Познати по плода, а не по визитните картички

Йоан Кръстител беше помазан за първосвещеник, защото беше от Левиевото племе. Когато ерусалимските свещеници и левити го запитаха кой е, той им каза, че не е Христос. „И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм” (Йоан 1:12). Йоан бързо отговори на въпросите: „Илия ли си?” и „Пророк ли си?”. Защо отрече, че е пророк Илия, след като и архангел Гавраил и Исус заявиха това (Лука 1:17; Матей 11:12-13)? Вярвам, че една от причините да каже не беше, за да привлече вниманието на тези хора, които бяха толкова завладени от професионалните си титли в служението и от човешките похвали, обратно към Бога.

И тогава служението беше голям бизнес, както е и сега. Ако бяха разполагали със същите ресурси като нашите, щяхте да ги видите в същия коловоз, който ние сме следвали през последната част на двайсети век: християнски телевизионни програми с поведение по-скоро наподобяващо Холивуд и насърчаващи християните да бъдат зрители и „християнска” музика, която следва моделите на света, а не Божиите стандарти. Мнозина изискват невероятни суми пари, за да отидат да „послужат”. Ако тяхната цена не може да се покрие, изобщо не отиват. Специални агенти, а не Святият Дух, уреждат службите им. Важното е да забавляват, а не да служат, макар че наричат себе си служители. Много хора защитават такива музиканти, като казват, че чрез тях посланието стига до онези, които никога не са чули. Въпросът е какво послание се прокламира? Начинът на живот на един служител говори много по-красноречиво от това, което той проповядва или не! Какви новоповярвали се създават? Такива, каквито оставят всичко, за да следват Исус, или хора, които са си купили лъжа, че могат да обичат света и в същото време да служат на Господа? Ще ги загубим по същия начин, по който сме ги спечелили. В християнски издания четем реклами, които издават съревнование между служенията. Чудим се дали това е служение или голям бизнес. Пророк еди кой си организира семинар в своето училище за пророци. Елате и се насладете на забележителностите на града, докато посещавате служенията и станете пророк на последните дни. Пастир еди кой си провежда годишна конференция. Не бива да я пропускате; животът ви ще бъде променен. Сякаш става въпрос за конкурс за популярност, а не за служение. А когато се изправят да проповядват, тези хора говорят дълго колко прекрасни са техните служения и какво голямо добро извършват за Църквата. Кой е почетен с внимание - Господа или служенията им?

Павел казва в Галатяни 1:10 „Защото на човеци ли искам да угоднича сега или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга”. Гръцката дума за угаждам в този стих е ареско. Едно от значенията на думата е: угаждам чрез идеята за вълнуваща емоция. Казано с прости думи, става въпрос за напомпване! Така че, смисълът на Павловите думи е: „Ако се стремя да стимулирам човешките емоции чрез напомпване (въодушевление), аз не съм Христов слуга!” Какво е напомпването? Възбуждане на емоциите чрез повърхностно стимулиране. Да казваме, че сме в Духа, когато просто сме емоционално приповдигнати. Да заявяваме, че сме в съживление, когато няма и помен от това. Да представяме заблудата за истина. Не ви ли прилича това на днешната стимулация?

Хората, които отидоха при Йоан, се интересуваха от титли, позиции и популярност. Контролът на другите беше ключът за успеха на техните служения! Те не излязоха да чуят Йоановото послание, а да го проверят. Чувстваха се заплашени от служението му. Множествата напуснаха религиозните служби на фарисеите, за да отидат в пустинята да слушат този човек. Ето защо, когато законоучителите за пръв път понечиха да го изпитат, Йоан ги нарече ехидни! Той видя какво се крие зад религиозните им маски и прозря сърдечните им мотиви. Кръстителят нямаше намерение да навлиза в тяхната арена на мисли, позиции и мотиви за служение. Затова, когато го запитаха „Кой си? За да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си? Той рече: Аз съм глас на един, който вика в пустинята: Прав направете пътя за Господа, както рече пророк Исая” (Йоан 1:22-23), той незабавно ги насочи към Господа, а не към своето служение. Ако Бог ви е поставил в пророческо служение, Той ще го направи знайно. Няма защо да правите реклама на позицията си в служението. Библията казва за Самуил - един от най-великите пророци в Стария Завет: „И целият Израил, от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк!” (І Царе 3:20). Вашият плод ще изяви призванието ви. Толкова много хора постоянно питат: „За какво служение съм призован и каква е титлата ми?” Щом веднъж намерят отговор, те започват да развиват служенията си според своите схващания. Разбирането им може да е частично правилно или напълно грешно.
Всяка твар заедно ще я види

„Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводното място прав друм за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави и неравните места поле; и славата Господна ще се яви и всяка твар заедно ще я види, защото устата Господни изговориха това” (Исая 40:3). Можем да видим какво пустинята изработи в израилтяните, след като напуснаха Египет. Пустинята доведе до две неща. Първо, бяха отстранени всички, които служеха на Господ със себични цели - бяха разпнати в пустинята. Второ, подготвиха се хора, които да отидат и да завладеят Обещаната земя. В книгата Исус Навиев вече не се виждат същото непокорство и страсти, както в Изход и Числа. Онези, които последваха личния си интерес, бяха отстранени, докато останалите станаха по-силни чрез преживените в пустинята изпитания!

Преди няколко години съпругата ми беше събудена от Господа в 4 часа сутринта. Отишла във всекидневната и там Той й дал видение за армията, която подготвя в последните дни. Мъжете и жените имали еднакви лица (армия без открояващи се лица - без суперзвезди). Всеки знаел своето място и никой не се натискал за мястото на друг. Според видението цялата армия е била с повдигнати глави с поглед към водача - Исус. Когато Той се обърнел нанякъде, хората, без да се споглеждат и суетят, кротко и едновременно се обръщали в същата посока, защото следвали Господаря. Армията била като един човек, защото хората имали една цел и били мъртви към собствените си желания. (Нашата първа книга, озаглавена Победа в пустинята, би помогнала за по-задълбочено разбиране на този обучаващ и подготвителен процес).
Не ставайте критични

Насърчаваме ви, докато четете тази книга, да не заемате отбранителна позиция, а честно да прегледате сърцата си. Оставете Святият Дух да открие областите във вашия живот и служение, където сте правили компромиси чрез толерирането на грях или на плътски неща. Освен това, искам отново да кажа: не ставайте критични към лидерите в Тялото Христово или във вашата църква. Ще бъде глупаво, ако го направите, защото две злини не произвеждат добро. Изтъквам всички тези неща с цел да насоча вас, читателите, към това, към което Бог ви призовава, и да разбудя Църквата, да се върне към Божието сърце. А осъдителността няма да спомогне за това.

Бог постави младия Самуил под наставничеството на Илий. Илий бе пълен с компромиси, а двамата му сина, които също бяха над Самуил по ранг на служенията си, бяха корумпирани и нечестиви. Упадъкът беше толкова голям, че да се чуе Слово от Господа бе рядкост. Но Самуил не тръгна да атакува водачите лично. Не се надигна и не ги отхвърли, заявявайки, че той е истински пророк със Слово от Господа. Вместо това „слугуваше Господу пред Илия” (І Царе 3:1). Бог предупреди Илий и синовете му. Те не послушаха и затова дойде съд. Тогава Господ издигна Самуил за водач вместо Илий.

Бог постави Давид под лидерството на цар Саул. Саул беше доминиращ, несигурен водач, който търсеше случай да убие Давид. В това преследване той уби осемдесет и пет Господни свещеника, носещи ленен ефод, защото бяха предложили на Давид храна и подслон и го бяха скрили от Саул в град Ноб. Саул искаше да унищожи Давид и вероятно щеше да го направи на всяка цена! Имаше армия от три хиляди войника, които изпълняваха тази задача. Един прекрасен ден Давид и Ависея (Йоавовият по-малък брат) тайно отидоха в Сауловия лагер, докато всички спяха. Давид отиде при спящия Саул, а Ависей му каза: „Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар!” Но Давид отвърна: „Да го не погубиш, защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?” Давид не искаше да осъди Господния слуга. Остави това на Бог! Господ осъди Саул и той бе поразен от филистимците при хълма Гелвуе. Когато узна това, Давид не се възрадва. В скръбта си той запя песен за Саул и цялата армия се присъедини към него.

Бог е Този, Който ще съди Своите слуги. Не ставайте критични и не се настройвайте срещу тях! Трябва да служите на Господа. Ако има области във вашия живот, в които Той работи, оставете го да стигне докрай. Той ще се погрижи за слугите Си.
Глава четвърта: Пригответе пътя за Господа
ПРИВЛИЧАЛИ СМЕ ГРЕШНИЦИТЕ С ПОСЛАНИЕ, КОЕТО Е БЕЗСИЛНО ДА ГИ ОСВОБОДИ
„Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводно място прав друм за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне, и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави, и неравните места поле; и славата Господна ще се яви, защото устата Господни изговориха това” (Исая 40:3-5).
Както вече казах, тези стихове пророчески говорят за служението на Йоан Кръстител. „Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исая, който казва: Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него” (Матей 3:3). Еврейската дума за приготвям в Исая 40:4 е панах. Определението на тази дума от еврейския речник е „да обърна, да преобърна или приготвя (подготвя)”. На четиридесет и девет места в Стария Завет думата е преведена със значение „приготвям”. (Четири от тези места са свързани със същото послание за пътя Господен - Исая 40:3, 57:14, 62:10; Малахия 3:1). Думите приготвям и приготвен се срещат повече от сто пъти в Стария Завет, но са преведени от различни еврейски думи. Затова не е погрешно да кажем, че стихът би могъл да гласи: „Глас на един, който вика в пустинята: Върнете се към пътя на Господа!” В Исая 40:4 се казва, че „кривите места ще станат прави”. Еврейската дума за крив е агоп. Определението й от еврейския речник е следното: „измамен, лъжлив, заблудителен, опетнен или крив”. Агоп се появява три пъти в Стария Завет. Първото място е в гореспоменатия стих; второто е в Еремия 17:9, където се казва: „Сърцето е измамливо (агоп) повече от всичко и е страшно болно, кой може да го познае?”, а третото е в Осия 6:8, където е използвано значението „опетнен”. Вярвам, че Исая 40:4 би могло да се приеме: „Лъжливите места ще станат прави”. Като обобщим нещата, се получава следното: „Глас на един, който вика в пустинята: Върнете се към пътя на Господа… Лъжливите места ще станат прави”.

Когато се върнем към служението на Йоан Кръстител, откриваме, че архангел Гавраил казва за него: „И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог” (Лука 1:16). Той не бе изпратен при езичниците, които никога не бяха чували името на Господа. Бе изпратен при изгубените овце в религиозната структура и при тези, които бяха напуснали религиозната структура поради неудовлетворение, обезсърчение или обида. Целта на неговото служение беше да призове израилтяните да се върнат към Божиите пътища, а не да продължават в своите, макар мнозина да бяха религиозни и да вярваха с цялото си сърце, че са добре в настоящото си състояние.

Хиляди редовно посещаваха синагогата, без въобще да подозират какво е състоянието на сърцата им. Мамеха се, като мислеха, че тяхното поклонение и служба са приемливи пред Бог. Йоан беше изпратен, за да разобличи заблудата, в която живееха. Тези хора вярваха, че са оправдани, понеже бяха Аврамови потомци, които следваха доктрините на бащите, даващи десятък, изричащи молитви и спазващи безброй много други религиозни навици. Но всичко това беше само заместител, докато в действителност техните сърца стояха далеч от Бога. Те бяха заблудени.

Това са възпитаници на евангелието на егото. Нашето послание е било: „Елате при Исус и вземете”. Привличали сме грешниците с призив, неспособен да ги освободи от греха. Успокоявали сме ги, като сме обещавали нов и по-добър начин на живот. Били сме по-загрижени да получим положителен отклик от хората, отколкото да видим как истината ги освобождава. Привличаме грешниците, като ги омайваме с изгодата или облагите от спасението, без ясно да им покажем къде се намират и да им говорим за покаяние, така че да се обърнат към господството на Исус Христос.

Еремия 9:3-6 казва: „Засилват се на земята, но не за честността, защото напредват от зло в зло, а Мене не познават - казва Господ… Всеки мами ближния си, никога не говорят истината. Научиха езика си да говори лъжи; до уморяване вършат беззаконие. Жилището им е всред коварство; чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ”. Къде са мъжете и жените, които са се засилили за честността на земята? Този въпрос е вик от Божието сърце. Вместо да се изправят за правдата, служители и обикновени християни се притесняват, да не би, прогласявайки истината, да съблазнят хората; отдръпват се и учат езика си да говори лъжа. Това е опасно, защото ако човек живее в лъжа достатъчно дълго време, в крайна сметка той започва да я приема за истина. Това е заблудата! Яков 1:26 го потвърждава: „Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно”. Този квас на компромисите се е разпространил до такава голяма степен, че дори служители биват клеветени от други служители, защото говорят истината. По-лесно е да печелиш души за Господ, ако не казваш нищо. Но това често означава, че им спестяваш цялата истина. Служителите се задоволяват с послания, които привличат хората към Исус без покаяние. В резултат на това грехът все още владее сърцата на новоповярвалите. Създават се „християни”, които вярват на лъжата, че можеш да служиш на Бога и да обичаш света! Това им придава благочестив вид, но липсва силата за промяна на сърцето. Прочетете следния стих внимателно: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му, които всякога се учат, а не могат да дойдат в познанието на истината” (ІІ Тим. 3:1-7).

Чувал съм служители да коментират този стих, казвайки, че мъжете и жените ще имат вид на благочестиви, но ще отхвърлят дарбите на Духа. Но при едно по-задълбочено изследване откриваме, че не такъв е смисълът на написаното. Бог казва, че в последните дни (в които живеем в момента), хората в църквата ще призовават именно Господ, ще ходят на църква, ще се вълнуват от обещанията на Бог, но все пак ще отхвърлят силата на благочестието, която може да ги промени: себелюбивите - към обичащи другите; сребролюбивите - към обичащи Бог; надменните и горделивите към истинско смирение; непокорните на родителите - към покорни; неблагодарните - към благодарни; нечестивите - към святи; лишените от обич - към обичащи и т. н. Павел ги описва като хора, които „всякога се учат и все не могат да дойдат в познание на истината”. С други думи, те обичат да са поучавани в Божиите неща, но никога няма да дойдат до познание на истината, защото не я прилагат. Така си остават непроменени. Макар и привидно да имат духовен живот, те всъщност не познават Бога, поради измама! Господ казва: „чрез коварство (измама) отказват да Ме познаят” (Еремия 9:6). Подобна форма на благочестие не води до интимното Му познаване. Исус каза, че мнозина ще се обърнат към Него в онзи ден: „Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не Съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:22-23), а в І Коринтяни 6:9-10 се казва: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулиганите, нито грабителите няма да наследят Божието царство”.

Нека да изтъкнем нещо важно: Бог гледа сърцето. Истинското състояние на човека се определя от неговото сърце, а не от действията му. Исус се завръща за Своята горещо влюбена в Него Невяста, а не за хладка, изпълнена с грях църква! Едно от определенията за святост е „състояние на чистота”. Исус каза: „Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8). Забележете, не казва: „Блажени чистите по действия, защото те ще видят Бога.” Опитвали сме се да придобием святост чрез правила и постановления, като сме се ограничавали с легалистични наредби относно важни неща (например никакъв грим, стриктни изисквания за облеклото, никаква телевизия и т. н.) с цел да постигнем вътрешна чистота. Но Бог не търси подобна форма на святост; Той желае вътрешна промяна във вашите сърца, защото чистото сърце ще произведе чисто поведение! Исус каза в Матей 23:26 „очистете първо вътрешността на чашата и блюдото (сърцето), за да бъде и външността им чиста”. Ако сърцето ви е чисто, няма да желаете да се обличате по съблазнителен начин. Една жена може да е облякла рокля до глезените и пак да е носителка на изкусителен дух, а друга да е облечена с панталони, но да има чисто сърце! Независимо какво казва модата, не дрехите правят жената, а жената - дрехите.

Един мъж може да се хвали, че никога не се е развеждал, но все пак да пожелава чужди жени. Това святост ли е? Ако сърцето ви е чисто, ще проявявате нетърпимост към греха. Но няма да осъждате със себеправедно отношение онези, които са вързани от него! Често категоризираме греха - осъждаме определени грехове, а извиняваме други. Като поставяме себе си за съдии, ние се оприличаваме на фарисея, който осъждаше бирника и останалите, но оправдаваше себе си.

Галатяни 5:19-20 казва: „А делата на плътта са явни: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тем подобни, за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство”.

Вражди, разпри, ревнования, ярости и разцепления са включени в същия списък като блудство и убийства (в англ. превод след „зависти” фигурира „убийства” - б. пр.). Много пъти себеправедни хора са изпълнени с огорчение и омраза. Тази омраза се вижда в отношението им към хомосексуалистите, за които Исус също е умрял. Човек, изпълнен с омраза, е не по-праведен от онзи, който е затънал в хомосексуализъм! (Това се разглежда подробно в следващите глави).

Помазанието на Илия, което Бог дава в тези последни дни, смело ще конфронтира подобни заблуди. Посланието ще бъде, да се завърнем при Господа и в резултат „лъжливите места ще станат прави” (Исая 40:3-4). Бог обича Своята Църква твърде много, та да я остави в заблуда.
Всяка планина и хълм ще се снишат

„Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводно място прав друм за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне, и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави, и неравните места поле; и славата Господна ще се яви; и всяка твар купно ще я види”. Бог казва, че всяка долина ще се издигне, а всяка планина и хълм ще се снишат! Планините и хълмовете говорят за човешката гордост. Всеки горделив и надигнат път ще се сниши. Трябва да уточним какво е гордостта.

Дързостта често се бърка с гордостта. Ако човек е уверен в Бога, това се тълкува като арогантност и гордост. Когато Давид отиде на бойното поле при братята си и видя Голиат да хвърля презрение към Божиите армии, неговият уверен отклик накара братята му да го обвинят в гордост. Давид каза: „Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора от Израиля? Защото кой е тоя необрязан филистимец, та да хвърля презрение върху войските на живия Бог?” (І Царе 17:26). Неговата дързост изобличи най-големия му брат Елиав, който служеше в армията на Саул. „Гневът на Елиав пламна против Давид и рече: Защо си слязъл тук? И кому си оставил онези малки овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти” (І Царе 17:28). Елиав беше гордият. Навярно все още беше малко разстроен заради това, че Самуил бе помазал неговия невръстен брат за следващ цар на Израел вместо него. Дали по тази причина Бог не бе избрал Елиав - заради горделивото му сърце? Много пъти обвиняваме другите за неща, с които самите ние се борим.

Така е и днес. Много хора, които са уверени в Бога, биват обвинявани в гордост. Има неправилно схващане за гордостта и смирението. Мнозина в църквата смятат, че смирението е да действаш предпазливо, да се държиш свръхдуховно, като подчертаваш, че не си достоен. Свели са смирението до външно действие, докато то би трябвало да бъде вътрешно състояние на сърцето.

Имаше един цар на Юда на име Озия, потомък на цар Давид. Озия бе коронован за цар на шестнадесетгодишна възраст. Когато се възкачи на престола, започна да търси Бога усърдно. Разбира се, ако и вие бяхте на шестнадесет години и ви изберяха за цар на цяла нация, щяхте да се обърнете към Господа. За него е писано, че „докато търсеше Господа, Бог му даваше успех” (ІІ Летописи 26:5). Бог много го благославяше; той излезе да воюва срещу филистимците и ги порази в много градове, а също и арабите, маонците и амонците. При неговото царуване нацията стана силна в икономическо и във военно отношение; радваше се на голям успех. „Но когато стана силен, сърцето му се надигна, та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар”. Точно, когато беше силен, а не слаб, сърцето на Озия се възгордя. Точно, когато видя успеха и благоуспяването да увенчават всичките му начинания, неговото сърце престана да търси Господа.

Един ден Бог ми проговори и каза: „Джон, повечето хора са падали в моментите на изобилие, а не през сухите периоди”. Това е примка за много християни. Когато се спасят, те са гладни да познаят Господа и Неговите пътища. Търсят Бога и уповават на Него за всичко. Ходят на църква с вика „Господи, искам да Те позная!” Но когато знанието им нарасне и натрупат малко опитност, тяхното отношение се променя в „Да видим дали този служител си е на мястото!” Вместо да четат Библиите си с нагласата „Господи, открий ми се”, те имат точно установена доктрина и четат това, в което вярват, вместо да вярват на това, което четат. Станали са експерти по Словото, но са загубили някогашното си сърдечно смирение. Такова е положението в Америка при наличието на толкова много поучения. В Коринтяни 8:1 се казва: „Знаем, че ние всички уж имаме знание… Но знанието възгордява, а любовта назидава”. Любовта не търси своето! Гордостта го търси - често зад маската на религията! Бог казва, че знание, придобито без любов, води до гордост. Когато гордостта на цар Озия нарасна, той стана по-религиозен! Сърцето му се надигна и той влезе в храма - да се „поклони”. Гордостта и религиозният дух вървят ръка за ръка. Религиозният дух кара хората да мислят, че са смирени, поради проявената „духовност”, но истината е, че те са горди. От друга страна, гордостта държи човека в робство на религиозния дух, понеже той е твърде горд, да си го признае! Ето една от причините, поради които гордостта в църквата е толкова добре замаскирана - защото се крие зад религиозна маска!

Религиозната гордост би могла да се определи като „разбиране, че имаме способността да бъдем като Бога, но отделени от Него”. Значи да виждаме себе си способни да вършим, да знаем или да имаме нещо по своя начин (дори то да изглежда духовно), но да се разминава с Божия начин. Това те прави да бъдеш източникът и центърът на всичко в твоя живот. За да разберем това по-добре, нека да забележим как Исус гледаше на Себе Си. „Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нещо, освен това, което вижда да върши Отец, понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши” (Йоан 5:19).

Тук се съдържа всичко. Дори Исус казва, че не може да направи нищо, което не е определено от Отец. Обърнете внимание на времето, в което говори. Не казва: „Не може Синът да върши от Себе Си нищо, освен това, което видя да върши Отец”. Но думите Му са: „Не може Синът да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец”. Религиозният дух се държи здраво за това, което Бог е направил, но се противи на нещата, които Той извършва в момента.

Ръка за ръка с религиозния дух действа гордостта, която се основава на собствената сила. Пример за това са фарисеите. Те действаха много свято, докато сърцата им бяха изпълнени с гордост. Придържаха се към това, което Бог е направил чрез Мойсей и Авраам, но се противяха на Сина на Живия Бог, изявен сред тях. Външно изглеждаха много духовни… постеха всяка седмица, даваха десятък, изричаха дълги публични молитви. Всички тези неща обаче, ставаха чрез собствените им способности, в името на Йехова и със старозаветни стихове в подкрепа, но не и в Духа на Йехова! Днес също има хора, които са изрекли молитвата на покаяние, дават десятък и ходят на богослужения. Години наред са посещавали църква и са служили, но сърцата им са изпълнени с гордост. Казват, че това, което правят, е вдъхновено от Бога, но всъщност се изявява тяхната воля и разбиране да направят неща в името на Исус!

Нека отново да погледнем Озия и да видим какво стана, когато свещениците му се противопоставиха: „А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се, и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар. И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там, и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил” (ІІ Лет. 26:19-20). Озия се разяри. Гордостта винаги се самозащитава. Тази самозащита е подплатена с гняв. Гордият човек обвинява всички останали, но извинява себе си. Гневът на Озия бе насочен към свещениците, но проблемът не беше в тях, а в него. Гордостта бе заслепила очите му! В резултат на което по неговото тяло се появи проказа. Проказата беше външно проявление на вътрешното състояние! Така че, наяве се появи проказата, но гордостта беше нейният скрит корен. Същото важи и днес.

Виждали сме много служители да изпадат в грях, особено в сексуално отношение. Господ ми говори за всички сексуални грехове сред служителите. Каза ми: „Джон, коренът не е сексуален, но е свързан с гордостта; сексуалният грях е последица от семето на гордостта, което вече има почва в сърцата им”. Бог въздига пророческото помазание като глас на един, който вика в пустинята: „Върнете се към пътя Господен… Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши”. Гордостта ще изчезне, преди славата на Господа да се яви. Исая 6:1 казва: „В годината, в която умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълниха храма”. Полите Му символизират Неговата слава! Бог ми проговори и каза: „Джон, Исая не видя славата Господна, преди Озия да умре”. Това послание има следния смисъл за нас днес: „Църквата няма да види Божията слава, докато гордостта не умре”.