Национален план за действие за приемане на шенгенското законодателство
Изтегляне 0.63 Mb.
|
|
Разпоредби за летищата Законодателство на ЕС в тази област
Текущо състояние На този етап Р България има пет международни граждански летища – летища София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица, от които единствено летище София е трансферно летище. На всички летища се извършва в пълен обем граничен паспортно-визов контрол на лица. На всички международни летища функционират летищни комитети за авиационна сигурност, в които са включени представители на всички ведомства, имащи отношение към сигурността в гражданското въздухоплаване. Стартирала е работата по изграждането на нов пътнически терминал на летище София, който следва да е готов през 2005 г. Новата инфраструктура на летище София ще създаде условия за реално разделяне на пътникопотоците (граждани на ЕС, трети страни). Предстоящи задачи А) Законодателни мерки Не се предвиждат Б) Институционално изграждане
2. Създаване на технически и организационни условия за разделяне на пътникопотока с оглед на гражданството (граждани на ЕС, трети страни).
Разпоредби за морския и речния трафик Законодателство на ЕС в тази област
Текущо състояние Нормативната основа за контрола на морския и речния трафик са Законът за Министерството на вътрешните работи, Законът за чужденците в Р България, Законът за българските документи за самоличност и Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В контекста на разширяването на двустранното и многостранно сътрудничество със страните от Черноморския регион е подписано Споразумение за сътрудничеството в областта на бреговата охрана между Р България и Турция. В рамките на туининг проект по Програма ФАР BG 0203.11 (BG02/IB-JH-06) ще продължи разработването на подзаконовата нормативна уредба в областта на охраната на морска и речна граница. Предстоящи задачи А) Законодателна дейност 1. Изготвяне на типов проект на двустранна спогодба за сътрудничество между органите за брегова охрана/охрана на морска граница между страни от Черноморския регион.
Б) Институционално изграждане 1. Реално стартиране на дейността на Центъра за координиране, контрол и обмен на информация за трафика в Черно море.
Сътрудничество между договарящите се страни Законодателството на ЕС в съответната област
Текущо състояние През 2002 г. и началото на 2003 г. бяха подписани редица двустранни документи в контекста на развитието на международното сътрудничество в областта на гранично-полицейското сътрудничество и противодействието на трансграничната организирана престъпност. По-важните от тях са с Франция, Турция, БЮР Македония, Руската федерация, Грузия, Унгария и др. Предстоящи задачи А) Законодателна дейност 1. Изготвяне и приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР с оглед възприемане на съвременните европейски принципи в областта на граничното управление и хармонизиране с разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.
2. Одобряване от Министерския съвет на проектите на спогодби по т. 2 от раздел “Преминаване на вътрешни граници”
3. Изготвяне на типовия проект на двустранна спогодба по раздел “Разпоредби за морския и речния трафик”.
II. ВИЗИ Единна визова политика Законодателство на ЕС в тази област
Текущо състояние Визовата политика на Република България се основава на Закона за чужденците в Република България и Наредбата за условията и реда за издаване на визи. Към датата на присъединяване, визовият режим на България ще бъде напълно хармонизиран с действащия визов режим на ЕС. Към настоящия момент българската страна поддържа визов режим с всички страни, включени в негативния визов списък на ЕС, с изключение на БЮР Македония, Сърбия и Черна гора и Тунис. Съгласно Решение № 875 от декември 2000 г. на Министерския съвет се предвижда въвеждане на визи и за гражданите на Тунис. В благоприятен за България момент ще започне процедура по денонсиране на спогодбата за безвизов режим с Тунис. В рамките на осъществявания процес на хармонизация, съгласно Решение № 191 от 2.04.2001 г. на Министерския съвет, от 1.10 2001 г. Република България въведе визов режим спрямо Руската федерация, Украйна и Грузия. През 2002 г. бяха подписани спогодби за взаимни пътувания на гражданите с тези три държави. Наредбата за реда и условията за издаване на визи, която е в сила от 17 май 2002 г., предвижда периодът за безвизов престой в България за граждани на държавите-членки на ЕС и за други държави на реципрочна основа да е до 90 дни в рамките на 6 месеца. От позитивния визов списък България все още прилага изискванията за визи спрямо Аржентина, Боливия, Бразилия, Бруней, Ватикана, Венецуела, Гватемала, Коста Рика, Малайзия, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Салвадор, Сингапур, Уругвай, Хондурас, Чили, както и по отношение на Хонг Конг и Макао. България е връчила проекти на двустранни споразумения за водене на преговори и прилагане на необходимите процедури за взаимно премахване на задължението за визи на следните държави: Аржентина, Бразилия, Чили, Коста Рика, Гватемала, Никарагуа, Панама, Салвадор, Мексико, Парагвай, Уругвай, Венецуела, САР Хонг Конг. България не поддържа дипломатически отношения с Хондурас, но е в процес на тяхното установяване чрез постоянните представителства на двете страни към ООН в Ню Йорк и след установяването им ще връчи проект на споразумение за безвизов режим на властите на Хондурас. По отношение на Бруней, Сингапур, Малайзия и САР Макао България възнамерява да инициира преговори за въвеждане на безвизов режим на реципрочна основа в близко бъдеще. Графикът за привеждане в съответствие на българския “позитивен списък” с новия визов регламент зависи от желанието и бързината, с които тези държави на реципрочна основа ще освободят българските граждани от изискване за виза при посещения на тяхна територия. С една част от тях, а именно: Аржентина, Венецуела, Бразилия, Мексико, Парагвай, Уругвай, Чили и Япония, българската страна е в процес на преговори или има вече сключени спогодби за премахване на визите за притежателите на дипломатически паспорти. Считано от 13 септември 2002 г. с Решение на Министерския съвет Република България въведе безвизов режим за гражданите на Кипър за престой до 90 дни в рамките на шест месеца. Подписана е Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за взаимно премахване на изискванията за визи на 5 юли 2002 г., която е в сила от 12 октомври 2002 г. Предстоящи задачи А) Законодателна дейност 1. Приемане на ЗИД на Закона за българските документи за самоличност с цел включване на разпоредби за служебни паспорти.
2. Промяна на визовия режим в съответствие с Регламента на ЕС от 15 март 2001 г. - въвеждане на визов режим с Тунис
- въвеждане на визов режим с БЮР Македония и Сърбия и Черна гора
- въвеждане на безвизов режим за пътуване на гражданите на: Аржентина, Боливия, Бразилия, Бруней, Венецуела, Коста Рика, Гватемала, Ватикана, Хондурас, Малайзия, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Салвадор, Уругвай, Чили, приносители на обикновени паспорти.
3. Хармонизиране на визовия режим за дипломатическите и служебни паспорти с lex practice на ЕС
Единна виза - определение Законодателство на ЕС в тази област
Текущо състояние В Член 9 ал. (1) от Закона за чужденците се съдържа определение на “виза”. Според това определение визата е разрешение за влизане, пребиваване или транзитно преминаване през територията на Република България. Определението е разширено чрез добавяне на летищен трансфер в чл. 1, ал. 1 от новата Наредба за условията и реда за издаване на визи.
Законодателство на ЕС в тази област
Текущо състояние Изработен е унифициран стикер на новата българска виза от образец “Виза 2001”, отговарящ на изискванията на ЕС, в това число и чрез допълнително включване на снимка на притежателя на визата. По отношение сигурността на документите новите визови стикери отговарят на много високи изисквания. Личните данни се персонализират чрез мастилено - струйна технология. Изпълнява се подробен график за инсталиране и пускане в действие до края на 2003 г. на техническото оборудване, необходимо за издаване на новите български визи във всички оправомощени дипломатически и консулски представителства. Предвидени са три вълни на внедряване на новия български визов стикер, като приоритет имат дипломатическите и консулски представителства в Европа, както и високо-рисковите в имиграционно отношение държави. В момента 67 дипломатически и консулски представителства са свързани с визовия център, а новата версия на системата за визов контрол е внедрена в 62 от тях. Предстоящи задачи А) Законодателна дейност
Категории визи Законодателство на ЕС в тази област
Текущо състояние Видовете визи са изчерпателно изброени в чл. 9 ал. 3 от Закона за чужденците и те изцяло отговарят на Конвенцията за прилагането на Шенгенското споразумение и Решението на Изпълнителния комитет за последния вариант на Общия наръчник и Общите консулски инструкции. Съгласно закона визите са за летищен трансфер, за транзитно преминаване, за краткосрочно пребиваване, групови, за дългосрочно пребиваване и издадени на границата. Груповата виза може да бъде за еднократно или двукратно транзитно преминаване или за еднократно или двукратно влизане и краткосрочно пребиваване за общ срок до 30 дни. Чл. 6 от новата Наредба за условията и реда за издаване на визи възпроизвежда видовете визи в съответствие със Закона за чужденците. Новата Наредба за условията и реда за издаване на визи въведе подробни разпоредби за издаване на виза за летищен трансфер, които съответстват на Съвместното действие от 4 май 1996г. за условията за летищен трансфер и Анекс 3 от Общата консулска инструкция за дипломатическите мисии и консулските служби. Списъкът на държавите, гражданите на които се нуждаят от визи за летищен трансфер е приложен в анекс 3 от новата визова наредба и включва следните държави: Ангола, Афганистан, Бангладеш, Гана, Етиопия, Еритрея, Ирак, Иран, Демократична Република Конго, Либерия, Нигерия, Пакистан, Сомалия, Судан и Шри Ланка. В този списък има две държави в повече, които не са включени в Анекс 3 от Шенгенската консулска инструкция (Либерия и Судан). Включването на повече държави в списъка на държавите, гражданите на които се нуждаят от визи за летищен трансфер съответства на шенгенското acquis, особено ако тези държави са рискови в имиграционно отношение. Българските дипломатически и консулски представителства имат готовност за издаване на визи за летищен трансфер, а органите за граничен паспортно-визов контрол да ги обработват. Предстоящи задачи Посредством изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за издаване на визи да се въведе виза тип "C+D" - виза за дългосрочно пребиваване, която едновременно с това ще представлява и валидна унифицирана виза за краткосрочно пребиваване за срок не по-дълъг от три месеца от първоначалната дата на валидност. Краен срок: към датата на присъединяване към Шенген. Издаване на визи Законодателство на ЕС в тази област
Текущо състояние Според чл. 9 ал. 5 от Закона за чужденците в Република България и чл. 30, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи само дипломатическите и консулските представителства на Република България са оправомощени да издават визи. Консулското длъжностно лице трябва да изпрати всяко заявление за виза до Визовия център при Министерството на външните работи. Принципът е че дипломатическите и консулските представителства могат да издадат виза само след като Визовият център е дал разрешение за това. Съгласно чл. 30, ал. 2 министърът на външните работи по предложение на дирекция "Консулски отношения" може да оправомощи определени консулски длъжностни лица да вземат самостоятелно решения за издаване или за отказ за издаване на визи за летищен трансфер, за транзитно преминаване или за краткосрочно пребиваване. Преди да вземат решение, компетентните длъжностни лица задължително извършват проеврка в инфорамционните фондове на Министерството на външните работи и на Министерството на вътрешните работи - ограничителни масиви, и проверяват по същество декларираните данни и предсатвените документи. В изключителни случаи (в спешни хуманитарни ситуации, които не са предизвикани от кандидата за виза /например здравословни проблеми, смърт на роднина и др./ или в случай на държавен интерес) консулското длъжностно лице може да издаде виза за летищен трансфер, транзитна виза или виза за краткосрочно пребиваване (за срок до 10 дни) без да следва процедурата по консултиране, предвидена в чл. 30, ал. 3 от визовата наредба. За издадената виза обаче трябва да бъдат информирани визовия център и органите за граничен контрол като се посочи категорията на издадената виза, номера на визовия стикер, персоналните данни на притежателя на визата, целта на посещението и особено за причините за дерогиране на процедурата по консултиране. Представителствата на Република България във всички държави, които са високо рискови по отношение на миграция, са свързани с Визовия център към Министерството на външните работи. Спрямо гражданите на тези държави, при кандидатстване за виза се прилагат засилени мерки на контрол. Освен документа за задгранично пътуване, те трябва да представят в българското дипломатическо или консулско представителство документи, удостоверяващи целта на пътуването. Съгласно ал. 6 на чл. 9, “по изключение, когато това се налага от държавния интерес, от извънредни обстоятелства или от хуманитарни причини, както и в случаи, нетърпящи отлагане, или ако това е предвидено в ратифициран международен договор, който е в сила за Република България, органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат съгласувано със службите за административен контрол на чужденците или с дирекция “Консулски отношения” на Министерството на външните работи да издават еднократни визи за летищен трансфер, транзитно преминаване и краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни.” Новата Визова наредба предвижда необходимите подзаконови разпоредби и регулира в детайли процеса по издаване на визи на границата в съответствие с шенгенското acquis. Персоналът на Визовия център в МВнР беше увеличен и в момента той наброява 21 служители, за да бъде повишена ефективността при провеждане на консултации за издаване на визи. Към настоящия момент 67 български дипломатически и консулски представителства са свързани с Визовия център, а новата версия на системата за визов контрол е внедрена в 62 от тях. Република България е в готовност за практическо сътрудничество по хармонизиране на визовата практика на местно ниво във всички трети страни и е инструктирала своите мисии при всяка възможност да участват в сътрудничество по консулски въпроси с ЕС.
Каталог: stranici -> Evropa Evropa -> To the european union bulgaria Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002 Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01 Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег) Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр) Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|