Мотиви по нохд №430/2006г по описа на софийски окръжен съд, но

Разстоянието между административната сграда на митницата и пунктовете на УПТР било около 500 метра и се използвало за паркиране на преминаващите автомобили. Имало и автомобили, които не навлизали в републиканската пътна мрежа на Р България, а само извършвали търговия и зареждали гориво. Не е имало банкомат на пункта.На две от трите трасета имало бензиностанция. На трасе „Входящи леки автомобили” имало различни търговски обекти. Много сърби идвали да пазаруват в тях и след това се връщали обратно в Сърбия. След преминаване на трасе „Входящи леки автомобили” имало бензиностанция. На КПП нямало устройство, чрез което пътуващите да могат да заплащат пътните такси с кредитна или дебитна карта. Св.Г. през този период работел дневна смяна от 08.00-17.00 часа. Когато се образували опашки от чакащи автомобили, повечето от тях били със сръбска регистрация. Св.Г. живеел в Д. и често е виждал в района автомобили със сръбска регистрация, които идвали да зареждат гориво и да пазаруват, след това се връщали в Сърбия. От страна на УПТР св.Г. контактувал с „ЕИБ Софт” във връзка със създадения продукт. Когато имало проблеми с програмата св.Г. се свързвал с човек от „ЕИБ Софт” на име Сашо и те изпращали човек да отстрани проблема. В периода 2001-2004 год. най-често срещаните проблеми били във връзка с преустановяването на електричеството. Различни служители на фирмата идвали да отстраняват проблема. Св.Г. не можел да посочи кой най-често е идвал. Когато възникнел проблем с програмата работата по таксуване на автомобилите продължавала, като се издавали ръчни квитанции. Основно се работело в кабинката, в която имало поставен един компютър. Другата била отваряна при интензивен трафик. По едно също време било възможно да работи само един човек в тази кабинка тъй като имало само един компютър. Разрешено било таксите да се плащат в евро и в марки. При заплащане на таксите в компютъра били въвеждани регистрационния номер на автомобила, държавата където е регистрирана колата, както и маршрута, който ще измине в България.

След отстраняване на проблема ръчните квитанции били вкарвани в системата.

Случвало се е един и същ автомобил да влезе и излезе няколко пъти от България. Нямало ограничение на броя на влизанията и излизанията. На изходящото трасе автомобилите не се таксували. Имало е случаи шофьори да искат да платят с кредитна карта, но нямало такава възможност. Когато е имало случаи шофьор да откаже да плати такса, контрольорите не са имали правомощия да ги задържат, а са ги пускали. Имало и автомобили с чуждестранна регистрация, които са влизали на територията на България натоварени на жп композиции. Бариерите на трасе „Входящи леки автомобили” не работели тъй като били стари. Контрольорите нямали правомощия да налагат глоби или други санкции на водачите, които отказвали да платят пътна такса. Банковия клон е работел през деня. В периода 2002-2004 год. не е имало устройства за плащане с кредитни карти в банковия клон. На трасе „Входящи леки автомобили” банковия клон се намирал на разстояние 200-300 метра от кабинките на УПТР. Свидетелят не знаел от къде започва пътната републиканска мрежа. Между кабинките на УПТР и двулентовия път на който имало пункт на гранична полиция, разстоянието било около един километър. В този район има паркинг и бензиностанция и понякога се получавало струпване на влизащи в страната автомобили.на свидетеля не му било обяснявано дали влизащите само за пазаруване в страната автомобили подлежат на таксуване. Чуждестранните автомобили с дипломатическа регистрация не подлежали на таксуване и такива такси не били събирани. Св.Г. бил чувал от колеги, че имало случаи когато контрольорите са търсили помощ от полицейски служители в гр.Сливница срещу шофьорите които не искали да плащат пътна такса. Български граждани постоянно живеещи в чужбина следвало да заплащат пътни такси при влизане в Р България.
През 2005 год. били монтирани бариера и кабинки на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”, но само на половината. Останалата половина останала свободна. Имало периоди когато е било забранено паркирането на автомобили на паркинга между Г.П.и кабинките на УПТР. Имало периоди и когато било разрешено, като свидетеля не може да уточни периода , през който е ставало това.

В периода 2002-2004 год. имало на Митница-К. имало банка. При влизане в България преди влизане в района на Митница-К. имало пост на Гранична полиция. При влизане и при излизане от България, имало по две ленти на пътното платно. Имало е случаи при отказ на шофьор да плати пътна такса, контрольорите да са търсили съдействие от Гранична полиция. При кабинките на Г.П.имало шест пътни ленти, които се събирали на ръкав и при кабинките на УПТР ставали три. На 20 метра от кабинките на УПТР се намирали ресторанта и закусвалнята. Търговските обекти били на разстояние 500 метра. Имало е две заведения, които са се намирали между бариерата и кабинките на УПТР в периода 2002-2004 год.

Свидетелят сочи още, че, служителите на УПТР били задължени да са запознати с тарифа №14. Българските граждани закупили автомобили от чужбина, при влизане в Р България не следвало да им се събират пътни такси.
В разпита си проведен в съдебно заседание на 02.03.2007 год. /т.2/ от съдебното дело свидетелката Н. Спирова Г. сочи, че в периода 2002-2004 год. работела като отчетник на Гранично бюро – К.. В задълженията й влизало събирането на отчетите от контрольорите от УПТР. След всяка нощна смяна контрольорите давали на св.Г. своите отчети заедно с парите от събраните пътни такси и квитанциите от тези пътни такси. Св.Г. от своя страна отчитала парите в банковия клон находящ се на територията на К.. След това извършвала проверка на квитанциите и дали те отговарят на данните посочени в самите лични отчети. Личните отчети на контрольорите заедно с квитанциите към тях, предавала с общия отчет изготвен от нея, в У.то в гр.С. почти всеки ден.

Контрольорите изготвяли освен личен отчет и справка за издадените ръчни квитанции. В тази справка те посочвали колко ръчни квитанции са издали и колко електронни. Ръчните квитанции се издавали в три екземпляра. Два от тези екземпляри контрольорите прилагали към отчета, а третият давали на клиента. Целият кочан с ръчни квитанции се представял на св.Г. и след като констатирала до къде бил попълнен полагала своя подпис върху последната попълнена квитанция. Както на ръчните така и на електронните квитанции трябвало да има подпис и печат на контрольора, който я е издал. Всеки от контрольорите имал личен печат. Св. Г. прилагала към всеки изготвен от нея и изпратен в У.то в гр.С. отчет, банковото бордеро за внесените в банката суми от пътните такси. Освен горепосочените отчети св.Г. изготвяла и месечни справки които също изпращала в У.то в гр.С.. Таксите се събирали в долари, евро и български левове. Предаваната и от контрольорите валута внасяла в банката. В общия отчет посочвала сумата която била събрана и валутата в която и била представена. Личните отчети на контрольорите прикачвала към своя отчет. Св.Г. работела на компютър. Личните отчети на контрольорите били вкарани в програма, която позволявала тези отчети да излизат на компютъра на св.Г.. Тя не разполагала с програма в нейния компютър, която да позволява изготвяне на лични отчети на контрольорите, като имала такава, която и позволявала да прикрепя изготвените от тях отчети. Св.Г. работела с програма, на която изготвяла общия отчет. Когато отсъствала от работа я замествал св.Г.. Паролата с която влизала в програмата била известна на св.Г. и на началника й, подс.И.М.. Програмата с която работела св.Г. не позволявала при влизане в личните отчети на контрольорите да бъдат извършвани промени в данните заложени от тях.

Св.Г. внасяла сумите по събраните пътни такси по сметка на УПТР. При технически или други грешки в изготвяните от нея отчети, уведомявала началника И.М. и пишели докладна до директора на УПТР, където описвали грешката в отчета. Корекция на общия отчет никога не бил правен. При грешка се е изготвяла единствено докладна.

Контрольорите работели по график. Не било имало случай контрольор да представи личния си доклад, а същевременно да не е на работа по график. На св.Г. никога не и е била извършвана ревизия. Контрольорите от смяната, която приключвала в петък представяли личните си отчети в понеделник. Имало е случаи, в които по график на смяна били двама контрольори, но само един се е отчитал. Това било така защото, ако един контрольор не е таксувал нито един автомобил, не бил задължен да представя личен отчет.

Според свидетелката, не е имало случай, леки автомобили да са били изпращани на трасе „Товарни автомобили”. От УПТР-С. са идвали на проверка на контрольорите. В края на всяка година е имало инвентаризация, но тя е касаела базата, а не пътни такси и събираните от тях суми. Св.Г. не е имала случай някой от контрольорите да не представи личен отчет.

За периода 2002-2004 год., св.Г. няколко пъти е изготвяла докладна във връзка с констатирана грешка. Не е имало случай, св.Г. да констатира грешка в предоставените и квитанции и посочените в тях суми.

Ведомството в което работела св.Атанасова извършвало контрол върху отчетите.В компетентността на св.Атанасова било да извършва проверки на наличността в касата. Такива проверки на ГКПП-К. е извършвала няколко пъти в инкриминирания период. Проверката се състояла в сравняване на сумата в касата с тази по документите. Такива проверки се извършвали и от други лица от ведомството. По време на проверките не е констатирала разминаване. За резултатите от проверките изготвяла доклад. Оригиналите на отчетите и квитанциите се съхранявали в УПТР-С., като квитанциите се съхраняват отделно. След обработване на датата, документите поставяла в папка, а папката в кашон, който се запечатва. Св.Атанасова разпознала представените й в хода на досъдебното производство документи, като тези които тя е съхранявала по гореописания начин. Св.Атанасова никога не е попадала на случай в периода 2002-2004 год. за цяла работна смяна, да не е имало таксуван нито един автомобил.

Средствата от събраните такси постъпвали по сметка на УПТР и веднага след това били превеждани по сметка на Агенция „П.”. Сметката на УПТР е била открита при такива условия. Два или три вида такси са се събирали по време на инкриминирания период.За периода 2002-2004 год. била извършена обща финансова ревизия на всички контрольори от УПТР, която е приключила без констатирани грешки. Свидетелката познавала служителите от „ЕИБ Софт”, които поддържали системата – Йордан и Александър. От работния си компютър св.Мангъфова имала възможност да наблюдава кога бил изготвен личния отчет на контрольора, квитанциите към него и общия отчет. На личните си отчети контрольорите полагали личните си печати и подпис. Личният печат бил индивидуален за всеки контрольор. Контрольорите съхранявали личните си печати в лични каси, които се намирали в специално помещение по местоработата им. Там се съхранявали и парите от събраните пътни такси.

Главния директор на УПТР определял кога ще бъдат извършвани внезапни проверки. При тези проверки се проверявала наличността в личните каси на контрольорите. След проверките се изготвял доклад и отчет за наличността. Не е имало установени нарушения. Контрольорите влизали в системата с индивидуална парола.

Главния директор разпределял сигналите от КПП за пропуски в системата и съответния служител следвало да отстрани проблема. До св.Мангъфова е пристигал сигнал за недостигнала до гр.С. информация. За възстановяване на тази информация тя сигнализирала служителите на „ЕИБ Софт”, които отстранявали проблема. Проблемът обикновено се отстранявал за часове и сумите се осчетоводявали в рамките на деня.

Личният печат бил зачислен на всеки контрольор и той го съхранявал в личната си каса. До касата имал достъп само и единствено съответния контрольор.Контрольорите нямали ниво потребител на главен администратор, такова са имали служителите на „ЕИБ Софт”, които са изготвили и поддържали програмата.
В разпита си проведен в съдебно заседание на 02.03.2007 год. /т.2/ от съдебното дело , свидетелката Лидия Георгиева М.а сочи, че в периода 2002-2004 год. работела като началник на сектор „Човешки ресурси” към УПТР-С.. В кръга на служебните й задължения влизало цялостното движение на персонала на учреждението, издаването на пропуски, сключване и прекратяване на трудови договори, изготвяне на поименни и длъжностни щатни разписания, разпределение на средствата за работна заплата, начисляване на допълнителни трудови възнаграждения, изготвяне на заповеди за отпуск, всичко свързано с трудовите договори и др. Когато нов служител постъпвал на работа в УПТР, се изготвял трудов договор и заедно с него се изготвяла и му се връчвала длъжностна характеристика. Св.М.а работела в УПТР-С. от 1999 год., и от тогава реда бил такъв.

В периода от 2002-2004 год. на ГКПП-К. имало следните длъжности: Началник граничен сектор, технически сътрудник – контрольор и отчетник. Служителите на УПТР-С. се запознавали с вътрешната нормативна уредба чрез н-ка на Граничния сектор. Изготвял се списък на служителите и всеки полагал подпис,че е бил запознат. През февруари месец 2002 год. били изготвени нови длъжностни характеристики на служителите, поради преобразуване на „Главно У. П.” в „И.А. П.”. Отново началниците на Граничните сектори връчили длъжностните характеристики и вътрешните правила на служителите срещу подпис. Оригиналния списък с подписите на служителите от Граничен сектор – К. се съхранявали в УПТР-С..

В таблицата за реално отработеното време се отбелязвала отпуската, както и ако има представен болничен лист от служителя. В тях се нанася реално отработеното време за всеки служител. Св.М.а като н-к сектор „Човешки ресурси” е следвало да връчи допълнителните длъжностни характеристики, но тъй като ставало въпрос за 8 гранични сектора или 195 служителя, това е щяло да разстрои9 режима на работа на граничните сектори. Затова лично е занесла длъжностните характеристики на началниците на Граничен сектор и по-специално за К. на И.М., който ги връчил на служителите срещу подпис. През инкриминирания период текучеството на служители не било голямо. Началниците на Граничен сектор не били сигнализирали св.М.а за възникнали проблеми във връзка с връчването на актуализираните длъжностни характеристики.

Свидетелката сочи, че по нормативна уредба длъжностна характеристика се връчвала преди сключване на трудовия договор. Работното време на ГКПП-К. било по график. Смените били 12 часови. Работното време било от 08.00-20.00 и от 20.00-08.00 часа. Графиците се утвърждавали всеки месец от директора. Работното време се отчитало с допълнителна таблица за присъствието на служителя и се начислявало работно време. Когато имало разлика в часовете поради болест или друга причина, на тези които са работили бил изплащан извънреден труд. Най-висшата длъжност на ГКПП била началник Граничен сектор и след него били техническите сътрудници. Началника на Граничен сектор-К. не бил наказван, а награждаван в периода 2002-2004 год.

Контрольорите ползвали отпуск, след като пуснели докладна за платен или неплатен отпуск. Докладната се представяла на н-к сектора. След негово съгласие се изпращала на св.М.а, която нанасяла дните и я представяла на главния директор за разрешение и заповед. Издадената от директора заповед се изпращала до Граничния сектор за сведение.

Графика за следващия месец се представял от н-к Граничен сектор на месечните оперативки на 28-30 число. Ако служител е пуснал молба за ползване на отпуск през следващия месец до 25 число на предхония, то отпуска се отразявал в графика, но ако го направел след началото на месеца не бил отразяван.

Таблица за реално отработеното време се представяла от н-к Граничния сектор. За периода 2002-2004 год. това бил И.М..
В разпита си проведен в съдебно заседание на 02.03.2007 год. /т.2/ свидетеля Илия Петров Кабакчиев сочи, че в началото на 2004 год. постъпил на работа в УПТР-С.. Два месеца работел на длъжност шофьор, а след това бил назначен в сектор информационно обслужване, като главен специалист. В служебните му задължения влизала поддръжката на компютърната техника – компютри, факсове и др. Отговарял за локалната мрежа за цяла България, за всички регионални секции. Не е имало сериозни проблеми с техниката на ГКПП-К.. Отговарял за всеки един компютър по всички гранични сектори и щял да знае ако има. Техническите сътрудници нямали достъп до кода на информационната система.
В разпита си проведен в съдебно заседание на 02.03.2007 год. /т.2/, свидетелят Димитър Тодоров Пешев сочи че, през 2002 год. работел във фирма „Виктория Софт” ЕООД, собственост на Виктория Тетевенска – съпруга на подс.Т.. Фирмата се занимавала с продажба на софтуер и хардуер. Св.Пешев познавал подс.Т., тъй като всеки ден до началото на 2005 год. се виждали във връзка със служебните им задължения. Купували части за компютри и инсталирали софтуер. Фирмата имала доста клиенти. Извършвала структурно окабеляване на големи фирми. В.Тетевенска управлявала л.а. Шкода Фелиция или Фаворит, а подс.Т. БМВ.

Подс.Т. помагал на хора които работели върху националната информационна система на УПТР. Някои от тези хора идвали да си купуват компютри от фирмата. Подс.Т. контактувал с тези хора, като им помагал при възникнали проблеми във връзка с програмата, тъй като тя била писана от него. Давал разяснения как се влизало в програмата, как се излизало, когато блокирвал Уиндоуса и др. Св.Пешев присъствал на разговори в които подс.Т. обяснявал на тези хора как да отстранявали възникнали неизправности с информационната система, като например когато изчезнели иконките или програмата прекъснела. Някои от тези хора работели на границата, като продавали винетки.

Св.Пешев познавал лице на име Доби, тъй като през 2004 год. си купил компютър от фирмата в която работел. Познавал лице на име Владо Бакоев тъй като му поправял компютъра в ресторанта който държал. Заедно с подс.Т. ходили до с.Чучулигово близо до ГКПП-Кулата където инсталирали програма на компютъра на друг ресторант. Данчо работел в „Виктория Софт” ЕООД, но напуснал една година, след като св.Пешев започнал работа там.
В разпита си проведен в съдебно заседание на 14.05.2007 год. /т.2/ от съдебното дело, свидетелят Александър М. Йорданов сочи, че работел във фирмата, която изготвила софтуера, който обслужвал пътните такси и разрешителни. Не е участвал в писането на софтуера. Задълженията му били когато имало нова версия на софтуера да я копира на съответните места, да разархивира файла и да уведоми служителите на съответното КПП за новата версия на продукта, които от своя страна да си я изтеглят. Имало комуникационен софтуер, който предавал информацията от съответното КПП до централата. Св.Йорданов работел в „ЕИБ Софт” в периода от 2000-2004 год. Много хора работели върху този продукт включително Петър Л. като програмист.

Св.Йорданов познавал подс.Т. с който работели в „ЕИБ Софт”. Св.Йорданов работел като системен администратор, а подс.Т., като програмист. В написването на софтуера участвали подс.Т., Данчо-програмиста, и Св.Йорданов и Иван Стоянов, като системни администратори. Св.Йорданов имал администраторски права.Имал и парола за достъп. Не е имал права да прави корекции при инсталиране на програмата. Програмистите пишели новите версии, докато св.Йорданов извършвал трансфера. Програмистите били подс.Т., Данчо-програмиста и Петър Л..

Когато се изготвела нова версия тя се качвала на локалния сървър, от където всички си я теглили. След като заработела, самите данни се обновявали на огледалния компютър. Това бил същия софтуер, който осъществявал автоматичния трансфер на данните. Когато за цял работен ден не постъпели данни за отчетени пътни такси, се проверявало дали софтуера по съответните КПП и в централата работи. Ако е блокирал, го разблокирвали и данните автоматично постъпвали.

Информацията за пътните такси и издадените квитанции се записвала по електронен път и се трансферирала. Опорният пункт на К. се намира на средно ниво. И на двата сървъра – локалния и огледалния се намира цялата пълната база данни, като на огледалния постъпва със закъснение от 2-5 минути.

Анализ на данните от локалния, огледалния и главния сървър не бил правен от УПТР.

В разпита си проведен в съдебно заседание на 14.05.2007 год. /т.2/ от съдебното дело, свидетелят Светослав Лазаров Т. сочи, че в периода 2002-2004 год., работел на ГКПП-К. като началник смяна. Служебните му задължения се изразявали в ръководене на една от смените, които извършвали контрол на преминаващите автомобили, влакове и пешеходци. Службите на ГКПП-К. били: паспортно-визов контрол от „Гранична полиция“ към МВР, служба „Митници, „П.Т.Р.“, митнически контрол от „Министерство на здравеопазването“ – ветеринарен медицински и фитосанитарен контрол. При влизане в страната на лек авттомобил първо се обработвал от служители на „Гранична полиция“, след това митнически контрол, след това УПТР, които извършвали таксуване на преминаващите автомобили. Вереринарно-медицинския и фитосанитарния контрол се извършвали, когато се установяло, че в автомобила има стоки или животни, които изискват втеринарна или фитосанитарна проверка. Всички преминаващи през ГКПП-К. пътници и автомобили се въвеждали в информационната система на „Гранична полиция“, която осъществявала контрол на документите на автомобила и на документите на пътниците.

Служителите на паспортно-визовия контрол след запитване на пътуващите, отбелязвали в специална графа целта на пътуването им – ТРА/транзит/, ТУР/туризъм, ГОСТ, УЧАЩ, СПЕЦИАЛИСТ и др., като не отбелязвали маршрута в системата. В системата отбелязвали гражданството на пътуващите, както и превозното средство, с което влизат в страната. Най-натоварените месеци на ГКПП-К. били от 1-15 юли до 30 сепртември. Нямало случай при който през ГКПП-К. да не е преминал нито един автомобил за цялата смяна. Ежемесечно се извършвали съвещания с ръководителите на отделните служби за задължителен граничен контрол, като целта им била да се хармонизира дейността на отделните служби за по-бързо и точно обработване на пътници и превозни средства. При влизане на лек автомобил в страната служители на „Гранична полиция“ обработвали документи на 12 трасета. При проверката от митническите служители след това, трасетата се стеснявали до 4. Служителите на УПТР имали три кабинки, като трасетата били 4 или 5. Разстоянието при УПТР се стеснявало. В периода 2002-2004 год. пред кабинките на УПТР имало бариери. Имало сигнали от служители на УПТР за откази на пътуващите да заплатят пътни такси. В рамките на едно или две дежурства постъпвал такъв сигнал. Една смяна била 12 часа. Отзовавали се, като изпращали един двама служители за отстраняване на проблема. Когато пътуващите си заплащали, това че преди това възниквал проблем не се отразявало никъде. В случаите когато пътуващите откажели да платят пътна такса, автомобила не се допускал да влезе в страната. Служителите на „Гранична полиция“ изваждали пътниците от системата и се отбелязвало, че автомобила бил излезнал от страната. Автомобила се съпровождал до излизането му от страната. Било възможно автомобила да избяга, но нямало такива случаи. Автомобилите с чуждестранна регистрация натоварени на влаковите композиции и автовозите не се въвеждали в системата. Регистрирало се само преминаването на влака и автовоза.

Ако едно лице поради липса на виза не е било допуснато от служба „Г.П.в страната в системата не се отбелязвало влизане на автомобила и лицето в страната. Ако не отговаряло на изисквания на останалите служби за граничен контрол не се допускало превозното средство или пътника в страната, като в масива се отбелязвало, че това превозно средство е влязло в страната. Възможно било да има случаи в които едно лице преминава контрола на „Гранична полиция“ и след това митническия служител го връщал. Имало случай когато чужди граждани влизали само за да си напълнят автомобила с бензин и след това излизали. Имало инциденти когато пътуващите отказвали да платят пътна такса защото нямало устройство за кредитна карта. При влизането на автомобил служителите на „ГП“ въвеждали задължително рег. номер, и номер на рамата. В най-натоварените месеци през лятото от УПТР уведемявали служители на ГКПП-Капитан Андреево, че в определен период от време в часове на определена дата не са събирали пътни такси.

В периода 2002-2004 год. имало магазин за хранителни стоки и ресторант на К.. Имало чужди граждани, които влизали с цел да си напазаруват, в масивите се отбелязвали като турист. В системата на „ГП“ се отбелязвало час на влизане на автомобила и съществувала възможност да бъде извършена проверка за влизане на автомобили в страната за един и същи ден. В системата се отразявало през кой пункт ще излезе автомобила, но маршрута до там не се отбелязвал. В периода 2002-2004 год. началник на ГКПП-К. бил Борислав С.. При влизане на автомобил с дипломатическа регистрация в системата се въвжедали данните, като на другите автомобили и лица. Достоверността на информацията въвеждана в системата била 100%, технически грешки от страна на служителите били възможни.

Граничен полицай осъществяващ входно-визов режим няма задължение да събира и отчита пътни такси, както и няма задължание да контролира служителите на УПТР, освен, ако не му е поставено конкретно такова. Имало чести случаи, когато автомобилите пристигали без оригинален регистрационен талон и били връщани без да преминават през УПТР. В случаите на отказ за плащане на пътна такса и при поискано съдействие от служителите на УПТР, то ставало чрез знанието на началник смяна. Не било имало много такива случаи. В периода 2002-2004 год. имало случаи преа ГКПП-К. да преминат 200 автомобила на денонощие. В масива на „ГП“ се отразявали преминаващите транзит, но те нямали задължение да подават информация за тях на служителите на УПТР. За периода 2002-2004 год. случай за смяна да не премине нито един автомобил не е имало. На коледа и нова година преминават единици. До 2005 год. „ГП“ се разминавала с някои от службите с един час, като работно време.

Допускани без да заплатят пътна такса били единствено автомобили, на които се отбелязвало в документите, че такава не е платена и следва да се събере на пункта на който ще напусне страната. Отбелязвало се дали пътника е инвалид, болен и т.н., според закона. В периода 2002-2004 год имало случаи автомобили да влизат по няколко пъти на ден за закупуване на бензин и хранителни стоки. Имало е случай, автомобил с чужда регистрация да бъде оставян на паркинга и пътника бил взиман от такси или автомобил с българска регистрация. Служителите на УПТР нямали права да отнемат паспорт на лице, което не може да си плати пътна такса.

Когато се установяло, че влизащият автомобил бил откраднат или се издирва, той се задържал от служителите на „ГП“. Св.Т. не бил сигурен дали информацията за автомобила оставала в масива. В периода 2002-2004 год. била създадена информационната системата на „ГП“ за регистрация на превозните средства. При спиране на тока се пускало резервно захранване, а ако и то откажело се спирал пътнико потока за влизане в страната.Възможно било автомобил да премине през „ГП“ и да не бъде въведен в масива, единствено, ако служителя не въведе данните умишлено. От системата на „ГП“ било възможно да се установи къде автомобила е излязъл от страната. В системата се регистрирало излизането на автомобила. В периода 2002-2004 год. имало проблеми с електрозахранването. Случвало се за периоди от по 2-3 по половин до един час да няма електрозахранване. Захранването на „ГП“ и другите служби било различно.

В разпита си проведен в съдебно заседание на 11.07.2007 год. /т.2/ от съдебното дело