На общините - В приходите на общинските бюджети превес имат данъците от физически лица и от републиканския бюджет

Средна работна заплата - Средната работна заплата в седемте общини е значително по-ниска от тази в Благоевград. Налице са значими различия и между седемте общини. Най-висока е средната работна заплата в Симитли – 198,75. Най-ниска е в Кресна – 141,08 лв.

• 
  Потребителски сегмент.
  

За Банско общият брой посетители за 1999 г. е 51 924 човека. Показателите за потребителския сегмент на туризма са съответно: българи - 41 784 или приблизително 80%, следвани от групата на туристи от съседни страни – Гърция, Македония, Югославия. Германия и Русия участват с почти равни дялово от около 1200 човека.

Таблица 4 Население на 15 и повече години по икономическа активност. Икономическа

активност, заетост и безработица през 1999 г. по местоживеене за област

Благоевград.

Таблица 7 Безработни лица по възрастови групи в Благоевградски регион към 31.12.2000 година

Таблица 11 Брой на стопанските единици, на заетите и наетите за 2000 г . в

дървообработващата индустрия.

Таблица 13 Заети лица и средна работна заплата по общини през 1999 г.

• 
  Отглеждане и развъждане на дивеч:
  

Към ДЛ Добринище в местността Харами бунар има заграден дивечоразвъден участък с около 60 бр. диви свине и 4-5 бр. сърни. Постоянно се извършва ветеринарен надзор и се следи за здравословното състояние на животните от служебния персонал.

В момента няма развъждане и отглеждане на чужди видове едър дивеч с цел интродукция в планината. По поречието на Струма съществува традиция на периодично пускане на тракийски кеклик от ловните сдружения в Кресна и Сандански, което създава предпоставка за смесването му с балканския.

• 
  Основни методи на ловуване:
  

• Нарушения:

• 
  неспазване на сроковете за ловуване,
  
• 
  убиване на женски диви свине водещи приплоди,
  
• 
  ловуването на сърни с гончета.
  

Повсеместно кучетата, придружаващи стадата домашен добитък, са без спъвачки.

Увеличението на нарезното оръжие у ловците засилва интереса им към дивата коза. Предпоставка за бракониерство е дейността на препараторите в селищата около НП, при които могат да се намерят трофеи от дива коза, сърна, кожа от мечка, глухар и защитени видове птици. Има случаи на убити мечки нападнали пчелини. В менюто на някои заведения за обществено хранене в Банско фигурира дивечово месо, често без документ за произход.

Завишеният брой на нарушенията в ПР Вихрен се дължи на факта, че ловната дружина в Банско разполага с малка площ за лов - 382,0 ха горски и 1619,8 ха поземлен фонд. От друга страна, не са предприети мерки за повишаване числеността на дивеча в тези площи, а също така съществуват ловни традиции в част от териториите, попадащи в националния парк.

1.17.4.2. Риболов и аквакултури

• 
  Риборазвъждане:
  

Регистрираните риболовци около парка до края на юни са над 900, като се очаква за 2002 г. те да надхвърлят 1000 души. Голяма част от тях не притежават риболовен билет. В района често риболовстват и лица от други части на страната.

• 
  Нарушения, оказващи влияние върху парка:
  

• 
  В района няма рибовъдно стопанство, което да произвежда зарибителен материал от балканска пъстърва. Поради тази причина някои физически лица самоволно пускат само дъгова пъстърва в реки от планината, понякога и в националния парк.
  
• 
  На реките Санданска Бистрица, Пиринска Бистрица, Ретиже и Влахина са изградени ВЕЦ, където под водохващанията през летния и есенен сезон оттокът в реките стига минимално допустимия. Това оказва отрицателно въздействие върху рибните запаси. По същия начин действа отбиването на води от долните течения на реките за напояване на селскостопански култури.
  
• 
  По р. Места се използват взривни вещества, мрежи и електрически ток за улавяне на по-голямо количество риба. В изкуствените водоеми рядко се извършва зарибяване, било то по финансова причина, или от несигурност за опазване на рибата.
  
• 
  От някои заведения се изкупува балканска пъстърва, което създава предпоставки за улавяне на по-големи количества предимно от националния парк.
  
• 
  По време на забраната на шарановите риби, през пролетно-летния сезон, много от риболовците се насочват към защитената територия.
  

• 
  Ски-туризъм – м. Кулиното (м. Предела).
  
• 
  Балнеотуризъм – основно развит в Сандански. С потенциал са с. Добринище (има проблем с басейните – чака се концесионер), с. Баня в общ. Разлог. Минерални води – неоползотворени или с изградени малки бани от местно значение, има при селата Ощава и Долна Градешница, в община Кресна, както и при общинските центрове Банско и Симитли.
  
• 
  Културно-познавателен туризъм – места, включени в обиколни турове на България. Такива са Банско и Сандански-Мелник. Повечето паметници на културата не са поддържани като туристически обекти; потенциалът на музеите се ползва под 20%.
  
• 
  Селски туризъм - правят се опити в с. Делчево (общ. Гоце Делчев), с. Баня (общ. Разлог) и др. От 2000 година Пирински туристически форум /ПТФ/ работи по програмата “28 уикенда на село” за развитие на селски туризъм в цялата област. Първи туристически продукти се очакват през 2002-2003 г.
  
• 
  Екотуризъм – практикува се спорадично като част от други туристически продукти - селски и ваканционен. Изработена е програма от ПТФ “Екомаршрути по югозападните граници”, която ще започне да се реализира от 2003 г.
  
• 
  Хоби туризъм – има единични опити за посрещане на групи чужденци в места като Банско, за изучаване на български фолклор – песни, танци, инструменти. Обикновено е свързано със събора “Пирин пее”, който се провежда на всеки две години в м. Предела.
  
• 
  Летен ваканционен туризъм – Банско, Сандански, Мелник; с местно значение са курортните местности Предела, Попови ливади, Попина лъка, Синаница и др.
  
• 
  Летен пешеходен туризъм – обнадеждаваща тенденция е завръщането на “планинарите” от бившия социалистически блок. Голям проблем е състоянието на планинските хижи и заслони и фактът, че БТС не упражнява никакъв контрол върху стопанисването им.
  
• 
  Конгресен туризъм – в Сандански и Банско.
  

Основните туристически услуги: настаняване, хранене и транспорт, са много по-добре развити от допълнителните. Това, от една страна, е свързано с естеството на наличното предлагане в района, а от друга, със съществуващата у по-голямата част от населението представа за туризма, като добре уредени места за спане.

Това води до:

• 
  Еднообразие и повтаряемост на туристическия продукт, който в крайна сметка става неконкурентен.
  
• 
  Прекомерно разрастване на настанителната база до степен, при която предлагането надвишава многократно търсенето.
  
• 
  Ясно изразена сезонност на туризма, нисък процент на запълненост на базите и нелоялна конкуренция в Банско, като най-голям туристически център на Пиринския край.
  

1.17.5.3. Общи капацитетни възможности на туристическите обекти в населените места.

• 
  Проблеми в управлението и предлагането на тази база:
  

• 
  сезонна ориентираност, издаваща липса на идеи за рентабилност;
  
• 
  недостатъчно квалифицирани кадри и немотивираност на персонала, голяма част от който работи в Банско само за по 3-4 месеца;
  
• 
  недостиг на питейна вода и нерешен въпрос с отпадните води.
  

Развитието на туристическата инфраструктура и на основни туристически услуги е съсредоточено в Банско-Добринище, Сандански-Мелник, Гоце Делчев. С цел рекреационен туризъм се използват базите в Банско, Добринище, Мелник и отчасти Сандански. Много от посетителите на базата в Сандански и Гоце Делчев идват с цел бизнес или, специално в Сандански, с цел пазаруване. С изключение на Добринище, в селата около НП Пирин на практика няма легална, категоризирана настанителна база. Преобладават къщи и стаи за гости.

Над Банско, в границите на Националния парк, има още около 10 бази с общ капацитет около 630 легла, които работят като хотели, но голяма част от тях са с неизяснен статут на собственост.

В пиковите моменти - 8-ми декември, Коледа, Нова година, броят на леглата в Банско и Добринище нараства с около 1000 бр., в частни къщи, които не са категоризирани.

В Сандански има две квартирни бюра, но няма данни за състоянието на квартирите.

Броят на заведенията за хранене е доста по-голям от този на базите за настаняване. Те са концентрирани в туристическите центрове като Банско, Сандански, Мелник и в общинските центрове. Категоризираните заведения за хранене и развлечения в община Сандански са 200.

Като цяло в прилежащите територии на НП Пирин има много добри природни дадености за активна почивка, която включва възможността за практикуване на определени спортове. Проблемът е, че наличната инфраструктура е крайно недостатъчна и в не особено добро състояние.

• 
  В Банско обществените спортни съоръжения (извън ските) се изчерпват с градския стадион. Плувни басейни има в хотелите “Банско”, “Глазне”, “България”, “Пирин”, “Тане”, “Карол”, ваканционното селище “Пирин”; големите хотели имат фитнес-уреди, а със сауни разполагат почти всички, включително и семейните хотели.
  

• 
  В Сандански има градски комплекс от открити плувни басейни, Спортният интернат и х-л “Свети Врач” разполагат със закрити басейни, а х-л “Сандански” – с открит и закрит. Има стадион с възможности за лекоатлетически дисциплини, тенис-кортове и открити спортни площадки.
  

• 
  В Гоце Делчев от 2001 г. също функционира плувен басейн.
  

• 
  В селата останалите стадиони и площадки не са използваеми.
  

Редовен и комфортен, основно частен междуселищен транспорт има по основните линии София-Благоевград-Кулата и София-Благоевград-Банско-Гоце Делчев. Държавният транспорт, който осъществява връзките със и между селата, е некомфортен и нередовен. В общинските центрове има частни таксита, но цените като правило са по-високи отколкото в София или Благоевград. Ползва се и ж.п.теснолинейката Септември – Банско – Добринище. След електрификацията на ЖП-линията Дупница-Кулата, до Сандански може да се стигне сравнително бързо и с железопътен транспорт, но влаковете са амортизирани и хигиената не е на особено добро равнище. По тези причини повечето туристи в района пристигат със собствен транспорт или когато са група ползват транспорт от хотелите – всички по-големи хотели имат собствени микробуси.

В близост до НП Пирин, база за настаняване има в няколко курортни местности от местно значение: Предел, Попови ливади, Попина лъка, Туричка черква. Базите са предимно ведомствени и част от тях са занемарени и не се ползват. Останалите приемат туристи, но нелегално, тъй като нямат лиценз за хотелиерство и не са категоризирани от Министерството на икономиката.

Разнообразието и качеството на допълнителните услуги стават все по-актуални в контекста на опазването на природното и културно-историческото наследство, както и от гледна точка на социалните функции на алтернативните форми на туризма – този вид туризъм е една от малкото възможности за икономическо съживяване на селските райони в България.

Националният парк, като част от планината Пирин, е основен притегателен обект за туристи в прилежащите на парка територии.

• 
  Нараства интересът към допълнителни туристически услуги, които включват:
  

• 
  посещение на местната църква, манастир, параклиси, оброчища, свети места (или дори на тези в съседното село); информация за историята на мястото, легенди и предания, свързани с него;
  
• 
  разходка до близки природни забележителности - вековни дървета, водопади, скални феномени и пр. - пеша, с кон или каруца;
  
• 
  кратки или по-дълги лъчови пешеходни маршрути сред красиви местности;
  
• 
  разходки с коне/каруци до по-отдалечени местности, където могат например да се берат билки, гъби или горски плодове; на гостите ще им бъде приятно, ако получат за десерт домашно кисело мляко с плодове, които самите те са набрали;
  
• 
  пикник на открито - ако наблизо има вирове/изкуствени водоеми с риба, обядът може да бъде с риба, прясно уловена от самите туристи;
  
• 
  посещение на традиционен местен празник (може да не е в самото село) - честване на дните на различни светии с курбан и фолклорна програма или по-специфични празници, като Кукерските игри на Великден в с. Елешница;
  
• 
  демонстрации на приготвянето на местни храни и напитки - "изпробване" на домашни рецепти, варене на ракия, гроздобер и приготвяне на виното;
  
• 
  демонстрации на местни занаяти - грънчарство, дърворезба, тъкане на ръчен стан и пр.; атракция за туристите е възможността сами да опитат да си направят дребен сувенир;
  
• 
  демонстрация на местния фолклор - песни, танци, обреди, приказки и предания.
  

1
.17.5.6. Отношение на хората, живеещи в прилежащите на НП Пирин територии, към туризма и предприемачеството като цяло и в частност към алтернативните форми на туризъм.

Наблюдават се основно три типа нагласи:

• 
  свръхкомерсиална (Банско, Добринище, Мелник): хора, които вече имат известен опит в туризма и го свързват с идеята за бърза печалба. Обръща се прекалено внимание на основните туристически услуги с подчертана склонност да се слагат нереалистично високи цени. Счита се, че туристическото предлагане трябва да се разширява не чрез разнообразяване на продукта и разработване на набор от атрактивни и уникални допълнителни туристически услуги и чрез повишаване качеството на обслужване, а чрез увеличаване обема на основните услуги.
  
• 
  комерсиална (обикновено места в близост до горните туристически центрове): няма кой знае какъв опит в туризма, но има идея за бързата и лесна печалба от него. По примера на туристическия център в съседство, се обръща внимание единствено на основните туристически услуги, като се изказва съжаление, че не може да се постигне същото ценово равнище.
  
• 
  уклончива (сравнително изолирани места без опит в туризма): хората имат изградена бегла представа за туризма по принцип, като набор от основни туристически услуги, но не и като нещо, което може да се случи в тяхното село. Нагласите варират от скептицизъм до чист песимизъм и липса на всякакъв предприемачески дух. Не само липсва ясна представа за ценообразуването, но и битува схващането “как ще поискам пари от хора, които ми гостуват в къщата?”.
  

• 
  разработване на набор от атрактивни и уникални допълнителни туристически услуги и чрез повишаване качеството на обслужване, а чрез увеличаване обема на основните услуги.
  

на познавателния туризъм, който придобива все по-голяма популярност. В настоящия План са описани онези обекти на КИН в общините Разлог, Банско, Гоце Делчев, Сандански, Струмяни, Кресна, Симитли и Хаджидимово, които в съчетание с уникалните природни дадености могат да окажат съществено влияние върху устойчивото развитие на Пиринския край.

От старите български занаяти до днес са се запазили два типа:

• 
  необходимите за поддържане на живота в малките села в околопарковата зона (самарджии, ковачи, налбанти, дърводелци и пр.) - сравнително модернизирани, но все още близо до традицията;
  
• 
  свързани с развитието на туризма в по-големите туристически центрове (дърворезбари, медникари, куюмджии, зографи, производители на сувенири и пр.) - силно модернизирани и комерсиализирани
  

Традиционните празници и обичаи са живи и днес. В повечето случаи, особено в градовете, са модернизирани и видоизменени, но и така те предизвикват значителен интерес и представляват сериозен туристически ресурс. В малките села традициите са по-близо до корена, празниците са по-автентични и непринудени. Големият проблем там е обезлюдяването, защото заедно с хората изчезват и традициите

• 
  Църкви и манастири;
  
• 
  Археологически обекти и места;
  
• 
  Етнографски забележителности и музеи;
  
• 
  Традиционни празници и обичаи;
  
• 
  Традиционни занаяти.
  

Систематизираната ландшафтна структура на Националния парк обхваща наличието на 5 типа ландшафти

• 
  Горски ландшафти
  

• 
  Горски иглолистни ландшафти на гори с естествен произход;
  
• 
  Горски иглолистни ландшафти на гори с изкуствен произход;
  
• 
  Горски широколистни ландшафти на гори с естествен произход;
  
• 
  Горски широколистни ландшафти на гори с естествен издънков произход;
  
• 
  Горски ландшафти на храсталачни клекови гори.
  

• 
  Ливадни ландшафти - представени основно от високопланинските пасища
  

• 
  Ландшафти на разпръснатата зеленина и високопланински тревни съобщества;
  
• 
  Ландшафти на високопланински тревни съобщества.
  

• 
  Аквални ландшафти
  

• 
  Езерни ландшафти - Наблюдават се единични езера и езерни групи, които формират изключително впечатляващи пейзажи. На територията на НП Пирин езерата са 164. Разположени са между 2100 м и 2500 м надморска височина в изворните участъци на реките Бъндерица, Демяница, Беговица, Влахинска , Туфча, Санданска Бистрица и Пиринска Бистрица.
  
• 
  Речно-долинни ландшафти - Най-дълбоки и живописни са долините на р. Бъндерица, р. Демяница, р. Влахинска, Бяла река.
  

• 
  Скални ландшафти - включват скални ландшафти от магмени скали и скални ландшафти от метаморфни скали. Съобразно геоморфологичната им структура са обособени в следните видове:
  

• 
  Ландшафти на билни денудационни заравнености;
  
• 
  Ландшафти на била от скални зъбери, карлинги и гребени;
  
• 
  Ландшафти на циркусни стени;
  
• 
  Ландшафти на циркусни дъна;
  
• 
  Ландшафти на сипеи, лавинни конуси, ровини, голини;
  
• 
  Ландшафт на грохоти.
  

• 
  Антропогенни ландшафти
  

• 
  Включват ландшафти на застроени площи и линейни обекти на рекреационна и техническа инфраструктура.
  

Ландшафтите на НП Пирин се отличават структурно и с височинна поясност, определяща се от надморските височини и възприетото горско-растително райониране на България, разработено конкретно за Пирин планина. Групират се като следните типове ландшафти:

• 
  Нископланински ландшафти – пояс от 800-1500 м
  
• 
  Среднопланински ландшафти – пояс от 1500-1900 м
  
• 
  Горнопланински ландшафти – пояс от 1900-2200 м
  
• 
  Високопланински ландшафти – пояс от 2200-2500 м
  
• 
  Субалпийски ландшафти – пояс от 2500-2700 м
  
• 
  Алпийски ландшафти – пояс над 2700 м
  

Понятието “ландшафтна картина” означава външния облик на природата и ландшафта, който се възприема от хората. То включва всички човешки осмислени възприятия от природата. Този облик е възловият момент при визуалния обхват, особено при възприемането на големи пространства. В това понятие се включват също разнообразие, индивидуалност и красота в природата и ландшафта, които са съществен фактор за осигуряване на продължително въздействие върху хората при техния отдих.

Богатата ландшафтна структура, с характерните неповторими пирински пейзажи, включва в далечен обхват безброй панорами, малки и големи прозиращи гледки на гора и разпръсната зеленина, циркусни долини и зъбери, с притаени езерни води.

В близък план се очертават зелени и цъфтящи поляни с множество живописни окрайнини на горските масиви, сипеи, грохоти и скални стени, формирани от природата, в сменящи се цветове, светлини и сенки, в зависимост от годишното време, от надморската височина, формите на релефа, скалния субстрат и часовете на денонощието.

• 
  С висока оценка са всички съхранени ландшафти, в които отсъства човешка намеса или ако има такава, тя е незначителна, щадяща ландшафта. Това са ландшафти над 1900 м, в които намесата се изразява само в наличието на заслони и следи от туристи по традиционните маршрути.
  
• 
  Със средна оценка са антропогенните ландшафти в местата със строителство на единични сгради, естетично и природосъобразно оформени околни пространства – почивни домове, някои хижи, хотели и др.
  
• 
  С ниска естетическа оценка са районите на преоразмерена урбанистична намеса за природния комплекс и характера на планината, с последвала деградация на средата и видими за посетителя негативни възприятия. Тези оценки важат за годишните сезони без снежно покритие и се отразяват негативно на летния туризъм.
  
• 
  Места с особени естетически качества
  

• 
  Местности: Малко Спано поле, Тевното езеро, Безбожкото езеро, езерата Тодорини очи, Василашките езера, Муратовото езеро, циркуса на Георгийските езера, Синанишкото езеро и връх Синаница със заслон Синаница, Демянишка поляна, Яворова поляна, водопад Юленски скок и др.
  

• 
  Погледни места: Погледец в резервата Баюви дупки-Джинджирица, Малък Погледец по маршрута за хижа “Яворов”, Стъпалата от хижа “Яворов”, Разложки завой, Долината на р. Бъндерица от хижа “Вихрен”, от езерото Окото, Циркуса на Георгийските езера от маршрута за хижа “Синаница”, към връх Беговица, от Тевното езеро, от връх Тодорка, погледи от всички превали и порти, и др.
  

• 
  Нарушаващи и изменящи ландшафтната картина са:
  

• 
  Долна и междинна лифтова станция на лифт от хижа “Гоце Делчев” до хижа “Безбог”;
  
• 
  Ски-писта хижа Гоце Делчев-хижа Безбог;
  

• 
  Строителство на ски-писти и влекове, м. Бъндеришка поляна – връх Тодорка;
  

• 
  Ски-писта Църна могила;
  
• 
  Разширеното трасе на ски-писта Кулиното;
  

• 
  Изоставени метални контейнери на пречиствателни съоръжения;
  
• 
  Изоставени метални ферми след кабелно електрозахранване;
  

• 
  Засилено разкъсване на целостта на горската покривка в склоновите изложения и влошаване естетическите качества на ландшафта.
  

• 
  Неправомерно изсичане на клекови формации и нарушаване целостта на клековите масиви – ПР Безбог;
  
• 
  Ерозирани площи по трасетата на ски-пистите от движение на транспортни средства – Старата писта, ски-писта Тодорка, ски-писта Безбог;
  
• 
  Ерозионни процеси в резултат на рекреационно натоварване по трасетата на туристическите пътеки и обекти: в района на Байкушевата мура, Пикника, дворното пространство на хижа “Бъндерица”;
  
• 
  Бракониерски сечи с голяма интензивност в прилежащите територии на Парка;
  
• 
  Променен воден режим вследствие преграждане, строителство на водохващане и др.
  

• 
  Промени във водните нива и биотата на езерните ландшафти и покриване с растителност в резултат на липсата на воден обмен поради глобални климатични промени;
  
• 
  Ветровали, снеголоми, лавини и пожари.
  

• 
  Разрушаване и почистване или реконструкция на изоставени и ненужни сгради - бивши обори, изоставени обслужващи сгради на държавните лесничейства, стари дървени бунгала, паянтови навеси на пастирите - м. Загаза, м. Икрище, около хижа Яворов, над хижа Пирин и др.
  
• 
  Оформяване, ремонт и реконструкция на обектите и архитектурните елементи, обслужващи туризма и посетителите. Въвеждане на ограничителни режими.
  

• 
  Изграждане на навеси за пастирите от естествени материали с архитектурни решения, вписващи се в средата.
  
• 
  Естетизиране на околните пространства на хижите и организация на териториите за нуждите на туристическия поток. Създаване на по-добри санитарно-хигиенни условия.
  
• 
  Оборудване на маршрутите, рекреационните центрове и елементите на отдиха с унифицирани архитектурни елементи от цялостната информационна система на парка;
  
• 
  Въвеждане на ограничителен режим за леки автомобили, извън тези за нуждите на парковата администрация, охраната, бърза помощ и противопожарна техника. Обслужването на посетителите да става с организиран парков транспорт.
  
• 
  Възстановителни работи на деградирали площи в резултат на навлизане на автомобили – за м. Пикника, м. При чешмата, м. Моста и др.
  
• 
  Оформяне на специален достъп до Байкушевата мура – ПР Вихрен, с цел провеждане на възстановителни мерки срещу туристическата деградация на почвата, утъпкване и оголване на кореновата система на дървото.
  
• 
  Възстановителни мерки в парков район Безбог на участъци от път и ски-писта.
  

• 
  Разсредоточаване на обектите за отдих, спорт и др., с цел ограничаване на туристическото натоварване в традиционно посещавани места.
  
• 
  Определяне паркоместа, палатъчни лагери, места за разстилане.