VI. С постановление от 10.09.2004 год. е назначена техническа експертиза (т.8 л.5-14 ДП), която дава следното заключение

Съгласно писмо-отговор обект 1.1 върху компакт диск обект 1.2 записани наличните към дата 25.06.2004 год. входящи и изходящи писма в пощенска кутия plamen_tetevenski@abv.bg.

За удобство експертите са номерирали разпечатаните писма:

Към писмо №1 е прикачен файл Database Desktop.exe, чието съдържание било, вещите лица коментирали в анализа по въпрос 3 от задачата на експертизата.

Към писмо №2 били прикачени изпълними файлове, които служели за обработка на архивирани файлове. Прикачен бил и архивиран файл Gc2004.exe, при стартирането на който изпълнявала програма наречена „Зелена карта 2004” v.1.018 с автор К. Кирилов.

Обект №2.2. Съгласно писмо-отговор обект 2.1 върху компакт диск обект 2.2 са записани наличните към дата 09.09.2004 год. входящи и изходящи писма в пощенска кутия plamen_tetevenski@abv.bg.

В папка Inbox се съхранявали всички получени на адрес plamen_tetevenski@abv.bg. Писма.

Всички писма от папка Bulk на пощенска кутия plamen_tetevenski@abv.bg били еднакви по своето съдържание с получени на този адрес писма в папка Inbox

В папка Sent се съхранявали изпратени от e-mail адрес plamen_tetevenski@abv.bg писма.

Към повечето от разпечатаните в приложение за обект 2.2 писма били прикачени файлове с разширение .db и .px, чието съдържание експертите коментирали при анализа по въпрос 3 от задачата на експертизата.

Писмата в папка Inbox били изпратени до пощенска кутия plamen_tetevenski@abv.bg от персонални компютри с IP адреси, получени от адресното пространство на доставчици на Интернет услуги съответно:

Писмо №1 – от ПК с IP адрес 80.72.78.9, получен от адресното пространство на ДИУ EVRO.NET, България.

Писмо №2 – от ПК с наименование todorsky и IP адрес 192.168.0.26 от локална компютърна мрежа на Buslstrad Insurance and Reinsurance Company, България.

Тези писма не фигурирали върху компакт диск обект 2.2 и по тази причина други връзки не можели да бъдат направени.
По отношение на обект 2.2

Писмата в папка Inbox 9респ. в папка Bulk) били изпратени до пощенска кутия plamen_tetevenski@abv.bg от персонални компютри с IP адреси, получени от адресното пространство на доставчици на Интернет услуги съответно:

- писмо № 6 - ПК с IP адрес 213.240.247.10, получен от ДИУ Net Surf Ltd, България, на дата 22.07.2004 г. в 09:56 ч.;

- писмо № 7 - ПК с IP адрес 213.91.201.77, получен от ДИУ Kafazov - Angel Kafazov - Ilia Kafazov, България, на дата 13.08.2004 г. в 19:10 ч.;

- писмо № 8 - ПК с IP адрес 195.34.104.68, получен от ДИУ Bulgarian Information Technologies Inc, България, на дата 15.08.2004 г. в 21:45 ч.;

- писмо № 9 - ПК с IP адрес 195.34.104.68, получен от ДИУ 213.240.247.10, получен от ДИУ Net Surf Ltd, България, на дата 23.08.2004 г. в 16:22 ч.
Писмата в папка Sent били изпратени от пощенска кутия plamen_tetevenski@abv.bg от персонални компютри с IP адреси, получени от адресното пространство на доставчици на Интернет услуги съответно:
- писмо № 10 - ПК с IP адрес 213.240.206.238, получен от ДИУ CATV pool for Sofia, Bulgaria, на дата 29.07.2004 в 11:32 ч.;

- писмо № 11 - ПК с IP адрес 213.240.206.238, получен от ДИУ Inter- BG-Com Ltd (CATV pool for Sofia), Bulgaria, на дата 29.07.2004 в 16:21 ч.;

- писмо № 12 - ПК с IP адрес 213.240.206.238, получен от ДИУ CATV pool for Sofia, Bulgaria, на дата 29.07.2004 в 16:22 ч.;

- писмо № 13 - ПК с IP адрес 213.91.201.77, получен от ДИУ ЕТ Kafazov - Angel Kafazov - Ilia Kafazov, България, на дата 13.08.2004 в 19:10 ч.;

- писмо № 14 - ПК с IP адрес 195.34.104.68, получен от ДИУ Bulgarian Information Technologies Inc, България, на дата 15.08.2004 в 21:45 ч.;

- писмо № 15 - ПК с IP адрес 213.91.201.170, получен от ДИУ Levkov ISP (LEVKOV-PETRICH-NET), България, на дата 04.09.2004 в 17:14 ч.

Изпращането на това писмо било фиксирано като действие „изпратено писмо” от същата дата в писмо-отговор обект 2.1.
По въпрос 3:

Конвертираните файлове са разпечатани в приложение – таблици с данни, като към разпечатката на всеки файл са включени наименованието на съответния файл, наименованието на писмото, към което е прикрепен изходният файл, датата на писмото, IP адресът на ПК, от който е изпратено писмото, и ДИУ, от който е получен този IP адрес. В началото на приложението е даден списък на разпечатаните в приложението файлове.

Файловете с наименования Q0002.db, прикачени към писма №№ 2, 7 и 13, са еднакви по съдържание. В приложение-таблици с данни е разпечатано едно копие от тях. Същото се отнася и за файлове Q00002.db - към писма №№ 2, 7 и 13; файлове Q0002 - към писма №№ 3, 8 и 14; файлове Q00002.db - към писма №№ 3, 8 и 14.

В хода на съдебното следствие, в засезанието си на 07.01.2010г., настоящия съдебен състав не прие следните експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, а именно:допълнителната комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, приложена в т.12, л.7-12 от следственото делото, както и допълнителната комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, приложена в същия том, на л.22-27 от сл.д., като съображенията си за това, изложи на съдебно заседание . Само за пълнота е нужно да се посочи, че в заключението на тези експертизи / с оглед поставената на експертите задача/ бяха посочени данни и за ГП Капитан Анреево, което внесе съмнение относно данните, посочени за ГП К., относими към предмета на разследване по настоящото производство.

Изложеното в последния абзац, както и постъпилите и приобщени към доказателстваната съвкупност писмени доказателства, приложени към съпроводително писмо изх.№2-13/16.07.2009г., изготвено от ГДГП, касаещи влезлите на територията на страната леки автомобили с чуждестранни регистрационни табели и пътуващите в тях български и чужди граждани през ГКПП К.-шосе за инкриминирания период, приложени общо в 41 папки, наложи назначаване на следните експертизи в хода на съдебното следствие, а именно:

-Комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, изготвена от експертите Койчева, Милчева, Чалъкова, тодоров и Ананиева, ведно с приложени към нея таблици,

- Комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, изготвена от експертите Койчева и Милчева,

-Комплексна експертиза, изготвена от същите вещи лица, ведно с приложени към нея таблици,

-Комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, изготвена от експертите Койчева, Милчева, и

-Допълнителна комплексна експертиза, изготвена също от експертите Милчева и Койчева.

Съдебният състав не счита за необходимо да излага подробно, заключенията по посочените по-горе експертизи , както и приложените към тях таблици и разясненията на експертизите, направени на съдебните заседания, на които коментираните експертизи са приети, както с оглед обема на същите, така и поради причина, която ще обсъди по-нататък в мотивите си.

Достатъчно е само да се посочи, че с оглед постъпилите писмени доказателства, отразени по-горе е налице несъответствие между данните, обективирани в експертизите, назначени, изготвени и приети на съдебно следствие както по отношение на броя на леките автомобили с чуждестранна регистрация, влезли в страната в инкриминирания период, така и по отношение на несъбраните пътни такси и тези, касаещи посочените обстоятелства, обективирани в експертните заключения, изготвени в предходната фаза на процеса.Експертите обясняват това несъответствие с различията в информационните системи на ГП и на УПТР от една страна, а от друга- с това, че от ГП, в хода на досъдебното производство са представени непълни данни, които са поставени в основата на изготвените в тази фаза на процеса експертни заключения.Наред с това, вещите лица не изключват и възможността за манипулация на данните, представени от ГДГП, като посочват и конкретни примери в тази насока в отговор на въпроси, задедени от защитата.

По-нататък, в хода на съдебното следствие бяха събрани и проверени и следните гласни доказателства.

В разпита на свидетеля Владимир Георгиев Ш. , проведен в съдебно заседание на 01.03.2007 год. /т.2/ от съдебното делото, свидетелят сочи следните обстоятелства:

След внедряването на програмата,възложена от АП, поддръжката и била възложена на св.Ш.. Всяко КПП притежавало собствен сървър където се записвала информацията за всяко МПС. На определени периоди информацията била подавана към централния сървър разположен в сградата на УПТР. Всеки от операторите, които събирали такси си имал персонална парола, която можел да променя, като достъп до паролите имал само св.Ш..

Паралелния брояч-програмен модул е бил в състояние да издава разписки. Ако от нерегламентирания модул се издавали разписки, те достигали чрез сървъра на съответното КПП до централния такъв в сградата на УПТР. Не било възможно обаче, да работят и двете програми едновременно. Ако работел нерегламентирания модул, то регламентирания неработел и обратно.

Откритият при проверката нерегламентиран модул не бил свързан със сървъра т.е. не бил активиран да работи.Наред с това,нерегламентирания модул е бил установен в периода между 29.09.2001 год. до 08.10.2001 год. и е бил премахнат веднага. До установяването му системата си е работела нормално, нерегламентираният модул никога не е работел в програмата до момента на извършване на проверката. При проверката са били проверени само сървърите, тъй като на работните станции не е имало програми, те работели с тези от сървърите.Св. Ш. не бил в състояние да отстранява софтуерни програми, тъй като не бил програмист. По време на проверките бил придружаван от св.Б. и програмист от фирмата. Ш. установил наличието на два продукта, за което не било необходимо да се използва програмист.

По предложение на св.Ш., Изп. директор на Агенция „П.” е възложил на друга фирма да изгради оптична кабелна мрежа, за да се преустанови дублирането на квитанции, което е било вследствие на лошите връзки и неправилна работа в програмата. Това дублиране не се дължало на нерегламентирания модул.След напускане на фирмата „ЕИБ Софт”, подс.Т. за известно време е продължил да работи за нея, разработвайки модул, но без да има достъп до цялостната програма и нейната работа в звената на КПП. Нерегламентираният модул не е бил активиран и не е носел името на генерираната от „ЕИБ Софт” програма, от което е било видно, че не е официална версия.Ръководителя на ГКПП-К. е можел по всяко време да извърши проверка на квитанциите и по-точно какви такси са събрани в определен час и момент, отивайки при контрольора и сравнявайки парите с програмата.

В зависимост от своята компетентност – компютърна грамотност, всеки оператор е могъл да разбере дали работи с регламентирания или нерегламентирания модул.

При срив в системата данните се възстановявали от сървъра на съответното КПП. Проблемът бил в пренасянето на данни към централния сървър, където при извършване на съответните справки от КПП и отчетите от самото КПП имало несъответствия. В такива случаи се анализирала причината за несъответствието и информацията от съответното КПП се изтегляла повторно. Ставало въпрос за срив в преноса на данни, а не за срив в самата система, който да доведе до пълна загуба на данни.

Отношенията между св.Ш. и подс.Т. до момента на напускане на посочената по-горе фирма били чудесни-приятелски. Последният във връзка със служебните си задължения имал достъп до компютрите на КПП-К..

В разпита си проведен в съдебно заседание на 01.03.2007 год. /т.2/ от съдебното дело,свидетелят Емил Иванов Б. сочи следното:

През 2000 год. фирма „ЕИБ Софт” е сключила договор с ГУ „П.” за изграждане на информационна система за събиране на пътни такси. Съгласно договора е трябвало да бъде монтирана на 21 КПП за периода м.юли – м.септември 2001 год. Целта на системата е била данните на преминалите през КПП автомобили, както и издадените квитанции за платени пътни такси да се трансферират в централния сървър в гр.С., за да бъдат на разположение на счетоводството. За внедряването на програмата в КПП-та, намиращи се в западната част на страната, отговарял екип в състав св.Б., подс.Т., св.Йорданов. След внедряването на програмата, служителите на „ЕИБ Софт” провеждали обучение на контрольорите от УПТР.

В края на месец септември същата година, в телефонен разговор св.Б. е бил уведомен от св.Ш., че подс.Т. му е предложил по нерегламентиран начин да изкарват пари. След това двамата взели решение да накарат подс.Т. да напусне фирмата, а също така св.Ш. да изготви доклад до Изпълнителния директор на Агенция „П.”.

След като извършили описаните по-горе действия по отношение на подс.Т. и доклада до ИД на АП, св.Ш. и св.Б. извършили проверка на КПП-К., където констатирали наличие на модул с неизвестни функции. Модула е бил поставен там от човек, който е имал достъп до сървъра. Целия екип, който е внедрявал програмата е имал достъп до сървъра.

На всяко КПП имало изградена локална компютърна мрежа, локален сървър, където се записвали всички данни за съответното КПП, огледален компютър, където се дублирали данните от локалния сървър на всеки 5-10 минути с цел да се съхранят от евентуален срив в системата и работни станции - компютри, където работели служителите в будките на КПП. На всеки половин-един час, данните от локалния сървър се изпращали на опорен пункт. Това било физическа точка на която имало специален компютър. В опорния пункт се събирали данните от няколко прилежащи КПП. Опорните пунктове в страната били 7 на брой. Опорен пункт С. събирал данните от К., Кулата и Оряхово. От опорните пунктове на всеки половин-един час данните се изпращали на централния сървър в С..

От страна на „ЕИБ Софт” Ал.Йорданов и Иван Стоянов ежедневно извършвали наблюдение в сградата където се намирали компютъра за опорен пункт-С. и централния сървър. От страна на УПТР присъствал съдебния администратор Йордан Иванов..Свидетелят е категоричен, че не е имало възможност данните въведени в една работна станция да бъдат манипулирани по веригата до централния сървър. Анулирането на квитанция било забранено като функция.

Задължението на хората извършващи наблюдение в опорен пункт-С. и централния сървър било да следят за регулярното пристигане на въведените данни. Когато такива не пристигали, те вземали мерки за отстраняване на проблема.

В УПТР-С. имало инсталиран специален модул за работа на счетоводството с данните. Достъпът до тях се осъществявал чрез специално написан интерфейс.

В периода 2001-2004 год. имало случаи на прекъсване на електрозахранването на КПП-К.. В тези случаи, служителите пишели на ръка квитанциите и събирали таксите. След възстановяване на захранването, чрез специален интерфейс служителите имали задължението да въведат данните от написаните на ръка квитанции, които чрез трансферните програми достигали до опорен пункт-С.. Независимо от това колко дълго не е имало електрозахранване, информацията в локалния сървър се запазвала и в момента на възстановяване на електрозахранването се трансферирала.

Св.Б. бил управител и 50% собственик на „ЕИБ Софт”. Екипът разработил системата за отчитане на пътните такси се състоял от св.Б., подс.Т., Йордан Христов и Любомир Бързаков, като самото програмиране било извършено от Т. и Христов. Функциите на Бързаков били минимални. Подс.Т. е участвал при внедряването на системата и при обучението.

Всеки потребител на системата въвеждал в нея уникален код и имал парола, която сам си е избирал. Ако не бил въведен в системата не можел да влезе. Достъп до данните е имал човек с права на администратор. Никой от служителите на УПТР не е можел да манипулира данните. Всеки един колега който е бил служител на фирмата в периода 2002-2004 год. и е работил в УПТР-С. е имал права на администратор, но служителите на КПП нямали такива права. Достъп до данните чрез други средства, а не чрез програмата винаги сме имали като служители на фирмата.

На К. имало три работещи компютърни мрежи – първо, второ и трето ниво, тъй като тогава не било позволено изграждането на локална мрежа, в която да влязат всичките три нива. Всяко едно от трите нива имало локална мрежа и локален сървър. Първо ниво било за изходящи от България автомобили, второ ниво било за входящи в България леки автомобили и третото ниво било за входящи в България тирове. Виртуалната частна мрежа позвъняване по телефона е била изградена на КПП-К. между 2002 – 2004 год.

На всяка работна станция, където е инсталирана програмата имало и един конфикт файл. Чрез този файл програмата разбирала къде се намирал сървъра с данните. Този файл бил текстов и било възможно да се отвори с всеки един стандартен редактор на текстовия файл. Компютърната грамотност, която се изисквала за да бъде отворен един такъв файл била да бъде визуализирана директорията където се намирал файла и да се отворел с такъв текстов редактор.

При опит на програмата да работи с данни с компютър наречен „К.” и ако получела положителен отговор, че в локалната мрежа съществувал компютър с име „К.” и ако върху него имало инсталирана база данни, то при промяна на параметъра данните щели да се записват на друг компютър. Базата данни можела да бъде изкопирана за секунди.

При внедряването на програмата и при направените обиколки на КПП, св.Б. и подс.Т. са попадали на случаи на неотпечатване на квитанции поради спиране на ток, заяждане на хартия без да забележи контрольора, а също така и на квитанции с различни номера, но с един и същ такъв на МПС, тъй като ръководството на УПТР било забранило анулирането на квитанции като функция, поради което винаги когато имали проблем издавали втора, без да анулират първата.Нерегламентираният модул е бил намерен само на сървърите.При въвеждането на данните от контрольора, поради повтарящите се операции и човешка грешка, било възможно да сбърка с буква или цифра регистрационния номер на МПС или номера на квитанцията или сумата по нея.

Опорен пункт-С. ръководи Митница-К..Свидетелят сочи, че номерата на квитанциите са сменяни.

Конкретно на КПП-К. има три компютъра по събиране на такси от автомобили. Квитанциите имали задължителни реквизити - размера на таксата, име, адрес. На квитанциите нямало данни на контрольора събиращ таксата.

При започване на работа всеки контрольор влизал с име и парола. Ако напуснел работното си място и не излезел от системата, друг контрольор от негово име можел да продължи да въвежда данни и да издава квитанции. Христов и Бързаков вече не били служители в „ЕИБ Софт”.

Не било възможно извън рамките на създадената от „ЕИБ Софт” мрежа, някой друг да манипулира тази мрежа.

Нерегламентирани модули били намерени върху самите сървъри на К. и на С.ско шосе (сега Капитан Петко Войвода) и Капитан Андреево. Нерегламентирания сървър не е давал отражение на сървъра на УПТР.

Не е имало ограничение в бройката квитанции, които е можела да издаде системата за определен период от време. К. била на второ или трето място по натовареност на трафика в страната. Фирма „ЕИБ Софт” продължавала да поддържа създадената програма. Началник сектор К. можел да наблюдава издадените квитанции, но не можел да прави промени.

Всеки един контрольор изготвял личен отчет. В него влизали само квитанции, които не са влизали в друг отчет. В този личен отчет влизали всички квитанции и ръчно издадените такива, които били регистрирани в системата. Системата правела рекапитулация по видове валути, които бил събрал контрольора през този период от време. След това контрольора отчитал сумите на отчетник, който от своя страна изготвял свой отчет. В този общ отчет влизали всички налични отчети изготвени от контрольорите, които не са влизали в друг общ отчет.

В разпита си проведен в съдебно заседание на 01.03.2007 год. /т.2/ от съдебното дело свидетелят Петър Миланов Л. сочи, че е постъпил на работа в „ЕИБ Софт” през септември 2002 год. като програмист. Основните му задължения се свеждали до поддръжката на софтуера на ИАП. Когато възникнел проблем чрез компютрите в офиса на фирмата на които имало тестова база данни, св.Л. отстранявал проблема. Всички служители във фирмата имали права на администратор. Всички администратори ползвали една и съща парола. Служителите на УПТР също знаели тази парола. В инкриминирания период паролата се сменяла рядко, веднъж годишно, след образуване на делото по-често. Изготвената от фирмата информационна система имала три програми : с първата се събирали пътните такси, втората отговаряла за трансфера на създадените файлове до опорните пунктове и до УПТР-С., третата била справочна за работа единствено в УПТР-С..

С програмите инсталирани от „ЕИБ Софт” не било възможно на работна станция при задаване на определени файлове да се генерират квитанции, които да не се отразяват в локалния сървър и да не се отчитат. Във всяко КПП имало един компютър, който се наричал локален сървър. На него се съхранявали всички данни в директория ДЕЙТ /ДАТА/ и всички останали компютри били свързани с него. При преминаване на пътно превозно средство през ГКПП, независимо на коя будка, данните се записвали на този сървър. Праймър сървър била настройка в която се съхранявало името на този локален сървър, за да можели останалите компютри да се свързват с него. Нямало да се запише квитанция на локалния сървър на съответното КПП, ако на праймър сървъра било зададено името на същата работна станция и в нея имало създадена директория с име ДЕЙТ /ДАТА/, в която имало всички необходими таблици за издаване на квитанции, защото в сървъра не можело да бъде създадена втора база данни. Такава не можело да бъде създадена и в огледалния компютър. В локалния сървър се изписвали данни когато във файла ГКПП-ИНИ секция праймър сървър имало името на компютъра на локалния сървър. При всички други варианти не се записвали никакви данни на локалния сървър. Ако не било зададено името на компютъра на локалния сървър, нямало да има следи в локалния сървър за издадените квитанции.

Използваните таблици за издаване на платени пътни такси били: АКВИТ, която носела информация за общо начислената сума по квитанцията плюс данни за МПС и маршрута по който ще пътува; АТАКСВИТ, в която имало данни за начислените такси и АПЕЙ, в която се съхранявала информация относно валутата в която е платена квитанцията.

В края на 2003 год. във връзка с промяната на програмата за въвеждане на винетни стикери, били добавени нови таблици в директория ДЕЙТ /ДАТА/, в които били записвани данните свързани с винетните стикери и съответно фирмите, които купували тези стикери. В самите квитанции не е имало драстична промяна.

Този свидетел е категоричен, че без първичния код не можело да се създаде същата програма със същите функции, но може да се създаде друга програма със същите функции. Първичния код бил собственост на УПТР-С. и бил създаден от програмисти служители на „ЕИБ Софт”, като след завършването на проекта бил предаден на УПТР-С.. Всеки служител, който е работил по този проект е имал достъп до този първичен код.Принципно, програмист, който разполагал с първичния код е могъл да създаде директория ДЕЙТ /ДАТА/, но с различно име, която да е със същите функции като директория ДЕЙТ /ДАТА/.

Ако контрольор от ГКПП е имал администраторска парола за операционната система е могъл да препрати информацията в директория ДЕЙТ /ДАТА/.

За периода 2002-2004 год. били правени следните изменения в информационната система: при създаването през 2003 год. на нов пункт вход-изход само за гр.Бургас и въвеждането на нов вид квитанция – проформа квитанция, другото изменение било в края на 2003 год. във връзка с въвеждането на винетни стикери. През април 2004 год. били въведени промени в калкулацията във връзка с променената тарифа №14.

Не било възможно въвеждането на паралелна програма, която да работи успоредно с официалната без първичен код, който бил собственост на УПТР-С..Не можело да се променят данни, които се намират в локалния сървър, единствено името на локалния сървър.Контрольорите на работните станции нямали административни права и не можели да разпределят директория ДЕЙТ /ДАТА/.

Изготвената програма имала код, който удостоверявал истинността на всяка квитанция. Този код имал формула, която не можело да бъде създадена без първичния код. Първичния код подлежал на промяна при всяка промяна на програмата поискана от УПТР. През 2003 год. имало две основни промени на първичния код.

В разпита си проведен в съдебно заседание на 02.03.2007 год. /т.2/ от съдебното дело, свидетелят