КОИ СА ТЕЗИ МНОЗИНА, КОИТО НЯМА ДА ПОЛУЧАТ ДОСТЪП ДО ЦАРСТВОТО?

Исус дава да се разбере, че ще познаем лъжливите пророци по техния плод. Както беше дискутирано в последната глава, ние можем да ги разпознаем според плода в личния им живот и в техните служения. Тук виждаме, че плодът в служението, който Исус очаква, не са знамения или чудеса. Ако беше така, Той щеше да приветства тези хора, защото те пророкуваха, изгонваха демони и извършваха чудеса в името на Исус. Плодът, произведен от служението на истинския пророк или на който и да е петкратен служител, е покорство на Божията воля. Затова Господ каза: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата”. Тези лъжепророци ще отклонят мнозина, поради заблуда. Самите те ще бъдат заблудени, понеже няма да бъдат изпълнители на волята или Словото на Бог. Яков 1:22 казва: „Бъдете обаче изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си”. Ще ходят в заблуда, смятайки, че това, което правят, ще им даде достъп до Божието царство. Павел каза на Тимотей: „А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени” (ІІ Тимотей 3:13). Речникът определя измамник като един, който мами останалите чрез престорен характер и фалшиви претенции. Тези хора се преструват на истински служители на Исус Христос, но всъщност са вълци в овчи кожи. Самите те са заблудени и в заблудата си мамят и другите. Това са слепци, водещи слепци в ямата.

Исус казва, че в онзи ден мнозина ще дойдат при Него, наричайки Го „Господ”, но няма да могат да влязат в царството. Това мнозинство ще бъде измамено от лъжепророците. Господ ни предупреждава за това в Матей 24:11-12 „Много лъжепророци (вълци в овчи кожи) ще се появят и ще заблудят мнозина (мнозината, които ще кажат в оня ден „Господи! Господи!”, но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее”. Въпросът е кои са тези мнозина, на които не се дава достъп до царството? Да не би да са будистите, мюсюлманите, врачките и медиумите или мъжете и жените от култовете? Отговорът определено е не по следните причини.

Те ще погледнат Господ Исус и ще кажат, че са извършили чудеса и са прогонвали демони в Негово име. Не в името на Мохамед или Буда, нито чрез силата на сатана. В Матей 12:26 Исус обяснява: „Ако сатана изгонва сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?” Исус обяснява, че сатана не може да изгонва себе си. Мнозината, които ще бъдат при Исус в оня съден ден, ще са изгонвали демоните в Исусовото име! Възможно ли е това да са мъже и жени, които използват името на Исус, за да вършат чудеса и да изгонват демони, без да имат някакво друго обвързване с Господа? За да отговорим на този въпрос, нека да се спрем на една случка в Деяния на апостолите: „А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва. И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник. Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам и Павла зная, но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви на двамата, превъзмогна над тях така, щото голи и ранени избягаха от оная къща. И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше” (Деяния 19:13-17). Става ясно, че за да изгониш демон, не е достатъчно да имаш само името - нужно е да познаваш Онзи, Който носи това име. Ще кажете: „Кои са тези хора?” Погледнете отново описанието на последните дни в Матей: „И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее” (Матей 24:11-12).

„Любовта на мнозинството ще охладнее!” Гръцката дума за любов в този стих е агапе. Агапе е Божият вид любов. С тази дума се описва любовта на Бог към нас. Има няколко гръцки думи, преведени в Новия Завет като любов. Исус представи агапе и каза, че тя ще бъде излята в сърцата на тези, които Го приемат. Светът или невярващите няма да познават този вид любов. Така че, мнозината заблудени от лъжепророците не са езичници. Защо Божията любов в тях ще охладнее? Отговорът е „защото беззаконието (нечестието) ще се умножи”. Какво ще каже Исус на мнозината, които ще дойдат при Него в Съдния ден? „Но тогава ще им заявя: Аз никога не Съм ви познавал; махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!”

Един ден Бог ми даде отрезвяващо видение. Показа ми много хора - не няколко или малцина, но много - да идват към бисерните порти, очакващи да чуят думите на Исус: „Влез в радостта на Господаря.” Но вместо това Го чуха да казва: „Никога не Съм ви познавал; махнете се от Мене!” Каква трагедия! Хора, които са били толкова заблудени, че са Го наричали Господ, и са извършвали чудеса в Негово име, все пак няма да получат достъп до небесното царство. Той говори за такива, които посещават църкви, вярват в дарбите на Духа и наричат себе си хора на „пълното Евангелие”. Може би си мислите: „Но Исус каза, че никога не ги е познавал, тогава как е възможно да са изгонвали демони и да са извършвали чудеса в Негово име?”

Има две възможни групи хора. Едните са се присъединили към Исус заради облагите от спасението, т. е. заради себични мотиви. Те никога не са познали Божието сърце; искали са само Неговата сила и благословения. Търсели са Го заради себе си, така че мотивите им за служение са били изцяло себични и не основани на любов. Първо Коринтяни 8:3 казва: „Но ако някой люби Бога, той е познат от Него”. Спомнете си думите на Исус: „Аз никога не Съм ви познавал”. Този, който не обича Бог, не е познат от Него. Има хора, които казват, че Го обичат, но всъщност не е така. Тази липса на любов се потвърждава от техните действия, макар те уверено да изповядват обратното. Да обичаш Бога означава, да дадеш живота си за Него. Да не живееш вече за себе си, а за Господа. Юда търсеше Исус и се присъедини към Него. На пръв поглед той обичаше Бога и направи голяма жертва, за да Го последва. Юда остави всичко, за да стане част от екипа служители и да тръгне с Исус. Устоя дори на огъня на преследването. Не се отказа. Изгонваше демони, изцеляваше болни и проповядваше Евангелието. Не е записано нещо по-различно. Но намеренията на Юда не бяха правилни от самото начало. Той никога не се покая за себичните си мотиви. Неговият характер се разкрива чрез изречения като: „Какво обичате да ми дадете и аз…” (Матей 26:14). Той прибягна към лъжа и ласкателство заради лична изгода (Матей 26:25), вземаше пари от касата на Исусовото служение, за да се облагодетелства (Йоан 12:4-6), а списъкът може да бъде продължен. Юда никога не позна Господа, макар да прекара три години и половина в Неговото обкръжение! Има хора, които не се различават много от Юда. Те правят велики жертви за служението, дори изгонват демони, изцеляват болни и проповядват Евангелието, но никога не са го познали, защото са извършвали всичко от себични мотиви, а не от любов към Бога.

Втората група, чуваща Господ да казва: „Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие”, са мъже и жени, които поради нарастващия грях в техния живот (Матей 24:11-12), въобще ще престанат да следват Исус. Божията любов в тях е охладняла поради постоянното живеене в грях или поради беззаконие. Вижте какво казва Господ чрез пророк Езекил: „Когато обаче праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всички мерзости, които нечестивият върши, тогава ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре” (Езекил 18:24). Бог казва, че няма да помни неговата правда. Когато Господ забравя нещо, то сякаш никога не е било. Казваме, че Той забравя нашите грехове, че ги погребва в морето на забравата. Бог вече няма да си спомня греховете ни. Така че, в Неговия ум ние сякаш никога не сме грешали. Но и обратното също е вярно. Когато Господ казва, че нечия праведност вече няма да се помни, значи, че Той ще забрави, че някога е познавал този човек. Затова Исус ще каже: „Аз никога не Съм ви познавал”.

В църквата се прокрадва една много измамлива доктрина, че щом човек е спасен веднъж, не е възможно да изгуби своето спасение. Нека да изследваме това в светлината на старозаветни и новозаветни стихове. „Братя мои, ако някой от вас се заблуди от истината, и един го обърне, нека знае, че който обърне грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове” (Яков 5:19-20). Първото нещо, на което трябва да обърнем внимание, са думите на Яков: „Братя мои, ако някой от вас…” Той не говори на хора, които само си мислят, че са християни. Обръща се към вярващите, които се отклоняват от пътя на истината. Забележете, че Яков нарича брат, грешник, който се е отклонил от истината. Резултатът, ако няма обръщане към Бога (покаяние), е смърт. Книгата Притчи дава едно малко по-различно обяснение: „Човек, който се отбие от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите” (Притчи 21:16).

Притчи казва, че мястото на покой или вечният дом на мъжа и жената, които се отклоняват от истината на Евангелието, без да се върнат към пътя на правдата, е събранието на мъртвите, което е Хадес или ада. Петър също разяснява: „Понеже, ако след като са избягали от светските мърсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята” (ІІ Петрово 2:20-22). Петър дава описание на тези, които са избягали от светската нечистота чрез познаването на Исус Христос, но отново са се оплели в пътищата на света и са победени от тях. Да са победени от тях означава, че не са се върнали при Господа. Не са се покаяли за беззаконието си. Петър заявява, че за тях би било по-добре никога да не са познавали пътя на правдата, отколкото да са го познавали и да са се отвърнали от Господа. С други думи Бог казва, че е по-добре никога да не си бил спасен, отколкото да приемеш дара на вечния живот и после да го отхвърлиш безвъзвратно. Това се свързва с казаното от Езекил: „Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помнят”. Защо би било по-добре никога да не са познали пътя на правдата? Отговорът е: „…за които се пази мрачна тъмнина до века” (Юда 1:13). Мрачната тъмнина означава по-тежко наказание. „И този слуга, който е знаел волята на господаря си, но не се е приготвил, нито е постъпил според волята му, ще бъде много бит. А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит” (Лука 12:47-48). Юда представя това по-голямо наказание, говорейки за хора, които са „дваж умрели” (Юда 1:12-13). Да си умрял два пъти означава, че веднъж си бил съживен, след което отново си умрял, отделяйки се от Него безвъзвратно. В Новия Завет има много други стихове в подкрепа на това. Доста хора неправилно смятат, че могат да живеят както си щат, но ако само са изповядали Исус като Спасител, ще бъдат спасени. Извадили са си библейски стихове, които подкрепят тяхната доктрина. Например: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя” (Евреи 13:5). Бог никога няма да ни остави, но Той никога не е казвал, че ние можем да Го оставим. Във ІІ Тимотей 2:12 пише: „Ако се отречем от Него, и Той ще се отрече от нас”.

Човек може да се отрече от Христос не само чрез своите думи, но също и чрез действията си. Дори действията говорят повече от думите. Тит 1:16 казва: „Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него”. Тит дава да се разбере, че хората могат да изповядват или да претендират, че познават Исус Христос, но чрез делата си да се отдалечат от Него. Яков представя нещата така: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?” (Яков 2:14). Може ли само заявяването, че вярваш в Исус Христос, и изричането на молитва на покаяние в определен момент от живота ти да те спаси, ако няма съответни действия, подкрепящи твоите думи? Яков продължава: „покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела” (ст. 18). Той казва: „Моите дела говорят по-силно от думите ми!” Отново се връщаме към казаното от Исус: „От плодовете им ще ги познаете (не от думите им!)” (Матей 7:16). Какъв е плодът на техния живот? Дали са мотивирани от себична амбиция? За себе си ли живеят? Посветили ли са своя живот да следват Исус?

Някои хора са потресени от посланието, което Бог ми е казал да проповядвам. Идват при мен и с паника ми казват: „Мислех, че щом веднъж човек е спасен, той е спасен завинаги!” Отговорът ми към тях е: „Ако наистина обичате Исус Христос, вие няма да се отречете от Него с мисли, думи или действия!” Йоан казва: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите, но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа Праведния” (Йоан 2:1). Целта на тези, които обичат Бога, е, да не съгрешават. Но ако съгрешат, имат ходатай при Отца, Исус Христос праведния; могат да изповядат греха си на праведния Адвокат и да им се прости. Не се казва: „Дечица мои, това ви пиша, за да съгрешите. И когато съгрешите, имате адвокат при Отца, Исус Христос праведния” (Сравнете внимателно двете изявления в кавички!). Юда ни предупреждава чрез Божия Дух, че в Църквата ще се промъкнат мъже и жени, които ще обърнат благодатта на Бога в средство за постигане на себични желания и ще се отрекат от Господ Исус Христос със своите алчни и бунтовни пътища. Посланието започва така: „Възлюбени, като показах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата”. Как се подвизаваме или как се борим да запазим вярата? Отговорът е: „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов” (ст. 20-21). Не оставяйте любовта ви да охладнее чрез измамата на греха. Борете се за вярата, като пазите любовта си към Бог дори, когато мъжете и жените около вас заявяват, че са християни, но живеят в алчност и непокорство. Не допускайте техния квас на лицемерие да проникне във вашето сърце и ум!

Щом Юда ни заповядва да пазим себе си в Божията любов, значи любовта може да бъде загубена. Такива хора съставят втората група, която ще чуе Господаря да казва: „Махнете се…”.

Ако обичате Бога, за вас няма да е проблем да пазите Неговите заповеди! Ако Му служите по задължение, значи сте влезли в легалистични взаимоотношения и ще ви бъде трудно да пазите Неговите заповеди. Не бива да служим на Бог, за да спечелим одобрението Му, а защото Го обичаме. По-нататък Юда ни съветва как да поддържаме тази любов свежа дори, ако в църквата има лош квас. Казва ни: „Пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот” (Юда 1:21). Трябва да очакваме Господ всеки момент от деня. Нужно е да копнеем за Него и да Го търсим непрестанно, за да ни се открие по по-велик начин. защото „всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист” (І Йоан 3:3).

„Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде. …Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните. И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не се е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит. А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит” (Лука 12:37-48). В края на посланието на Юда се намира едно от моите любими обещания в Библията. На тези, които пазят себе си в Божията любов, очаквайки връщането на Исус, той казва: „На Онзи, който може да ви пази от препъване и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всички векове, и сега, и до всички векове. Амин” (24-25).

Бог ще ни пази от препъване и ще ни представи непорочни в присъствието на Своята слава с извънредна радост! Това утешава сърцата на хората, които са искрени, но се разклащат при дискусията „веднъж спасен, завинаги спасен”.

Насърчавам ви - ако обичате Бога и Го търсите, Той ще ви пази непорочни! Тези, които истински Му служат, няма да се провалят благодарение на Божията благодат.

Забележете какво каза Исус: „Аз никога не Съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!” Ключовата дума в това заявление е „вършите”. В І Йоан 3:4-8 се твърди: „Всеки, който върши грях, върши и беззаконие… Дечица, никой да не ви заблуждава; който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен. Който върши грях (беззаконие), от дявола е…”. Сега прочетете внимателно в следващите стихове какви са делата на плътта.

Обърнете внимание на думата „върша”: „А делата на плътта са явни; те са блудство, нечистота, сладострастие (прекалено, необуздано пожелание), идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, раздори, разцепления, зависти, пиянства и тем подобни, за които ви предупреждавам, че който върши такива работи, няма да наследи Божието царство” (Гал. 5:19-21). Нека сега да дадем определение на думата „върша” (практикувам - б. пр.). Ето някои от значенията й: да извършвам нещо редовно или като правило; да повтарям често, за да се научи; да правя нещо често. Човекът, който „извършва грях” (практикува грях - б. пр.), не чувства изобличение, без значение дали това става веднъж седмично или два пъти месечно. Казва нещо такова за оправдани: „Е, това е само от слабост, това да ми е грехът. По-добър съм от повечето християни в моята църква. Щом Бог прощава на тях, със сигурност ще прости и на доста по-добър от тях.” Няма истинско покаяние. Такъв човек не съжалява, че е наранил Божието сърце.

В църквата ние категоризираме греха. Поставяме грехове като пиянство, прелюбодейство и хомосексуализъм в една категория, а омразата, клюкарството, съперничеството и още подобни - в друга. Приели сме, че хората, които са в първата категория (пиянство, прелюбодейство, хомосексуализъм), са застрашени от това, да отидат в ада, но онези във втората категория грях (омраза, клюкарство, гордост и т. н.) са просто слаби. Това е себеправедна, религиозна лъжа!

Бог не категоризира греховете, а ги поставя всички в една група. Заявява, че тези, които извършват подобни неща, няма да наследят Божието царство! Господ поставя омразата, завистта, гнева, себичните амбиции и клюкарството наред с прелюбодейството и убийството. Ако хората знаеха, че Бог гледа на омразата и на себичните амбиции по същия начин като на убийството и прелюбодейството, те не биха изпадали в тези грехове тъй лесно, нито биха ги извинявали. Подобно толериране и практикуване на грехове от мъже и жени, изповядващи, че са християни, е породило заблуда. Това мислене е накарало църквата да се закорави и да стане осъдителна. Гледа затъналите в хомосексуализъм, алкохол и наркотици и ги осъжда, като в същото време е благосклонна към непростителността, завистта, клюката и гордостта. Сърцата на хората са престанали да бъдат чувствителни към изобличението на Святия Дух.

Малко след като се бяхме спасили, съпругата ми и аз дискутирахме случката с жената, която донесе алавастрения съд и благоуханното миро в къщата на фарисея и изми краката на Исус със сълзи и ги помаза с мирото. Като видя какво върши, фарисеят я погледна с презрение и си помисли, че ако Исус беше наистина пророк, не би позволил на тази блудница подобно нещо. Исус погледна Симон фарисея и каза: „Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият петдесет. И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?” Симон отговори, че този, на когото са простени петстотин динара, ще обича повече, тъй като му е простено за повече. Исус отговори, че Симон е отсъдил правилно! Казах на съпругата си: „Понякога ми се ще да съм бил наркопласьор, крадец или някакъв друг криминален тип, преди да съм срещнал Исус; тогава бих Го обичал повече, защото щеше да ми е простено много. Искам да Го обичам колкото се може повече!” Докато продължавахме дискусията си, Господ ми каза: „Джон, ти не разбираш какво имах предвид. За Мен беше важно отношението в Симоновото сърце. Той виждаше тази жена като един тип грешник, а себе си - като друг, много по-добър, имащ нужда само от малко прошка. Казал съм: Който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко (Яков 2:10). В Моите очи човекът, който е изрекъл само една лъжа през целия си живот, е същият като най-лошият престъпник! Крайната участ и на двамата е една и съща, ако не се спасят!” Усетих прилив на живот, когато осъзнах, че мога да Го обичам не по-малко от всеки друг, защото съм бил под същото осъждение като най-лошия престъпник, заслужаващ смърт!

Проблемът е, че нашето общество, насърчавано от религията, категоризира грешниците. Затова тъй наречените „добри хора” живеят в заблудата, че им е нужна само малко благодат.

Преди няколко месеца някакъв човек от Алабама ми се обади по телефона. Докато бях в една от църквите в този град, той присъстваше на службите и беше докоснат. По време на богослуженията аз разбрах, че този човек е хомосексуалист. След няколко седмици той ми се обади и призна греха си, но аз му казах, че вече знам това. Гласът му зазвуча отбранително: „Сигурно сте ме сметнали за някакъв извратен тип, нали?” Незабавният ми отговор беше: „Не!” започнах да се извинявам за това, което много от нас, християните, са направили. Казах: „Моля, простете ни, че сме причислявали хомосексуализма към една категория грях, а всичко останало - в друга. Аз бях роб на греха и бях тръгнал към същия ад, като вас. Моята нужда от Спасител е била не по-малка. Греховете ми просто са били по-приемливи от обществото. Пред Бога обаче са били точно толкова скверни.” Човекът видя сърцето ми, помолихме се заедно и Бог го освободи. Няколко месеца по-късно той ми се обади и сподели с голямо вълнение какво Исус извършва в неговия живот. Слава на Бога! Трябва да осъзнаем, че грехът си е грях, независимо какъв е. За хората, които толерират някакъв грях, има опасност да чуят: „Махнете се…”