На колко е години?
Изтегляне 19.96 Kb.
|
| Откъс
… 23 юли 1889 год. се случи един прекрасен слънчев ден. Небето синееше до болка, лястовичките под стряхата на Априловската гимназия и Девическия манастир започваха своя луд танц и песен още в ранни зори. Градът се събуди със звъна на ковачниците, с тропота на каруците, с вика на хората, с пеенето на петлите, с великия аромат на пресен хляб, лъхащ от арнаутската фурна, с тракането на фабриките. Един град, пулсиращ от напъваща мощ, която всеки ден създаваше по някакво чудо… Но в този ден камбаните на четирите църкви биеха на умряло, по един път… и пауза…пак… „На мъж е“, казваха си хората, „Кой ли е завалията?“… Новината бързо се разнесе: „Иван Калпазанов! Вчера починал! Опелото ще е в „Света Богородица”!“ Хората забравиха работата си и се запътиха към църквата един по един, стече се огромно множество… целият град, оня град, който с безкрайно удивление влезе за първи път в живота си във фабрика с машините на Иван, оня град, който беше горен от Капудан Хюсеин, който видя кървавите Янтра и Росица през април 76-та, който беше пълен с будни колибари кой загубил син, кой брат, на кого изнасилили дъщерята или жената, който, макар и гладен и изтощен до безкрайност, даде подслон на бежанците от Южна България по време на войната и на руските войски, който с огромния си труд и собствената си кръв поддържаше Шипченския фронт да не рухне, който посрещна и изпрати Столетов, Радецки, руския княз,… Хората късаха цветя от градините си и се стичаха. Църквата беше препълнена, свещите се бяха свършили… множеството чакаше отвън, напълнило улицата, Баев мост, та чак до гимназията…
Васил Карагьозов поддържаше стенещата и едва пристъпваща Величка. Величка беше забрадена със стамболска забрадка от тъмнозелена коприна, бродирана с черни копринени ширити с нашити златни треперушки, оная, дето я купи от Иван, когато за първи път се запозна с него. Зад тях децата на Иван и Величка: Дешка, Никола, Добри, Мария, Стояна, Кина и Димитър, потънали в сълзи, зад тях ортаците и акционерите в черни европейски дрехи, зад тях всичките Иванови работници със семействата си, зад тях учениците от Априловската гимназия начело с учителите,… Четири попа пееха „Вечная памят“ и размахваха кадилниците, вървейки пред ковчега, носен от Ангел и майсторите на Иван… Когато спуснаха ковчега, до гроба се изправи Васил Карагьозов и силният му, макар и вибриращ от вълнение глас огласи стихналото множество:
Каталог: covers covers -> Предговор проф д-р Борис Донев Борисов covers -> Книга на Йордан „ Getica" De origine actibusque Getarum, „ Гетика" covers -> Откъс част V. Слънцето залязва над Ангкор Великолепният Ангкор Ват covers -> Стълбата на светлината covers -> Съдържание / contents covers -> Предисловие на издателя covers -> Уводни думи към читателя covers -> Може ли да седна? covers -> Мразеше родителите си. Мразеше ги, защото застанаха между нея и Габриел. Сара не искаше да бяга. Онази нощ просто се качиха в работещата "Лада", натоварена доколкото може с багаж, и потеглиха Изтегляне 19.96 Kb. Сподели с приятели:
|