Национална испа стратегия транспорт Министерство на транспорта и съобщенията


КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА



страница3/9
Дата30.09.2017
Размер0.89 Mb.
#31312
1   2   3   4   5   6   7   8   9

3. КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА



3.1 Пътна мрежа
Общата дължина на пътната мрежа в България е 37 295.7 км (средна гъстота - 0.33 km на квадратен километър). Приблизително 90% от пътищата са с асфалтова настилка. В момента около 24% от всички пътища са в лошо състояние, което представлява сериозен проблем, независимо че тези участъци са предимно от по-нисък клас. Според Закона за пътищата, те се подразделят на национални и местни. Изпълнителна агенция “Пътища” (ИАП) е държавната институция упълномощена да разработва, управлява и поддържа магистралите, пътищата I, II и III клас и пътните връзки при пътни възли. Към настоящия момент това включва 19 279.7 km, 328.2 km от тях – автомагистрали, 3 012.1 km – пътища I клас, 3 826.8 km - II клас, 11 894.1 km - III клас и 218.5 km – пътни връзки при пътни възли. Част от бившите пътища IV клас са прекласирани в третокласни, а останалите 18 016 км са предадени за управление на общините и образуват основната част от местните пътища. За пътищата I и II клас преобладава габарит 7.50/10.50 м, а за III клас–6.50/9.00 м.
Последните пет години бележат значителни промени в пътния сектор в България и се характеризират със следните особености:

  • Създаване на условия за преминаване към европейските норми и технически стандарти в областта на пътищата ;

  • Създаване на пазарна среда за строителство и поддръжка на пътища.

Съществуват четири основни източника за финансиране на пътния сектор:



  • Собствени приходи на ИАП (предимно от такси върху производството и вноса на течни горива);

  • Отчисления от държавния бюджет – целеви субсидии;

  • Финансиране от международните финансови институции (държавно гарантирани заеми);

  • Безвъзмездни помощи от Европейския съюз за инфраструктурно развитие (PHARE, ИСПА и др.).

Усилията на ИАП в настоящия момент са съсредоточени върху осигуряването на средствата необходими за поддръжката на съществуващите и строителството на нови пътища чрез създаване на съответния организационен потенциал за оптимално усвояване на ресурсите предоставени от пред-присъединителните фондове на Европейския съюз, включване на частни капитали при финансиране на пътни проекти, осигуряване на нормална пазарна среда и реална конкуренция при провеждане на търгове и др.


3.2 Железопътна мрежа
Железопътната инфраструктура на територията на България е с обща дължина 4 320 км., от които 2 915 км. са магистрални железопътни линии, а 1 405 км. са отклонителни. 4 055 км. са с нормален коловоз (1 435 mm), като останалите са теснолинейни (960 mm). 966 км (или 22.36%) от общата дължина са двойни железопътни линии, а 2 846 км (или 65.88%) са електрифицирани. Системата включва 383 действащи гари и около 300 спирки.
Преобладаващата част от железопътната мрежа е проектирана за скорост от 80 – 100 км в час и само 150 км от линиите са проектирани за скорост от 130 км в час. Максималната скорост на преминаване през гарите се ограничава от стрелките до 100 км в час. Национална компания “Железопътна инфраструктура” полага много усилия за подобряването на незадоволителното състояние на железопътната инфраструктура. Понастоящем със средства от държавния бюджет, безвъзмездна помощ по програма PHARE и кредити се извършва рехабилитация на железния път и прилежащите съоръжения на 414 км. от железопътната мрежа. Подготвят се и проекти за техническо обновяване и капитални ремонти на железопътните линии и свързващите инсталации за останалите участъци, а също така и за възстановяване на проектните скорости на железопътните линии, като се търсят средства за финансиране чрез кредити и държавния бюджет.
Не съществува ограничение за теглото на влака. Общото тегло на влаковете при скорост от 80 км в час е в зависимост от съответната железопътна линия и варира между 560 и 1 900 тона. Тези тегла понастоящем се намаляват с по 10 – 20%, поради сравнително лошото състояние на тяговия подвижен състав. Сигналните системи отговарят на повечето европейски стандарти за безопасност. Основно системите за безопасност са съсредоточени на високоскоростните железопътни линии. Комуникациите се извършват основно по кабел с ограничено използване на радио-комуникации с влаковете. В някои участъци от железопътната мрежа започна и полагането на оптични кабели. Повечето от информационните системи не са автоматизирани и/или компютъризирани. Със средства осигурени от правителството на САЩ по Инициативата за развитие на Южните Балкани (SBDI) се изгради и пусна в експлоатация “Оптичен кабел” в участъка Радомир-Кюстендил-Гюешево – участък от Общоевропейски транспортен коридор VIII.
След финансовата и икономическа криза от 1997 г., когато пътнико и товаро-потоците рязко намаляха, постепенно се постига едно съживяване на икономиката на страната, което заедно с подобряващите се политически условия на Балканите, ще доведе до постепенно увеличаване на трафика по железопътната инфраструктура на България.
3.3 Морски транспорт и вътрешни водни пътища
3.3.1 Морски транспорт
Най-големите морските пристанища на България – Варна и Бургас обработват около 60% от националния външнотърговски обмен. Пристанищата разполагат с възможности за обработка на генерални, насипни, наливни и хладилни товари, контейнери, тежки колети и RO-RO единици. Разположени на значителна площ, пристанищата са с добре развита инфраструктура и складова база, притежават съвременна претоварна техника. Пристанища Варна и Бургас разполагат с добре развити връзки с пътната и железопътна мрежа на страната, което дава възможност за комуникация с пристанищата по Общоевропейски транспортен коридор VIII. Генералните планове за развитие на тези две главни морски пристанища на България предвиждат изграждането на редица нови терминали за покриване на очаквания увеличен товарооборот.


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница