Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

“Води , Част “Наредби””

Наредба за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели,

Наредба за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване

Наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници

Наредба за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди

Наредба за качеството на водите за къпане,

Наредба за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми,

Наредба за категоризация на водите във водните обекти,

Наредба за качеството на крайбрежните морски води,

Наредба за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места,

Наредба за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти

Наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване

Наредба за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на националната система за мониторинг на водите.

Наредба за реда и условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,

Наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури,

Постановление за определяне на тарифа за таксите за водоползване и ползване на воден обект

“Води, част “Функции на отговорните институции””

по отношение на планиране и провеждане на държавната политика за управление на водите,

извършването на контрола по изпълнението

По отношение на разработване на държавната политика за управление и устойчиво ползване на водите
Министерският съвет

Приема Националния водостопански план

Предоставя концесия за води – изключителна държавна собственост

Приема национални програми в областта на опазването и устойчивото използване на водите

Разрешава използването на води за целите на отбраната и сигурността на страната

Определя ограничения в използването на водите при изключителни случаи, засягащи отделни райони на страната

Определя количеството минерални води, за ползване от публични здравни заведения

Определя тарифите за такси, събирани на основание Закона за водите

Разработва държавната политика в областта на използването и опазването на водите

Утвърждава плановете за управление на речните басейни

Разработвя национални програме за опазване и устойчиво развитие на водите

Съставя водните и водостопански баланси на страната

Издава разрешителни за водоползване и/или ползване в предвидените от закона случаи

Организира воденето на водния и водостопански кадастър

Одобрява проектните параметри и схеми на водностопанските системи и съоръжения

Издава методики за контрол на водните ресурси, за разработване на водните, водостопанските ресурси и определяне на експлоатационните ресурси на подземните води
Изпълнителна агенция по околна среда

Организира и ръководи националната система за екологичен мониторинг по компонент “Води”

Координира дейността на басейновите дирекции

Оценява проекти, дава експертни мнения и ОВОС;

Планиране и подпомагане инвестиционната дейност в областта на водите;

Установява границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост

Организира разработването на плановете за управление на съответния басейн

Издава разрешителните , предвидени в закона

Осъществява дейността по националната система за мониторинг на водите на басейново ниво

Води водния и водостопански кадастър и регистрите на издадените разрешителни

Събира такси за разрешителните, които издава

Стопанисва водите – изключителна държавна собственост, които не са дадени на концесия

Стопанисва съоръженията за подземни води - публична държавна собственост
По отношение на контролната дейност

Басенови съвети контролират:

Състоянието и проводимостта на речните русла и заустващите съоръжения

Добива на инертни материали и др. дейности в речните русла

Състоянието и правилната експлоатация на водовземните и пречиствателните съоръжения, канализационните системи и мрежите за собствен мониторинг на водите

Изпълнението на изискванията на издадените съгласно закона разрешителни

Имисионното състояние на водните обекти

Поддържането на минимално допустимия отток в реките

Замърсяването на водоприемниците и подземните води при аварийни ситуации и залпови изпускания

Пречиствателните станции за отпадни води
Министерство на здравеопазването контролира:

Качеството на водите, предназначени за потейно-битови нужди

Качествата на минералните води, предназначени за пиене или използване за профилактични, лечебни или хигиенни цели, включително и на бутилираните минерални води в търговската мрежа

Качеството на водите, предназначени за къпане

Изготвянето на аварийните планове съгласно закона и изпълнение на предписанията в тях

Изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и инсталациите за пречистване на битови отпадъчни води

Изграждането и регистрацията на кладенците за индивидуално ползване от подземните води
До създаването на Басейновите дирекции, функциите им се изпълняват от четири Районни инспекции за околната среда и водите, съответно във Варна, Плевен, Благоевград и Пловдив.
Приложение 5:

“Отговорности на институциите в управлението на отпадъците”

• 
  Разработва политиката на национално ниво в сектор Управление на отпадъците, Национална програма за управление на отпадъците
  
• 
  Подготвя инструкции и методически указания за РИОСВ, за общините, за фирмите
  
• 
  Разработва законодателство – хармонизиране с европейското право, както и законодателство, уреждащо специфични национални особености
  
• 
  Координира дейността на другите централни ведомства, отнасящи се до отпадъците
  
• 
  Отговорно е за издаване на разрешителните, докладване и други въпроси, свързани с Базелската конвенция за трансграничен превоз на опасни отпадъци
  
• 
  Подготвя и управлява или координира изпълнението на основните инвестиционни проекти в сектор отпадъци, финансирани от национални и международни източници
  
• 
  Подготвя и докладва необходимата информация за отпадъците в процеса на диалог с ЕК
  
• 
  Издава разрешителни за инсталации и съоръжения за третиране на опасни отпадъци за големи генератори, съгласно ЗОВВООС
  
• 
  Участва в проверки, заедно с РИОСВ
  
• 
  Произнася се по частта за отпадъците в докладите по ОВОС когато компетентен орган за разглеждане на докладите по ОВОС е МОСВ, включително екологичните одити на действащите предприятия в процеса на приватизация с оглед констатиране на миналите щети и приемането на инвестиционни програми от тези предприятия
  
• 
  Произнася се по исканията на общини и фирми за отпускане на средства от НФООС за проекти, свързани с отпадъците
  
• 
  Координира осъществяването на национални информационни кампании в разглеждания сектор
  

• 
  Създава и поддържа регистри на депата и старите замърсявания с отпадъци.
  
• 
  Създава и поддържа регистри на предприятия които образуват и/или третират производствени и опасни отпадъци.
  
• 
  Извършва лабораторен контрол на отпадъците.
  

• 
  Издава разрешителни за производствени и опасни отпадъци, съгласно ЗОВВООС
  
• 
  Контролира спазването на условията на издадените разрешителни, на решенията по ОВОС относно третирането на отпадъците
  
• 
  Подготвя становища по искания на фирми и общини за отпускане на средства от НФООС
  
• 
  Текущ контрол на дейността на фирмите и изпълнение на задълженията на кметовете на общини
  
• 
  Обработва информационните карти, подадени от общините и от фирмите
  
• 
  Съгласува общинските и фирмените програми за управление на отпадъците и следи за тяхното изпълнение
  
• 
  Издава предписания за неизпълнение на задълженията от общините и фирмите, налага глоби и санкции за нарушения на законодателството в сектор “отпадъци”
  
• 
  Предоставя информация на граждани, НПО, фирми и общини
  

• 
  Приемат законодателни документи, определят местната политика и планират дейностите на своята територия
  
• 
  Издават разре­шителни за събирането и третирането на битовите и строителни отпадъци
  
• 
  Извършват проверки за спазване на изискванията на издадените разрешителни
  
• 
  контролират дейността на фирмите, на които са възложили услугите по събиране, извозване и депониране на битовите отпадъци
  
• 
  Контролират спазването на изискванията на ЗОВВООС и на местните наредби от гражданите и фирмите
  
• 
  Отговарят за цялостната организация за предоставяне на услугите, свързани с битови отпадъци, в т.ч. и разделното събиране
  
• 
  Налагат глоби и санкции
  
• 
  Подготвят и изпълняват инвестиционни про­екти
  
• 
  Предоставят информация на обществеността
  

“Отговорност на държавата за отстраняване на щети върху околната среда, причинени от минали действия или бездействия, при приватизация”

Параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда (1991) изисква: “При реституция, приватизация и инвестиране на обекти за ново строителство от чуждестранни и български физически и юридически лица същите не носят отговорност за екологичните щети, настъпили от минали действия или бездействия”. В началото на 1999 г. тази разпоредба се изменя, уточнявайки, че отговорност за миналите екологични щети носи държавата.

Целта е да се повиши интереса към приватизацията на промишлени предприятия от стратегически инвеститори при ясна ангажираност на държавата да поеме финансирането на определените мерки за ликвидиране или намаляване на старите замърсявания до момента на приватизация.

В периода между измененията в Закона за опазване на околната среда са обнародвани редица нормативни актове, които пряко или косвено засягат и отразяват постановените с този закон изисквания:

• 
  Наредба за оценка на въздействието върху околната среда, 1995, 1998 г.
  
• 
  Наредба за оценка на обектите в приватизация, 1992, 1996, 1998 г.
  
• 
  Наредба за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми, 1993, 1998 г
  
• 
  Наредба за отговорността на държавата за екологични щети, причинени от минали действия или бездействия, при приватизация, 1999 г.
  

С последната от изброените по – горе наредби приключва регламентирането на механизма за финансиране и организация на мерките за намаляване на щетите от минали замърсявания, идентифицирани в процеса на приватизация. Успешното изпълнение на практика на този механизъм не би било възможно без използването на адекватна методология за оценяване на миналите екологични щети. Необходимостта от единен метод се налага особено през 1997 г. когато процедура на приватизация се открива и за големите предприятия - замърсители на околната среда, какъвто е случая с продажбата на мажоритарен пакет акции на Медодобивния комбинат в гр.Пирдоп.

Подходът за стойностната оценка на щети върху околната среда, причинени от минали действия или бездействия при приватизация на промишлени предприятия е развит в методически указания, изготвени от “ПОВВИК ООС” ООД, гр.София, одобрени от Министъра на околната среда и водите, през м. май 1998 г. Използван и адаптиран е успешно опита в страни като САЩ, Германия, Чехия за оценяване на риска от стари замърсявания върху околната среда. Указанията са насочени към изготвяне на оценка на въздействието на опасни вещества върху околната среда, водещо до риск за здравето на човека, а не на щетите изобщо.

В резултат от стойностната оценка на миналите екологични щети МОСВ одобрява Програми за намаляване на щетите върху околната среда, причинени от минали действия или бездействия до момента на приватизация с максимален размер на разходите и график на изпълнение на мерките. През 1998 г. започва реалното изпълнение на тези Програми, които се финансират от Държавния бюджет, Национален фонд за опазване на околната среда, Национален доверителен екофонд. Общата сума по одобрените от МОСВ до м. април 2001 г. програми възлиза на 260 000 000 лв. и за да се гарантира осъществяването на включените в програмите мерки са сключени изпълнителни споразумения с 10 големи промишлени предприятия.

Важни фактори за постигане на добър краен резултат са ефективната координация между няколко ведомства (Агенция за приватизация, Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, Министерство на финансите), функционирането на специализиран Междуведомствен експертен съвет към МОСВ, както и отговорното отношение на предприятието (фирмата) - изпълнител на мерките за оздравяване на околната среда.

Във връзка с отпусканите от Държавния бюджет средства Българското правителство е подписало два договора за заем със Световна банка: първия - на стойност USD 16 000 000, втория - EURO 49 500 000.

“Поддържане сигурността и безопасността на ядрените мощности”

Съгласно енергийната стратегия приоритетни мерки в разглежданата област са:

• 
  реконструкция и модернизация на генериращите мощности в АЕЦ “Козлодуй” за повишаване на ядрената безопасност, сигурността на работа и равнището на автоматизация;
  
• 
  осигуряване безопасното използване на блокове 1  4 в АЕЦ “Козлодуй” - за блокове 1 и 2 реалистичният срок за извеждане от експлоатация е след завършването на модернизацията на 5 и 6 блок, което се очаква към 2004 г., а за 3 и 4 - след изпълнение на разширена програма за осигуряване на експлоатацията им в рамките на икономически ефективния срок за безопасна експлоатация - извеждане от експлоатация към 2008 - 2010 г.;
  
• 
  решаване на проблемите, свързани със съхраняване на отработеното гориво и преработката на радиоактивните отпадъци.
  

Тези документи, както и клаузите на Споразумението с Фонда за ядрена безопасност, управляван от ЕБВР, са взети предвид и при подготовката на Национален доклад по безопасността. Основен елемент в политиката на българската страна в областта на енергетиката се явява реализирането на мерки по осигуряване на енергийния баланс, което ще позволи естествено пристъпване към извеждане от експлоатация на някои енергийни мощности.

Тези цели ще се реализират чрез конкретни мероприятия и програми:

• 
  - Комплексна програма за осигуряване на икономически ефективния срок на безопасна експлоатация на блокове 1 до 4. Програмата се изпълнява в периода 1998 - 2000 г. в рамките на годишните ремонтни кампании на блоковете със собствени средства на Националната Електрическа Компания. Програмата е разработена въз основа на изпълнените до 1997 г. мерки и отразява настъпилите в световен мащаб изменения в нормативите и стандартите за ядрена безопасност.
  
• 
  Програма за модернизация на блокове 5 и 6 с реактори ВВЕР-1000. През 1996 г. е проведен международен конкурс за изпълнение на програмата за “Модернизация на блокове с ВВЕР-1000 в АЕЦ Козлодуй (бл. 5 и 6)” и са подписани съответни рамкови договори. Програмата ще се изпълнява в рамките на годишните планови ремонти на блоковете в периода до 2005 г.
  
• 
  Политика в областта на ядрения горивен цикъл и преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци, относно свежото и отработеното ядрено гориво, преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци и извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, а именно:
  

Свежо ядрено гориво

• 
  до 2000 г.-подобряване на контрола на качеството на свежото ядрено гориво, преминаване към тригодишен горивен цикъл на ВВЕР-1000 и четири годишен цикъл на ВВЕР-440;
  
• 
  до 2005 г.-анализ на резултатите от пилотни изпитания на ядрено гориво от други производители и възможностите за диверсификация на доставките.
  
• 
  Отработено ядрено гориво
  
• 
  до 2000 г. - завършване на преговорите за връщане на отработеното ядрено гориво, изпълнение на програма за удовлетворяване на съвременните изисквания по безопасност и лицензиране на съществуващото хранилище за отработило ядрено гориво;
  
• 
  до 2005 г. - изграждане на второ междинно хранилище за отработено ядрено гориво, определяне на дългосрочните цели за дълготрайно (окончателно) съхранение.
  

• 
  до 2000 г. - завършване и пускане в експлоатация на инсталация и междинно хранилище за преработка, кондициониране и съхранение на ниско- и средно активни отпадъци, утвърждаване на наредба за набиране и разходване на средства във фонд “Безопасност и съхранение на радиоактивни отпадъци”;
  
• 
  до 2005 г. - създаване на Национална институция за безопасно управление на радиоактивни отпадъци, определяне и лицензиране на площадка и проектиране на национално хранилище за трайно съхранение на отпадъци.
  

Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация:

• 
  утвърждаване на наредба за набиране и разходване на средства във фонд “Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация”, подготовка на план и технически проект за извеждане на блокове от експлоатация, който нормативно трябва да бъде подготвен най-малко 5 години преди решение за извеждане;
  
• 
  до 2005 г. - лицензиране на плана и техническия проект за извеждане от експлоатация на блокове.
  

“ÉåðàðõèЯ íà нормативните àêòîâå â áúëãàðñêîòî çàêîíîäàòåëñòâî”

“Срокове за съкращаване на производството и потреблението на озоноразрушаващи вещества”