Д-р Ялом: По телефона ми каза, че изпитваш почти непоносима тревожност. Разкажи ми повече за това.
Ървин: Погледнете ноктите на ръцете ми, изгризани са до месо. Срам ме е от това и когато съм сред хора, се опитвам да ги крия. Ето, погледнете. Гърдите ми са сякаш стиснати в менгеме. Почти не спя. Приемам декседрин и кафе, за да уча по цяла нощ за изпитите, и вече не мога да заспя без сънотворно.
Д-р Ялом:Какво взимаш?
Ървин: Секонал, всяка вечер.
Д-р Ялом: Кой ти дава рецепта?
Ървин: Просто го отмъквам от родителите си. Откакто се помня, и двамата всяка вечер пият секонал. Питам се дали безсънието не се предава по генетичен път.
Д-р Ялом: Спомена, че тази година си под голямо напрежение заради ученето. Как беше сънят преди, например в гимназията?
Ървин: Понякога изпитвах твърде силно сексуално напрежение и трябваше да мастурбирам, за да мога да заспя. Но общо взето до тази година спях добре.
Д-р Ялом: Това дава отговор на въпроса ти дали безсънието се предава по генетичен път. Смяташ ли, че състудентите ти като теб изпитват тревожност и имат проблеми със съня?
Ървин: Съмнявам се – със сигурност състудентите ми неевреи нямат такива проблеми. Те изглеждат много по-спокойни от мен. Един от тях е питчър в бейзболния отбор на „Джордж Вашингтон“, другите излизат с момичета и ходят на сбирки на братствата, в които членуват.
Д-р Ялом: Това предполага, че проблемът не се дължи нито на генетични фактори, нито на фактори от околната среда, а е по-скоро функция на твоята по-особена реакция към средата ти.
Ървин: Знам, знам – аз съм фанатик. Уча повече от необходимото за всеки курс, за всеки изпит. Когато излезе графиката с резултатите от всеки изпит, моят резултат е далеч встрани от кривата на випуска, далеч надвишаващ резултата, необходим за отлична оценка. Но имам нужда от сигурност: неистово се стремя към сигурност.
Д-р Ялом: Защо неистово? Какво смяташ, че стои зад това?
