Национален фонд за научни изследвания
Изтегляне 166.84 Kb.
|
| Оптимизмът като генерализирано вярване повлиява значително ефектите от стресовите събития. Оптимистите ги преживяват с по-малко негативни емоции като тревожност и депресия. Оптимистичните вярвания за изхода от лечението сред HIV-пациенти е свързан със забавяне на разрушаването на имунната система и отлагане началото на симптомите на СПИН (Segestrom, Taylor, Kemeny, Fahey, 1997)
Редица изследвания през последните години подкрепят хипотезата, че индивидуалните различия в честотата на мисли, включващи перфекционизъм, са свързани с различно преживяване на стрес. Допуска се, че личностните черти, свързани с по-чести състояния на депресия и тревожност, имат когнитивен компонент, включващ перфекционистични очаквания по отношение на себе си, другите хора и обществото. (Flet, Hewitt, Blankstein, Gray, 1998; Blatt, 1998) В литературата се посочват и други личностни променливи, изследвани в контекста на стресовото преживяване: - неуязвимост (Garmezy, 1981); - социалният интерес (Crandall, 1984); - чувството за хумор (Martin and Lefcourt, 1983); - търсенето на силни усещания ( Smith, R.E., Johnson, J.H., Sarason, I.G., 1976); - психологическата устойчивост (твърдост) (Kobasa et al., 1982); - чувството за съгласуваност (Antonovsky, 1979); - ирационалните вярвания ( Ellis,1977); - атрибутивният стил (Metalsky et al., 1982); и др. (Виж по подробно Карастоянов, 1996) 3.1.1. Стрес и психологични типове По-горе разгледахме основни психологически подходи за изследване на стреса. Задачата ни тук е да се представят психологическите типове по К. Юнг като средство за анализ на стреса в контекста на индивидуалните различия. За да очертаем основните рамки на разглеждания проблем, ще се опитаме да отговорим на следните три въпроса: 1. Защо психологическите типове по Карл Юнг могат да бъдат ценна и интересна гледна точка за разбиране на индивидуалните различия при преживяване на стрес? 2. Каква е историята и теорията, която лежи в основата на психологичните типове? 3. Как могат да бъдат обвързани по-конкретно психологическите типове с проблема за стреса? 3.1.1.1. Психологичните типове по К. Юнг - модератор на стреса Когато се поставя въпросът за изследване ролята на индивидуалните разлики при преживяване на стрес, един от основните проблеми е определянето на етапа, в рамките на който се проследява тяхното влияние. Много от събрания емпиричен материал в тази област доказва, че индивидуалните особености могат да бъдат включени във всеки момент на стресовия процес, а именно: от възприятието на въздействията на средата през модерирането на стресовите ефекти до начина, по който хората оценяват ситуацията и се справят с психичното напрежение. Съществуват множество изследвания, които са установили потенциално релевантни променливи в сферата на индивидуалните разлики, съотнасящи се с разглеждания проблем. Като примери могат да се отбележат генетични променливи - реактивност, пол, темперамент; придобити променливи - социален статус, образование; диспозиционни променливи - тревожност, невротизъм, тип А, себеоценка, себевъзприятие, локализация на контрола, екстраверсия - интроверсия и др. Списъкът от диспозиционни променливи може да бъде много по-дълъг. Редица автори, неудовлетворени от проследяване на влиянието само на единични личностни черти, започват да търсят синдроми или комбинации от характеристики, които предпазват от преживяването на стрес. Например, Maddi и Kobasa (1984) публикуват книга за т. нар. “hardy executives” (устойчиви ръководители). Психологическата устойчивост те определят като притежаване на характеристики като доверяване (срещу оттегляне, отчуждаване), контрол (срещу безпомощност) и предизвикване ( срещу заплашване). Antonovsky (1987) се спира върху значението на преживяване на кохерентност, което се състои от осъзнаване на собствената значимост и усещане, че светът е разбираем и контролируем. Warr (1987) разграничава пет аспекта на психичното здраве - добро емоционално състояние, компетентност, автономия, ниво на аспирации и интегративно функциониране, което се отнася до баланса между първите четири дименсии. Проследяването на подобни изследователски търсения може да бъде много изчерпателно, но това не е наша цел. Посочените автори илюстрират опитите, които се правят за по-комплексна интерпретация на стреса, използвайки отправната точка на индивидуалните специфики в трите им основни аспекта: биологичен, социален и диспозиционен. Поставянето на проблема за съществуването на определени синдроми, които предопределят психическата устойчивост на стресови въздействия, провокира търсенето на адекватни конструкти, които да описват индивидуалните разлики. В психологията съществува класификация на подходи към разбирането на личността, при която се разграничава изследване на личностни черти от изследването на личностни типове. Най-общо, първият подход приема съществуването на набор от личностни черти, всяка от които се разпределя в един континиум, като комбинацията от няколко личностни характеристики описва определена индивидуална специфика. Вторият подход, а именно разбирането на личността като психологически тип, се стреми да анализира повтарящото се, типичното поведение и човека - представител на дадена група, обединила хора с общи характеристики. Посочените разграничения са много спорни, поради опитите на изследователите, които работят в рамките на парадигмата за психологическите типове да операционализират типичното чрез определени характеристики, които са разположени в даден континиум на измерване. Като пример в това отношение могат да се дадат екстраверсия - интроверсия, перфекционистичен - неперфекционистичен стил на поведение, тип А - тип Б поведение, психологическите типове по К. Юнг и др. Подходът за използването им за изследване на индивидуалните разлики привлича не само със споменатия по-горе прогрес към операционализация на типовете, но и с обединяването на повече дименсии в обща теоретична основа. Изследването на личностните диспозиции или характеристики предполага, че всяка една черта от избрания набор е във връзка с разглеждания проблем, като например този за устойчивостта към стрес. Именно проблемът обединява личностните характеристики, които могат да бъдат различни теоретични конструкти. Личностните типове и по-специално тези по К. Юнг, включват характеристики, които представляват теоретично единен конструкт и си взаимодействат. Теоретичната цялостност на параметрите, които структурират психологическите типове, ги определя като изследователски интересни и ценни при търсенето на обяснителен модел на индивидуалните разлики при преживяването на стрес. Интересът към психологическите типове, освен определен от самия подход, се основава и на още два съществени фактора - комплексността на теорията и широката приложимост на метода, който измерва психологическите типове. Целостта на теоретичния конструкт се определя от обединението на осем личностни характеристики [екстраверзия (extroversion -E) - интроверзия (introversion -I); усещане (sensing-S) - интуиция (intuition - N); мислене (thinking-T) - преживяване (feeling-F); възприятие (perception-P) - съждение (judgment J)], които съчетават единството на когниция, атитюди и поведение. Освен това в теорията се залага идеята за динамиката на онтогенетичните промени в спецификата на личностния тип. Структурата, взаимодействието между вътрешната (определена от осемте параметъра) и външна (определена от индивидуалното развитие) динамики на психологическите типове, определят висока комплексност на теоретичната рамка. Тези характеристики са основен фактор за интереса към разглежданата теория при изследване на индивидуалните разлики при преживяването на стрес. Както се отбеляза по-горе, избраният модел на Р. Лазарус, послужил за основа на представяното тук изследване, е една от най-разпространените и в същото време една от най-комплексните теории за разбиране на психологическия стрес. В неговия модел стресовата реакция може да бъде разбрана само в контекста на психичната структура на личността, т. е. индивидуалните личностови разлики се проектират във всеки етап от процесите на възприемане, оценка и справяне със стреса. Как по-конкретно могат да се съчетаят психологическите типове с предлаганата тук транзакционална теория за стреса на Лазарус? Допускането, което лежи в основата на този опит за комбинация на теоретични конструкти, е че оценката на стреса се специфицира от модераторните променливи. В конкретния случай ролята на такава променлива играе психологичният тип. Основанията да се приеме този конструкт за модератор се базират на факта, че параметрите, които определят типа, се включват на практика във всички етапи от процеса на преживяване на стрес. Основно значение за реакцията на стрес е възприемането на ситуацията като стресова. Според Лазарус в този момент се осъществява оценка на опасността на два етапа - т. нар. “първична” и “вторична” оценка. При първата се преценява доколко ситуацията е благоприятна или не за индивида, като при негативен резултат се търси значението на случилото се като загуба, заплаха или предизвикателство. При вторичната оценка се преценяват възможностите за справяне с негативните последици, като се търсят и се преценяват ресурсите за справяне с неблагоприятната ситуация. Предполага се, че така описаните два основни момента от възприемането и оценката на стресовия стимул се модерират от психологичния тип на личността. Когнитивно ориентираните оценки на Лазарус се съотнасят с когнитивните параметри (т. нар. “функции” на личността) от структурата на психологическия тип по К. Юнг. Юнг формулира 4 психологически функции: усещане; интуиция; мислене и преживяване. Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|