Национална испа стратегия транспорт Министерство на транспорта и съобщенията
Изтегляне 0.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Пристанище Бургас
- 3.4 Въздушен транспорт
- 3.5 Комбиниран транспорт
Пристанище ВарнаПристанище Варна-Изток: Пристанището е специализирано за обработка на генерални товари и контейнери. от насипните товари се обработват зърнени храни. дължината на кейовия фронт е 2 300 м., максималната дълбочина е 32 фута. пристанището разполага с 12 корабни места за товаро-разтоварна дейност, 1 за спомагателен флот и 1 пасажерско корабно място. общата площ на пристанището е 347,2 дка, от които 115 дка открита складова площ и 24 дка закрита.Пристанище Варна-Запад: Пристанището е специализирано за генерални, насипни товари и контейнери, има инсталации за течни химически товари. Обработват се насипна сода, карбамид, цимент, опасни и химически товари. Общата дължина на кейовата линия е 3 200 м., максималната дълбочина 30 фута. Разполага с 18 товарни корабни места. Общата площ на пристанището е 152,7 хектара – има добре развита открита и закрита складова площ. Пристанище Балчик: Пристанището е предназначено за обработка на генерални и насипни товари, главно зърнени храни. Разполага с едно корабно място с дължина 164 м. и дълбочина пред кейовата стена 23 фута. Пристанището разполага с площ от 10,591 дка и открита складова площ. Пристанище БургасПристанище Изток: Пристанището обработва предимно генерални товари - метали, дървесина, хартия, соли, торове, храни и машини. Разполага с 16 корабни места, 10 от които за товаро-разтоварни операции, останалите са за спомагателния флот на порта. Кейовият фронт е с дължина от 1550 м., максималната дълбочина е 30 фута. Има добре развита открита /50 дка/ и закрита складова площ /44,5 дка/. Обработват се кораби до 25 000 т. Пристанище за насипни товари: Пристанището обработва основно: въглища, руда и рудни концентрати, кокс, клинкер и др. То разполага с кран – тип СИВЕРТЕЛ с капацитет от 1200 т/час. Дължината на кейовия фронт е от 750 м., с дълбочина пред корабните места от 15 до 33 фута. Пристанището за насипни товари разполага с 6 корабни места, 4 от които за насипни товари, 1 корабно място е специализирано за течни химически продукти и 1 за помощния флот. Откритите складови площи са 49 дка, а закритите 5 дка. Могат да се обслужват кораби до 65 000 т. Пристанище Запад: Пристанището е специализирано за обработка на метали, Ro-Ro кораби и контейнеровози. Дължината на кейовия фронт е 890 м., при дълбочина от 19 до 33 фута. Пристанището разполага със закрити складови площи от 11 дка и открити от 119 дка. Пристанище Запад притежава добре развити пътни и железопътни подходи и механизация с товароподемност до 40 т. Благодарение на благоприятното географско разположение на пристанището, то се е утвърдило като водещ терминал за износ на метали. Нефтено пристанище Росенец: Това е най-голямото българско пристанище за обработка на нефтопродукти. Пристанището разполага с три корабни места с дълбочина от 21 до 38 фута, което позволява обработката на танкери с дължини от 120 до 260 м. и 100 000 т. Пристанището разполага с директна връзка към пътната мрежа на страната. Складова база Лозово: Закрити складови площи в размер на 14 дка, открити складови площи - 21 дка. Други пристанища: Поморие, Несебър, Созопол, Царево и Ахтопол. 3.3.2 Вътрешно воден транспорт Пристанище Видин Пристанище Видин-Юг: Разположено е в южната промишлена зона на града върху площ от 48 дка. Пристанището разполага с две кейови места с обща дължина от 208 м. Дълбочината варира от 2,40 до 3,60 м. в зависимост от нивото на реката. Предназначено е за обработка на насипни и генерални товари. Разполага с 960 кв. м. открити складови площи. Пристанище Видин-Център /Пътническо пристанище/: Разположено е в централната градска част на площ от 17 дка. Кейовата стена е с дължина 1240 м., на която са разположени 5 понтона. Дълбочината варира от 2,40 до 3,60 м., в зависимост от нивото на реката. Предназначено е за обработка на пътнически кораби. Фериботен терминал: Разположен е в северната промишлена зона и обслужва RO-RO линията Видин – Калафат. Фериботното гнездо е с ширина, позволяваща приставането на един фериботен кораб. Дълбочината варира от 2,40 до 3,60 м., в зависимост от нивото на реката. Има добре изградена връзка с републиканската пътна мрежа. Пристанище Видин-Север: Пристанището е разположено на площ от 101 дка, кейовата стена е с дължина 200 м. Предназначено е за обработка на генерални и насипни товари. Дълбочината варира от 2,40 до 3,60 м. в зависимост от нивото на реката. Има изградени пътни и железопътни подходи. Пристанищен комплекс Лом: Реализира около 40% от товарооборота по река Дунав. Разполага с 13 корабни места за товаро-разтоварна дейност и 1 за пътнически превози. Общата дължина на кейовия фронт е 1100 м., дълбочината пред корабните места е от 1,8 до 2,4 м., в зависимост от нивото на река Дунав. Пристанището е предназначено за обработка на генерални и насипни товари. Има добре изградени пътни и железопътни подходи. Откритата складова площ е в размер на 60 200 кв. м., закритата – 9 468 кв. м. В последно време се забелязват тенденции за разширяване на товаропотока към Република Македония, Косово и Солун – Гърция. Пристанище Оряхово: То разполага с 2 корабни места за товаро-разтоварна дейност и едно за пътнически превози. Общата дължина на корабните места е 1000 м., а дълбочината варира от 1,4 до 2,2 м. Пристанището разполага с открити и закрити складови площи разположени на площ от 14 590 кв. м. и добре развити пътни и железопътни подходи. Товарооборотът на пристанището се състои от генерални и насипни товари. Пристанищен комплекс Русе: Пристанище Русе Изток: Пристанището е разположено на площ от 803 дка. Кейовите стени са с обща дължина от 1 618 м., на които са разположени 14 корабни места. Дълбочината пред корабните места е от 2,40 до 2,60 м. Пристанището е предназначено за обработка на генерални, насипни товари и контейнери. Разполага с открити / 76 650 кв. м./ и закрити /14,400 кв. м./ складови площи. В пристанище Русе Изток е изграден фериботен комплекс за обработка на колесна техника. Комплексът разполага с паркинг с площ 18 700 кв.м. Пристанище Русе Център /Пътническо пристанище/: Разполага с 10 понтона с обща дължина 1 860 м. Дълбочина пред корабните места – 2,60 м. Предназначено е за заставане на пътнически кораби и самоходни товарни кораби за корабно снабдяване и престой. Пристанище Русе Запад: е разположено върху площ от 118 369 кв. м. Разполага с 11 бр. корабни места. Общата дължина на кейовата линия е 1 310 м. Предназначено е за извършване на обработка на генерални и насипни товари. Пристанището разполага с открита складова площ от 26 140 кв.м. и закрита – 9 800 кв.м. Пристанищен комплекс Русе включва и пристанища Свищов, Сомовит, Тутракан и Силистра. Особен интерес представляват комбинираните превози на транзитни товари по транспортната отсечка Варна-Русе във връзка с транспортния коридор (“пътят на коприната”) ТРАСЕКА – Узбекистан – Азербайджан – Грузия – България за Европа.
България има изградени десет граждански летища, като пет от тях имат статут на международни (София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица). Другите пет обслужват селскостопанската авиация. Дейността понастоящем е концентрирана в летищата изградени в градовете София, Бургас и Варна, които обслужват предимно международни маршрути. Посредством редовни пътнически, чартърни и карго полети през 2001 г. в петте международни български летища са били обслужени 2 660 158 пътника и 13 228 тона стоки. В момента броят на авиационните оператори е 47, от които 18 за превоз на пътници и товари, 4 – за обща авиация и 25 обща и селскостопанска авиация. Летище София Летището разполага с една писта с изкуствено покритие (асфалт/бетон) с дължина от 2 800 м и ширина от 45 м. Южният район на летището се състои от основен терминал, правителствен ВИП терминал и технически стоянки с обща площ 288 144 кв. метра. Северният район обхваща основен терминал и предхангарни площадки с обща площ от 43 860 кв. метра. Пътническият терминал е реконструиран през 2001 год. Новите съоръжения осигуряват много добро ниво на обслужване на пътниците, удобства и услуги предлагани на съвременните европейски летища. Новото оборудване позволява ефикасната безопасност, граничен контрол и работата на митницата. Стандартите и условията на товарният терминал са под препоръките на международните организации за гражданска авиация. Пистата и пътеките за рулиране на летището са под стандартните изисквания. Настоящата дължина на пистата (2 800 м), покритието и възможностите на пътеките за рулиране са ограничение бъдещо разрастване на летището. Формата, площта и покритието на сегашните пътеки за рулиране също не позволяват ефикасно групиране за експлоатация, паркиране за дълъг период от време и технически/ поддръжка стоянки. Летище Бургас разполага със съвременно навигационно оборудване и има писта с дължина 3 200 м. Летище Варна притежава писта с ширина 55 м и дължина 2 500 м и съвременно навигационно оборудване. Летище Горна Оряховица в момента има минимален трафик. С нарастването на трафика се налага разширение на терминалните сгради на летища София, Варна, Бургас и Пловдив. В ход е проекта за изграждане на нов пътнически терминал и нова пистова система на Летище София. Генералните планове на летища Варна, Бургас и Пловдив следва да бъдат актуализирани, на чиято база да се докаже потребността за развитие на елементите от летищната им инфраструктура. Възобновяването на износа на селскостопанска продукция от региона за държавите от Близкия Изток и други страни би оправдало инвестиции за развитие на нова инфраструктура за карго дейностите. 3.5 Комбиниран транспортСтраната притежава следните железопътни терминали, обслужващи голямо-тонажни контейнери: София – товарна, Пловдив – Филипово, Димитровград, Стара Загора, Честово – товарна, Плевен – Запад и Враца. Другите специализирани контейнерни терминали са разположени в морските и речните пристанища. Географското местоположение на България и обема на транзитния автомобилен трафик, съществуващата в страната транспортна инфраструктура, изградената база за движението и обработването на голямо-тонажни контейнери, вкл. мрежата от специализирани железопътни, речни и морски контейнерни терминали, специализираната товаро-разтоварна техника и механизация, специализираните вагони, автомобили, кораби, речните и морски фериботи, RO-RO секции и кораби, извършваните опити за осъществяване на регулярни и експериментални превози на товарни автомобили с железопътен транспорт по технологията Ro-La, са предпоставка за развитие на съвременни транспортни технологии за комбинирани превози. Горните предпоставки и голямото значение, отдадено на комбинирания транспорт в европейската транспортна политика, накараха Министерство на транспорта и съобщенията да разработи програма за развитието на комбинирания транспорт в България в периода до 2010 година. Направленията за развитието на комбинираните превози и схемите на главните маршрути за вътрешни и международни комбинирани превози, отразени в нея, съвпадат с направленията на участъците от Европейското споразумение за най-важните линии за комбиниран транспорт и принадлежащите към тях обекти (AGTC), както и направленията на основните критски коридори, преминаващи през страната ни. Започна решаването на редица проблеми, които забавяха развитието на комбинираните превози. Разработва се национално законодателство за ускоряване внедряването и развитието на комбинираните превози в съответствие с Резолюциите, Решенията и Директивите на ЕС. Създават се нормативни документи, технически правила и стандарти, съобразени с общоевропейската транспортна, технологична и екологична политика. До влизането в действие на промените в българското законодателство, свързани с комбинираните превози, Министерството на транспорта и съобщенията ускорено разработва и сключва двустранни и многостранни междуправителствени спогодби за международни комбинирани превози на товари, в които са залегнали всички изисквания на Директива 92/106 ЕЕС и 96/53/ЕС, както и на промените на нормативната база на ЕС за комбинираните превози на товари. До момента са подписани спогодби с Армения, Унгария, Хърватска, Словения, Словакия, Чехия, Югославия, Ливан и Албания. Предстои подписването на спогодби с Азербайджан и Узбекистан. Освен създаването на законодателство, което да стимулира комбинираните превози на товари, много важно за тяхното бъдещо развитие е максималното оползотворяване на съществуващата инфраструктура и привеждането и в съответствие с европейските стандарти. Съгласно програмата за развитие на комбинирания транспорт, утвърдените генерални планове на пристанищата и стратегията за развитие на националната железопътна инфраструктура, се предвижда основна реконструкция на съществуващите интермодални , контейнерни , RO-RO и Ro-La терминали, както и изграждането на нови връзки и терминали, където това е необходимо. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|