Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

Международни проекти и чужда помощ в областта на околната среда

През 1998 г. само Министерството на околната среда и водите координираше изпълнението на 41 проекта с международно финансово участие. В 1998 г. стартираха 11 нови проекта, а 5 приключиха успешно. Съществуват проекти в областите на опазване на водите (11), опазване на въздуха (2), управление на отпадъците (3), съхраняване на биоразнообразието (4), екологично законодателство (4), и др. области (3). Проектите са свързани с институционално укрепване (22) или инвестиционни обекти

В съответствие с препоръките, направени от екипа на ОИСР в “Преглед на екологичните дейности в България”, 1995г., България определи приоритети в разработените и приети от Правителството редица секторни програми в областта на околната среда. Определянето на приоритетните дейности беше от голяма полза за привличане на помощи от донорите, поради изискването за съсредоточаване на даренията в области с голям ефект. Пак в тази връзка МОСВ организира и се проведоха три срещи на донорите в областта на опазване на околната среда в България, за да се направи преглед на текущите проекти, финансирани от различни дарители. На тези срещи МОСВ представя приоритетите и програми в областта на околната среда, както и подбраните предложения за проекти, нуждаещи се от финансиране.

Подходящо и полезно решение в институционален аспект е създаването на Дирекция в МОСВ, в която влизат три отдела “Европейска интеграция”, “Стратегия, присъединителни програми и проекти” и “Международно сътрудничество”, които имат координираща роля по отношение на дейностите по европейска интеграция, разработване на стратегии и програми, подготовка и координиране на проекти с външно финансиране, международно сътрудничество.

През 1997г. в МОСВ е създадена и се поддържа база-данни за изпълняваните проекти, координирани от МОСВ с международно финансиране. Ежегодно се приема и в края на годината се отчита плана за международната дейност на министерството.

Все още, обаче, в рамките на МОСВ не е изградена систематизирана информационна система за предлаганите проекти на донори, за които все още не е осигурено външно финансиране. Координацията между правителствените министерства и агенции, между тях и общините, относно обмена на информация за предлаганите и изпълняваните международни проекти също се нуждае от подобряване.

Основно МОСВ подготвя или координира подготовката на проектите “околна среда” за финансиране по ФАР и ИСПА програмите на ЕК, както и голяма част от институционалните проекти по други донорски програми. С МРРБ има установено сътрудничество по изпълнение на проекти по Трансгранична програма ФАР и ИСПА, тъй като МРРБ е координиращата институция за България за тези проекти. През последните 3 години се подготвиха 11 “туининг” ФАР проекти, които покриват всички сектори на раздел “Околна среда”. Партньори са срани-членки Европейския съюз. През месец септември 1999 г. стартира първият проект по побратимяване ( туининг) на МОСВ съвместно с немското Федерално министерство на околната среда, защита на природата и ядрената безопасност, австрийското Федерално министерство на околната среда и френското Министерство на пространното планиране и околната среда. В рамките на този проект, финансиран по Програма ФАР^,98, за цялостната негова координация бе избран немски дългосрочен консултант. МОСВ съвместно с Министерство на околната среда и ядрената безопасност на Германия разви успешна схема за допълване на “туининг” проекти, изпълнявани с Германия с проекти по двустранното българо-германско споразумение.

Все още е слаб капацитета на общините за подготовка на проекти за външно финансиране. С цел преодоляване на тази празнота, по линия на Британския Ноу-хау фонд стартира двугодишен проект за обучение на общините за подготовка на проекти. С оглед определяне на общинските екологични приоритети, което е предпоставка за привличане на донорски програми от общините, ААОС финансира проект, който стартира през 2000г. за обучение на общините и разработване на методически указания за разработване на общински програми за околна среда.

1. 
   През последните две години са създадени и успешно функционират координационни механизми между институциите на Правителствено ниво за разработване и одобряване на позициите на страната, нормативни актове и програми отнасящи се до околната среда, свързани с присъединителните процеси на България.
   
2. 
   Министерство на околната среда и водите има изградени и функциониращи структурни звена, както и вътрешноведомствени механизми за разработване и провеждане на политиката по европейска интеграция.
   
3. 
   България е извършила необходимата подготовка и има готовност за откриване на преговорите с ЕС в сектор “околна среда”.
   
4. 
   Приети са и се изпълняват основополагащи правителствени програми за приемане и прилагане на европейското екологично законодателство.
   
5. 
   Осъществена е много важна стъпка по отношение на процесите на евроинтеграция - ратифицирането от Парламента със Закон на Споразумението за участието на България в ЕАОС , с който акт за първи път България участва пълноправно в институция на Общността.
   
6. 
   Няколко области или отделни подраздели от европейското екологично законодателство са новост за страната, поради което изискват концентриране на усилията за създаване на административен капацитет за прилагане и налагане на това законодателство.
   
7. 
   Поради голямата натовареност с разрешаването на основни секторни приоритети и отговорности на отраслевите министерства и агенции, има изоставане в приемането на европейското екологично законодателство, в случаите когато те са водещи институции за определени аспекти от това законодателство.
   
8. 
   България е ратифицирала и подписала преобладаващата част от международните конвенции и споразумения в областта на околната среда и въпреки затрудненията на страната като икономика в преход, изразява политическа воля и участва активно в усилията на международната общност за решаване на регионални и глобални екологични проблеми.
   
9. 
   Подобрена е институционалната рамка за привличане на международни донорски програми за екологични проекти.
   
10. 
    Съществуват пропуски по отношение информираността и координацията между отделните институции при инициирането и реализацията на екологични проекти с международно участие.
    
11. 
    Изисква се специално внимание за подобряване информираността и капацитета на общините да привличат и реализират международни проекти.
    

Какво показва наличната информация:

През 1999 г. за опазване на околната среда са изразходвани 444,6 млн. лв., което означава приблизително 2 % от БВП. В сравнение с предишните години имаме явно изразена тенденция към нарастване. Спрямо 1998 г. това нарастване е с около 0,7 пункта и за пръв път от последните години се нарушава традицията разходите за опазване на околната среда да са около 1 % от БВП. Тази положителна тенденция показва недвусмислено, че опазването на околната среда се превръща във все по-важен приоритет на различните нива на управление. Допълнителни аргументи в полза на това твърдение дават анализите на компонентите на околната среда. Тези анализи показват, че страната към настоящия момент няма критични и много сериозни екологични проблеми, с които да се справя екстрено /с изключение недостига на вода за питейно-битови цели/ и въпреки това увеличава средствата, насочени към този сектор на обществения живот.

Разпределението на средствата през последната финансова година, за която има систематизирана информация позволява да се оценят текущите приоритети в опазването на околната среда. Според информацията най-голяма част от тези средства - 343,8 млн.лв. или 77,3%. са текущи експлоатационни разходи и за извършване на мероприятия и дейности за опазване на околната среда с неинвестиционен характер. Останалите средства са изразходвани за инвестиции /100.8 млн.лв./.

Структурата на разходите с екологично предназначение по компоненти на околната среда през 1999 г. показват вътрешното приоритизиране на проблемите, свързани с околната среда. Данните показват, че най-голям е делът на усвоените средства за опазване качеството на въздуха, следван от тези за опазване на водните ресурси и управление на отпадъците. Спрямо 1998 г. делът на разходите за опазване качеството на въздуха бележат тенденция към увеличение с 16,6 %, а при тези за опазване на водните ресурси и управление на отпадъците - тенденцията е към намаление съответно с 13,6 % и 3,0 %.

Таблица 26: Структура на разходите за околната среда /в млн.лв./ по основни направления

Направления	1997г.		1998 г.		1999 г.*
	общо	%	общо	%	общо	%
За водите	50995,5	31,0	117728,1	42,2	127,0	28,6
Оборотно водоснабдяване	8530,1	5,2	14393,9	5,2	19,4	4,4
За въздуха	44013,6	26,7	64215,8	23,0	176,0	39,6
За земята	13532,8	8,2	14675,6	5,3	3,5	3,0
За горите	3832,0	2,3	5470,2	2,0	17,9	4,0
За опазване на биологи- чното разнообразие и защитени природни обекти	121,9	0,1	330,5	0,1	0,8	0,2
Ловно и рибностопански мероприятия	364,6	0,2	3600,2	1,2	7,5	1,7
За отпадъци	36007,9	21,8	46465,7	16,6	60,4	13,6
За шума	298,4	0,2	413,5	0,1	0,3	0,1
Научно обслужване	819,1	0,5	659,2	0,2	5,0	1,1
Апаратура за мониторинг и контрол	4127,9	2,5	7165,2	2,6	9,1	2,0
Други разходи	2161,5	1,3	4091,9	1,5	7,7	1,7
Общо разходи	164805,3	100,0	279209,8	100,0	444,6*	100,0

• 
  Деноминирани лева
  

Тази структура на разходите в голяма степен отразява екологични приоритети към настоящия момент.

Анализът на събраната обективна статистическа информация за последните 10 години показва, че в началото на 90-те години повече от 90% от инвестициите са били насочени към замърсяване на въздуха и водите⁷³, а от 1995 година, повече от 30% от инвестициите са направени за решаване на проблеми с отпадъците, системи за мониторинг и други.
Освен като обем и структура на разходите от важно значение за анализа на финансовите потоци в областта на опазването на околната среда са източниците на финансиране. В това отношение и през 1999 г. се запазва съществуващата структура при която стопанските субекти са основен източник на финансиране на екологичните разходи. Изразходваните от тях средства за опазване на околната среда, както и средствата на общините, външни източници представляват 83,5 % от общите екологични разходи за страната /Разходите от общинските бюджети са около 7-8% от разходите за околна среда от всички източници./. Продължава тенденцията към нарастване на относителния дял на разходите, финансирани от Държавния бюджет, които спрямо 1997 г. и 1998 г. са се увеличили съответно с – 3,0 и 1,0 пункта. Изразходваните от НФООС към МОСВ суми са в относително изражение с 3,5 пункта по-малко в сравнение с 1998 г., макар че в абсолютна стойност бележат чувствителен ръст. Ролята на НФООС ще нараства в бъдеще тъй като в него ще се акумулират допълнителни средства, постъпващи с новите финансови инструменти като – екологични такси върху продукти, които в процеса на тяхната производство или след тяхната окончателна употреба създават масово разпространени отпадъци /автомобилни гуми, акумулатори, опаковки и др.подобни/, такси върху ползването на водни ресурси и обекти и др.⁷⁴

Таблица 27: Структура на разходите за опазване на околната среда /в млн.лв./ по източници на финансиране*

**Деноминирани лева

***В графа “Други” са включени средствата на стопанските субекти, общините и външни източници
От 1996г. в България функционира Национален доверителен екофонд, който разполага със средствата от суаповата сделка “дълг срещу околна среда” между Правителствата на Р.България и Конфедерация Швейцария в размер на 23 млн. швейцарски франка.

България привлича средства от различни донорски - двустранни /с чужди правителства – Дания, Швейцария, САЩ, Япония, Холандия и др. / и многостранни програми в областта на околната среда ПРООН, Световен фонд за околна среда, ЮНЕП и др.

За изпълнение на програми за намаляване на минали екологични щети при приватизация от Световна банка са отпуснати заеми на стойност съответно - 16 млн. щ. долара и 49,5 млн. евро.

Успешно се реализираха първите пилотни проекти за “съвместно прилагане” по Протокола от Киото /joint implementation/ с Холандия. България вече институционализира звено за прилагане на такива проекти и има силен интерес за развитие на подобни проекти в бъдеще.

През 2000г. бяха одобрени първите два проекта по присъединителния фонд ИСПА на ЕС, с обща стойност на безвъзмездната помощ от ИСПА – 71 млн. евро. Изпълняват се и няколко инвестиционни и институционални проекти по програма ФАР.

Редица инвестиционни екологични проекти, особено в областта на енергетиката, се изпълняват със заеми от международни финансови институции. Един от одобрените проекти от ИСПА се съфинансира с правителствен кредит от ЕИБ, като се водят преговори за подобна схема и за следващи проекти.

Що се отнася до ефективността на разходването на средства, което е една от най-важните части на всеки финансов анализ, то отговор на въпроса може да се получи при разглеждането на отделните компоненти на околната среда. Най-общият извод при това разглеждане е, че тези средства са допринесли за подобряване на компонентите на околната среда, макар че е трудно да се отграничи силата на тяхното влияние от другия съществен фактор - спада в индустриалното и селскостопанско производство.

Основен вътрешен проблем и потенциален риск, пред който е изправена страната в областта на опазването на околната среда, са амортизираните морално и физически производствени мощности в стопанските обекти. Направените анализи на различни териториални структури в цялата страна показват, че навсякъде един от основните рискове пред устойчивото развитие на съответните области и общини е постигането на икономически растеж на базата на съществуващото производствено оборудване. С течение на времето тези рискове стават все по-малки, тъй като тези мощности не могат да постигнат нужната конкурентноспособност и са обречени на отмиране. Друг противодействащ фактор срещу тази опасност е широкото прилагане на механизмите на приватизация за подобряване параметрите на околната среда в закупените предприятия. Според анализа на Световната банка – приватизационният процес е ключов фактор, който допринася за подобряването качеството на околната среда.⁷⁵ По данни от доклада става видно че през 1997 и 1998 г. предприятията са финансирали между 78% и 83% от екологичните разходи със собствени средства, значителна част от тези средства са заделени от приватизираните големи български предприятия. Очаква се тази тенденция да се запази и при преструктурирането на енергийния сектор, което неминуемо ще открие нови възможности за увеличаване на индустриалните инвестиции за защита на околната среда.

Много важно за успеха и постигане на крайния екологичен ефект от преструктурирането на икономиката с отчитане на екологичните изисквания е изпълнението на поетите от предприятията задължения. Поради това е от съществено значение упражняване на непрекъснат надзор от страна на компетентните държавни органи за хода на изпълнението на клаузите от приватизационните договори, отнасящи се до изпълнение на екологичните ангажименти.

Друг идентифициран сериозен проблем, изискващ огромно финансово усилие, е режимът и недостигът на вода в редица териториални общности в страната⁷⁶. Неговото решаване, трябва да се обвърже тясно и да се решава успоредно с осигуряването на финансови средства за изпълнение на европейските екологични норми, необходимостта за достигане на които произтича основно от стратегическия приоритет на страната - нейното присъединяване към Европейския Съюз.

Общите инвестиционни разходи на България за хармонизиране с екологичното законодателство на ЕС са разчетени на между $ 5.58 и $ 8.04 милиарда (по цени от 1998 година) без да се отчита продължителността на периода на прилагане.⁷⁷ Таблица 2 показва разчетите за всеки един сектор: питейна вода, нитрати, канализация и отпадни води - $1.6 – 3.6 милиарда; замърсяване на въздуха - $ 3.14 – 3.3 милиарда; и управление на отпадъци $ 0.9 - 1.2 милиарда. Включването на други инструменти, свързани с присъединяването, не непременно продиктувани от екологичните достижения, а самостоятелни пазарни достижения на ЕС, ще повиши нивото на екологичните инвестиции до $ 6.18-8.63 милиарда⁷⁸.

Таблица 28: Екологични разходи за присъединяването към ЕС