Национален фонд за научни изследвания
Изтегляне 166.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Всекидневни неприятности
- Катаклизмите
- Големите събития в личния живот
Е-екстраверзия; I - интроверзия; S - усещане; N- интуиция; T- мислене;F - преживяване; J- съждение; P- възприятие. Таблица 1 дава ясна представа за структурните особености на всеки личностeн тип. Чрез нея могат да се забележат и някои основни тенденции при реагирането на стрес в зависимост от отбелязаните предпочитания. 1. За всеки един от психологичните типове доминантната функция е тази, която реагира първа при дадена ситуация и обработва информацията от нея. Следователно за всеки тип преобладаващата функция е тази, която определя първата ориентировъчна реакция. Например ESTJ, функцията T ще бъде определяща за начина на обработка на информацията от дадена ситуация. 2. Стресовата ситуация изисква включването на допълнителни ресурси за възприемане и оценка пред вид нейния натоварващ върху психиката ефект. Спомагателна роля в подобен случай играе втората функция, която разширява средствата за ориентация в по-сложна ситуация. Ако се разгледа примера с ЕSTJ, функцията S се включва към T с цел подпомагане на ориентацията и адаптацията на субекта, разширявайки възможностите на логиката със стремеж към по-голяма конкретност и доказателствена убеденост. 3.Адекватното използване на първите две функции зависи от степента на натоварване. При прехвърляне на допустимия лимит за справяне с напрежението проблемът за начина на преодоляване на стрес излиза на преден план. Именно тук става актуален въпросът коя стратегия за справяне се избира по-често от даден личностeн тип? На този въпрос ще се опита да отговори представеното по-нататък изследване. 3.1.2. Влияние на средата като антседентна (предшестваща) променлива Условията на средата са втората основна група предшестващи променливи, разглеждани в теорията на Лазарус. Най-важният ресурс на социалната среда е социалната подкрепа (social support). В най-общ смисъл всички социалните взаимоотношения, които намаляват стресовите въздействия и съдействат за психичното благополучие на индивида, се наричат социална подкрепа. Социалната подкрепа е интерактивен процес на пренос на информация, взаимно повлияване и променяне (Albrecht and Adelman, 1987). По своята същност тя представлява информация, която подкрепя хората в убеждението им, че се грижат за тях и ги обичат, че са уважавани и ценени и принадлежат към мрежа от комуникации и взаимни задължения (Соbb, 1976). Тази поддръжка, особено в ситуация на нужда получена от хора, включени в най- близкото социално обкръжение на индивида, както и от членове на широката общност, към която той принадлежи, може да намали интензивността на стресовото преживяване (Jonson and Sarrason, 1979; Lin, Simeone, Ensel and Кио, 1979). В литературата се посочва, че лица, които получават социална подкрепа, са по-слабо уязвими за психически разстройства (Cobb, 1976; Cohen and McKay, 1984). В три лонгитюдни изследвания се констатира зависимост между нивото на социална подкрепа и смъртността (Berkman, Syme, 1979; House, Robbins, Metzner, 1982;Blazer, 1982). Резултатите от тях показват, че смъртността в резултат от различни причини, е по-голяма при хора със сравнително ниско ниво на социална подкрепа. Допуска се, че отсъствието на социална подкрепа би могло да увеличи уязвимостта по отношение на заболявания, свързани със стресови въздействия (Cobb, 1976; Hobfоll and Walfish, 1984). Редица изследвания във военна среда сред ветераните от Виетнамската война и през време на Израело-ливанската война от 1982 година, установяват преки връзки между преживяването на боен стрес и слабата социална подкрепа, както и между получаваната висока социална подкрепа и бързото възстановяване. (Keane, Scott, Chavoya, Lamparski and Faibank, 1985; Hobfoll, London, цит. по Solomon, Miculincer and Avitzur, 1988; Solomon, Miculincer, Hobfoll, 1986). В предишни наши изследвания установихме, че ресурсите на социалната среда, т. е. социалната подкрепа, получавана от началниците и другите войници, влияят върху преживяването на стрес. Това взаимоотношение е свързано и с други стресори на военната среда като неяснота, отсъствие на ред и организация, претоварване, силен началнически контрол (Карастоянов, 1995) Все още не са напълно изяснени механизмите, които свързват социалната подкрепа с резултатите от психическото и физическото здраве. Приема се, че отсъствието на положителни социални отношения води до отрицателни психични състояния, които влияят върху физическото здраве както чрез пряко въздействие върху физиологичните процеси, така и чрез рискови модели на поведение (Cohen, Wills, 1985). Семейна среда (по Moos, 1986), характеризираща се със сплотеност и висока степен на съпричастност, намалява в значителна степен вероятността едно потенциално стресово събитие да бъде оценено като такова. В резултат на това се понижава и възможността за развитието на стрес. Обратно, отсъствието на сплотеност и социална подкрепа от семейството би благоприятствало развитието на стрес. Откритото изразяване на гняв и агресия сред членовете на семейството може да бъде стресов фактор и като такъв да усилва въздействието на други стресори, например от работната среда. Ако в семейството се набляга на насочеността към високи постижения, това би могло да улесни адаптацията на неговите членове към различни социални среди, но пък от друга страна, би могло да бъде и стресов фактор поради непрекъснатия натиск за възможно най- добро представяне. В работна среда високата степен на сплотеност на екипа и силната началническа подкрепа могат да бъдат подкрепящи фактори. Ориентираността към изпълнението на задачите, акцентирането върху доброто планиране, ефикасността и качественото изпълнение на зададената работа, също могат да бъдат подкрепящи и мотивиращи. Наличието на подкрепящи фактори в работната среда и съчетанието им с вътрешната мотивация на личността, създава усещането за включеност в работа, което е силен буфер срещу стреса. Стимулът, който е предизвикал стреса, се нарича стресор. С други думи това е всяко събитие или ситуация, която изисква нерутинна промяна в адаптацията или поведението. Съществуват различни типологизации на стресорите. Еvans, Cohen (1987, цитат по Russell, Arkkelin, 1994) предлагат следното разграничение: 1. Всекидневни неприятности ("daily hassles") - те включват онези хронични и повтарящи се проблеми, които се срещат в ежедневния живот, и обикновено не са свързани с прекалено големи адаптивни затруднения. Всекидневните неприятности се отнасят до по-слаби стресори като въздействие, но с повтарящ се характер. Към тях спадат такива, като неудовлетвореност от работата, ежедневни проблеми със съседите, неяснота в социалната роля, понасяне на въздействието на постоянен шум и др. 2. Катаклизмите се отнасят до внезапни, уникални и силно въздействащи единични събития или групи от произшествия, въздействащи на много хора, например - различни природни бедствия. 3.Големите събития в личния живот се отнасят до силни преживявания, провокиращи адаптивните способности на човека. Такива събития са: смърт на съпруг, съпруга, дете; смърт на близък член на семейството или приятел; заболяване или контузия; заболяване или контузия на член на семейството; големи промени в отношенията между членовете на семейството; годеж; женитба; временна раздяла (след конфликт); развод; нов човек в семейството (новородено, зет, снаха); значителни промени във финансовото състояние; смяна на работата; пенсиониране; промяна в местоживеенето; значителни промени в начина на живот; дребни нарушения на закона; промени в работата (работно време, служебно положение, по- голяма отговорност) и др. (Meichenbaum, 1983). 4. Към стресорите на средата се отнасят претоварване в работата, бедност, конфликти в семейството , замърсяване на околната среда Като стресови характеристики на работната среда могат да бъдат посочени още и: - трудовото напрежение и спешността при изпълнението на задачите като доминиращи в работната среда; - отсъствието на яснота, т. е. работещите не знаят какво могат да очакват в ежедневната си работа, неясно и двусмислено се предават и поставят задачите и изискванията на ръководството; - силният контрол и използването на формалните правила за държане в подчинение; - отсъствие на иновации или на разнообразие, промяна и нови подходи в работата; - отсъствието на автономност, т. е. работещите не се насърчават да вземат самостоятелни решения, свързани с работата им. Друга популярна класификация (приета като работен документ в Американската армия) разграничава стресорите на физически и психически (Leaders’Manual for Combat Stress Control, 1994). Физически е този стресор, който има директен ефект върху тялото. Той може да бъде външно условие на средата или вътрешно физическо или физиологическо искане на човешкото тяло. Психичен стресор е този, за който достига информация до ума без директно влияние върху човешкото тяло. Тази информация може да бъде свързана с когнитивната или емоционалната система, въпреки че най-често стресовата реакция е провокирана и от двете. Като примери за физически стресори могат да бъдат посочени стресорите на средата горещина, студ, влага, вибрации, шум, хипоксия (недостатъчен кислород), дим, отрова, химикали, инфекциозни агенти, физическа работа, силна светлина, тъмнина, мъгла; за физиологичните стресори - недостатъчен сън, дехидратация, недохранване, лоша хигиена, мускулна умора, отслабена имунна система, свръх използване или недостатъчно използване на мускулите, болест или нараняване. Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|