Мотиви по нохд №430/2006г по описа на софийски окръжен съд, но

След предявяване на св.С. на писмо вх. № 4365 от 27.09.2004 год. на РГС-Д. и на НСГП 35613/25.09.2004 год., изходящо от майор Гергов, свидетелят е заявил, че не е получавал това писмо.

Сръбските граждани влизали да зареждат и гориво. Имало изобилие от случаи в летния сезон, когато чужди граждани са преминавали през паспортния контрол и след това са паркирали и са преспивали преди будките на УПТР, както и непосредствено след тях. Имало случаи, когато граждани били регистрирани от „ГП“ и след това връщани без да стигннели до кабинките на УПТР.

Компютърната мрежа се захранвала от енергомрежата и от акумулатори. Нямало случаи на нерегистриране на влизащи или излизащи граждани от страната. Най-натовареният период бил м.април-м.август. В най-натоварените месеци през лятото от УПТР уведемявали служители на излизащите пунктове чрез телеграма, че в определен период от време в часове на определена дата не са събирали пътни такси.

Имало е случаи едни и същи автомобили многократно да влизали да пазаруват или да зареждат гориво и излизат. Автомобилите които били задържани от „ГП“ се предавали на митницата за съхранение, като въведената в масивите информация за тях оставала, но автомобилите не достигали до кабинките на УПТР. Такива случаи имало по един на около 4-5 дена. От св.С. не било търсено съдействие при отказ да се плати пътна такса.Имало случай в които пренощувалите на ГКПП-К. автомобили влизали при една смяна на „ГП“ и преминавали при друга смяна на кабинките на УПТР.

Практиката била при по-голямо натоварване да се вдигат бариерите и да не се събират пътни такси, като се изпращала телеграма до излизащите пунктове.

Не е имало сръбски граждани, които да са идвали да пазаруват често и да са били с автомобили регистрирани извън Сърбия.

Автомобилите които оставали да пренощуват между ГКПП и кабинките на УПТР, обикновено влизали във вътрешността на страната. Почти нямало случай да влезнат да пренощуват и след това да излезнат.

Служител от НСГП пускал телеграма, с която уведомявал излизащите пунктове, че в рамките на няколко часа на влизащите автомобили на К. не са събирани пътни такси поради голям пътнико поток. Тези периоди били за не повече от няколко часа в рамките на смяната. Това се случвало 25-30 пъти в натоварения период април-август.

Само сръбски граждани влизали в България с цел пазар. Повечето излизали още същия ден, но имало и такива, които влизали във вътрешността на страната.

Информацията, която се искала от н-ка на РГС Д. за преминалите чужди автомобили за периода 01.01.2002 год. – 30.06.2004 год. била систематизирана по номера на автомобилите, марка на автомобилите, брой граждани в автомобила. Не било възможно извършването на справката поради краткия срок, който бил предоставен. На РГС-Д. е бил даден документа, който бил бредявен на св.Геров в съда.Шест месеца изготвяли справката. Тя била предоставена на дознател. Поради краткия срок не била изготвена справката в искания вид.

След въвеждане на системата се увеличила събираемостта на таксите. С всеки изминал месец се увеличаваше.

В разпита си проведен в съдебно заседание на 30.03.2009 год. /т.2/ свидетелят Ивайло Янков Оташлийски твърди, че в периода 2002-2004 год., св.Оташлийски бил директор на УПТР. Когато встъпил в длъжност информационната система за събиране на пътни такси е съществувала. Системата съдавала технически проблеми, като поддържащите я, компютърни специалисти, отстранявали проблемите. Докато той е бил директор, работата е вървяла бързо. За около една минута се е обработвал един автомобил. Провеждани били съвещания с предтавители на „ГП“, като били вземани решения, при струпване, автомобилите да не се таксуват на влизане в страната, а на излизане. Св.Оташлийски не е участвал в такива съвещания.
В разпита си проведен в съдебно заседание на 30.03.2009 год. /т.2/ свидетелят Александър Светославов Цветков твърди, че в периода 2002-2004 год.. През 2001 год. била въведена информационна система за събиране на пътни такси. По време на внедряването се появявали много проблеми свързани със софтуера, поради което многоккрстно било уведомявано Централно У.. Когато системата не работела, контрольорите ръчно събирали пътните такси и издавали квитанции. При спиране на електрозахранването, събирането на пътните такси ставало с ръчни квитанции. Месечния график на служителите се изготвял от директора.

В обясненията си подсъдимия Т. заявява , че цялата му дейност и комуникация с служители на У. П.Т.Р. е свързани с разработката на автоматизираната система и е свързана с поддържане работоспособността на тази система и никога не е имало лош умисъл в действията му.Автоматизираната система представлява компютърна програма, която била създадена от екип на служителите на „Ей-Б-Софт”,в който е участвал и той и която е създадена с цел автоматично да изчислява пътните такси по законите и законодателството, действащи по това време - за инкриминирания период. Като старши програмист във фирмата подс.Т. взел дейно участие в разработката на тази система; във внедряването й и обучението на служителите.Именно по този повод познавал подсъдимите, бил в колегиални отношения в инкриминирания период с тях.Екипът от специалисти сред които и подсъдимия внедрили системата през 2000г.-2001г. ,като при внедряването и, което на практика означава ефективното й пускане имало много проблеми. Процесът траел няколко месеца, може би година – за пускане на всички КПП-та в страната, може би – 13 на брой.Подсъдимият бил предимно на К., може би половин година, като се занимавал с наблюдения на работоспособността на системата и обучение на персонала.Понятието „паралелен брояч” го чул от медиите, измислено е от медиите. При разпита на свидетелите: г-н Ш. и Б. подсъдимият им задал съответните въпроси, при които те казали, че са намерили програма, която не е тяхна компилация – така се нарича точно : „компилация на първичния код” на програмата. Под „Компилация” подсъдимия разбира, че най-вероятно свидетелите Б. и Ш. са намерили програма, която се различава по дата на изработка с тази, която са пуснали те. В първоначалната програма, екипа е имал много промени и се налагало постоянно да се правят нови такива.Затова и програмата имала много компилации – пускали я по няколко пъти в седмицата, особено в началото.

Подсъдимият твърди, че причината да напусне фирмата била съкращение – от страна на г-н Ш. по повод твърденията на последния в медиите, че подсъдимия е внедрил „паралелния брояч”, което се опровергава от това, че впоследствие пак са го викнали и на междуфирмени основания продължили сътрудничество си.Т. отрича да е предлагал на св. Ш. инсталиране на неофициална версия на програмата

Освен това, програмата, която била изготвена от фирмата за УПТР , не била по никакъв начин синхронизирана с програмата на Главна Дирекция „Гранична полиция”, нито пък с останалите служби.

В отговор на въпрос на ПРОКУРОР ХРИСТОВ: „Вие сте присъствали тук на съдебните заседания. От заключението на вещите лица, изготвили допълнителната експертиза, стана ясно, че за инкриминирания период 2002г.-2004г. има значителен брой леки автомобили, които са отчетени от системата на УПТР - като преминали, и за тях са събрани пътни такси, а тези автомобили не са отчитат от „Гранична полиция” като влезли в страната. Като специалист разработил програмата, какво е Вашето обяснение за случая?”

ПОДСЪДИМИЯТ Т. отговаря: „ И обратното е вярно – има МПС-та, които са отчетени „заплатили пътни такси”, а не минали през Гранична полиция. Пак ще припомня, че има няколко фактора, които правят данните несравними. И това го потвърдиха и вещите лица, така че на 100% не могат да се сравняват базите данни от „Гранична полиция” с тези от У. „П.Т.Р.”. Накратко – термините са технически, обаче просто за мен – като компютърен специалист и професионалист в областта – данните са несравними!”

По-нататък в показанията си, подсъдимият сочи, че внедряването на системата е стартирало с К. – това е бил първият пункт през 2000 година, или 2001година.Освен подсъдимия, при внедряването на систевата на К. били и други хора от фирмата,понеже там са били най-много проблемите, поради инфраструктурата – К. била на три нива, с три сървъра – вход леки и бусове, изход и вход тирове, и имало страшно много проблеми, което налагало почти постоянното присъствие на подсъдимия или неговите колеги на пункта.Проблемите, които възниквали били чисто технически - трите сървъра трябвало да се синхронизират в един и често се губела комуникация между тях, при което се получавали проблеми с броячите на квитанциите за отделен служител и се получавали дублирани финансови документи, които впоследствие трябвало ръчно да променям в У.то - по нареждане на главния счетоводител на УПТР.Упоменатите проблеми продължили доста време след внедряване на системата -може би години след това продължили проблемите.Подсъдимият предполага, че възложителя е бил информиран за възникващите проблеми и за начина на тяхното отстраняване, но това не е било негова работа, тъй като неговия екип се е занимавал , като производител на системата. Ние бяхме крайна точка.

Подсъдимият разбрал за така наречената „втора компилация”, която съществува в К. при арестуването му – от медиите , след което попитал свидетеля Ш. намерената т. нар. „друга компилация” как работела и той потвърди, че всъщност работела нормално.За подсъдимия т.нар. „внедряването на втора компилация” е понятие, което не съществува.

Наред с това сочи още, че по времето когато внедрявали възложената им компилацията, до компютрите имали достъп много хора, всички служители – и на фирма „Ей-Б-Софт”, и на У. „П.Т.Р.”.

-два броя веществени доказателствени средства по повод изготвените СРС-ва, в том 63 и том 64 вкл. от сл.дело №180/2006 г. по описа на НСлС, пр.преписка № 724/2006 г. на СОП.

-гласни доказателства, събрани чрез показанията на посочените по-горе свидетели

-експертни заключения, подробно описани по-горе

-писмените доказателства, приложени в том 1-15 включително от сл.д.

-писмените доказателства, събрани на съдебно следствие:

1. Писмо КД-2414/04.07.2007 год., ведно с приложена към него справка за ползвани платен, неплатен и болничен отпуск, (с.з 16.06.2008 год. т.2);

2. Писмо изготвено от МВР-ГД „ГП" по отношение на задграничните пътувания на подсъдимите № Б 12059/11.12.2007 год. (с.з 16.06.2008 год. т.2);

3. Електронен носител за влезлите автомобили за периода 2002-2004 год. (с.з 16.06.2008 год. т.2);

4. Писмо № 21311/29.07.2008 год. на МВР ГД „ГП" (с.з 26.01.2009 год. т.З);

5. Писмо № 22595/12.08.2008 год. на МВР ГД „ГП" (с.з 26.01.2009 год. т.З);

6. Писмо № 11/850 от 04.08.2008 год. на МФ-Агенция „Митници" - ЦМУ (с.з 26.0L2009 год. т.З);

7. 41 броя папки към съпроводително писмо № 2-31/16.07.2009 год., касаещи влезлите на територията на страната леки МПС /с чуждестранни регистрационни табели/ и пътуващи в тях български и чужди граждани през ГКПП-К. шосе за периода 2002-2004 год., както следва:

2002 год. - 13 бр. папки с 3954 бр. страници;

2003 год. - 13 бр. папки с 5292 бр. страници;

2004 год. - 15 бр. папки с 6842 бр. страници (с.з 07.01.2010 год. т.3);

9. Писмо № 14235/13.05.2009 год. на ГД „ГП" с приложена към същото Инструкция за граничния паспортно-визов контрол на ГКПП (с.з 07.01.2010 год., т.3);

10.Лични отчети и справки на Станислав Колев (с.з 28.04.2010 год. т.3);

11.Отчет на Петър Димитров (с.з 28.04.2010 год. т.3);

12.Писмо от Гл.секретар на ГС на МВР (с.з 21.05.2010 год. т.3);

13.Приложените към писмо изх. № I 21139/28.06.2010 год., изготвено от МВР, дирекция „Комуникационни и информационни" системи - Гл. секретар на МВР - Гл. комисар Калин Георгиев, ведно с приложените към същото три броя приложения, както следва: приложение 1 със съдържащи се данни за 2002 год.; приложение 2 със съдържащи се данни за 2003 год.; приложение 3 със съдържащи се данни за 2004 год.; (с.з 28.07.2010 год. т.З);

14. Писмо от МВР, изх. № 13537/17.08.2010 год. (с.з 31.01.2011 год. т.4);

15. Писмо от Агенция „Пътна инфраструктура", изх. № 11-00-897 от 12.08.2010 год. (с.з 31.01.2011 год. т.4);

16. Писмо от Сметната палата, изх. № 11-09-007 от 10.09.2010 год. (с.з 31.01.2011 год. т.4);

17. Писмо от Министерство на финансите - Агенция „Митници", изх. № 111199/18.08.2010 год. (с.з 31.01.2011 год. т.4);

18. Писмо per. № RB 216104-001-04/1-593/25.08.2010 год. от Министерство на финансите, Агенция „Митници", Централно митническо У.", с приложени към него 2 броя оптични носители, (с.з 06.06.2011 год. т.4);

19. Писмо от Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Агенция „Пътна инфраструктура", с приложен към него един брой оптичен носител, (с.з 06.06.2011 год. т.4);

20. Писмо per. № 10825 от 27.05.2011 год., изготвено от комисар Стоян Митев, подписан за директор към МВР. (с.з 06.06.2011 год. т.4).

-веществените доказателства:

1. 1 бр. найлонов чувал с 1 бр. компютър, сив на цвят, с фулмастеров надпис- "2 офис Т.", с 1 CD устройство, с надпис "LG".

2. 1 бр. найлонов чувал с 1 бр. компютър, сив на цвят с фулмастеров надпис-" 1 офис Т.", с 1 CD устройство , с надпис "ТЕАС".

4. 1 бр. SIM карта на М-тел № 893590198056235681-8.

6. 1 бр. твърд диск марка " MAXTOR", сериен номер 21ALSXC.

7. 1 бр. твърд диск марка "CONNER", сериен номер 38540-008 А.

8. 1 бр. твърд диск марка "MAXTOR" , сериен номер 55X0526.

9. 1 бр. твърд диск марка " QUANTUM", сериен номер 692976241155.

10. 1 бр. твърд диск марка " CAVIAR", сериен номер WT 2232404021.

11. 1 бр. твърд диск марка " HP ", сериен номер D 2329- 60003.

12. 1 бр. твърд диск марка " QUANTUM", сериен номер 691932143277.

13. 1 бр. твърд диск марка " SEAGATE ", сериен номер 5SLARNAS19Z.

14. 1 бр. твърд диск марка "MAXTOR", сериен номер YAR41BWO.

15. 23 бр. дискети- 1.44 MB.

16. 97 бр. оптични дискове

17. Заявление- договор № 768/24.11.2004 г. между "Виктория Софт" ЕООД и "Юнайтед Нет" ООД.

18. 1 бр. SIM карта на М-тел № 990901640343.

19. 1 бр. мобилен телефонен апарат марка " SIEMENS" с IMEI 350016519891677.

20. 2 бр. дискети- 1.44 MB, обвити в бяла хартия, отпред с ръкописен

текст: 'ТБ- Оряхово за Иван", а на гърба с ръкописен текст:

"Чавдар и телефонни номера 62 23 32. 0888579629"

21. 15 броя дискети, предадени с протокол за доброволно предаване от 20.12.2004 г. от П.Т., имащи отношение към делото, условно номерирани както следва: №№ 1, 4, 5, 7, 10, 14, 15, 70, 22, 23, 24, 25, 26, 28 и 30.

22. 10 броя компакт дискове, предадени с протокол за доброволно предаване от 20.12.2004 г. от П.Т., имащи отношение към делото, условно номерирани както следва: №№ 42, 43, 45. 46, 54, 84, 86, 92, 98 и 99.

23. 5 броя компакт дискове с копия на файлове, свалени от компютрите и LAP ТОР на П.Т., условно номерирани както следва: №№ 1,2,3,4 и 5.

Настоящият съдебен състав кредитира събраните и проверени по делото гласни доказателствени източници- показанията на разпитаните по делото свидетелите /всеки един от тях съобразно заеманата длъжност/ са логични, подробни, житейски логични и безпротиворечиви, поради което и не се налага да бъдат съпоставени с други доказателствени източници, с изричната забележка, че става въпрос за писмените такива.

Ето защо, настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, като не намира за необходимо да излага съображения за така формирания извод за всеки един свидетел поотделно.

Изключение от изложеното в последния абзац са показанията на св.Ш. и Б., в частност на първия и то в частта, в която Ш. сочи, че подсъдимия Т. му е предложил да участва в разработването и внедряването на т.нар. „паралелен брояч”.Съдебният състав изцяло се доверява на заявеното от този свидетел в коментираната насока, тъй като то кореспондира с писмените доказателства по делото, а именно - сезирането, което той е направил до ръководството на УПТР, както и с показанията на свидетеля Б..В този ред на мисли, следва да се посочи, че съдебния състав кредитира почти изцяло и обясненията на подсъдимия Т., с изключение на тези, в частта, в която сочи, че е разбрал за съществуващата паралелна компилация едва след като са го арестували по настоящото производство, при това от медиите.В тази им част, обясненията на този подсъдим се опровергават от посочените по-горе доказателствени източници, на които както се отбеляза съдът дава вяра.Отделен е въпроса, че констатирайки наличието на „паралелния брояч”, свидетеля Ш. , според неговите твърдения го е изтрил, като както наличието, така и изтриването му не са установени, респ. закрепени по експертен път.

Съдебният състав кредитира и писмените доказателства по делото, описани по-горе в обстоятелствената част на настоящото изложение, чрез които се установява структрурата на УПТР, функциите на тази служба, тези на служителите и, службите, които се намират на ГПП К., местоположението на същите, както и дейността, която извършват, последното се отнася единствено от релевантните към предмета на разследване въпроси.

Що се касае до изготвените в хода на досъдебното и съдебното производство единични и комплексни експертизи /основни и допълнителни/, то настоящият съдебен състав не ги кредитира, като счита, че следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.Причината за това е не некомпетентността на вещите лица, които са ги изготвили, респ. неудовлетворителни или непълни отговори на поставените в тях задачи, а единствено и само непълно /в хода на досъдебното производство/ подадена информация от ГП, която е залегнала в експертизите,изготвени в тази фаза и която е довела до непълни отговори на поставените на експертите задачи що се касае до броя на леките коли с чуждестранна регистрация, влезли в страната и стойностите на несъбраните за тях пътни такси.Коментираната проблематика се задълбочи в хода на съдебното следствие, доколкото след дълго и настоятелно изискване от страна на съда, наложило и санкциониране на тогавашното ръководство на ГП, последната служба представи на оптичен и на хартиен носител нужната за предмета на разследване информация, която обаче съдържаше съществени разлики с тази, с която са разполагали органите на досъдебното производство.Новата информация /вярна, според твърденията на ръководството на ГП/ бе предмет на назначените в хода на съдебното производство експертизи, от чието заключение обаче може и следва да се направи не само извода, че информационните системи на ГП и на УПТР са различни, но и че данните в първата е възможно да са манипулирани.Това обстоятелство възпрепядства / и с право/ представителя на обвинението да пристъпи към института на изменение на обвинението, доколкото по делото така и не стана ясно коя информация , изходяща от ГП следва да бъде приета за вярна и да бъде предмет на съпоставка с информацията на УПТР за да се установи релевантния за предмета на разследването въпрос, а именно:в инкриминирания период колко леки коли с чуждестранна регистрация са влезли в страната без да са им събрани таксите за ползване на републиканската пътна мрежа, от кои служители на УПТР е станало това и в какъв размер и в крайна сметка - каква е действителната стойност на щетата, причинена на УПТР като съставомерен признак на престъпните деяния, които с обвинителния акт се твърди, че са извършени.

Именно поради изложените по-горе причини, съдебния състав не цени, изготвените по делото експертизи / с едно изключение, което ще бъде коментирано по-долу/, тъй като счита, че информацията, върху която са изготвени не е надежден източник на данни за релевантните по делото обстоятелства.

Разбира се, прав е прокурора , както и голяма част от защитата, които заявяват позиция, споделена и от съда, че в дейността на различните държавни органи, изпълняващи служебните си задължения на ГКПП-К., очевидно не е имало никакъв синхрон и ръководителите им не са предприемали ефективни мерки за контрол на действията на подчинените си и за синхронизиране на информационните си системи, поне що се отнася да вменените като нарушени от подсъдимите подзаконови нормативни актове. В тази насока, в свидетелските си показания разпитаните главни директори на УПТР за инкриминирания период заявяват, че сигнали и данни за нередности при тях не са постъпвали.Това обаче не ги освобождава от задължението да разпоредят извършването на инцидентни проверки, при които да се съпоставят данните за автомобилите, описани като обработени от различните служби, което безспорно би препятствало или поне пи свело до минимум възможността съответните длъжностни лица да не изпълняват служебните си задължения, още повече, че в инкриминирания период се внедрява нова компютърна система, на която съответните служители, които трябва да работят с нея /подсъдимите/ се обучават в хода на работата си. Тези действия на главните директори на УПТР са необясними, още повече, че при тях е имало сигнал от фирмата, разработила информационната система, за това, че на някои ГКПП в страната са констатирани случаи на инсталирана програма „паралелен брояч”, която е била изтрита от служителите на фирмата.Съдът изложи горните съждения с пълното съзнание, че те са извън предмета на разследване по настоящото производство, но безспорно установяват част от причините, довели до невъзможност да се установи кой, кога, в какъв период от време е внедрил паралелния брояч, какъв точно размер на пътни такси не е събран в полза на УПТР в резултат на създаването му и кой точно е съпричастен както към създаването, така и към ползването му.Показателен в тази насока е и факта, посочен от обвинението, че в организационно отношение, дейността на УПТР , свързана с информационната система, се осъществява от лице, което няма нужното специално образование за това, видно от свидетелските му показания, т.е. от бившият шофьор във У.то, който, както са показанията му, разбира от компютри и информационни системи, тъй като преди години е бил работил в компютърен клуб.

Тук е мястото да се посочи, че настоящия съдебен състав кредитира