Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

Фирми-потенциални замърсители

Предоставяне и достъп до информация за околната среда и привличане на обществеността в процеса на вземане на решения.

ЗООС, Законът за достъп до обществена информация, Законът за статистиката, законът за административното производство, специалните закони в областта на околната среда осигуряват нормативно правото на достъп на обществеността до информация за околната среда, както и задълженията на институциите, които я събират и съхраняват да я предоставят без доказване на конкретен интерес. На 4-та Конференция на министрите на околната среда в Архус, Дания през 1998г. България подписа Конвенцията за достъпа до информация, общественото участие във вземането на решения и достъпа до правосъдие по природозащитните въпроси.

Докато за началото на 90-те години идеята за връзки с обществеността беше новост за България, още повече за сектора “околна среда” то в последните години се активизира осезаемо информационната дейност на институциите в страната.

МОСВ, ИАОС и РИОСВ осигуряват достъп на обществеността до информация за околната среда под следните основни форми:

• 
  Предоставяне на информация за околна среда от МОСВ, ИАОС, РИОСВ по конкретно искане на граждани и организации;
  
• 
  чрез информационните центрове в МОСВ и ИАОС, в които освен огромния брой публикации, са на разположение изследвания, възложени от министерството, доклади по ОВОС, информационни материали на европейски и международни организации в областта на околната среда;
  
• 
  издаване на ежедневен бюлетин от ИАОС за качество на атмосферния въздух и радиационната обстановка в страната и предоставяне на информацията на БТА;
  
• 
  издаване на тримесечни бюлетини и годишен бюлетин за състоянието на околната среда от ИАОС на база информацията от НАСЕМ;
  
• 
  издаване на годишен доклад за състоянието на околната среда /Зелена книга/, който се подготвя от МОСВ в сътрудничество с други правителствени институции, одобрява се от МС и приема от Парламента;
  
• 
  издаване на месечен бюлетин от МОСВ с информация за най-важните събития относно приети нормативни актове, реализирани проекти, санкционирани предприятия - замърсители, международни събития, състояли се важни форуми, издадени разрешителни и решения по ОВОС и друга актуална информация;
  
• 
  поддържане на WEB-страница на МОСВ и ИАОС с актуална информация, приети програми, осъществени дейности по европейска интеграция и международно сътрудничество и др.;
  
• 
  Организиране на регулярни пресконференции с представители на медиите по актуални въпроси от интерес за обществеността.
  

В същото време в тази сфера съществуват и нерешени проблеми. На първо място това е невъзможността от издаваните материали да се оцени реалната ефективност от положените усилия в областта на околната среда. На практика дори в аналитични материали какъвто е доклада за състоянието на околната среда /Зелена книга/, обикновения читател не може да придобие ясна представа за ефекта от провежданите политики в околната среда. В предлаганата на обществеността информация в определени случаи обясненията за състоянието на компонентите на околната среда разбираеми само от тесните специалисти и експерти.

Друг проблем свързан с получаването на информация е предоставянето на такава от РИОСВ на общините за изготвяне на техните програми за опазване на околната среда и програмите за управление на отпадъците. Информацията която се намира в РИОСВ е изключително богата и всеобхватна. За съжаление обикновено тя се намира във формат, който изисква значителна допълнителна обработка.

През последните години се наблюдава значително подобрение от страна на държавните и общински администрации по отношение предоставянето на информация на консултански фирми и организации, работещи по различни проекти. Въпреки съществуващия напредък не са редки случаите при които на консултантите се гледа резервирано, като се забравя че информацията която се произвежда и набира не е единствено за нуждите на съответното ведомство, а за обществото като цяло.

Проблем, който следва да се преодолее е липсата на обобщена на едно място (каталог в web-страницата на МОСВ или в печатно издание) на списък с произвежданата и съхранявана екологична информация в институциите на централно, регионално и место ниво.

Участието на обществеността в процеса на вземане на решения, касаещи околната среда се гарантира от редица законови законови разпоредби, които практически се прилагат. В допълнение МОСВ инициира редица други форми за привличане на обществеността при вземане на решения.

• 
  обществените обсъждания на докладите по ОВОС са най-широко разпространената и дългогодишна практика. компетентните органи – МОСВ или РИОСВ задължително вземат под внимание предложенията на заинтересованите страни, изказани по време на общественото обсъждане на проектите, подлежащи на ОВОС. В случай, че компетентните органи не се съобразят с мнението на обществеността заинтересованите могат да обжалват по съдебен ред своите права;
  
• 
  НПО, представители на научните среди и всички други заинтересовани лица могат да участват при обсъждане на плановете за управление на защитени територии. Те могат да правят предложения до компетентните органи за обявяване на нови защитени територии;
  
• 
  НПО и представители на обществеността могат да участват, а общинските органи са длъжни да ги поканят при разработване на общинските програми за околна среда, и подпрограмите към тях за управление на отпадъците, за подобряване качеството на атмосферния въздух и др.;
  
• 
  НПО, представители на научните среди, заинтересовани граждани и фирми могат да участват при обсъждането на плановете за управление на речните басейни, могат да се запознаят с исканията за издаване на разрешителни за водоползване и ползване на водни обекти;
  
• 
  представители на НПО и научните среди са членове на управителните съвети на НФООС, НДЕФ, ОФООС;
  
• 
  в последните години МОСВ организира обществено обсъждане на разработените законопроекти, национални програми в областта на околната среда;
  
• 
  практика на комисията по околна среда към Парламента е привличане на представители на НПО на заседанията на комисията при разглеждане на всички законопроекти.
  

В тази обстановка е необходимо държавните институции и местните власти да положат допълнителни усилия за подкрепа на “третия сектор”. Ефекта от тази подкрепа ще е значим от гледна точка обществения интерес, тъй като участието на обществеността във вземането на решения свързани с опазване на околната среда е силен лост за подобряване на тяхната ефективност и отчитане интересите на всички заинтересовани страни.

Друга важна форма за привличане на неправителствения сектор в дейностите свързани с околната среда е тяхното включване при подготовката на различни нормативни документи добър пример в това отношение е и изготвянето на настоящата Национална стратегия по опазване на околната среда.

ИЗВОДИ:

1. 
   Налице е добре изградена мониторингова система, осигуряваща голямо количество значима информация.
   
2. 
   Изградена е система за информиране на обществеността по въпросите на околната среда.
   
3. 
   Създадени са законови основания и се прилага в практиката, привличане на обществеността в процеса на вземане на решения по въпросите на околната среда.
   
4. 
   Все по голяма отвореност на институциите към нуждите от информация на обществеността.
   
5. 
   Аналитичните материали предоставяни на обществеността не са насочени към даването на лесноразбираеми отговори по въпросите за ефективността на отделните действия свързани с околната среда.
   
6. 
   Често предоставяната информация е разбираема за тесни специалисти в дадената област и е непонятна за обикновените граждани.
   
7. 
   Съществуват определени технически проблеми с предоставянето на “използваема” информация от РИОСВ на общините.
   
8. 
   Все още се срещат примери на негативно отношение на централните институции и местните органи на власт към исканията от консултанти и консултански организации.
   
9. 
   В страната функционират малък брой действително работещи НПО с ориентация към проблемите по опазване на околната среда.