Национален парк пирин план за управление

** потенциален брой животни (P)

* 1 условна глава = крава с тегло 500 kg и дневна дажба от 60 kg зелена маса

През последните години няма информация за добива на зелена маса и поради това е невъзможно да се определи общата продуктивност.

Наблюдава се тенденция на намаляване на животните, поради което няма реална опасност от претоварване на пасищните площи.
Таблица 23 Такси за един брой добитък по години

Вид добитък	Такси за един брой добитък по години
	1994-1998	1999	200-2003
Едър	10 лв.	1,50 лв.	0,75 лв.
Коне, катъри	8 лв.	0,80 лв.	0,40 лв.
Овце	5 лв.	0,30 лв.	0,15 лв.

Фиг. 6 Брой разрешителни за паша по години е както следва:

1.16.4.4. Налични съоръжения, свързани с животновъдството.

На територията на парка няма изградени трайни заслони и места за водопои. В районите, където пашуват овцете, има временни заслони, преставляващи кошари, оградени с камъни или вършини.
1.16.4.5. Констатирани в последните години нарушения:

През периода 1993-2000 г. са регистрирани 63 случая на нарушения от незаконна паша. Най-много нарушения са констатирани в ПР Синаница, следват ПР Каменица и ПР Вихрен – 3 случая.

Няма установени нарушения на територията на ПР Баюви дупки и ПР Безбог. Причините за съставените актове се свеждат главно до пашуване на места, непосочени в позволителните и устройване на кошари на неподходящи места. През 2001 г. няма съставени актове за нарушения.
1.16.4.6. Редки и застрашени автохтонни породи домашни животни, отглеждани на територията на парка - съвременно състояние на породния състав:

При извършените теренни проучвания в НП Пирин и прилежащите територии, бяха открити екземпляри от следните местни породи и отродия:

Говедо (Bos taurus): Местно сиво говедо
Бивол (Bubalus bubalis): Местен бивол
Овца (Ovis musimon f.aries): Каракачанска овца

Местно отродие цакелска овца

Местен планински кон

Барачесто овчарско куче

Гонче барак

Трицветно гонче

Общо в НП Пирин и прилежащите територии се отглеждат 11 аборигенни породи и отродия. От тях 7 са включени в “Червен регистър на автохтонните форми домашни животни” Й.Данчев (1994) към “Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие”, като 4 са в категорията “Изчезващи форми”, 2 са в категорията “Застрашени форми” и 1 е в категорията “Потенциално застрашени форми”. Три от общо единадесетте пирински породи и отродия са намерили място и в “World Watch List for domestic animal diversity” на FAO (2000), като Местното сиво говедо и Каракачанския кон са със рисков статус –“критичен”, а Каракачанската овца – “застрашен”.

• 
  Извършени сечи:
  

• 
  ландшафтно-формировъчна /отгледна или селекционна/ сеч е изведена в 67 броя подотдели;
  
• 
  ландшафтно-възобновителна сеч е изведена само в пет подотдела;
  
• 
  санитарна сеч е изведена в четири подотдела;
  
• 
  планировъчна сеч е изведена в един подотдел.
  

• 
  Добита дървесина /стояща маса/ - 93 014 куб.м, която е с 5679 куб. м повече от предвиденото. В сравнение с предишния период /1980-1992 г./ се наблюдава намаление на общото ползване на дървесина с 26%. И в двата периода е събирана предимно суха и паднала маса.
  
• 
  Залесявания – изпълнени са върху 52,3 ха вместо върху 100,2 ха, предвидени по проект.
  

• 
  Насаждения и горски култури с изпълнени проектирани мероприятия:
  

• 
  В повечето случаи отгледната сеч е с 25-50% по-малко от предвиденото;
  
• 
  Проектираната отгледна сеч е превишена в 91-б с 77%, 95-з с 32%, 433-а с 145% и 433-б с 100%. В 433-а, б превишението на ползването се дължи на санитарния характер на сечта – отсечена е суха и повредена от ветровал дървесина;
  

• 
  Не са изреждани под 0,7 пълнота и имат добри защитни, водоохранни и рекреационни показатели 201-а, б, г; 243-б; 244-а; 378-а, б; 244-а и др.;
  
• 
  В някои отдели и подотдели /433-а и др./ са провеждани класически отгледни мероприятия, което независимо от ниската им интензивност води до формиране на едновъзрастови дървостои, насаждения с преобладание на един дървесен вид;
  
• 
  Изсичането на надраслите, кривите, двойно, тройно и метловидно разклоняващите се дървета е довело до намаляване на вътревидовото биологично разнообразие на толерирания вид;
  

• 
  При изпълнението на ландшафтно-възобновителна сеч /групово-изборна/, поради влошено санитарно състояние, ползването е превишено спрямо проектираното само в подотдел 240-б с около 40%;
  
• 
  В проверените насаждения ползването е значително по-малко от предвиденото, като по време на сечта подрастът не е бил сериозно повреждан и след нея е увеличил пълнотата си;
  
• 
  Санитарни сечи, с интензивност по-малка от предвидената, са изведени в подотдели 367-а, г .
  

• 
  Насаждения и горски култури с неизпълнени проектирани мероприятия:
  

• 
  В някои насаждения и култури – 200-к; 371-е и др., с пълнота над 0,9, се наблюдават случаи на снеголом;
  
• 
  В отдел 138 не е изпълнена предвидената групово-изборна сеч, но предвид местоположението му върху брегова земя, при необходимост следва да се провеждат само поддържащи дейности.
  

• 
  Горски култури от чуждоземни и нетипични за парка дървесни видове:
  

• 
  Брезата, инвентаризирана през 1989 г. в няколко горски култури с обща площ 4,3 ха, е нетипичен за района на парка дървесен вид, тъй като не е описана в състава на естествените насаждения. Поради големите репродуктивни възможности на този вид е необходимо да се предприемат мерки по отстраняване на наличните култури.
  
• 
  По данни от паркоустройствения проект в подотдел 147-б с площ 0,6 ха е описана тополова /евроамериканска/ култура. В действителност тя заема площ по-малко от 0,1 ха и има суховършие 30%.
  
• 
  Култура от ливански кедър с площ 0,3 ха е създадена във ветровално петно 433-б/част/ през 1998 г., като в състава й участва единично атласки кедър. Неравномерно на групи или единично между кедъра се настанява самосев от бял бор и смърч.
  

В СВИТЪК 1, Приложение 7.5. е представен Списък на подотделите с проектирани и изпълнени мероприятия, както и проверените на терена.

Общо за периода 1993-2000 г. са залесени 52,3 ха.

• 
  Преобладават площите, залесени с бял бор - 54,7% и смърч - 27,5%, и др. Ограничено е
  

• 
  Най-много залесявания (31,5% от общата им площ) са извършени през 1997 г., след освобождаване на терени от ветровална маса. Характерно за залесяванията след ветровали е, че в повече от културите се е настанил самосев от съседни насаждения. Образувани са смесени по произход насаждения.
  
• 
  При почвоподготовката са използвани ръчни тераси 40-50/35 см, в редки случаи е отстранявана само тревната покривка.
  
• 
  Засаждани са средно по 500 броя фиданки на декар.
  

• 
  Добита е общо 93 014 куб.м стояща маса. По-голямата част (87%) е добита след 1997 г. Това е главно събраната паднала дървесна маса от ветровалните площи, образувани от смерч през същата година в ПР Синаница;
  
• 
  Добитата строителна дървесина от горите на парка е 55883 куб. м, (60,1% от стоящата дървесна маса), в т. ч. едра – 41080 куб.м, средна –11933 куб.м и дребна – 2870 куб.м;
  
• 
  Добити са 29601 куб. м (31,8% от стоящата дървесна маса) дърва за огрев;
  

• 
  От добитата в парка дървесина, на местното население са предоставени общо 8777 куб.м (9,4% от стоящата маса), в т. ч.: едра – 1117 куб.м, средна – 715 куб.м, дребна – 4333 куб.м и дърва за огрев - 4702 куб.м;
  
• 
  За собствени нужди дирекцията на парка единствено през 2000 г. е ползвала 87 куб.м.стояща маса, в т.ч.: едра - 40 куб.м, средна - 23 куб.м, дребна -1 куб. м и дърва за огрев - 3 куб м.