Брой и динамика на популациите на видове от приложение към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал.5, от ЗЛОД, за последните 10 години

Глухар - бракониерство откъм Банско и Добринище с цел препариране.

• 
  Зарибяване.
  

Едно от първите зарибявания е в края на 50-те години, с дъгова пъстърва в Стрижишкото езеро. По-късно, в края на 70-те години, масово в езерата е внесен сивен (Salvelinus fontinalis) и европейски липан (Thymallus thymallus) в Муратово езеро.

Преди около 15 години в езерата се появява лещанката (Phoxinus phoxinus). Тя била използвана за жива стръв, предварително уловена в по-долните течения на реките. Останалите живи екземпляри от съдовете за съхранение са били пускани във водните басейни.

• 
  Видове риби, обект на любителски риболов.
  

• 
  Ползване на водните обекти.
  

Основните изходни пунктове на риболовците са хижите “Вихрен”, “Бъндерица”, “Дамяница”, “Безбог”, “Пирин”, “Беговица”. По-малко използвани са заслон Синаница, вилната зона Попина лъка, бунгалата на БТС в Малко Спано поле и заслон Тевно езеро. Обикновено излетите са еднодневни с връщане за нощувка до туристическите обекти, но се срещат и редки случаи на пренощуване с палатка край езерата.

3. 
   Констатирани нарушения.
   

• 
  Най-често срещаните нарушения на територията на парка са: улов на маломерна риба, риболов без билет, непопълнен риболовен билет за настоящия излет, превишаване нормите от 8 броя или 2 кг, риболов в Рибното Василашко езеро, попадащо в резерват Юлен, замърсяване с битови отпадъци около езерата и правене на огнища.
  
• 
  По-рядко, но с голям отрицателен ефект върху екосистемите и рибните запаси, са нарушения от типа – риболов по време на мръстене на пъстървата в езерата, улов с мрежа, самоволно зарибяване с неподходящи видове и без документ за здравословно състояние и произход на зарибителния материал, риболов в Плешко езеро, също попадащо в резерват Юлен.
  

еднодневни с връщане за нощувка до туристическите обекти, но се срещат и редки случаи на пренощуване с палатка край езерата.

3. 
   Констатирани нарушения.
   

• 
  Най-често срещаните нарушения на територията на парка са: улов на маломерна риба, риболов без билет, непопълнен риболовен билет за настоящия излет, превишаване нормите от 8 броя или 2 кг, риболов в Рибното Василашко езеро, попадащо в резерват Юлен, замърсяване с битови отпадъци около езерата и правене на огнища.
  
• 
  По-рядко, но с голям отрицателен ефект върху екосистемите и рибните запаси, са нарушения от типа – риболов по време на мръстене на пъстървата в езерата, улов с мрежа, самоволно зарибяване с неподходящи видове и без документ за здравословно състояние и произход на зарибителния материал, риболов в Плешко езеро, също попадащо в резерват Юлен.
  

• 
  Капацитетът на хижите в Пирин се оценява общо на около 1800 легла, повечето повечето не отговарящи на съвременните изисквания за хигиена и комфорт.
  
• 
  Легловият капацитет на туристическия център Сандански-Мелник също участва в продукт “Пирин”. Тези туристи също посещават планината – основно през летните месеци.
  
• 
  Къмпинги - в Пирин няма къмпинги отговарящи на съвременните изисквания. Повечето от местата представляват само удобни за палатки поляни с източник на питейна вода наблизо и огнища за палене на огън. Край тях няма задоволителни тоалетни. Такива са и къмпингите край хижа “Бъндерица” и под хижа “Демяница”.
  
• 
  Лифтове и влекове на територията на парка – описани са в т. 1.16.3.2. Въжени линии.
  

• 
  за 2000 година – 2628 нощувки, от тях – 55 на чужденци;
  

• 
  в месеците от ноември до април – 189 нощувки; в месеците от май до октомври – 2439 нощувки;
  

• 
  националност на туристите – Германия, Чехия, Белгия, Полша, Франция, Англия.
  

• 
  за 2000 година – 2904 нощувки, от тях – 270 чужденци;
  
• 
  в месеците от ноември до април – 77 нощувки; в месеците от май до октомври – 2827 нощувки;
  
• 
  националност на туристите – Германия, Чехия, Белгия, Полша, Франция, Англия.
  

• 
  за 2000 година – 2274 нощувки, от тях – 65 чужденци;
  
• 
  в месеците от ноември до април – 32 нощувки; в месеците от май до октомври – 2242 нощувки;
  
• 
  националност на туристите – Германия, Чехия, Белгия, Полша, Франция, Англия.
  

• 
  за 2000 година – 1755 нощувки, от тях – 75 чужденци;
  
• 
  националност на туристите – Германия, Чехия, Белгия, Полша, Франция, Англия.
  

• 
  за 2000 година –1650 нощувки, от тях – 1322 членове на БТС, 321 не членове на БТС, 7 чужденци
  

• 
  за 2000 година – 500 нощувки;
  
• 
  най – много през м. май – 40 души, м. юни – 30 души, м. юли – 170 души, м. август – 100 души, м. януари – 40 души.
  
• 
  през 2001 година посещението е 440 души.
  
• 
  за периода след 1990 година е характерно постоянно намаление на посетителите на хижата.
  

• 
  1994 година – нощувки /българи – 2997 броя, нощувки/ чужденци – 1013 броя.
  
• 
  1995 година – нощувки/ българи – 4865, нощувки/ чужденци – 421.
  
• 
  1996 година – нощувки/ българи – 4212, нощувки/ чужденци – 306.
  
• 
  1997 година – нощувки/ българи – 3305, нощувки/ чужденци – 326.
  
• 
  1998 година – нощувки/ българи – 2956, нощувки/ чужденци – 789.
  
• 
  1999 година – нощувки/ българи – 4261, нощувки/ чужденци – 923.
  
• 
  2000 година – нощувки/ българи – 3946, нощувки/ чужденци – 791.
  
• 
  2001 година до 30 септември – нощувки/българи – 1227, чужденци – 231.
  

• 
  от 28.01.2000 до 30.12.2000 – 150 нощувки; на 31.12.2000 и 01.01.2001 – 66 нощувки;
  
• 
  за 2001 година – м. януари – 39 нощувки, м. февруари – 10 нощувки, м. юни – 35 нощувки, м. юли – 377 нощувки, и до 19 август – 307 нощувки.
  

• 
  през 2000 година – 250 нощувки, през 2001 година – 275 нощувки на българи, 20 нощувки на чужденци.
  

• 
  през 2000 година – 1300 нощувки, през 2001 година – 950 нощувки.
  

• 
  през 2000 година – 2750 нощувки, през 2001 година – 2655 нощувки.
  

• 
  през 2000 година – 175 нощувки, през 2001 година – 170 нощувки.
  

през 2000 година – 525 нощувки, през 2001 година – 430 нощувки.

• 
  Пешеходен туризъм:
  

• 
  пешеходен – маршрутен (хижа-хижа/ изходен пункт, селище);
  
• 
  пешеходен – с еднодневни обиколни турове и нощувка извън НП;
  
• 
  маршрутно-познавателен/тематичен: наблюдение на растителни и животински видове в естествените им местообитания, особен потенциал има в “наблюдението на кафява мечка”;
  
• 
  комбинирани маршрути и програми за престой до 1 седмица с тема: вино, занаяти, традиционен фолклор;
  
• 
  пленери на артисти и художници;
  
• 
  фестивали и събори;
  

• 
  Ски спорт
  

• 
  Зимни преходи
  

• 
  Алпинизъм:
  

• 
  Пещернячество:
  

• 
  за свободни туристически посещения - пещери, за чието посещение не са необходими специална подготовка и екипировка;
  
• 
  за специализирани посещения – пещери, достъпни само за хора със спелеоложка подготовка и използването на специализирани средства.
  

• 
  Пропастта Бъндерица (-125 м.)
  
• 
  Пропастта Вихрен (-170 м.)
  
• 
  Пропаст "Бански суходол" №30 (25 години "Академик") - (-118 м.)
  
• 
  Пропаст "Бански суходол" №9 - (-170 м.)
  
• 
  Пропаст "Каменитица” №14 (-103 м.)
  
• 
  Пропаст "Челюстница" №17 (Циркус "Б.дупки) - (-103 м.)
  
• 
  Пропаст "Алеко" (Синанишки подрайон) - (-130 м.)
  

• 
  Коло- и конен туризъм
  

• 
  Тематичен/Познавателен туризъм.
  

• 
  Възможности за практикуване на други форми на алтернативен туризъм.
  

• 
  Места за практикуване на ски спорт:
  

• 
  Места за практикуване на скално катерене:
  

• 
  Места за практикуване на пещернячество:
  

• 
  Организиран познавателен туризъм.
  

• 
  Маршрути за колотуризъм:
  

• 
  гр. Кресна – м. Върбите – с. Илинденци;
  
• 
  с. Добринище – х. “Гоце Делчев” – с. Брезница и /или с.Корница;
  
• 
  гр. Сандански – с. Лиляново – м. Попина лъка – х. “Каменица”;
  
• 
  гр. Сандански – м. Тремошница – м. Говедарника – с. Плоски;
  
• 
  гр. Кресна – с. Влахи – с. Ощава – с. Стара Кресна – Кресненски пролом – гр. Кресна;
  
• 
  с. Брежани – с. Мечкул – с. Сенокос – с. Стара Кресна;
  
• 
  с. Пирин – х. “Пирин”;
  
• 
  гр. Гоце Делчев – м. Попови ливади – с. Пирин.
  

• 
  Маршрути за конен туризъм
  

• 
  гр. Кресна – м. Върбите – с. Илинденци;
  
• 
  с. Добринище – х. “Гоце Делчев” – с. Брезница и/или с.Корница;
  
• 
  гр. Кресна – с. Влахи – с. Ощава – с. Стара Кресна – Кресненски пролом – гр. Кресна;
  
• 
  с. Пирин – х. “Малина” – х.”Пирин” – с.Рожен – с. Златолист – Мелник.
  
• 
  гр. Сандански – с. Лиляново – м. Попина лъка – х. “Каменица”;
  
• 
  гр. Сандански – м. Тремошница – м. Говедарника – с. Плоски;
  
• 
  гр. Кресна – с. Влахи – с. Ощава – с. Стара Кресна – Кресненски пролом – гр. Кресна;
  
• 
  с. Брежани – с. Мечкул – с. Сенокос – с. Стара Кресна;
  
• 
  с. Пирин – х. “Пирин”;
  
• 
  гр. Гоце Делчев – м. Попови ливади – с. Пирин.
  

• 
  Маршрути за конен туризъм
  

• 
  гр. Кресна – м. Върбите – с. Илинденци;
  
• 
  с. Добринище – х. “Гоце Делчев” – с. Брезница и/или с.Корница;
  
• 
  гр. Кресна – с. Влахи – с. Ощава – с. Стара Кресна – Кресненски пролом – гр. Кресна;
  
• 
  с. Пирин – х. “Малина” – х.”Пирин” – с.Рожен – с. Златолист – Мелник.
  

На територията на парка няма промишлена дейност.

През февруари 2002 г. е проведено социологическо проучване на общественото мнение в 7 населени места – общински центрове, прилежащи на парк Пирин. Извадката е представителна за региона. Броят на анкетираните е както следва: Банско – 56, Кресна – 24, Гоце Делчев – 128, Разлог– 80, Сандански – 176, Симитли – 56, Струмяни – 8 – общо 528 човека. От тях 21 са учащи, 127– пенсионери, 36 – безработни, 246 на пълен работен ден, 79 – частично заети и 19 са домакини. Като образователна структура анкетирани са: 84 с висше образование, 25 с полувисше, 286 със средно и 132 с основно и по-ниско.

• 
  Информираност за дейността на Дирекцията на парка.
  

Относително малка част от анкетираните познават служител от дирекцията на парка.

• 
  Информираност за плана за управление на НП Пирин.
  

Една трета от анкетираните са се информирали за ПУ от медиите. Медиите са на първо място сред институциите, за които анкетираните твърдят, че отделят достатъчно внимание за опазване на околната среда. Затова за тях през м.юли 2002 г. се проведе специален семинар за запознаване с резултатите от анкетата.

Доверието към електронните медии е по-високо от това към печатните – заради това че предаванията на живо намаляват възможността от злоупотреба с мненията и манипулативното им използване.

Активността на хората е много ниска. Едва 1,7% биха сигнализирали на медиите в случай на нарушение по повод на природата.