техническата експертиза (т

По всички тези съображения съдът прие горепосочената фактическа обстановка за установена от изброените доказателства (включително от обясненията на подсъдимия Т. с изложената по-горе корекция). Нужно е също така да се отбележи, че значителния период от време на предварително производство, отпочването на разследването едновременно и на друг граничен пункт, подаването , респ. непоискването на пълните данни относно влезлите в страната леки автомобила с чуждестранна регистрация конкретно на ГКПП К., невъзможността да бъдат издирени влизащите в страната водачи на посочените по-горе леки автомобили, за да бъдат разпитани като свидетели, така и воденото шест години съдебно следствие, като причината за това е отказа на ГП да предостави на хартиен носител относимите към предмета на разследване данни и изготвянето на съдебните експертизи, обясняват и много от наличните непълноти и пропуски в доказателствения материал.

-П.Т. , на когото е повдигнато обвинение за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК - за това, че в условията на съучастие с подсъдимите Антон Иванов, Валентин Даскалов, Я.М., П.М. и Симеон Петков умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и набавяне на средства – като е разработил програма паралелен брояч, чрез който е дал възможност на посочената част от подсъдимите да присвоят посочените в обвинителния акт парични средства.

Съдебният състав счита, че така предявеното на подсъдимия Т. обвинение е обективно несъставомерно по следните съображения:

На първо място, престъплението по чл. 201 от НК е резултатно и се счита за осъществено, когато вследствие на разпоредителни действия на дееца част от имуществото на дружеството напусне партримониума му и то не може да се ползва от него, в резултат на което за дружеството настъпва вреда в размер равен на този, с които се е облагодетелствувало лицето. Изпълнителното деяние на длъжностното присвоявяне се изразява в това, че длъжностното лице, на което е връчено или поверено имуществото, се разпорежда с него като със свое, а разпоредителните действия на длъжностното лице по повод дружественото имущество, като признак от състава на чл. 201 от НК, задължително подлежат на установяване по предвидения в НПК процесуален ред. Наред с това, в съдебната практика и доктрина неведнъж е посочвано, че резултатът на престъплението по чл.201 и сл. от НК е причинена имотна щета на чуждо умущество и в този смисъл, тази щета трябва да бъде установена, като следва да се държи сметка и за това, че не винаги установената липса на имущество е резултат от длъжностно присвояване.

И това е така защото, освен казаното по-горе досежно изпълнителното деяние по чл. 201 от НК, следва да се има предвид и следното: освен разпореждане с имуществото на дружеството, при това без да има право на това, в свой личен, чужд или колективен интерес, длъжностното лице на практика преустановява разпоредителните действия с имуществото съобразно неговото предназначение, определено с акта на връчване на имуществото, т. е. деецът превръща държането на имуществото от името и за сметка на лицето или организацията -собственик, посочени в чл.93 т.1 б.”б” от НК, във владение за себе си, като отнема възможността на собственика да се ползва от имуществото и сам да извлеча облаги за себе си, а чрез физически или правни действия се разпорежда и в полза на друго физическо или юридическо лице, без да има право за това.

Върховният съд нееднократно е посочвал, че установената липса на имущество - вещи и пари, поверени на длъжностното лице за пазене и У., не всякога означава, че е резултат от присвояване. Това е така, защото на полето на имуществената отговорност липсата поначало се дефинира като щета с неустановен произход и причините за нейното обективиране могат да бъдат от най-различно естество. За да е налице присвояване, е нужно щетата/вредата да се дължи на умишлено извършено разпореждане без правно основание. В конкретния случай, присвояване би имало само ако бе установено, че подсъдимият Димитров се е разпоредил с инкриминираната сума в свой интерес или в интерес на други физически или юридически лица, т. е. фактическият състав на разпоредителните действия, запълващи съдържанието на изпълнителното деяние са били доказани, респ. според чл. 301 ал.2 от НПК „установени по несъмнен начин”, за да се направи правния извод за съставомерност на деянието.

Изложеното по-горе, без да се претендира за изчерпателност на същото е с оглед разкриване на обективните признаци на престъплението присвояване в каквото е обвинен подсъдимия Т., като следва да се подчертае, че когато изпълнителното деяние е извършено в съучастие под формата на помагач, съдебната практика не изиска извършителя да е длъжностно лице.За това и няма законова пречка подсъдимия Т. да бъде годен субект, в качеството си на помагач на квалифицирания състав на присвоявянето.

В конкретния случай наличната доказателствена съвкупност обосновава единствено извода за това, че подсъдимия Т. е участвал в съставянето и внедряването на компютърната система, възложена от УПТР, че по този повод е пребивавал на ГКПП К., като е обучавал подсъдимите да работят със същата, както и че е установено наличието на друга компилация, различна от възложената, като това е станало след като подсъдимия Т. е напуснал.Установено е още чрез техническата експертиза, че в електронната му поща са открити инкриминираните квитанции.Това обаче не е достатъчно за да се ангажира наказателната му отговорност по посочения по-горе текст от НК и това е така, защото фактически състав на извършени противоправни действия на разпореждане /разбира се в качеството на помагач/ не е установен. Събраните по делото възможни и необходими доказателства позволяват да се направи еднозначен и категоричен извод единствено и само относно участието на Т. в съставянето и внедряването на възложената от УПТР компютърна програма, в престоя му на К. и в обучението на служителите да работят с нея, което обаче не е основание да се направи извод, че щетата/вредата /ако приемем, че такава е налице/ се дължи на противоправно разпореждане с инкриминираната сума чрез разработване от страна на Т. на програма паралелен брояч, чрез който е дал възможност на посочената част от подсъдимите да присвоят посочените в обвинителния акт парични средства. Наред с изложеното по-горе, настоящия съдебен състав е категоричен, че в конкретния случай инкриминираната като щета сума не е установена, като причините за това ги изложи по-горе, в частта, в която посочи защо не кредитира изготвените съдебни експертизи, изключая тази, касаеща подсъдимия Тетевенск.

Действително, както посочи в пледоарията си прокурора, от събраните в хода на разследването и в хода на съдебното следствие доказателства може да се предположи, че Т. е автор на програмата паралелен брояч, но това са само предположения и липсват категорични доказателства това да е така и за това не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда спрямо този подсъдим.

Изяснено е и са налице са свидетелски показания, за това, че той освен, че е сред авторите на автентичната програма, е направил предложение на управителя на фирмата, която е инсталирала програмата да изготвят програма паралелен брояч.Дори и този факт обаче не е достатъчен за да се приеме, че именно Т. е изготвил паралелната компилация.Няма спор, че в разработването на легалната програма са участвали и други лица от фирмата-изпълнител, както и че внедряването и на ГКПП К. е извършвано не само от Т., но и от други служители.Няма нито едно доказателство, което по категоричен начин да установи Т. като автор на паралелната компилация.Фактът на откритите в електронната му поща квитанции също не е достатъчен за да изведе категоричен извод в коментираната посока, тъй като той може да бъде обяснен и със заявеното от самия Т. в обясненията му на съдебно следствие.

Извън изложеното по-горе, за настоящия съдебен състав е непонятно как така при извършените от НСБОБ проверки в компютрите на ГКПП-К. не са констатирани наличия на програми извън официалните, т.е при извършената на 23.12.2004г. проверка на системите не са открили програмен продукт, различен от официалния.Така или иначе, съдът вече изложи съображения, защо счита, че такъв продукт действително е съществувал.

Както се посочи и по-горе, безспорно е, че в компютрите на П.Т. са намерени файлове с данни, подобни на официалната програма.Това обаче не е достатъчно само по себе си за да се сподели обвинителната теза, тъй като от една страна - в електронната му поща са намерени изпратени файлове с квитанции в електронен вариант за събрани такси от влезли в страната автомобили, а от друга - при разследването не са събрани доказателства за това кое лице или кои лица са му ги изпратили - установени са електронните адреси, от които са изпратени тези файлове – обикновено на фирми, но те по никакъв начин не могат да бъдат свързани с подсъдимите, с които той според обвинението е извършвал съучастническата дейност, като тук отново се констатира непълнота в провежданото разследване, а предвид изтеклия значителен период от време от момента на деянието до момента на приключване на съдебното производство, подобно разследване е безпредметно да се прави.

По-нататък, няма съмнение, че по отношение на подсъдимия Т. са експлоатирани СРС-та, обективирани в изготвените и приобщени по делото ВДС-та.От последните обаче е видно, че същият провежда разговори с различни лица и ги инструктира как да работят с програмния продукт за събиране на пътни такси, от което може да се направи предположение, че се касае за работа с програмата т.нар.„паралелен брояч”, но разговорите, които са записани, касаят други ГКПП, а не К., или поне това не може да се твърди с категоричност.
По отношение на обвиненията по чл.201, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 ал.1 НК, повдигнати навсеки един от подсъдимите Антон Иванов, Валентин Даскалов, Я.М., П.М. и Симеон Петков:

В основата на обвинителната теза , мотивирала прокурора, изготвил обвинителния акт спрямо посочените подсъдими са единствено и само свалените от електронната поща на П.Т. квитанции в електронен вариант.

Както се посочи и по-горе, липсват доказателства, че именно тези подсъдими са лицата, които са изпратили файловете с тези данни, действително квитанциите са попълнени с техните четирицифрени кодове, но както е отбелязано по-горе в настоящото изложение, са констатирани случаи лица да работят с кодовете на колегите си.

По същественото е ,че обвиненията спрямо посочените по-горе подсъдими са повдигнати , за това, че те са присвоили конкретни точно посочени парични суми .Тук разсъжденията на настоящия съдебен састъв относно правната природа на чл.201 от НК са аналогични с изложените по-горе.В конкретния случай, по делото липсват каквито и да е доказателства, за това, че лицата, от които са събрани неотчетените такси, са ги платили на служителите и че са платили именно сума в такъв размер.Изясняването на това обстоятелство е следвало да стане в хода на досъдебното производство, тъй като, макар, че именно съдебната фаза на наказателния процес е тази, в която страните в условията на състезателност развиват застъпените от тях тези, по мнение на съда е недопустимо, тепърва в хода на съдебното производство да се установяват, издирват и разпитват водачите на леките автомобили, заплатили инкриминираните квитанции, които освен всичко друго са в електронен вариант.

Наред с това, от заключението на допълнителната съдебнотехническа и икономическа експертиза е видно, че от намерените в ел.поща на П.Т. файлове с квитанции има 129 автомобила, които контрольорите са отчели в официалните си отчети; 330 автомобила, които не са отчетени в официалните им отчети и 31 автомобила, за които няма данни от базата данни на Г.П.да са влизали в страната – т.е. отново се налага извода за липса на достоверност и на данните от ГД”Гранична Полиция”, тъй като едва ли контрольорите биха съставяли квитанции за таксуване на автомобили, които не са влезли в страната. Другата причина за липсата на данни за тези 31 автомобила е евентуална несъпоставимост на двете информационни системи или допускане на грешки при въвеждане на символите на номерата на автомобилите.

При липсата на посочените съществени елементи от състава на престъпленията по чл.202 от НК за подсъдимия Т. и по чл.201 от НК за подсъдимите Антон Иванов, Валентин Даскалов, Я.М., П.М. и Симеон Петков е безпредметно да се изследва и субективната страна на същите, както и дали са извършени при условията на чл.26 ал.1 от НК.

-Раздел I пътни такси

-т.1. Пътните такси за пътни превозни средства /ППС/ с чуждестранна и българска регистрация се събират от служителите на УПТР в съответствие и съгласно разпоредбите на Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ /МРРБ/, одобрена с ПМС № 175/05.08.1998 г., обн. ДВ, бр. 94 от 1998 г.

- т.2. Размерът и видът на пътните такси за ППС с чуждестранна и българска регистрация се събират в съответствие с Инструкция № 2 за прилагане на Тарифа № 14 на МРРБ.

- т.6. предложение, второ:

Ръчно издадените квитанции за платени пътни такси се попълват:

- служителят на смяна задължително поставя дата, личния си подпис и печат на указаното място на трите екземпляра;

-Раздел II отчитане на събраните суми

-т.1 Събраните суми по Тарифа № 14 се отчитат от всеки служител след всяка нощна смяна с личен отчет на отчетника на граничния сектор или служителя изпълняващ тази дейност. Към отчета, изготвен лично от контрольора се прилагат посочените в Инструкцията документи.

-т.2. Личният отчет, изготвен от контрольора, подписан и подпечатан с личен печат, придружен с всички квитанции и описаната валута се предава на отчетника на граничния сектор срещу подпис.

-и от длъжностната характеристика на технически сътрудник "контрольор граничен сектор":

-Т..1.1.1. Извършва контролно-пропусквателна дейност на товарни автомобили, автобуси и леки коли през ГКПП, контролира общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на всички преминаващи пътни превозни средства, осъществява контрол при влизане на автомобили с чуждестранна регистрация за комплектуването им с принадлежности.

-т.1.2.1. Събира по установения ред таксите по Тарифа № 14 в съответствие с Инструкцията за прилагането й № НД-1560/29.04.2002 г.

-т.1.2.2. Изготвя съответните сведения и документи, свързани с изпълнението на задълженията по т. 1.1.1.

-т.1.4.2. Задължително спазва утвърдената с Инструкция технология по събирането на пътните такси и разрешителния режим

С оглед горното и тъй като се сочат от обвинението, че са нарушени от подсъдимите /без подсъдимия Т.-той няма, а и не може да има такова обвинение/ в качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93,т.1 б.”а” ,НК – контрольори на граничен сектор К. - за инкриминирания период , съдът намира от правна страна следното:

Обект на престъплението по чл.219,НК (както и на останалите деяния от раздел „Общи стопански престъпления") са обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране и осъществяване на стопански дейности, характерни за стопанството въобще съобразно установените стопански правила.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.219,ал.1,НК се изразява в неполагането на достатъчно грижи при ръководенето, У.то, стопанисването или запазването на поверено на дееца имущество или при осъществяване на възложена му работа, като деянието може да се осъществи както с действие (юридическо или фактическо), така и с бездействие. Съдебната практика (ППВС 7/76г., изм. с ППВС №6/84г. и ППВС №7/87г., р. № 107/79г. на II н.о., р. № 355/80г. на II н.о. и др.) приема, че при преценката дали деецът е положил или не достатъчно грижи, следва да се установят конкретните права и задължения на дееца, дали поведението му съответства или не на определени нормативни изисквания, важащи в съответната стопанска област, така и на общопризнати правила или произтича от самото естество на възложената работа, какво точно е извършил, респ.- не е извършил, за да настъпят -в резултат на това му неправомерно поведение- значителни вреди за предприятието (в случая- УПТР). Престъплението е резултатно, като следва настъпилите имуществени вреди да са значителни, като последващото им възстановяване е без значение за съставомерността на деянието. Друг признак от обективна страна е причинната връзка между деянието и престъпния резултат, като в практиката се приема, че причинната връзка не се изключва и когато щетата е настъпила след като деецът е напуснал заеманата длъжност, щом е вследствие на негови действия или бездействия, осъществени през време на трудовия му договор (така р.№ 355/80г. на II н.о.).

Според съдебната практика безстопанствеността трябва да се дължи на неправомерно поведение на длъжностното лице, което е в кръга на неговите служебни задължения, то не носи отговорност за действията на трети лица, извършени без негово знание.

Във връзка с направеното възражение от част от защитата досежно това, че подсъдимите не притежават /без Т./ качество „длъжностно лице" в целия инкриминиран период, следва да се посочи следното:

Няма спор, че субект на престъплението по чл.219 от НК може да бъде само длъжностно лице, като в общата част на НК се съдържа дефиниция на понятието „длъжностно лице”.Съдебният състав не счита за необходимо да обсъжда категориите длъжностни лица в теоретичен пла.Достатъчно е само да се посочи, че субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, У.то, стопанисването или запазването на повереното му имущество или му е възложена работа./Постановление № 7/76г. на Пленума на ВС/.

В част от съдебната практика се приема, че това може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от НК, като в този смисъл са Решение № 105 от 14.03.1979г. по н.д. №77/79г., І НО, Решение № 106 от 19.03.1979г. по н.д. № 76/79г., І НО, Решение № 179 от 17.04.1978г. по н.д. №144/78г., ІІ НО и др.

В противовес на цитираните по-горе решения е Решение №544/78г., изложеното в което настоящия въззивен състав споделя.Според него не е необходимо длъжностното лице да е непременно с ръководни функции, за да носи отговорност за безстопанственост.Субект на разглежданото деяние може да бъде всяко длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК, т.е. и такова по чл.93 т.1 б.”а4” от НК, което изпълнява служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение /в тази връзка Тълкувателно решение № 73/74г. на ОСНК/.Приема се обаче, че когато на лице, което изпълнява дейност само на материално изпълнение, му е възложена допълнителна работа, свързана с пазене на обществено имущество, то придобива качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от Нк и може да бъде субект на безстопанственост по чл.219 ал.1 от НК.Наред с това, под дейност само на материално изпълнение следва да се разбира дейност, която не изразява служебните функции, възложени на държавното учреждение по съответния нормативен ред.В този смисъл Решение № 10/87г. на ОСНК, Тълкувателно решение № 3/77г. на ОСНК.

С оглед изложеното по-горе, подсъдимите /без Т./ притежават качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93т.1 б.”а” от НК и могат да бъдат годен субект на наказателно преследване по чл.219 от НК.

Както се посочи и по-горе, като нарушени или неизпълнени,съгласно обвинението по чл.219 ал.4вр.ал.3 вр. ал.1 от НК са посочени общо за всички подсъдими /без подсъдимия Т./ следните разпоредби от подзаконови нормативни актове:

-Инструкция на № НД 1560/29.04.2002г за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и разрешителните от служители на УПТР, утвърдена от Главния директор на УПТР:

-Раздел I пътни такси

-т.1. Пътните такси за пътни превозни средства /ППС/ с чуждестранна и българска регистрация се събират от служителите на УПТР в съответствие и съгласно разпоредбите на Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ /МРРБ/, одобрена с ПМС № 175/05.08.1998 г., обн. ДВ, бр. 94 от 1998 г.

т.2. Размерът и видът на пътните такси за ППС с чуждестранна и българска регистрация се събират в съответствие с Инструкция № 2 за прилагане на Тарифа № 14 на МРРБ.

т.6. предложение, второ:

Ръчно издадените квитанции за платени пътни такси се попълват:

- служителят на смяна задължително поставя дата, личния си подпис и печат на указаното място на трите екземпляра;

-Раздел II отчитане на събраните суми

-т.1 Събраните суми по Тарифа № 14 се отчитат от всеки служител след всяка нощна смяна с личен отчет на отчетника на граничния сектор или служителя изпълняващ тази дейност. Към отчета, изготвен лично от контрольора се прилагат посочените в Инструкцията документи.

т.2. Личният отчет, изготвен от контрольора, подписан и подпечатан с личен печат, придружен с всички квитанции и описаната валута се предава на отчетника на граничния сектор срещу подпис,

както и задължения, произтичащи от длъжностната характеристика на технически сътрудник "контрольор граничен сектор", а именно:

-Т..1.1.1. Извършва контролно-пропусквателна дейност на товарни автомобили, автобуси и леки коли през ГКПП, контролира общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на всички преминаващи пътни превозни средства, осъществява контрол при влизане на автомобили с чуждестранна регистрация за комплектуването им с принадлежности.

-т.1.2.1. Събира по установения ред таксите по Тарифа № 14 в съответствие с Инструкцията за прилагането й № НД-1560/29.04.2002 г.

-т.1.2.2. Изготвя съответните сведения и документи, свързани с изпълнението на задълженията по т. 1.1.1.

-т.1.4.2. Задължително спазва утвърдената с Инструкция технология по събирането на пътните такси и разрешителния режим.

На първо място, съдът намира, че не следва да коментира твърдяното нарушение на следните подзаконови норми, а именно:

-Тези, произтичащи от Инструкция на № НД 1560/29.04.2002г за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и разрешителните от служители на УПТР, утвърдена от Главния директор на УПТР досежно указаното в:

-Раздел I пътни такси

т.6. предложение, второ:

Ръчно издадените квитанции за платени пътни такси се попълват:

- служителят на смяна задължително поставя дата, личния си подпис и печат на указаното място на трите екземпляра;

-Раздел II отчитане на събраните суми

-т.1 Събраните суми по Тарифа № 14 се отчитат от всеки служител след всяка нощна смяна с личен отчет на отчетника на граничния сектор или служителя изпълняващ тази дейност. Към отчета, изготвен лично от контрольора се прилагат посочените в Инструкцията документи.

т.2. Личният отчет, изготвен от контрольора, подписан и подпечатан с личен печат, придружен с всички квитанции и описаната валута се предава на отчетника на граничния сектор срещу подпис,

както и задължения, произтичащи от длъжностната характеристика на технически сътрудник "контрольор граничен сектор", а именно:

-Т..1.1.1. Извършва контролно-пропусквателна дейност на товарни автомобили, автобуси и леки коли през ГКПП, контролира общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на всички преминаващи пътни превозни средства, осъществява контрол при влизане на автомобили с чуждестранна регистрация за комплектуването им с принадлежности.

-т.1.2.2. Изготвя съответните сведения и документи, свързани с изпълнението на задълженията по т. 1.1.1.

По отношение на следните твърдени като нарушени норми, а именно:

-Раздел I пътни такси от Инструкция на № НД 1560/29.04.2002г за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и разрешителните от служители на УПТР, утвърдена от Главния директор на УПТР

т.6. предложение, второ:

Ръчно издадените квитанции за платени пътни такси се попълват:

- служителят на смяна задължително поставя дата, личния си подпис и печат на указаното място на трите екземпляра;

-Раздел II отчитане на събраните суми

-т.1 Събраните суми по Тарифа № 14 се отчитат от всеки служител след всяка нощна смяна с личен отчет на отчетника на граничния сектор или служителя изпълняващ тази дейност. Към отчета, изготвен лично от контрольора се прилагат посочените в Инструкцията документи.

т.2. Личният отчет, изготвен от контрольора, подписан и подпечатан с личен печат, придружен с всички квитанции и описаната валута се предава на отчетника на граничния сектор срещу подпис,

както и задължения, произтичащи от длъжностната характеристика на технически сътрудник "контрольор граничен сектор", а именно:

-т.1.2.2. Изготвя съответните сведения и документи, свързани с изпълнението на задълженията по т. 1.1.1.,

по делото не се събраха каквито и да е било доказателства, който и да е от подсъдимите да ги е нарушил.Напротив, в хода на съдебното следствие, от събраните и проверени писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че всеки от подсъдимите е извършвал именно посочените по-горе задължения, които са част от работата на длъжността технически сътрудник "контрольор граничен сектор".От една страна, посочените норми нямат нищо общо с обвинението за несъбрани пътни такси и причинена вледствие на това бездействие щета на УПТР, освен това по т.1, изр.1 от Раздел II на посочената по-горе Инструкция, а от друга страна, самото обвинение в обвинителния акт не е изложило съображения защо приема, че подсъдимите /без Т./ са нарушили посочените по-горе норми.Що се касае до задължението , произтичащо от т.1, изр.1 от Раздел II на посочената по-горе Инструкция, а именно: „Събраните суми по Тарифа № 14 се отчитат от всеки служител след всяка нощна смяна с личен отчет на отчетника на граничния сектор или служителя изпълняващ тази дейност”, то и това задължение е спазено от подсъдимите, що се касае до събраните пътни такси от леките автомобили с чуждестранна регистрация и това се установява от показанията на свидетелката -отчетник.Всъщност, на плоскостта на основното обвинение по делото - за създаден и ползван от подсъдимите „паралелен брояч”, чрез който са събирали, но не са отчитали дължимите пътни такси, би било странно да изпълняват именно това си задължение.

-Инструкция на № НД 1560/29.04.2002г за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и разрешителните от служители на УПТР, утвърдена от Главния директор на УПТР:

-Раздел I пътни такси

-т.1. Пътните такси за пътни превозни средства /ППС/ с чуждестранна и българска регистрация се събират от служителите на УПТР в съответствие и съгласно разпоредбите на Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ /МРРБ/, одобрена с ПМС № 175/05.08.1998 г., обн. ДВ, бр. 94 от 1998 г.

т.2. Размерът и видът на пътните такси за ППС с чуждестранна и българска регистрация се събират в съответствие с Инструкция № 2 за прилагане на Тарифа № 14 на МРРБ,

както и задължения, произтичащи от длъжностната характеристика на технически сътрудник "контрольор граничен сектор", а именно:

-т.1.2.1. Събира по установения ред таксите по Тарифа № 14 в съответствие с Инструкцията за прилагането й № НД-1560/29.04.2002 г.

-т.1.4.2. Задължително спазва утвърдената с Инструкция технология по събирането на пътните такси и разрешителния режим.

Всъщност, задълженията, произтичащи от Инструкцията и тези от длъжностната характеристика на технически сътрудник "контрольор граничен сектор” се припокриват и на плоскостта на възведеното обвинение на практика се свеждат до това –подсъдимите, изпълнявайки всеки от тях длъжността технически сътрудник "контрольор граничен сектор", да събира пътни такси, от леките коли с чуждестранна регистрация , влизащи на територията на страната за ползване на републиканската пътна мрежа, както уместно отбеляза адв.Василев.

Според настоящия съдебен състав и по този пункт на обвинението, деянията на подсъдимите са обективно несъставомерни, с оглед посочените по-горе норми, твърдени като нарушени.

Както се посочи и по-горе, обвинението срещу подсъдимите Антон Иванов, Валентин Даскалов, Я.М., П.М. и Симеон Петков /без подсъдимия Т./ , така и на подсъдимите К.С.И., К.Г.К., Р.П.С., Х.Т.Т., Ж.К.А., Б.А.Н., К.И.А., В.А.К., С.М.К., Н.М.Т., И.Б.З., Ж.Д.М., И.Й.К., И.Е.С., С.Д.Ц., П.Й.Ц., С.С.С., Р.К.Р., М.Б.М., В.И.Б., Ц.М.И., Г.Л.Л., Р.И.П., Петър Тодоров Димитров и М.С.Г. е за престъпление по чл.219 ал.4вр.ал.3 вр. ал.1 от НК.

Страните са прави и съдът е напълно съгласен с тях че ,квалифицирания състав на чл. 219, ал. 4 от НК е неприложим в конкретния случай, тъй като липсват доказателства случаят да е „особено тежък”, а това квалифициращо обстоятелство следва да бъде в кумулативна връзка с „големите размери”. Нито един от подсъдимите не е с обременено съдебно минало и в този смисъл не може да се твърди, че дейците са с висока степен на обществена опасност.

Съдът се солидаризира и със становището на страните за това, че е неприложим и съставът на чл.219, ал. 3 от НК, тъй като инкриминираните бездействия на посочените по-горе подсъдими, които са обвинени по този текст, не обективират умисъл за извършване на престъплението „безстопанственост”.Причината за това от една страна е липсата на доказателства за съучастническа дейност у подсъдимите, за което се изложиха съображения по-горе, а от друга и именно това е в основата на решаващия извод на настоящия съдебен състав да признае подсъдимите за невиновни и да ги оправдае и по това квалифициращо обстоятелство е режима за събиране на пътните такси на влизащите в страната леки автомобили с чуждестранна регистрация, който е нормативно устоновен и който дава възможност, пътна такса, която не е събрана на вход, да се събере на изход.В този смисъл са разпоредбите както на т.8 от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ и областните управители, според който, в случаите, когато при влизане в страната на ГКПП не са платени таксите, при излизане от страната следва да се събира такса от 50 щатски долара, така и текста на т.12 от Инструкция № НД -1560/29.04.2002г., утвърдена от главния директор на УПТР, в която също е била предвидена възможност за събиране на пътни такси при излизане от страната.Цитираните текстове от нормативната уредба към инкриминирания период води до два извода- от една страна , че е имало и задължение на служителите да извършват проверки за събраните такси при излизане на автомобилите, което явно обаче въобще не е извършвано, а от друга, че е имало нормативно установена възможност контрольорите на входа на страната да не събират пътни такси, като в тези случаи, същите да бъдат събрани на излизане.

От заключението на вещите лица от една от поставените им допълнителни задачи се установяват случаи, макар и малко, на събрани такси на излизане от страната, като няма нито един случай обаче на събрани такси, съобразно т.8 от Тарифа № 14. Това обстоятелство, от своя страна, кореспондира със свидетелските показания за пропускане на автомобили, без да им се съберат такси.

При това положение, т.е. при нормативно предвидената възможност към инкриминирания период ,в случай, че не се събират такси на вход, същите да се съберат на изхода на страната е невозможно да се установи наличието на умишленост в деянията на подсъдимите по смисъла на ал.3 на чл.219 от НК, или ако се установи, то тя би била между подсъдимите и други гранични контрольори от изходните пунктове.

Съдебният състав обмисли и възможността за ангажиране отговорността на подсъдимите за неумишлена безстопанственост по смисъла на чл. 219, ал.1 от НК /разбира се със съответните последици, произтичащи от Закона за амнистия от месец април 2009 г. / и достигна до извода, че деянията на подсъдимите не могат да бъдат субсумирани и под този законов текст и това е така, защото по делото не можа да се установи с категоричност причинената на пострадалото лице щета, която е съставомерен признак на коментирания престъпен състав.

Разбира се при обсъждане на най-леко наказуемия престъпен състав на безстопанствеността, съдът взе предвид и свидетелските показания на част от разпитаните свидетели, работили в ГП на ГКПП-К., от които е видно, че е имало множество случаи, когато автомобили влизат в страната и преминават през граничен контрол от Гранична полиция, след това пазаруват в магазините или зареждат гориво на бензиностанцията, които са в района на граничния пункт между местата за осъществяване на граничен контрол от Г.П.и местата за събиране на пътни такси и след това обратно се връщат в Сърбия – тези автомобили също се водят като влезли в страната, но са с несъбрани такси.

Пак в тази връзка, съдът съобрази и свидетелските показания , от които е видно също така, че е имало чести случаи автомобили да влязат в страната, да преминат през граничен контрол, след това да останат за почивка с преспиване в района между пункта на ГП и пункта на УПТР и след това да продължат пътуването си в страната. В случая проблемът се явява, когато това пътуване е започнало при смяната на УПТР, която е следваща на смяната, при която автомобилът е влязъл в страната и евентуално не е събрана такса – т.е. не се знае при коя точно смяна на УПТР е преминал автомобилът и коя смяна е следвало да събере дължимите такси и кои от контрольорите следва да бъдат обвинени за това.

Съдът съобрази и свидетелските показания на служители на Гранична полиция, че в случаите, когато се получи голямо натрупване на автомобили за обработка от служителите на УПТР, практиката е била: тези автомобили да се пускат в страната, без да им се събират дължимите такси и същите да се събират на излизане от страната.

Не без значение е и факта , че по делото са приложени екземпляри от длъжностни характеристики на заеманите от подсъдимите длъжности, като не става ясно обаче кога тези типови длъжностни характеристики са утвърдени. По делото има изискани и приложени списъци на длъжностни лица с връчени длъжностни характеристики, обаче начинът на оформяне на тези списъци е такъв, че не може да се направи извод - каква точно длъжностна характеристика е връчена. По същия начин стои въпросът и с връчването на подсъдимите на вътрешноведомствената Инструкция № НД 1560/29.04.2002г. – тоест, липсват категорични доказателства, че подсъдимите са запознати с нея.

Като тук е мястото да се отбележи и обстоятелството, че дори и да се приеме, че някакви длъжностни характеристики са връчвани на подсъдимите, то датата на връчването им е 28.02.2004г. т.е. два месеца след началото на инкриминирания период, а наред с това Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., която регламентира действията по събирането на ПТР е утвърдена от главния директор на УПТР четири месеца след първите деяния, за които има обвинения.Разбира се, последното не представлява проблем при доказаност на обвинението от обективна и субективна страна, подсъдимите да бъдат оправдани за този период.

Най-сетне, както правилно отбеляза прокурора, правната уредба на събирането на ПТР към инкриминирания период е била несъвършена, не само заради описания по-горе двойствен режим, но и заради това, че по никакъв начин не са били уредени и регламентирани случаите, когато влизащи в страната автомобили имат право да не заплащат ПТР – това са случаите, в които се ползват привилегии въз основа на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Обединените нации – чл.4, раздел 11, б.”ж”, и чл.5 раздел 19; другите привилегии са съобразно Закона за ратифициране на Споразумението между РБ и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през територията на Република България в рамките на операцията „Джойнт Гардиън”; други привилегии са съобразно Виенската конвенция за дипломатическите отношения – чл.34, чл.37 и чл.40. Във вътрешноведомствените актове на УПТР по никакъв начин не е уреден въпросът с автомобилите на лицата, които имат права, съобразно по-гореизброените нормативни актове и не е уредено по какъв начин следва да се описват и отбелязват тези автомобили. Извън всякакво съмнение е, че през ГКПП-К. за инкриминирания период са преминавали такива автомобили, които вероятно са въведени в информационната система на Гранична полиция, но тъй като не е уреден вътрешноведомствено въпросът за работата с тях от служителите на УПТР, в крайна сметка се получава така, че сред автомобилите, за които са повдигнати обвинения за несъбрани такси, са и такива, за които такси не се дължат, но те са предмет на обвинението. Невъзможно е да се установи кои са тези автомобили и таксите за тях да се изключат от обвиненията на подсъдимите, но е недопустимо сред предмета на обвинението да има случаи, за които подсъдимите не следва да носят отговорност.

Всичко изложено по-горе не дава възможност по категоричен начин да се докаже кое лице какво е пропуснало да извърши и на каква стойност възлиза бездействието му, което препядства възможността, подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на умишлена или неумишлена безстопанственост.

По делото не се установи по изискуемия от НПК начин, че подсъдимите са действал с такова съзнание, че са предвиждали настъпването на значителните вреди за УПТР и са искали или допускали (при пряк, съответно - евентуален умисъл) настъпването на този резултат от извършваната от тях дейност.Не се установи и че -макар и да не са предвиждали общественоопасните последици от поведението си (по събиране на пътни такси) за УПТР , дейците да са имали възможността и задължението да ги предвидят (небрежност), в който смисъл и съдът не намери, че са налице основания за преквалификация на деянието по основния състав на чл.219,ал.1,НК, във връзка с чл.26,НК (тъй като продължавано престъпление може да има и при непредпазливи деяния- така и р. №304 от 14.06.1971г. по н.д. №207/71г. на II н.о.).

По изложените мотиви и на основание чл.304 от НПК, като счете че няма извършено виновно от подсъдимите престъпление по чл.219 от НК , съдът ги оправда по повдигнатото им обвинение.
Досежно обвинението, повдигнато на