1.20. СЪСТОЯНИЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
1.20.1. Отпадни води
От територията на НП Пирин и прилежащите му територии водният отток /изворен, повърхностен и отпаден/ постъпва в реките – Места и Струма.
До 1990 г. главните замърсители на поречието с органични вещества са промишлените предприятия в района на гр. Разлог. След 1990 г. поради закриване на Завода за дрожди /по екологични причини/ и намаляване на производството на Завода за целулоза и хартия, се променя и характеристиката на замърсяването на поречието.
От общо 16 952 м³/дн. отпадни води в река Места, без пречистване се заустват 10 419 м³/дн., т.е 61,5% от общото количество замърсени води.
Ефектът на пречистване на действащите пречиствателни съоръжения е нисък и нито една от общините няма пречиствателна станция за битово- фекални отпадни води.
В Община Разлог се предвижда изграждане на градска пречиствателна станция по програма ФАР. Няма определени срокове. Отреден е терен и са направени необходимите прединвенстанционни проучвания. Усвоени са средства за доизграждане на канализационна система.
В Община Банско е изработен проект във фаза предпроектни проучвания за изграждане на градска пречиствателна станция.
В Община Г.Делчев не се работи по проблема за пречистване на битовите отпадни води.
Благодарение на вливащите се надолу по течението кристално чисти води на притоците и голямата самопречиствателна способност на реката, водите на р. Места към границата са съвсем слабо замърсени и напускат българската територия почти чисти.
Главните източници на замърсяване на водите й с промишлени и битови отпадни води са градовете: Перник, Радомир, Кюстендил, Дупница, Благоевград, Сандански и Петрич.
От 13 603 м³/дн. отпадни води в р. Струма се заустват 11 404 м³/дн. без пречистване или 83,8% от общото количество /отнася се за прилежащите на НП Пирин територии.
Голямо е замърсяването на водите на реката с органични вещества от битовофекален произход. В региона цялото количество битови води се заустват без пречистване, което е косвен признак и за наличие на бактериално замърсяване.
Община Симитли засега има решение за проектиране на градска пречиствателна станция.
Община Сандански има изготвен работен проект за изграждане на градска пречиствателна станция за гр. Сандански, но няма срокове за изпълнение.
-
Източници на замърсяване на въздуха
В прилежащите територии на парка са установени 7 бр. неподвижни източници /емисии/ на замърсяване на въздуха.
Анализирани са данните за по-характерните показатели на вредни вещества, изпускани в атмосферата за 1999 и 2000 година.
-
Използваното гориво при всички източници е мазут със съдържание на сяра – 2,5%.
-
Вредни вещества в атмосферния въздух:
-
Извършените измервания с мобилна автоматична станция в градовете Разлог, Банско, Г.Делчев и Сандански през 1996 и 2000 год., по показатели: прах, серен диоксид, азотни окиси, озон, сероводород, въглероден окис, амоняк, метанови и неметанови въглеводороди, отговарят на ПДК за населени места, съгласно нормативната уредба на МОСВ;
-
Отклоненията от емисионните норми на източниците, зависят от качествата на изгаряния мазут, състоянието на съоръженията и спазване на технологичния режим.
-
Битови отпадъци
В таблица 29 са представени депата за твърди отпадъци по общини. Единствено депото в Гоце Делчев отговаря на изискванията на Наредба №13. Третирането на всички депа е чрез запръстяване.
Таблица 29
Депа за твърди отпадъци по общини
ОБЩИНА
|
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
НА ДЕПОТО
| ПЛОЩ | ОСОБЕНОСТИ И ПРОБЛЕМИ |
Разлог
|
6 км северозападно от гр. Разлог в м. Седръч;
земеделски фонд
|
Обща площ 68 дка, заета площ 26 дка
|
В експлоатация от 1996 г.
Не отговаря на Наредба №13 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депата за отпадък.
|
Банско
|
8 км югозападно от гр. Банско в м. Въковия
земеделски фонд:
|
7,5 дка
|
Общината има програма за управление на дейностите по отпадъците, която се актуализира ежегодно.
Не отговаря на Наредба №13 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депата за отпадък.
|
Гоце Делчев
|
6 км североизточно от гр. Г. Делчев в м.Мокра поляна
|
Заета площ 19 дка
|
До м. февруари 2001 г. се експлоатира старо депо. Предстои рекултивиране.
От м. февруари 2001 г. се експлоатира ново депо, което отговаря на всички изисквания по Наредба № 13/ 06.11.98 г.
|
Сандански
|
по пътя на 2 км югозападно от гр. Симитли в м. Динов андък; земеделски и горски фонд
|
Заета площ 10 дка
|
В момента приключва изграждането на ново депо, отговарящо на Наредба № 13, което ще обслужва общини Сандански и Струмяни.
|
Струмяни
|
в землището на с. Микрево на 5 км западно от с. Струмяни в м. Винка; земеделски фонд.
|
|
Не отговаря на Наредба №13 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депата за отпадък.
|
Кресна
|
3 км югоизточно от гр. Кресна в м. Падина земеделски фонд
|
Заета площ 9 дка
|
Не отговаря на Наредба №13 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депата за отпадък.
|
Симитли
|
2 км югозападно от гр. Симитли в м. Динов андък; земеделски и горски фонд
|
Заета площ 10 дка
|
Депото е с изчерпани капацитетни възможности. Предстои изграждане на ново депо на регионален принцип, съгласно изискванията на Наредба № 13 /06.11.98 г
|
В СВИТЪК І, Приложение № 7.14. е представено “Състояние на компонентите на околната среда”:
Таблица 1 Точкови източници на отпадни води по поречието на р. Места.
Таблица 2 Максимални и минимални стойности на анализираните основни показатели в мг/л за поречието на р. Места в три пункта, намиращи се в прилежащата територия на НП Пирин, за 1999 г. и 2000 г.- по тримесечия.
Таблица 3 Точкови източници на отпадни води по поречието на р. Струма.
Таблица 4 Замърсители с показатели за вредни вещества за периода 1999, 2000 и 2001 год.- по общини в прилежащи територии.
Таблица 5 на депата за промишлени отпадъци с някои от техните характерни данни
1.20.4. Вододайни зони
На територията на НП Пирин, вододайните зони са с обща площ 5850,6 ха - 4781,2 ха са със залесена площ и 1069,4 ха – незалесена.
-
За землището на гр. Банско има водостопански съоръжения с устроени санитарни зони на площ от 28,5 дка.
-
В по-голямата част съоръженията във вододайните зони не са устроени съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г. и се поддържат в незадоволително състояние.
/Наредба № 3 от 16.10.2000 г., обн. ДВ, бр. 88/27.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди./
В СВИТЪК І, Приложение № 7.15. са представени вододайните зони за общините с прилежащите територии, отредени със съответната заповед
ПЪРВА ОЦЕНКА
1.21. ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА
Тази оценка определя значението на определени характеристики в парка. Това са видове или групи видове, типове природни местообитания и ландшафти. Значението на тези характеристики се определя чрез оценка на техните уязвимост, рядкост, естественост, типичност, размери, биологично разнообразие, стабилност и нестабилност.
Изборът на природни местообитания и видове, нуждаещи се от опазване се базира на световна, европейска или национална значимост. Оценката се базира на идентифицирани видове в НП Пирин, които са: ендемични, реликтни, застрашени – световно застрашени, застрашени в Европа и застрашени за България.
Представените таблици показват редовното присъствие на консервационно значими видове и
типове местообитания в парка. Те се базират на информацията, представена в СВИТЪК І - Приложения 4.5, 4.10., 4.11., 5.2., 6.3., и 6.4. Структурирани са по типове природни местообитания, които включват видове, застрашени от загуба или деградация на местообитанието. След това видовете следват, по таксономични групи, като се дава оценка на консервационното значение на парка.
Оценки са направени за:
-
Природни местообитания, съгласно т.1.12. :
Води
Храстова и тревна растителност
Гори
Торфища
Скали, сипеи и пещери
Антропогенни местообитания
-
Флора, съгласно разгледаните в т. 1.14 характеристики:
Водорасли
Мъхове
Гъби
Лишеи
Висши растения
-
Лечебни растения по типове съобщества, съгласно т. 1.14.3. и включва:
Горски съобщества в границите на парка
Горски съобщества в прилежащите територии
Тревни и храстови съобщества
Интразонални крайречни, мочурливи, егречни и скални съобщества
Риби
Земноводни и влечуги
Птици
Бозайници
1.21.1. Уязвимост
Най-уязвими са водите, торфищата и антропогенните местообитания. Основни причини са зарибяването на езерата, нерегулираната паша, недостатъчна квалификация на охраната, антропогенен натиск на определени територии, бракониерските сечи в прилежащите територии, липса на информация за посетителите, неправилно ползване на ресурсите.
Повечето местообитания и видове са със средна степен на уязвимост. Това изисква мониторинг върху тяхното по-нататъшно развитие и необходимост от мерки водещи към тяхното естествено възстановяване.
Основните мерки за опазване на местообитания и видове са:
-
Ненамеса в хидрологичния режим на територията на парка
-
Определяне на правила и норми за зарибяване и риболов на територията на НП
-
Прилагане на целенасочена паша
-
Постепенно премахване на неместни видове
-
Обучение на парковата охрана
-
Търсене на обществена подкрепа за решаване на проблемите с незаконната сеч
-
Повишаване информираността на туристите
СТЕПЕНИ: + - ниска ++ - средна +++ - висока
ВИД
|
СТЕПЕН
|
ПРИЧИНИ / ОСНОВАНИЯ
|
НЕОБХОДИ
МОСТ ОТ МЕРКИ
| ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ |
Води
|
++
до
+++
| -
Съществуването им зависи от общите климатични
условия
-
Промени в хидрологичния режим могат да доведат до
замочуряване и последващо пресушаване на някои езера, което на практика означава изчезване на хабитата
-
Данните показват, че минерализацията на водата на
езерата е слаба, а наситеността с кислород – висока,
което ги прави особено чувствителни по отношение на замърсяване и еутрофизация
-
Повърхностните води в НП Пирин са чувствителна и
уязвима за човешка намеса зона, поради бавното протичане на самопречиствателните процеси и практически невъзможното възстановяване на екологичния статус (особено за езерата).
-
Основен проблем за по-малките езера на НП Пирин е
постепенното изплитняване в резултат на отлагане на наносен материал (идващ от лавини) и обрастване с водни макрофити. Това е естествен процес, много слабо повлиян антропогенно в някои отделни езера чрез зарибяване.
|
мерки за предотвратяване на замърсяването
правила и норми за зарибяване и риболов на територията на НП
|
Храстова и тревна растителност
|
++
| -
Разширявянето на площите на съобществата на
сибирската хвойна и навлизането на вторична храстова растителност на определени територии е вследствие намалялата или пълната липса на паша
-
Тревната растителност в горската зона има вторичен
произход и навсякъде е развита на мястото на изсечени в миналото гори
-
Състоянието на тревните ценози е относително добро.
|
целенасочена паша
не на териториите за пашуване и редуване на пасищата
|
Гори
|
++
|
Широколистни гори
Заемат по-ниските части на Парка, в близост до зоната на по-силно антропогенно влияние
Иглолистни гори, Смесени гори и Горски култури
Потенциално уязвими от паразити, снеголоми, ветровали и изсъхване
Антропогенни фактори:
-
Прекомерно изреждане на насажденията и културите
при провеждане на сечи
-
Извеждане на планировъчни сечи за просеки, писти и
строителство върху площи с наклони над 20 о и размер над 0,1ха
-
Намеса в насажденията от клек
-
Използване на трактори при дърводобивната
дейност е активизирало ерозионни процеси и образуване на бразди и ровини
-
Нерегламентирана паша на домашни животни води до
опасност за подраста
-
Прекомерно рекреационно натоварване – чупене на
клони, утъпкване и оголване на корените на дърветата по маршрутите и местата за отдих.
-
Незаконното добиване на дървесина от прилежащите
паркови територии, особено в границата на парков район Баюви дупки-Джинджирица и ДЛ Разлог ще окаже въздействие и върху горските екосистеми в периферията на парка.
Естествени фактори:
-
Повреди от животни (мечка, сокерица, гризачи и др.)
повреди от болести и вредители (борова процесионка, имел, коренова гъба и др.)
спорадично естество и въздействието им в територията на парка е на относително малки и локализирани участъци.
|
премахване на неместни видове
режими и норми регламентиращи ползването на горите
ция на площите и изготвяне на Устройствен проект
на всички отговорни институции на национално и регионално ниво
обществена подкрепа от страна на ДНП за решаване на проблемите с незаконната сеч
|
Торфища
|
+++
| -
В условията на всеобща ксерофитизация има
предпоставки за влошаване на водния режим
-
Наличната информация за тяхното разпространение и
състояние е непълна
|
проучвания
|
Скали, сипеи и пещери
|
+
до
++
| -
Разположени са главно в алпийския и субалпийския
пояс и това ги прави по-трудно достъпни
|
проучвания
|
Антропогенни местообитания
|
+++
| -
Заемат ограничени площи и не натоварват парковата
територия
-
В повечето случаи на места, повлияни от човешка
дейност се появяват подвижни растителни видове с вторично разпространение
-
Основен проблем са отпадните води
|
ни дейности
на система от мерки за поддържане на съоръженията за пречистване на отпадните води и контрол при нейното прилагане
| ФЛОРА |
Водорасли
|
++
| -
Водорасловата флора се влияе от замърсяването на
водните басейни
|
водорасловото разнообразие в Поповите и Кременските езера
|
Мъхове
|
++
|
съобщества и са свързани с дървесна растителност или пряко, или косвено заради засенчването и свързания с него специфичен влажностен режим
-
Мъховата флора се влияе от промяна на водния
Режим
|
проучвания
|
Гъби
|
++
| -
Инвентаризацията и оценката на риска за гъбите в НП
Пирин са на ниво, на което е трудно да се определи точния статус на застрашените макромицетите.
-
Безконтролното събиране е довело до намаляване
популациите на ценните ядливи гъби, като манатарки, пачи крак, тръбенка и др.
-
Начин на събиране на гъбите - гъбите се изтръгват, а не
се режат с нож. По този начин се унищожава мицела и се затруднява възпроизводството на популацията
|
оценяване и опазване на гъбното разнообразие на Парка
на хората за начини за устойчиво и природосъобразно ползване
представителни съобщества
|
Лишеи
|
+++
| -
Лишеите са много бавно растящи организми и
нарушенията в техните ценози се възстановяват много бавно.
|
парковата охрана
|
Висши растения
|
++
| -
Уязвими са главно видове с добра декоративна
стойност или популярни с лечебните си качества, чиито популации са ограничени и числеността им намалява.
-
Обект на интерес от страна на туристите са
еделвайсът /Leontoprdium alpinum/, пиринския мак /Papaver degenii/, златовръх /Rhodiola rosea/, беладоната /Atropa belladonna/.
|
местообитания
парковата охрана
|
ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
|
Горски съобщества в границите на парка
|
++
| -
Основни заплахи от естествен характер са промяната
в структурата на горските съобщества причинени от пожари, лавини, ветровали и бракониерските сечи. Те имат локален характер на относително малки площи
|
на хората за нормите и начините за устойчиво и природосъобразно ползване
|
Горски съобщества в прилежащите територии
|
++
| -
В прилежащите на парка територии антропогенния
натиск върху тези ресурси е много по-силен поради това, че голяма част от търсените суровини се намират в ниските части на планината и около населените места.
-
Сериозен проблем е незаконното добиване на
дървесина, което води до нарушение структурата на съобществата и от там до промяна в условията на местообитанията и количеството на някои видове – особено уязвими - мечото грозде, копитника, петнистия змиярник
|
периферните зони
на обществена подкрепа срещу незаконните сечи и нерегламентираното събиране на лечебни растения
|
Тревни и храстови съобщества
|
++
| -
Проблеми съществуват с обикновената иглика,
снежното кокиче, гингера, златната пръчица, червения кантарион, ригана, жълтия кантарион, чиито запаси в национален мащаб са ниски или интересът към тях е много силен
-
Основен фактор влияещ върху тяхното състояние е
пашата - увеличаване на плътността на пашуващите животни води до влошаване на хидротермичния режим на почвата и влошаване на условията на местообитание на мащерката и очанката
|
норми на ползва не и ротация на добивите
парковата охрана
информираността на туристите
норми за паша, ротация на пашата и алпуване
|
Интразонални крайречни, мочурливи, егречни и скални съобщества
|
+
| -
На територията на парка тези съобщества не са
подложени на съществен антропогенен натиск
|
| ФАУНА |
Безгръбначни
|
+++
| -
Уязвими са всички локални ендемити, част от редките
видове и старите реликти /Приложение 6.3./
-
Много висока е чувствителността на троглобионтните
и троглофилни форми към най-малките изменения на условията в пещерите (Antrohyphantes rhodopensis).
-
Едни от най-уязвимите хидробионти са крено
филните гастроподи от семейство Hydrobiidae - техните биотопи се унищожават при каптиране на водоизточници
|
хидрологичния режим в парка
парковата охрана
фенологията, поведението и хабитатните предпочитания на видовете от разглежданите групи
|
Риби
|
+++
| -
Îñíîâíèÿò îòðèöàòåëíî äåéñòâàù ôàêòîð е
зарибяването с ÷óæäè âèäîâå - äúãîâà ïúñòúðâà (Oncorhynchus mykiss) è ñèâåí (Salvelinus fontinalis), íåðåãëàìåíòèðàíî âíàñÿíå íà áàëêàíñêà ïúñòúðâà ñ íåèçâåñòåí ïðîèçõîä
-
Други фактори са áðàêîíèåðñòâîòî, нарушаване
водния режим на ðåêèòå, çàìúðñÿâàíåòî è èçñè÷àíåòî íà äúðâåñíàòà ðàñòèòåëíîñò
|
правила и норми за зарибяване и риболов на територията на НП, съгласувано с ИАРА
|
Земноводни и влечуги
|
+++
| -
Оáåêòèâíè ïðè÷èíè за високата степен на уязвимост
са äðåáíèòå èì ðàçìåðè, ñëàáàòà ïîäâèæíîñò, ïðÿêàòà çàâèñèìîñò ïî îòíîøåíèå íà ðàçìíîæàâàíåòî íà ìíîãî âèäîâå îò îïðåäåëåíè óñëîâèÿ /ëîêàëíè âîäîåìè, â îòäåëíè ñëó÷àè åäèíñòâåíè òàêèâà/
-
Сóáåêòèâíè - íåãàòèâíîòî îòíîøåíèå êúì ãîëÿìàòà
÷àñò îò ïðåäñòàâèòåëèòå íà òèÿ ãðóïè
-
В íàé-âèñîêèòå è ïî-ñëàáî ïîñåщавани територии
ñòåïåíòà íà óÿçâèìîñò ìîæå äà ñå ïðèåìå çà îòíîñèòåëíî íèñêà
-
 ïî-íèñêèòå ðàéîíè è îñîáåíî îêîëî õèæè,
çàñëîíè, ìåñòà çà áèâàêóâàíå è ò.í. å ïî-âèñîêà
-
Кðèòè÷íè са ðàéîíèòå îêîëî äîëíàòà ãðàíèöà íà
ïàðêîâàòà òåðèòîðèÿ
|
парковата охрана
информираността на туристите
|
Птици
|
++
до
+++
| -
42 âèäà (26 % ) ìîãàò äà áúäàò îòíåñåíè êúì
êàòåãîðèÿòà óÿçâèìè (ñêàëåí îðåë, ëîâåí ñîêîë, ñîêîë ñêèòíèê, ãëóõàð, ïëàíèíñêè êåêëèê, ëèâàäåí äúðäàâåö, ãîðñêè áåêàñ, ãúëúá õðàëóïàð, ñêàëåí ãúëúá, ïåðíàòîíîãàòà êóêóìÿâêà, áåëîãðúá êúëâà÷, òðèïðúñò êúëâà÷, óøàòàòà ÷ó÷óëèãà, õàéäóøêà ãàðãà, ïúñòúð ñêàëåí äðîçä и др.
-
Ïðîìåíèòå â ïîïóëàöèèòå íå ñà ïðîñëåäåíè âúâ
Âðåìåòî
|
äúëãîòðàéíèòå òåíäåíöèè â ïîïóëàöèîííàòà äèíàìèêà на птиците
|
Бозайници
|
+++
| -
Основен отрицателно действащ фактор å
áðàêîíèåðñòâîòî
-
Оñíîâíà ÷àñò îò ìåñòíîòî íàñåëåíèå (âêëþ÷èòåëíî
è íÿêîè îò ñëóæèòåëèòå îò ïàðêîâàòà îõðàíà) íå ïðàâè ðàçëèêà ìåæäó çëàòêàòà è áåëêàòà, êîÿòî å ðàçðåøåíà çà îòñòðåë èçâúí òåðèòîðèÿòà íà ïàðêà
-
Зàïëàõà çà дивата котка íà òåðèòîðèÿòà íà Ïèðèí å
õèáðèäèçàöèÿòà ñ äîìàøíàòà êîòêà
-
Мåñòíîòî íàñåëåíèå èçïîëçâà çàáðàíåíè ìåòîäè çà
áîðáà ñ âúëêà и мечката - нàé-÷åñòо â èçòî÷íàòà è þãîèçòî÷íàòà ÷àñò íà ïëàíèíàòà
-
Сëàá è íååôåêòèâåí кîíòðîë ïîðàäè íåäîñòèã íà
ñðåäñòâà, îáîðóäâàíå è ïåðñîíàë â ïàðêîâàòà îõðàíà
|
парковата охрана
информираността на туристите
ïðîó÷âàíèÿ çà ñúñòîÿíèåòî íà ïîïóëàöèèòå è местообитанията на áîçàéíèöèте â ðàéîíèòå ñ àíòðîïîãåííî íàòîâàðâàíå è òåçè ñ ðåçåðâàòåí ðåæèì
|
Сподели с приятели: |
