Национален парк пирин план за управление

Екологични сдружения:

• 
  Отговорност на институциите в опазването на околната среда.
  

По-висока положителна оценка се дава за ролята на местните власти пред тази на правителството. Такава е и тенденцията на промяната, приближаване възможностите за решения и действия към отделното населено място и индивид.

• 
  Пасивната поведенческа нагласа.
  

• 
  Рискове за Пиринския край.
  

Най-голямо е масовото безпокойство по отношение изсичането на горите. Изчезването на растения и животни се осъзнава като извънредно ниско значимо.

Незначителен е делът на нямащите мнение в региона по алтернативата “опазване на горите – дърводобив като поминък на населението”. Днес в сравнение с годините в началото на промяната, два пъти повече анкетирани са изразили желание за въвеждането на забрани в националния парк, защото нарушенията стават все по-масови и очебийни. Същевременно два пъти по-малко са желаещите да се наложат ограничения на дърводобива в цялата планина. Това се дължи на обстоятелството, че дърводобивът за изминалия период се утвърди като поминък на населението в региона. Три пъти повече днес са мненията за налагането на ограничения единствено в парка. Запазил се е изключително ниският дял на тези, които считат, че никакви ограничения не са нужни, и е намалял близо три пъти делът на нямащите мнение. Последното свидетелства за изостряне на проблема с дърводобива и ангажирането с него на големи части от населението.

Друга точка на конфликт е изграждането на бази за елитен ски-спорт.

• 
  Регионална идентичност.
  

Местните хора очакват програми за развитие на дребния и семеен бизнес и по-значително обвързване на селищата от региона с двата, вече утвърдени курортни центъра – Сандански и Банско.

• 
  Прякото ползване на природата.
  

• 
  Различия между общините.
  

• 
  Прираст и движение на населението.
  

• 
  От прилежащите на парка 7 общини, 6 се характеризират с отрицателен прираст на населението, т.е. броят на живородените е по-малък от този на починалите. През 1999 г. единствено в община Г. Делчев има положителен прираст (15).
  
• 
  Механичното движение на населението е с отрицателни стойности за повечето населени места. Най-масови заселвания са регистрирани за община Сандански 140 човека. Най-силен е изселническият поток от община Струмяни - 131. Механичното движение се отнася повече за градовете, отколкото за селата.
  

• 
  Трудови ресурси.
  

Работещите са принудени да издържат пряко /в собственото си домакинство/, или непряко /чрез данъците/, голям брой хора в под- и надтрудоспособна възраст. Разпределението на населението в под- и надтрудоспособна възраст е с твърде влошени показатели за селата. В община Банско живеещите в селата в трудоспособна възраст са 820 човека срещу 7341 човека в под и над трудоспособна възраст.

Коефициентът на безработица за област Благоевград, през ноември 1999 г., е 16,9%. Той варира съществено по оста град-село. Стойностите му за градовете са 19.7%, за селата - 13%. Застаряването на селата е тежък демографски и социален проблем. За градовете проблем е недостигът на работни места.

В категорията на безработните се наблюдава тенденция на покачване при съпоставка между 1999 г. и 2000 г. Това са най-мобилните части на населението, които при невъзможност да устроят живота си най-лесно биха напуснали населеното място. Същевременно тези две характеристики са описани като присъщи на еко-био-оптимистите или на ценителите на природата сред местното население. Тяхното поведение е най-значимо с оглед на устойчивото развитие на природната среда. За 2000 г. в Банско се е увеличил броят на безработните висшисти с 34 човека, в Сандански с 60 човека.

Заетост:

Броят на частните фирми надвишава с пъти този на държавните и общинските. Броят на заетите в частния и в обществения сектор е почти изравнен за Банско. В Г.Делчев и Разлог има лек превес на заетите в частни фирми. Броят на обявените свободни работни места е незначителен за всички общини, с изключение на Сандански.

• 
  Промишленост, свързана с пряко ползване на природата.
  

• 
  Данните за заетите в секторите лов и риболов се отчитат от персонала на заетите в държавните инспекциии, които са призвани да провеждат политиката по опазване на околната среда.
  
• 
  Само данните за дървообработващата промишленост са по-ясни за анализ – става въпрос изцяло за частни фирми, които използват за стопански цели природата. Този процес се нуждае от ефективен и непрекъснат контрол от страна на природозащитните институции.
  
• 
  Строителството е следващ промишлен отрасъл, с голям принос към заетостта на местното население и с пряко отношение към опазването на природата. Този отрасъл се характеризира с бърз растеж за последните 10 години. Фирмите само в Банско, нарастват от 2 през 1990 г. на 42 през 1999 г. По настоящем отрасълът осигурява 100 работни места в града.
  
• 
  Туризмът е със стратегическо значение за икономическото и социално развитие на община Банско. Банско е с най-голяма динамика на частните инвестиции в туризма в България. Това обстоятелство трябва да се отчита от природозащитниците. По данни от сектор “Търговия и туризъм”, в община Банско 900 човека формират над 80% от доходите си от туризъм. За тях проблемите на опазването на природната среда се изместват от достатъчно сериозните проблеми на туристическия бизнес:
  

• 
  Липса на модерна инфраструктура, в това число на кабинков лифт;
  
• 
  Недостатъчни писти за потока туристи;
  
• 
  Ниско платежоспособно търсене на българското население, което съставлява основният потребителски сегмент.
  

• 
  Доходи:
  
  • 
    
    Изтегляне 5.32 Mb.
    
    Сподели с приятели: