Национален фонд за научни изследвания
Изтегляне 166.84 Kb.
|
| Усещането (sensing) като функция се отнася до възприемане на наблюдаемото чрез сетивата. Поради това, че чрез тях се осъзнава само настоящия момент, то хората, които са с подчертано предпочитание към тази функция, са ориентирани към моментното преживяване, ценят реализма и точността на наблюдението. Това обикновено са хора с добра памет за детайлите и заложен практицизъм. Характеристиките на този тип хора (да ги наречем “усетливи”) предпоставят специфика на правените от тях оценки на стресовите въздействия. Би могло да се допусне, че при първичната оценка вниманието ще бъде ориентирано повече към проблеми от текущата ситуация. Затрудненията, които се преживяват вероятно в по-голяма степен, са свързани с изпълнението на конкретни задачи в момента и тяхното детайлизиране. Що се отнася до вторичната оценка по Лазарус, то “усетливите” са ориентирани към търсене на ресурси за справяне сред наличния в момента психологически, физически, социален или материален актив, т. е. справянето се ограничава в рамките на настоящето, а не се търсят евентуални възможности в бъдеще.
Функцията интуиция (intuition) е точно противоположната на “усещане”. Тя включва възприемането на възможности, на значения, на взаимовръзки. Юнг характеризира интуицията като възприемане по пътя на несъзнателното. Нейното осъзнаване може да стане внезапно като “инсайт”, като схема, която свързва повърхностно погледнато необвързани неща, като откритие. Интуицията позволява на възприятието да прескочи очевидното, да се насочи към възможното бъдеще. Личности, които са с подчертано изявена “интуиция” се интересуват от възможностите, обичат да теоретизират и са подчертано креативни. Описаната функция “интуиция” се отнася до първичната и вторична оценка на Лазарус, както функцията “усещане”, но с противоположен знак. Източниците на стрес се търсят във възможното бъдеще, вероятно се формулират хипотези за опасност и съответно ресурсите за справяне са много повече търсени в перспектива чрез нестандартни изходи от затруднените ситуации. Следващата взаимно противоположна двойка функции, които определят психологическия тип на личността са т. нар. “мислене” и “преживяване”. Mисленето (thinking) е функция, която свързва идеите чрез логически отношения. Тя се гради на основата на причини и следствия и се характеризира с висока степен на обективност. Хората ориентирани към функцията “мислене” се характеризират с аналитичност, обективност, интересуват се от проблемите на справедливостта и са склонни към критичност. Мисленето като функция е предпоставка за ориентация на вниманието към оценяване структурата на обективната ситуация и степента на справедливост при разпределение на работата, наградите и порицанията. Допуска се, че ситуацията, която би била източник на стрес при първичната оценка на стресовите въздействия, е именно от споменатата сфера на социалното и организационно поведение. Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|