Национална испа стратегия транспорт Министерство на транспорта и съобщенията

ОБЩИ МЕРКИ

• 
  Развитие на транспортната инфраструктура по трасето на Общоевропейските транспортни коридори на територията на България
  

Комбинацията от благоприятното географско разположение и решимостта на България да изпълни условията за присъединяване към Европейския съюз са основните причини за даване на приоритет в програмата на проектите, разположени на преминаващите през България пет транспортни коридора, определени от Общоевропейските конференции на транспортните министри в Крит (1994 г.) и Хелзинки (1997 г.):

• 
  Общоевропейски транспортен коридор IV
  

• 
  Общоевропейски транспортен коридор VII
  

• 
  Общоевропейски транспортен коридор VIII
  

+ пътната връзка Орменион – Свиленград – Бургас, осъществяваща връзка с Коридори ІV, ІХ и Транс-европейската мрежа;

+ Бяла / Горна Оряховица – Плевен - София, осъществяваща връзка с Коридори ІV и ІХ;

+ Кафасан – Капстиче / Кристалопиги, осъществяваща връзка с Транс-европейската мрежа,

• 
  Общоевропейски транспортен коридор IX
  

Клон А: Одеса – Любашевка/Разделна

Клон В: Киев – Минск – Вилнюс – Клайпеда / Калининград

• 
  Общоевропейски транспортен коридор X
  

Клон А: Грац – Марибор – Загреб

Клон B: Будапеща – Нови Сад – Белград

Клон C: Ниш – София (Димитровград – Истанбул по коридор IV)

• 
  строителство на подходен път при българо-гръцката граница при Маказа;
  
• 
  разработване на проект за строителството на тунел под “Шипка”, целящ избягването на най-тясното място от пътният участък на Общоевропейски транспортен коридор IX на българска територия;
  
• 
  осъвременяване и рехабилитация на съществуващите участъци от пътен Коридор IX, включени в Програмата “Транзитни пътища”, съфинансирана по линия на програма ИСПА.
  

Изпълнението на проектите разположени по Общоевропейските транспортни коридори ще повиши капацитета на българската транспортна мрежа, като в същото време ще се увеличи проектната скорост както за пътната, така и за железопътната мрежа и ще съкрати времето за обслужване в речните и морските пристанища и летищата. Изпълнението на проектите ще бъде съобразено с действащите национални и европейски стандарти по отношение на околната среда, както и на българските задължения съгласно международните конвенции, на които България е страна.

• 
  Доизграждане и развитие на Републиканската пътна мрежа
  

Продължаването на рехабилитацията и модернизацията на пътната мрежа е необходимо условие за интегрирането на пътната ни инфраструктура с инфраструктурата на страните от Европейския съюз. В тази връзка, Изпълнителна агенция “Пътища” е разработила Национална програма за доизграждане и развитие на Републиканската пътна мрежа в България. Целта на програмата е да внесе яснота в приоритетите в развитието на пътната мрежа, да координира и концентрира инвестиционните намерения, финансовите ресурси и поетите ангажименти от Правителството за постигане на оптимални икономически и социални резултати при нейната реализацията. Националната програма е съставена от седем отделни програми, които предвиждат следните основни действия в развитието на републиканската пътна мрежа:

• 
  Усъвършенстване на системата за управление на републиканската пътна мрежа, чрез внедряването на съвременни модели за планиране, осигуряващи ефективното й поддържане и оптималното разпределение на финансовите средства;
  
• 
  Привеждане на технико-експлоатационните качества на пътната инфраструктура към европейските технически стандарти за осигуряване на безопасност и комфорт при движението;
  
• 
  Хомогенизиране на пътната мрежа по направленията на Общоевропейските транспортни коридори и в участъците от TINA мрежата на територията на страната. Осигуряване носимоспособност на настилката за осово натоварване 11.5 т/ос;
  
• 
  Продължаване изпълнението на действащите програми, съфинансирани от европейските финансови институции – “Транзитни пътища”, “Трансгранично сътрудничество”, строителството на автомагистрали “Тракия”, “Хемус”, “Марица”;
  
• 
  Продължаване изпълнението на програми, финансирани от държавния бюджет – “Капитално строителство”, “Ремонтна програма”;
  
• 
  Подготовка на нови програми по “Транзитни пътища”, “Транс-европейска магистрала”, “Транс-гранични преходи”, “Старопланински преходи”, строителството на автомагистрали “Люлин” и “Струма”, “Концесионна програма” и други.
  

• 
  Завършване изграждането на граничните пунктове за всички транспортни коридори пресичащи България
  

Тази мярка предвижда развитието на инфраструктурата на всички съществуващи гранични пунктове и строителството на нови гранични пунктове със съседните държави. Подобряването на връзките между България и Гърция, както и между България и Румъния (друга страна кандидатка за членство в Европейския съюз) е планирано с финансиране от Програмата за транс-гранично сътрудничество (Phare CBC), SECI (Инициатива за сътрудничество в Южна Европа) и националния бюджет. Вторият мост над река Дунав при Видин/Калафат също попада в тази категория.

• 
  Ограничаване нарастването на транзитния градски автомобилен трафик
  

Действията предвидени за изпълнение на мярката включват приоритетно развитие на обществения транспорт и ефикасно използване на инфраструктурата – планира се строителство на околовръстни пътища за най-големите градове в страната. Същевременно се извършва и подобряване на градския автобусен транспорт, чрез подновяване на автобусния парк и въвеждането в употреба на екологични двигатели.

• 
  Поощряване използването на железопътен транспорт и електрификация на главните железопътни линии
  

Предвидените действия включват подобряване на железопътната инфраструктура и услуги. Развитието на екологосъобразния железопътен транспорт е приоритет в транспортната политика, както на Европейския съюз, така и на България. Планираната цялостна електрификация на железопътните линии по протежение на Общоевропейските транспортни коридори на територията на България и други основни национални железопътни връзки е важна стъпка към намаляване на вредното въздействие на транспортната дейност върху околната среда.

• 
  Завършване на електрификацията и създаване на условия за високоскоростен железопътен транспорт по трасетата на Общоевропейските транспортни коридори
  

Тази мярка включва паралелно с подновяването и модернизацията да бъде завършена електрификацията на основните железопътни линии. Реализирането на мярката цели електрифицирането на цялата железопътна инфраструктура по Транспортни коридори IV и VIII. След предвиденото електрифициране на отсечката Драгоман – Димитровград (ЮЖ), това на практика ще означава завършване на електрифицирането на всички български линии, влизащи в мрежата на Общоевропейските транспортни коридори. Подновяването и електрификацията на участъка от Радомир до Гюешево по Коридор VIII не са окончателно определени във времето, поради все още неосигурените средства за завършването на железопътната линия от Скопие до българската граница.

• 
  Повишаване на носещата и пропускателна способности на железопътната инфраструктура
  

С цел поемане на бъдещия увеличен железопътен трафик трябва да се предприемат необходимите мерки за увеличаване на пропускателната способност в места със затруднено преминаване. Това включва удвояване на единични линии, подобряване и модернизация на системите за сигнализация и модернизация на съществуващите гари и изграждането на нови такива.

Съществуващата тенденция в световен мащаб за повишаване на теглото на подвижния състав налага вземането на мерки за повишаване на носещата способност на железния път, което включва подмяна и модернизация на компонентите от конструкцията на горното строене (релси, траверси, скрепления и т.н.)
2.3 Развитие на пристанищната инфраструктура

• Модернизация и доизграждане на националната пристанищна инфраструктура

• 
  Развитие на най-екологосъобразните видове транспорт – воден и комбиниран
  

Крайбрежното плаване и вътрешно-водния транспорт се считат за видове транспорт, които могат да предоставят алтернатива на автомобилния транспорт по някои от най-натоварените пътища. Действията за поощряване на тези екологосъобразни видове транспорт са насочени към опростяване на законодателната рамка и улесняване на административните и митнически формалности. Важно е да бъде строго контролирано спазването на правилата за морска безопасност и да продължи развитието на европейската система за управление на морското движение. Създаването на по-добри връзки между морските пристанища и железопътната и вътрешно-водна мрежа, съпътствано с подобряване на качеството на пристанищните услуги са някои от начините за съживяване на водния транспорт. По тези причини в програмата е предвидено изграждане на логистична транспортна връзка за комбинирани превози “Река Дунав– пристанище Русе - железопътен транспорт- пристанище Варна – Черно море”.

• Реконструкция и развитие на националните летища

България има нужда от запазването и развитието на националния авиационен сектор, тъй като той обезпечава развитието и стимулира други сектори на нейната икономика, като туризъм, външна търговия, пощи, осигурява приход на валутни постъпления, заетост, изпълнява задачи при стихийни бедствия и отбрана. За да бъде постигнато това са предвидени следните действия:

• 
  Реално либерализиране на пазара чрез хармонизирана система от правила и процедури за лицензиране на въздушните превозвачи, достъпа до пазара и тарифите. Премахване на протекционизма на държавата по отношение на един превозвач и дискриминацията по отношение на другите превозвачи;
  
• 
  Прилагане на единни конкурентни правила, хармонизирани с тези на Европейския съюз;
  
• 
  Елиминиране на техническите бариери чрез по-бързата и по-ефикасна хармонизация на правилата за безопасност с тези на Европейския съюз; пълноправно членство в Обединените авиационни власти на Европа – JAA;
  
• 
  Развитие на инфраструктурата на международните летища (София, Варна, Бургас, Пловдив, Горна Оряховица)
  

• Модернизиране и развитие на системите за безопасност, въвеждане на съвременни телекомуникационни и информационни системи

В периода на програмата се предвижда въвеждането на интелигентни системи за управление на пътническото и товарно железопътно движение. Ще бъде въведена в употреба система за оперативно управление на железопътната инфраструктура. Вече съществуват подобни системи за управление на пътната мрежа и за контрол на въздушното движение. В ход е и проекта за изграждане на Информационна система за управление на корабния трафик (VTMIS) в гр. Варна. През 2003 година се предвижда да започне изпълнението на проект за модернизация на навигационните системи за управление и контрол на корабоплаването по българския участък на река Дунав.

• Балансиране и допълване на развитието на инфраструктурата между различните видове транспорт

Бъдещата ефективност на Транс-европейската транспортна мрежа зависи от премахването на съществуващата неравнопоставеност в конкуренцията на транспортния пазар. Тази неравнопоставеност води до по-високи цени и неравностоен растеж на отделните видове транспорт. Справедливата конкуренция е единствения начин за подобряване ефективността на разпределението на ограничените ресурси. За постигането на такава справедлива конкуренция е необходимо всеки участник в пазара да плаща пълната стойност на транспортната услуга, включително и външните разходи (напр. въздействие върху околната среда). Тези принципи за равнопоставена конкуренция между видовете транспорт ще направи конкурентноспособни по-благоприятните за околната среда комбиниран и воден транспорт. Придържането към тези принципи ще гарантира хармонично развитие на инфраструктурата на всички видове транспорт и ще даде възможност за създаване на транспортна система, оптимално използваща преимуществата на отделните видове транспорт.

• По-нататъшно разширяване на принципите на свободния пазар при развитието на инфраструктурата и по-специално при финансирането й

Тази мярка включва поощряването и постигането на по-широко прилагане на пазарни механизми и процедури и най-вече финансиране на транспорта по начин типичен за западните демокрации. Това означава осигуряване на инвестиции от различни източници, съчетаване на техните интереси с тези на българският транспорт, гъвкавост при вземането на навременни, разумни и законосъобразни решения, насочени към постигането на оптимални резултати при осигуряването и гарантирането на инвестициите.

• Отдаване на много важно значение на екологичните съображения в процеса на планиране на транспортна инфраструктура

Развитието на транспортния сектор оказва отрицателно влияние върху околната среда. Намирането на приемливо решение на проблемите с нарастването на трафика и неравномерното развитие на различните видове транспорт и трудностите при строителството на устойчиви инфраструктурни обекти са най-големите предизвикателства за страните от Европейския съюз и Централна и Източна Европа. Като страна преговаряща за присъединяване към Европейския съюз, България е задължена да хармонизира своята политика по отношение на транспорта и околната среда с тази на Европейският съюз, като по този начин даде своя принос за разрешаване на горните проблеми.

При планирането и изпълнението на всички транспортни инфраструктурни проекти се извършва оценка на въздействието им върху околната среда, в съответствие на процедурите на Директива на Съвета 85/337/ЕС, допълнена с Директива 97/11/ЕС. Правилното разработване на Оценката за въздействие върху околната среда се контролира съвместно от Министерство на околната среда и водите и Министерство на транспорта и съобщенията или Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

• Взаимосвързаност между развитието на транспортния сектор и развитието на регионите.

Развитието на транспорта оказва голямо въздействие върху процеса на достигане на балансирано и поддържано ниво на развитие на регионите. Транспортната инфраструктура е двигател на икономическото и социално взаимодействие, осигурявайки връзката между производителите, търговците и крайните потребители на стоките, както и създаването на условия за развитието на туризма. Изпълнението на транспортните инфраструктурни проекти по трасето на Общоевропейските транспортни коридори ще улесни местната и международната търговия и ще доведе до създаването на нови работни места, като по този начин ще стимулира икономическото развитие на България, особено в по-слабо икономически развитите райони (напр. строителството на новия мост на река Дунав и развитието на Северозападният регион)

• Изпълнение на мащабни програми за устойчиво развитие на транспортния сектор

Мащабните програми за устойчиво развитие на транспортния сектор са планирани за изпълнение в тясно сътрудничество с Министерство на околната среда и водите и другите отговорни за съответните действия ведомства.

Тези програми се изпълняват за постигане на следните резултати:

• 
  По-добро посрещане на нуждите от мобилност на търговските фирми, частните лица и обществеността в градските и селски райони;
  
• 
  Повишаване на ефективността на движението, като намаляване на задръстванията, подобрение на обществения транспорт и т.н.;
  
• 
  Подобряване на ефективността на консумацията на гориво;
  
• 
  Намаляване на емисиите от транспорта като въглероден двуокис, въглероден окис, азотни окиси, прах и летливи органични съединения;
  
• 
  Намаляване на транспортните произшествия;
  
• 
  Насърчаване на немоторизираните начини на превоз, например, пътеки за велосипеди, пешеходни пътеки и т.н.