задължително се определя при условията на чл.55 от НК.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието за престъплението по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в чл.36 от НК. Наказанието, което е предвидено за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.1 от НК е лишаване от свобода от 10 до 20 години, като с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подс.Мустафа трябва да бъде определено под предвидената минимална санкция в разпоредбата на чл.152, ал.4 от НК, а именно под 10 години лишаване от свобода. Ето защо наказанието му трябва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът счита, че в конкретния случай на подсъдимия Е. Н. М. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер под предвидения минимум в горепосочената особена наказателноправна норма, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне на този размер съдът отчита наличието на многобройни смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Основният критерий за съразмерността на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта. На първо място с така наложеното наказание – СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът цели да въздейства предупредително върху извършителя на престъплението. Предвид спецификата на извършеното престъпление, подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за един по-дълъг период, за да се лиши от възможността да извършва други подобни престъпления. Неизбежно строгото определено наказание, ще има за своя последица, да мотивира подс.Мустафа към спазване на законите и добрите нрави, както и да го мотивира да уважава основните ценности в обществото. Съображението за даване възможност за реинтегриране в обществото в случая е добър аргумент, тъй като с извършеното престъпление, макар и представляващо инцидентна проява, подсъдимият не е прекъснал докрай връзката си с обществото. С този размер на определеното му наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяването на генералната и специалната превенция. И най-вече със своята неизбежност така определеното наказание, със строгостта си, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите и добрите нрави. Това наказание би дало достатъчно аргументи против и на други неустойчиви членове на обществото за извършване на подобни престъпления.

Що се отнася до второто основание, съдът намира, че разпоредбата на чл.78а от НК не следва да се приложи за престъплението по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК с оглед на обстоятелството, че не са налице предпоставките на цитираната разпоредба за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Видно от цитираната разпоредба е, че това престъпление е умишлено и за него е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. Ето защо съдът намира, че не е налице една от трите кумулативно предвидени предпоставки за приложението на чл.78а от НК - за извършеното престъпление да се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, когато е умишлено, поради което цитираната разпоредба не може да се приложи и подс.Ерсин Мустафа не може да бъде освободена от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание “глоба”.

По чл.301, ал.1, т.5 от НПК - да се освободи ли подсъдимия от изтърпяване на наложеното му наказание, какъв да бъде изпитателният срок при условното осъждане. Като взе предвид размера на наложеното му наказание – СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, които са : наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода, подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и отлагането на изпълнението на наложеното наказание ще постигне целите в чл.36 от НК и преди всичко за поправянето му. Предвид размера на наложеното наказание, съдът счита, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, поради което не може да бъде приложен института на условното осъждане, поради което подс.Е. Н. М. следва да изтърпи ефективно определеното му наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за да превъзпита подсъдимия и да действа като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение. С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл.36 от НК. Налагането на наказанието 7 години лишаване от свобода и ефективното му изпълнение, ще изиграе ролята на възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления, ще действа предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва престъпления за периода на изпълнение на наложеното му наказание. Освен това чрез това наказание съдът счита, че трябва да бъде дадена възможност на Е. Н. М. с оглед на младата му възраст, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната и добрите нрави. Освен това така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна, се покаже, че на подсъдимия се налага наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, видът и размерът на наложеното наказание е съобразен с всички допълнителни фактори, свързани с личността на дееца с оглед на неговата справедливост.

По чл.301, ал.1, т.6 от НПК – какъв първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода да се определи. При определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъдат взети предвид разпоредбите на чл.45 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията. Съгласно цитирания нормативен акт в затворите при изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода се прилагат следните режими : лек, общ, строг и усилено строг. В конкретния случай предвид размера на наложеното наказание – СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия Е. Н. М. следва да бъде определен на основание чл.47, ал.1, б”а” от ЗИН първоначален СТРОГ РЕЖИМ при изпълнението на горепосоченото наказание. Съгласно цитираната разпоредба строг режим се определя на осъдените за умишлени престъпления на лишаване от свобода за повече от пет години, които не са рецидивисти. В конкретния случай лицето е осъдено на седем години лишаване от свобода и не е рецидивист по смисъла на чл.158, ал.1 от ЗИН, поради което трябва да му бъде определен първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното му наказание за престъплението по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК. Предвид гореизложеното за изтърпяването на наложеното на подс.Мустафа наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА трябва да бъде определен първоначален СТРОГ РЕЖИМ на основание чл.47, ал.1, б.”а” от ЗИН.

Предвид наложеното наказание и възрастта на дееца, когато е извършил престъплението, чистото му съдебно минало и липсата на вещи, които да се отнемат при условията на чл.53 от НК, съдът не следва да се произнася по въпросите, залегнали в чл.301, ал.1, т.7, т.8 и т.9 от НПК.

По чл.301, ал.1, т.10 от НПК – да се уважи ли гражданския иск и в какъв размер.

По делото като граждански ищец е конституирана Анна Красимирова Емин , която е майка и законен представител на малолетната Елена Николаева Георгиева – пострадала от извършеното спрямо нея престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от гражданския ищец против подсъдимия Е. Н. М. граждански иск с правно основание чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД в размер на 13 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди – болка и страдание вследствие извършеното спрямо нея престъпление, ведно със законната лихва от 12.04.2007 год. до окончателното изплащане на сумата.

Така предявения граждански иск е доказан по основание и е уреден в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, където е предвидено задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму. Безспорно по делото е установено виновното извършено противоправно деяние от подсъдимия Е. Н. М., причинения вредоносен резултат и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между осъщественото виновно деяние и вредните последици – опита за изнасилване, извършен по отношение на пострадалата.

Искът е предявен от лице, принадлежащо към кръга лица, очертан от законодателя в чл.84 – чл.88 от НПК и в ППВС №4/61г.и в ППВС №5/69г., които имат право да предявят граждански иск в наказателното производство и да бъдат конституирани като граждански ищци. Пострадалата е малолетна, поради което с оглед изискването на чл.28, ал.4 от ГПК процесуално се представляват от законните представители. В конкретния случай законен представител на Е. Н. Г. е нейната майка Анна Красимирова Емин и може да осъществява процесуално представителство.

При определяне основателността на исковете по размер съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с дадените задължителни указания в ППВС №4/68 година. При определяне размера на обезщетението по предявения иск от законният представител на пострадалата съдът се е ръководил от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Пострадалата е малолетно лице – дете на 11 години. В резултат на извършеното спрямо нея престъпление е изпаднала в сериозен психологически стрес. Видно от приетата по делото комплексна психологична и психиатрична експертиза е, че при пострадалата са налице остатъчни страхови и тревожни преживявания. След инцидента тя е станала неспокойна, страхувала се да излиза сама, нарушен сън и ограничила контактите си. Отчетеният факт на тревожност от страна на вещите лица, е потвърдил реакцията на стрес от преживяната психотравма и към момента на освидетелстването на свид.Георгиева, като е свързана с актуализирането им по време на интервюто при освидетелстването й.

Предвид горното съдът намира, че следва да уважи предявения иск от Анна Красимирова Емин – родител и законен представител на пострадалата Елена Николаева Георгиева за сумата от 13 000 лева. Оценката на доказателствения материал в тази насока дават на съда основание да приеме, че такава по размер сума ще обезщети /доколкото това е възможно/ пострадалата за претърпените от нея страдания и болки по време на инкриминираното деяние и особено след неговото извършване. Извършеното престъпление спрямо пострадалата ще остави дълбок отпечатък в бъдещото й психофизиологично развитие, както и върху правилното й духовно и физическо развитие като подрастваща. При определяне на обезщетението съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява тежкото състояние, в което е изпаднала пострадалата след извършване спрямо нея на престъплението по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК, както и бъдещите актуализации на тревожността и стреса от преживяната психическа травма при възраждане на спомена от случилото се, болките и страданията, които тя и до момента търпи от спомена за случилото се и стреса от преживяното. Предвид горното съдът счита, че искът следва да бъде уважен изцяло в размер на 13 000 лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.04.2007 год., предвид гореизложените обстоятелства.

Престъпленията по чл.149, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1 от НК и по152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК са извършени при условията на чл.23, ал.1 - реална разнородна съвкупност, поради което съдът след като определи наказанията за всяко от престъпленията, следва да наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно: СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на основание чл.47, ал.1, б.”а” от ЗИН.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е постановил при изтърпяване но горепосоченото наказание лишаване от свобода да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия Е. Н. М. е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 13.04.2007 год. до влизане на настоящата присъда в законна сила.

По чл.301, ал.1, т.11 от НПК – какво да стане с веществените доказателства.

По делото са иззети като веществени доказателства с протокол за оглед на местопроизшествие от 12.04.2007 год. : 1 брой кутия с цигари марка “Вайсрой”, син на цвят със сръбски бандерол, с 10 бр.цигари, 10 броя монети на обща стойност 1.33 лв., 1 брой газова зелена на цвят запалка и 1 брой черен на цвят кожен калъф за мобилен телефон, собственост на подс.Е. Н. М. Предвид изхода на делото по отношение на него, както и с оглед приключване на наказателното производство, съдът следва да постанови на основание чл.111, ал.1 от НПК описаните по-горе веществени доказателства, да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в законна сила.

По делото са приобщени като веществени доказателства с протокол доброволно предаване от 12.04.2007 год. : 1 брой мъжко яке; 1 брой червен на цвят мъжки пуловер; 1 брой мъжко тъмносиньо памучно долнище на анцуг; 1 брой мъжка памучна тениска на райе в сиво, синьо и жълто; 1 брой мъжки, сив на цвят памучен потник ; 1 брой захабен мъжки слип, сив на цвят; 1 брой тъмносиньо на цвят долнище от анцуг от изкуствена материя, обозначено като обект № 7, което е запечатано в бял на цвят хартиен плик, с подписи на поемни лица, мл. дознател и мл. експерт; чифт мъжки памучни черни чорапи; чифт тъмни на цвят памучни чорапи; чифт кожени, мъжки черни обувки тип”кубинки”; кожен, тъмно кафяв на цвят колан с метална сребриста катарама; два броя черни връзки за обувки; два броя банкнотни от по 2 лв. и един брой банкнота от 5 лв., собственост на подс.Ерсин Нихат Мустафа. Предвид изхода на делото по отношение на него, както и с оглед приключване на наказателното производство, съдът следва да постанови на основание чл.111, ал.1 от НПК описаните по-горе веществени доказателства, да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в законна сила.

По делото е приобщен като веществено доказателство с протокол доброволно предаване от 12.04.2007 год. от Цветомир Василев Ганчев - 1 брой мобилен телефон марка “Нокия”, модел “7250” с батерия, с Imei - 351346/80/099431/3, оборудван със СИМ карта № 89359050100407186213, собственост на подс.Е. Н. М.. Предвид изхода на делото по отношение на него, както и с оглед приключване на наказателното производство, съдът следва да постанови на основание чл.111, ал.1 от НПК описаното по-горе веществено доказателство, да се върне на подсъдимия след влизане на присъдата в законна сила.

По делото са приобщени като веществени доказателства с протокол доброволно предаване от Анна Красимирова Емин от 12.04.2007 год. : 1 брой яке тъмнозелено на цвят, дънково; 1 брой дънков панталон, черен на цвят; 1 брой детска блузка с къс ръкав с основен зелен цвят; 1 брой детски гащи. С оглед приключване на наказателното производство, съдът следва да постанови на основание чл.111, ал.1 от НПК описаното по-горе веществено доказателство, да се върне на Анна Красимирова Емин след влизане на присъдата в законна сила.

По делото са иззети като веществени доказателства с протокол за оглед на местопроизшествие от 12.04.2007 год. и с протокол за оглед на живо лице Е. Н. М. : 1бр. светлосиня възглавница с размери 50 см. ширина и 80 см. дължина; два броя косми, с дължина от по около 3 см., намерени и иззети върху гореописаната възглавници; обтривка от повърхността на половия член, както и в областта на главичката и шийката му върху памучен тампон, поставена в пластмасова епруветка, както и сравнителни образци - проба слюнка върху филтърна хартия и косми от глава и полова област от обвиняемия Е. Н. М., иззети на 17.05.2007 год. Предвид изхода на делото и приключване на наказателното производство, съдът следва да постанови на основание чл.112, ал.2 от НПК горепосочените веществени доказателства да се унищожат по надлежния ред след влизане на присъдата в законна сила.

По делото като веществени доказателства са иззети при извършен оглед на живо лице Елена Николаева Георгиева от 12.04.2007 год. : обтривка от областта на кожата около устните прилежащите части на устните ъгли и към шията, върху памучен тампон - проба № 1, поставена в пластмасова епруветка; обтривка от влагалищно съдържимо върху памучен тампон – проба № 2, поставена в пластмасова епруветка; обтривка от областта на аналното отвърстие върху памучен тампон – проба № 3, поставена в пластмасова епруветка, както и сравнителни образци - проба слюнка върху филтърна хартия и косми от глава и полова област от пострадалата Елена Николаева Георгиева, иззети на 09.05.2007 год. С оглед приключването на наказателното производство, горепосочените веществени доказателства съдът следва да постанови на основание чл.112, ал.2 от НПК да се унищожат по надлежния ред след влизане на присъдата в законна сила.

По чл.301, ал.1, т.12 от НПК – на кого да се възложат разноските по делото. В хода на съдебното и досъдебното производство са направени разноски в размер на 1916.20 лева. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато съдът признае за виновен подсъдимия, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, го осъжда да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса в размер на 3 лева за служебно издаване на изпълнителен лист относно присъдените разноски на основание чл.190, ал.2 от НПК. Ето защо подс.Е. Н. М. трябва да бъде осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на Софийски окръжен съд направените по делото разноски от 1916.20 лева и държавна такса в размер на 3 лева.

Съгласно разпоредбата на т.10 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието / изменена и допълнена – ДВ бр.75 от 12.09.2006 год. в сила от 12.09.2006год./ за граждански искове по наказателни дела се събира пропорционална държавна такса в размер на 4 % върху уважената част от иска. В конкретния случай предявеният граждански иск в настоящото наказателно производство е уважен в пълен размер от 25 000 лева, поради което се дължи държавна такса в размер на 1 000 лева, която подсъдимият трябва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски окръжен съд.