През последните години бяха проведени многобройни обучителни програми на всички нива на администрация, особено на централно ниво: по програма ФАР, в т.ч. “туининг” проекти, проекти по двустранно сътрудничество със страни – членки, международни програми. Изграждането на познания и умения , обаче, е необходимо да продължи не само по отношение на най-новите за страната сфери на регулиране, но и за области, в които експертите имат дългогодишна практика, но е необходимо повишаване на квалификацията с оглед запознаване с най-новите изисквания. Специално внимание изисква обучението на общинско ниво, където подобряването на административния капацитет значително изостава.
Материално - техническа обезпеченост на администрациите
Макар че през последните години бяха отделени значителни ресурси все още нуждите на администрациите от материално техническа окомплектовка са големи. На всички нива има незадоволени потребности от компютърна техника, от потребителски и специализиран софтуер, размножителна техника и комуникации. Важно е също така експертите, заети в управлението и контрола на различни аспекти на околната среда да бъдат осигурени с литература, наръчници, периодични издания и професионални списания. Достъп до Интернет също трябва да се смята за важно условие за подобряване ефективността на провежданите от различни институции политики. Анализите показват че съществува определена диференциация между нивото на материално – техническа обезпеченост на различните управленски равнища. Най-добро е положението на централно /министерско/ равнище, а най-незадоволително на общинско ниво на управление.
ИЗВОДИ:
-
През последните години има съществен успех в развитието на институциите, занимаващи се с въпросите на околната среда, най-вече на централно ниво, като значително са разширени значително функциите на МОСВ.
-
Функциите и отговорностите на отделните ведомства в много направления са вече ясно разграничени.
-
Подобрена е междуведомствената координация за решаване на общи проблеми, засягащи няколко институции.
-
Активизирано е сътрудничеството между МОСВ и общините.
-
Определени области от администрацията необходима за прилагане на екологичното законодателство, обаче, не са обезпечени с достатъчен експертен потенциал.
-
Необходими са дългосрочни обучителни програми на всички административни нива.
-
Всички общини в България се нуждаят от назначаване на допълнителен персонал с оглед изпълнение на задълженията, произтичащи от новоприетото законодателство в областта на околната среда, както и техническо обезпечаване с програми и компютърна техника.
IV.3. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Структурата на екологичното законодателство в България е уредено в съответствие със спецификата и йерархията на националното законодателство /Приложение 8: “Éåðàðõèÿ íà нормативните àêòîâå â áúëãàðñêîòî çàêîíîäàòåëñòâî”/.
Законодателството в областта на околната среда предвижда специфични видове нормативни, административни и инвестиционни мерки, в зависимост от секторния му обхват. Наред с това има и значителен брой хоризонтални мерки, касаещи въпросите на екологичното управление, които са изключително важни за постигането на една от най-значимите цели в съвременното управление на околната среда в Европа – интегрираното предотвратяване и контрол на замърсяването на околната среда по всички компоненти едновременно.
Рамката на съвременното екологичното законодателство в България се поставя от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), приет през 1991 година. Той ревизира системата от екологични стандарти и инкорпорира принципите “замърсителят плаща”, правото на обществеността да бъде информирана и превенция на замърсяването. ЗООС също така посочва необходимостта от интегриране на опазването на околната среда в другите области на националната политика.
През последните няколко години бяха разработени и приети огромен брой нормативни актове уреждащи обществените отношения в отделните сектори на околна среда – закони и подзаконови актове. Бързото развитие на тези процеси произтича, от една страна от необходимостта от регламентиране на определени области в съответствие с новите социално-икономически условия в страната, а от друга от необходимостта от приемане достиженията на правото на ЕС, като неотменимо условие за процесите на евроинтеграция на страната.
Секторни закони
Закон за опазване на чистотата на атмосферния въздух, приет през 1996 г. и изменян през 2000 г.. Прилага се към стационарните и подвижни източници на замърсяване. Урежда изисквания към емисии от източниците, към качеството на атмосферния въздух, изисквания към продукти и процеси, събиране и предоставяне на информация, санкции за нарушителите, задълженията на държавата, общините, физическите и юридическите лица.
Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, 1997 г. Прилага се към промишлените, строителните, битовите и опасните отпадъци. Урежда разрешителните режими, събирането и предоставянето на информация, разработването на програми за управление на отпадъците на национално, общинско и фирмено ниво, задълженията на държавата, общините, физическите и юридическите лица; финансовото осигуряване, санкциите за нарушителите.
Закон за водите, приет през 1999 г., в сила от януари 2000 г. Урежда управлението на водите на басейнов принцип, собствеността на водите и водостопанските съоръжения, условията за ползването на водите и водните обекти, изисквания за опазване на водите от замърсяване, защита от вредното въздействие на водите, разрешителни режими, мониторинг, събиране и предоставяне на информация, разработване на планове и програми, права и задължения на държавата, общините, физическите и юридическите лица, заплащането на такса за водоползване и ползване на водните обекти, санкции за нарушителите и принудителни административни мерки при нарушаване на закона.
Закон за защитените територии, 1998 г. Регулира защитата на биоразнообразието чрез съхраняване на ареалите в рамките на мрежа на защитени територии, собствеността и управлението на защитените територии, разработване на планове за управлението им, участие на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения, права и задължения на държавата, общините, физическите и юридическите лица, санкции за нарушителите, финансиране на дейностите в защитените територии.
Закона за защита на природата. Законът е приет през 1968 г., но претърпя съществени изменения и допълнения през последните две години. Урежда опазването и защитата на флората и фауната в страната чрез прилагане на различни мерки –забрани, ограничителни режими за ползване, както в териториален, така и в количествен аспект.
Закон за горите, 1998 г. Урежда собствеността, ползването, опазването и управлението на горите, заплащане за ползване, правата и задълженията на държавата, общините, физическите и юридическите лица, санкциите за нарушителите.
Закон за лова и опазване на дивеча, 2000 г. Урежда собствеността, опазването, ползването и възпроизводството на дивеч в страната, управлението на ловните стопанства, заплащането за ползване, санкции за нарушителите.
Закон за лечебните растения, 2000 г. Регламентира опазването, ползването и възпроизводството на билки в страната. Необходимостта от този закон произтича от голямото разнообразие на лечебни растения в България и големия търговски интерес, особено през последните години.
Закон за ограничаване на вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, приет през 2000 г., в сила от февруари 2002 г. Законът урежда изисквания относно класификацията, опаковката и етикетирането на опасните вещества, за ограничаване маркетинга и използването на някои опасни вещества, оценката и управлението на рисковете на нови вещества.
Закон за опазване на земеделските земи, 1996г. Урежда изискванията към опазване на земите от земеделския фонд, процедури за отчуждаване на земеделски земи за други цели, правата и задълженията на държавата, общините, физическите и юридическите лица.
Закон за подземните богатства, 1999 г. Регулира изискванията и условията относно търсене, проучване, ползване на подземните богатства, опазване на околната среда при добив на подземни богатства, заплащане за ползване, собствеността, събиране и предоставяне на геоложка информация, поддържане на национален баланс на запасите, регистър на залежите и на откритията.
През последните години бяха разработени и приети над 90 подзаконови нормативни акта, приети от Министерски съвет или одобрени от отделни министри. С тях се детайлизират и прецизират изискванията, правилата и процедурите, регламентирани принципно в горе цитираните закони.
Редица други закони, голяма част от които приети наскоро, с основен предмет на регулиране на обществени отношения извън околната среда, инкорпорират определени екологични аспекти или подпомагат изпълнението на законите в областта на околната среда, напр. Закон за енергетиката, Закон за устройство на територията, Закон за движение по пътищата, Закон за народното здраве, Закон за националната стандартизация, Закон за информацията, Законите за държавния бюджет за съответната година, Закон за приватизацията, Закон за концесиите, Закон за техническите изисквания към продуктите и др.
Значителна част от цитираните по-горе нормативни актове транспонират в голяма степен изискванията на европейското екологично законодателство, други уреждат специфични за страната проблеми.
В Народното събрание са представени -Закон за биоразнообразието и нов Закон за опазване на околната среда.
Констатациите на ЕК, Световна банка и Комитета по екологична политика – ИКЕ/ООН, са, че България има значителен напредък в хармонизиране на националното законодателство със законодателството на ЕС в областта на околната среда71. България има намерение да приключи процеса на хармонизиране до края на 2002 г.
Приетото през последните години законодателство и това, което предстои да се приеме, може да се раздели на три категории:
-
законодателство, което регулира обществени отношения, приоритетни за страната, без да има съответстващо европейско законодателство;
-
законодателство, което е включено в aquis и същевременно регулира обществени отношения, приоритетни за страната;
-
законодателство, което е включено в aquis и транспонирано в националното законодателство основно с оглед изпълнение критериите за членство и стратегическата цел на България за присъединяване към ЕС.
Очевидно е, че на настоящия етап от развитието на страната, изискванията на екологичните директиви на ЕС не винаги съответстват на непосредствените национални приоритети в областта на околната среда. Предизвикателството се състои в това, че са необходими огромни финансови ресурси и значително подобряване на административния капацитет за пълното им прилагане. Ето защо, успоредно с приемането на нормативните актове, се разработиха и приеха редица стратегии и програми с цел ефективното прилагане на законодателството. Тези програмни документи преследват координиране на действията и усилията на институциите, планиране и мобилизиране на необходимите финансови и човешки ресурси, използване потенциала на научните среди, неправителствените организации, сдружения на бизнеса. Бяха приети и вече се прилагат:
-
Стратегията за единно управление на водите в Република България, (институционални аспекти) МС, 1997г.;
-
Генерални схеми за използване на водите, 2000 г.;
-
Национална програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини, МС, 1998 г.;
-
Национална програма за приоритетно изграждане на селищни пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 10 000 жители, МС, 1999 г.;
-
Програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване за периода 2001-2010г., МС, 2001г.;
-
Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразието, МС, 1998 г.
-
Национален план за опазване на биологичното разнообразие, МС, 2000 г.
-
Национална програма за управление на отпадъците, МС, 1999 г.
-
Националната програма за прекратяване на употребата на озоноразрушаващи вещества, чието изпълнение успешно приключи през 2000 г.
-
Национален план по изменение на климата, МС, 2000 г.
-
Националната прилагаща програма за въвеждане и прилагане на достиженията на европейското право в областта на околната среда, МС, 2000 г.
-
Национална програма за необходимите мерки в условията на засушаване, МС 2001г.
-
Общински програми за управление на отпадъците, разработени от общините и приети от Общинските съвети – 1998-1999 г.
Разработват се или предстои разработването и на следните програмни документи, по важните от които са:
-
Национална програма за приоритетно изграждане на канализационни системи в страната;
-
Национална програма за намаляване емисиите от азотни и серни окиси от големите горивни инсталации;
-
Стратегия за управление на хлорфлуоркарбони;
-
Планове за управление на водите по речни басейни;
-
Планове за управление на защитените територии;
-
Общински програми за опазване на околната среда, част от които ще бъдат програмите за подобряване качеството на въздуха в замърсените райони и актуализирани програми за управление на отпадъците.
-
Национална програма за прекратяване употребата на хидрохлорфлуоркарбони (HCFC).
Периодично ще се актуализират Националната програма за приоритетно изграждане на ГПСОВ и Националната програма за управление на отпадъците, както и всички останали дългосрочни програми.
Сподели с приятели: |
