Мотиви по нохд №430/2006г по описа на софийски окръжен съд, но

В пледоарията си твърди, че не е установено наличието както на субективните, така и на обективните признаци на престъплението по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.

Относно обективната страна, счита, че Софийска окръжна прокуратура не установи в настоящото производство нарушенията на подсъдимите и в частност на подзащитните и , както и точният размер на нанесените в резултат на тяхната дейност вреди.

От обективна страна – няма обосновка при повдигане на обвинението на конкретната инкриминирана престъпна дейност какви конкретно грижи подзащитните и не са положили; при какви условия, по кое време и обстановка, от кои автомобили, с индивидуализиращите им белези: националност, регистрационен номер и дата, и точен час на преминаване през Граничния пункт не са събрани такси.

Установяването на признака „неполагане на достатъчно грижи” е свързано с преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на длъжностните лица и най-вече до въпроса: кои задължения не са изпълнени.

В този смисъл съдебната практика е категорична, че самото констатиране на липси не е достатъчно основание да се направи извод, че те се дължат на безстопанственост.

Моли при произнасянето си, съда да приемете за доказани следните обстоятелства, които категорично оборват повдигнатото обвинение, а именно – от разпоредбата на точка 12 от Инструкция № НД-1560/2002г. за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и разрешителните от служителите в УПТР, която към инкриминирания период е подзаконовия нормативен акт, регламентиращ работата на контрольорите в УПТР, е видно, че при осъществявания от тях контрол на преминаващи автомобили, маршрутът им за движение и излизане от страната се определя само по декларация на водачите на преминаващите автомобили. Този принцип на работа се установи от събраните по делото доказателства, а обвинението от друга страна не посочи друг нормативен акт, който по друг начин да урежда този принцип на работа.

В този смисъл моли съда да приеме, че като не е било вменено като задължение на служителите на УПТР да контролират пътя и изходния пункт на преминаващите чуждестранни автомобили, с това се обяснява невъзможността във всеки един случай да се събере коректната такса.

Моли също така, съда да приеме и че служителите не са имали никакви правомощия да проследяват маршрути и да установяват различия в декларирания и реалния маршрут или да санкционират. Във връзка с организацията на работата и таксуването на леки автомобили безспорно е било установено, че всички служители на УПТР са работили по график, който е можел да бъде променян и е бил променян - работата се е извършвана на едно от три гишета, а при натоварен трафик са е отваряли и други.

Така, ако по график е трябвало да работят трима служители, фактически е работил един, и са работили последователно в една кабина. Също така, ако се е случвало контрольор да отиде да помогне на друг колега в една смяна и да не отчита със своя код събрани суми – това не значи, че реално не е бил на своето работно място.

Прокурорът и защитниците говорили преди адв.Владимирова ,в заключителните си речи изложилш няколко такива доказани факти, които оборват обвинението и които правят невъзможно доказването на обвинителната теза.В тази връзка, защитата обръща внимание на няколко обстоятелства, на които моли съда да обърне внимание при произнасянето:

-Контрольорите не са имали никакви правомощия да спират автомобил или водач, ако откаже да плати такса.

- През инкриминирания период контрольорите не са имали никакви правомощия и задължения и фактически не са регистрирали водачите на автомобили, отказали да платят такса.

- Също така, в случай, че водач откаже да заплати такса, контрольорите са имали единствено възможност, но не задължение да уведомят органите на реда и никакви други правомощия в тази връзка.

- Моли също съда да обърне внимание, че през периода 2002г.-2004г. работното време на служителите в УПТР и Г.П.не е било едно и също – имало е разминаване от един час, което автоматично води до несъответствие във въведените данни от Г.П.и УПТР в периода на приключване на смените.

- Имало е случаи – преминали автомобили в една смяна на ГП да останат за няколко часа на паркинга и тогава да преминат през УПТР, когато вече е следващата смяна на служителите там.

- По никакъв начин не се е проследявал и контролирал заявеният от преминаващите автомобили маршрут.

- Контрольорите не са имали задължение да проверяват номерата на автомобилите лично и непосредствено при преминаване на пункта, а най-малко са имали възможност да правят това, особено през натоварен график.

Всички тези обстоятелства не са отчетени при повдигане на обвинението и те сами по себе си представляват неуредици и липса на контрол в работата на УПТР, но не съставляват елементите на престъплението по чл. 219 от НК.

От друга страна, относно тежко наказуемия състав по ал. 4 на чл. 219 НК кумулативно дадените два признака „особено големи размери и особено тежък случай” при определянето им е задължително, съгласно съдебната практика – да се вземат предвид и обстоятелствата – освен за размера на щетите, дали има настъпили други вредни последици за характера на проявената недостатъчна грижа за опазване на общественото имущество; за степента на неизпълнение или нарушение на служебните задължения на дееца, за липсата или наличието на други обективни фактори, като тези, изброени по-горе , които също са в причинна връзка с настъпването на вредите, както и всички останали обстоятелства, които са от значение на цялостната оценка на тежестта на престъплението и на личността на дееца.

В настоящия случай прокуратурата не само, че не е изпълнила това свое задължение да установи всички тези признаци на фактическия състав на престъплението „безстопанственост”, но и не е установила по никакъв начин размера на вредите. Вредите не само не са определени по размер; установи се по делото, че те са и неопределяеми.

Дори и да се приеме, че има престъпен резултат, той не е вследствие на субективни причини и те не се дължат на виновното поведение на подзащитните ми.

Има много обективни фактори, които не са отчетени от прокуратурата и които се установиха в хода на съдебното следствие.

Присъединява се към становището на прокурора, че случаят не може да се квалифицира като „особено тежък”, съгласно разпоредбата на чл.219, ал.4 НК.

Съгласно чл. 93, т. 8 от НК случаят е „особено тежък”, когато степента обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е изключително висока, а от събраните по делото доказателства не се установява такава висока обществена опасност по отношение на нито един от подзащитните ми.

Те са с чисто съдебно минало ,добри характеристични данни, нямат никакви криминални прояви, нямат и наказания за допуснати нарушения на служебната дисциплина.

Защитата не намира за нужно да коментирам съдържанието на приетите по делото съдебни експертизи.Очевидно е, че по никакъв начин не може да бъде направена съпоставка между информацията от базата данни на ГП и тази на УПТР, както и да се проследят обективно случаите на изключения, когато такси не се дължат за преминаващи автомобили.

Освен това, от образуването на това производство и към настоящия момент никой служител от ГП, никое отговорно лице не положи подписа си като „заверил” и „съставил” списъка на тези данни; никой не застана зад тях и не може да се каже и да се приеме, че това може да бъде съдържанието на обвинението

Защитата няма да говори и за субективните признаци на престъплението безстопанственост – доколкото счита, че от обективна страна не се доказа съставомерност на деянието и няма смисъл да се говори за наличие или липса на умисъл, макар че от събраните по делото доказателства се вижда, че липсва и умисъл на извършеното престъпление.

Присъединява се към колегите, като адмирират обективния анализ, който прокурорът направи в заключителната си реч.

Счита, че изцяло обвинението не бе доказано по делото, не само по несъмнен начин, каквото е изискването на НПК.

Поради изложеното моли съда да приеме че подзащитните м: М.С.Г., Р.П.С. и К.Г.К. не са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение, да ги признае за невиновни и да ги оправдае.

В повдигнатото обвинение е изписано, че при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б „а” от НК – като контрольор Граничен сектор-К. и т.н. – е извършил престъпления по чл.219 от НК и чл.201 от НК.

В обвинителния акт на прокуратурата изрично е записано, че обвиняемият С.С.П., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„а”, б.”б”, пр.2 от НК - „контрольор граничен сектор и т. н.” - такава квалификация на обвинение на подзащитния ми не е повдигана, не му е предявена, но въпреки всичко прокуратурата продължава години наред да поддържа подобно обвинение.

В постановлението си за привличане от 10.04.2006г., освен че по чл.201 от НК му се търсят 63 фактури – като равностойност, от 21.06.2004г., в предявеното му обвинение по чл.219 от НК за същата дата на него му се търсят още 170 броя автомобили, което просто е абсурдно!

Защитата счита, че още от момента на започване на делото нещата не са изяснени, опорочени са и са в нарушение на наказателния процес.

По отношение на повдигнатото обвинение по чл.201 от НК – същото се базира само на данни от електронна поща на П.Т.. Това е недопустимо по следните причини:

- никой не може да контролира какво се изпраща на неговата електронна поща;

- физически като запис прикачените на тях файлове се намират на компютъра на доставчика на тази услуга или обвиненията на база електронна поща се базират на данни, които не са върху компютъра на Т., а някъде, върху друг компютър и никой не може да докаже, че не са манипулирани, тъй като твърде много хора имат достъп до тях.

С тези съображения и с изложените по-долу счита, че повдигнатото обвинение по този текст е абсолютно недоказано, тъй като престъплението по чл. 201 от НК е на база на умишлено извършено разпореждане, без правно основание и личен интерес на лицето, или на друго физическо лице.

Изпълнителното деяние включва като задължително разпореждане, освен присвояване, включва и умишлено разпореждане с поверените му за пазене ценности.

Умисълът на едно деяние включва виновно поведение на дееца, освен това – той трябва да съзнава и вредоносния резултат от своето поведение – нещо, което абсолютно не е доказано в хода на досъдебното производство, не се доказа и в хода на съдебното дирене.

По принцип, за да бъде доказано това престъпление – трябва задължително да бъде установен размерът на щетата, която се дължи само на присвояването.

За пореден път е бил направен негоден опит от вещите лица да конкретизират някакви суми в последната си експертиза, която за съжаление не доказа за сетен път нищо.

Представена е една таблица № 1, в която са изредени имената на служителите и техните лични кодове и последната графа е „несъбрани такси в левова равностойност”. Отначало вървят еднолично с лични номера, след това вече вървят като екипи.

В тази таблица ми направи впечатление, че има дублиране на суми, защото за 2004 г. на местата, които са кодовете на С.С.П. и И.Й.К. – е посочено лицето Григор Любомиров Леков.

Г.Л.Л., в общи линии, ако проследим последната таблица, има задължения над половин милион, на базата според предположението на защитата, че е правено копи-пейст на тази скица, или схема, от която е видно, че не отговарят нито като размер, нито като номера, кодове на служителите и по никакъв начин не доказва, че действително това са сумите, с които се приема, че сме били задължени.

Освен това, накрая – въпросната експертиза завършва с израза: „за времето от 01.01.2001г. до 31.12.2004г. не са таксувани 184 662 автомобили” – не е ясно откъде вещите лица са преценили, че биха могли да увеличат периода, в който се търси наказателна отговорност с една година, което поражда съмнение, дали въобще това са реалните автомобили, след като е включен този период, или това е общото задължение на служителите – като посочена сума: 3 341 224,60 лв.

Смята, че повдигнатото обвинение по чл.201 от НК е абсолютно несъставомерно, недоказано, поради което моли съда да оправдае подзащитния и С.С.П. за извършено престъпление по чл. 201 от НК на основание чл.304 от НК.

По отношение на повдигнатото му обвинение по чл. 219 от НК се присъединява изключително към всичко, казано до този момент: че са несъставомерно повдигнати обвиненията по ал. 3 и ал. 4 на чл. 219 от НК, тъй като не е доказан умисълът на деянието, няма доказано извършено тежко престъпление и че извършеното не представлява „особено тежък случай”, съгласно изискванията на закона.

Присъединява се изрично към казаното от адв. Василев вчера, че би следвало по отношение на чл.219 от НК да се приложи Закона за амнистията, а личното мнение на адв.Лазарова е, че ако съдът приеме, че е налице деяние само по чл.219 от НК, то съгласно чл. 80 от НК и чл. 83, ал.3 от НК – е изтекла давността на това повдигнато обвинение към 31.06.2012г.

С оглед горното, моли съда да признае подзащитния ми С.С.П. за невиновен за извършеното престъпление по чл.219 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ С.С.П.: Поддържам казаното от защитника ми – адв.Лазарова. Нямам какво да добавя към него.
АДВ. СЛАВИ ДИМИТРОВ – защитник на подс. М.Б.М. и подс. И.Й.К..

Защитникът на посочените подсъдими счита, че повдигнато обвинение спрямо същите е абсолютно недоказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което намира, че следва съда да постанови акт, с който да ги признае за невиновни.

Няма да се спира подробно на това, което колегите и представителя на държавното обвинение говориха преди адв.Димитров , като поддържам изцяло казаното от тях.

Хипотезата е в рамките на две постановления:

- Постановление № 7/1976г. на Пленума на Върховния съд за безстопанственост ; и

- Постановление № 3 / 1970 г. за длъжностно присвояване – това е общо взето обвинителен акт; с едно конституционно Решение № 19 от 1995г. за изменението относно това, кое лице е длъжностно по смисъла на това Конституционно решение (там има една отметка и отмяна на тази хипотеза и е обявен в тази част НК за противоконституционен).

Това са общо взето задължителните указания, които са към съда и с които съдебният акт следва да бъде съобразен.

Прокуратурата, изцяло е говорила по отношение на рамките на тези постановления, счела е, че на тази база не поддържа обвиненията.

Отделно от това, в тези постановления Конституционното решение се поставя един друг въпрос: че не е възможно да има реална съвкупност при чл.201 и чл. 219 от НК – така, както за някои е повдигнато обвинението, но това касае други подсъдими.

Две са важните неща по отношение на предявеното обвинение:

1..Инструкциите, които са дадени в обстоятелствената част, и тарифата – не предвиждат задължителни указания само на входната артерия да се събраните такси и дават възможност, когато не са събрани, при изходната част – да бъдат събрани.

Оттам-насетне Постановление № 7/1976 година задължително казва, че нито от обективна, нито от субективна страна може да се говори за „безстопанственост”, при положение, че нямаш задължителен характер – в кой момент да се събират тези такси.

Абсолютно несъстоятелен е диспозитивът на обвинението и обстоятелствената част при така формулираната нормативна база и вещите лица категорично трябваше да прочетат и посочат: в кой момент са тези „достатъчни грижи” за събиране на ПТР, защото от интелектуалната и волевата страна, съгласно постановление № 7/1976г. трябва единствена възможност да има на входната митница да не са положени тези „достатъчни грижи”, за може да няма друга алтернатива да се причини вреда – защото интелектуалната и волевата страна са обвързани точно с този резултат – това е резултатно престъпление. Така че техната интелектуална и волева страна трябва да са наясно, че могат да причинят вреда, само ако те не събират такси, но ако имаш друга алтернатива и друг, който може да събере, тогава абсолютно според Постановление № 7/1976г. няма престъпление нито от обективна, нито от субективна страна. Впрочем, в някой от особените мнения на Конституционно решение№ 19 / 1995г. на Конституционния съд на Република България този въпрос изрично е коментиран - досежно обявяването в противоконституционност на някои от разпоредбите на чл.201 от НК във връзка с длъжностно присвояване. Така че хипотезата, че има възможност на друго място да се събират от други лица, по друго време таксите, автоматично решава въпроса: дали, кога и кой трябва да положи достатъчната грижа.

Ние нямаме обвинение, че съвместно с моите подзащитни от изходната митница било при С., или друга, че са съгласували своите действия, че едните няма да съберат такса, след това другите няма да съберат такса –и да започне резултатното престъпление и причиняване на вреда.

Такова обвинение ние нямаме и в т.6 или т. 7 от Постановление № 7/1976г. точно този момент се обсъжда – досежно с „безстопанственост във вр. с чл.217 във вр. с Конституционно решение № 19/1995.

Друг един важен въпрос, който по време на съдебното следствие изяснявахме, и от който умишлено вещите лица бягаха – твърди се, че вредата е причинена за УПТР. Свидетелката Мангъфова – главен счетоводител, в нейния разпит твърди, че събираните пътни такси са собственост на И.А. „П.”, УПТР не е разпоредител на бюджетни средства, а разпоредител на бюджетни средства е И.А. „П.”. И този, който е внесъл обвинителния акт мисля, че абсолютно не е наясно с това – в този случай, когато имаш разпоредител на бюджетни средства – за кого е вредата.

Това, че УПТР събира от името на И.А. „П.” – не означава, че вредата, както е посочено в диспозитива на обвинението, е досежно УПТР – вредата е за И.А. „П.”, ако изобщо такава вреда има.

В такъв случай – основният критерий, който следва да бъде посочен като диспозитив, по който подзащитните ми нямат обвинение, ни лишава абсолютно от съставомерност по чл.219 от НК– така, както е предявено.Ние нямаме такова обвинение, че сме причинили вреда на И.А. „П.”. Дори и счетоводните документи и банковите ще видите, които са приложени по делото е, че се касае за сметки на И.А. „П.”. Мисля, че Конституцията и законите са ясни – какво е И.А. „П.”.

Сметната палата не прави одит на УПТР, а прави одит на И.А. „П.”.

Оттам-насетне 6 години се въртим в една неяснота, която е минирана още с обвинителния акт – абсолютна несъставомерност и по този показател!

И това го заяви въпросната главна счетоводителка – свидетелката Мангъфова, на която се предявиха тогава и платежните нареждания.

Има закон за държавния бюджет и се решават въпросите – заплатите откъде се превеждат. Парите по закона за държавния бюджет се превеждат и отчитат на И.А. „П.”.

Другият един момент, в диспозитива – по отношение на подсъдимия Милко М. на стр. 317 от обвинителния акт се сочи: „умишлено не положи достатъчно грижи за възложената му работа да събира по установения ред такси по тарифа № 14…и т.н.” Съгласно Постановление № 7 / 1976 г. - нормативният акт, който въвежда „достатъчните грижи” трябва да бъде посочен: кой го е издал, кога го е издал и в кой момент е редакцията.

Посочена е „Тарифа № 14” в диспозитива на ОА –не се разбира тази тарифа кой я е издал – по начинът, по който е посочено в диспозитива на л. 317 в ОА.

На л. 151 от обвинителния акт, след като свършва някаква фактология за предходен подсъдим: „Р.К., който е осъществил от обективна и субективна страна – престъпление” и т.н.– започва следното: „за времето от -…еди-кога-си….. до .. еди-кога си… някакво неизвестно лице /не е посочено за кое лице се отнася/ …., в съучастие с Р.К., е извършил …еди -какво-си”, но ние не можем да гадаем, дали това е подсъдимият М., или е някой друг – подсъдимият М. се обявява единствено в диспозитива, но в обстоятелствената част на обвинителния акт никъде не се споменава с имена, с ЕГН и т.н. И след като го няма в обстоятелствената част на обвинителния акт, то на стр.317 в ОА името на подсъдимия М. се появява в диспозитив.

Няма да се спирам на това, което колегите говориха преди мен - за надеждност на информацията, и ако направим още една експертиза, сигурно ще даде сигурно други резултати.

Най-важното обаче е следното: че информацията, въз основа на която е правена експертизата, никой не се подписа, че е гарантирана – включително и тази, която започва с едно писмо от №35613/2004г. на Гранична полиция, така че разпоредбите за оформяне на информационните носители, а именно – разпоредбите на НПК по чл.135, чл.163, ал.7 и чл.132 от НПК не са спазени, които указват по какъв начин информационен носител на диск следва за нуждите на наказателния процес да бъде оформен на хартиен носител. Тук се предават някакви дискове през цялото време на електронен носител, без под тях някой да сложи подпис и всеки път тези дискове дават различна информация.

При тези данни считам, че нито от обективна, нито от субективна страна е налице съставомерност както по отношение на подсъдимия М., така и по отношение на подсъдимия Иван Кирилов, тъй като от диспозитива на обвинението не може да се разбере – кой е нормативният акт, който възлага „достатъчните грижи” – не е посочен; посочена е само някаква Тарифа № 14, но тя дали се касае за това длъжностно качество, както е по диспозитива – не става ясно, при това положение води и до нарушаване правото на защита на подзащитните ми и на останалите подсъдими по делото.

Отделно от това, съгласно Закона за бюджета, е невъзможно вредата да е причинена (ако има изобщо такава!) по отношение на УПТР, а би трябвало по същия този Закон за държавния бюджет да е на юридическото лице „И.А. „П.”, тъй като тя е и разпоредител на бюджетни средства и това включително и с писмени, включително и с гласните доказателства – показанията на главната счетоводителка беше изяснено.

Отделно от това и съобразно цитираната задължителна практика за Вас, тогава, когато самото вътрешно законодателство предоставя възможност на друго място – като краен момент за събиране на определени такси, в случая пътни такси, за да има съставомерност – това означава, че двамата ми подзащитни, заедно с някое друго лице – на изходна мисия за конкретна кола следва да се разберат, че е пропусната, без да се съберат такси, тъй като интелектуалната и волевата страна – било на умишлената безстопанственост, било на непредпазливата (в някои от формите), това изисква: да имат реални представи подсъдимият/-те, че единствено неговите /или техните/ действия (на двамата ми подзащитни) ще доведат до вредоносния резултат. Тогава, когато имаш друга алтернатива, тогава ти нямаш умисъл, или ако формата е непредпазлива по отношение на резултата, а това е резултатно престъпление, за да е съставомерно!

При тези обстоятелства самият ОА е блокирал обвинението и ние 6 -7 години стоим по залите за нещо, което законодателството ясно го е решил.

При тези данни моля съдът да постанови съдебен акт, с който да признаете подзащитните ми за невиновни в предявеното им обвинение.

От събраните писмени доказателства в хода и на досъдебното, и на съдебното производство може да се направи един извод, че подзащитният ми Марков, в качеството си на Началник на Граничния Сектор К. при УПТР на И.А. „П.” съвестно е изпълнявал задълженията си и е създал нормална организация за дейността на неговия сектор, който е ръководил.

Подзащитният ми Ви е представил писмени доказателства, с които аз съм запознат, и които ние сме коментирали - тези писмени доказателства, които не са събрани в досъдебното производство, по неясни за нас причини, от които може да се направи извод, че:

- на първо място, при заповеди, касаещи дейността на сектора К. – той, съгласно Заповедта на своя началник и ръководител на УПТР, е запознавал всички служители /има и подписи във връзка със заповедите, които касаят дейността на пункта в К./, както и е провеждал изискуемите от ръководството учебни дейности, с ръководения от него състав.

- В този период, в който И.М. е ръководител на Граничния сектор, е въведена и нова система за таксуване и видно от докладите, с които той е сигнализирал тази система, в тази система е съществувал и съответния проблем, съответните проблеми, и той своевременно е докладвал на прякото си ръководството в град С. за проблемите в системата.

- Съставил е графиците на служителите в Пътни такси – К. и е организирал тяхната дейност.

- В този период от дейността – в този период, в който той е ръководител, дори и работните места, които са на самия пункт, са по-малко от лицата, които са работили, и са се водили като личен състав.

Защитникът счита, че тези обвинения, че той не е организирал дейността, не е контролирал дейността на сектора, не се покриват с наличните доказателства и не може да се направи този извод, за да бъде обосновано обвинението по чл. 219 от НК.

Подзащитният му И.Д.М. е извършвал проверки на служителите на граничния сектор, запознаването с нормативната база и е отразявал всичко това по съответния ред в своите доклади.

Освен това, в хода на това съдебно производство, в хода на съдебното следствие се събраха и доказателства, че самата нормативна база, която е съществувала към този момент, и начинът, по който са се отчитали събирането на тези такси, е с много – меко казано – „пробойни”, защото няма яснота и не може да бъде контролирано, ако едно лице влезе на територията на Република България и не заплати съответната такса на пункта К., то може да я заплати на изхода на излизане от страната и всичко това не може да бъде контролирано, но пък това не е било и забранено.

Освен това, колегите - като поставяха различните задачи към вещите лица, първо самите хипотези са много, и никой не може да каже – отговорите на поставените задачи, за да се прецени, дали е съществувала въобще такава възможност за длъжностно присвояване от подсъдимите, чийто ръководител към този момент е бил Марков.

Счита, че достатъчно ясно стана за всички, участващи в този процес, че данните, които са получени от справката от Гранична полиция, не са точни – за влизащите автомобили на територията на страната.

Освен това – не е точно и не може на базата на тези данни да се прави съответният анализ за таксуваните или нетаксувани автомобили, преминаващи през страната, което обвинение имат голяма част от подсъдимите: за длъжностно присвояване по време на тяхната работа.

Дейността на подзащитния му през цялото време е била да се следи да се изпълняват указанията на ръководството на УПТР. В този период има и Марков Ви е представил – има и данни за повишаване на събираемостта – повишаване на събраните такси – за приходи, които са влезли в бюджета, тъй че всички тези доказателства дават основание да се направи един извод, че подзащитният ми е изпълнявал задълженията си и не е осъществил от обективна и от субективна страна състава на чл. 219 от НК.

Ето защо, аз Ви моля да постановите съдебен акт, с който да признаете подзащитния ми И.Д.М. за невинен по повдигнатото обвинение.