Национална испа стратегия транспорт Министерство на транспорта и съобщенията

1. ВЪВЕДЕНИЕ

България е една от 12-те държави в Централна и Източна Европа, които кандидатстват за членство в Европейския съюз. С продължаващите реформи в областта на икономиката и външната политика, България се стреми да осигури бързо присъединяване към ЕС. През последните години бяха постигнати много успехи в тази насока, довели до създаването на свободна пазарна икономика в страната.

Съдържащите се в таблицата стойности на някои основни макроикономически показатели дават възможност да се покажат както различията между България и някои от останалите страни-кандидатки, така и различията между България и евро-зоната като цяло.

През 2001 г. растежът на реалния БВП от 4% изпреварва евро-зоната като цяло. Може да се каже, че показателят е сходен с този на страните-кандидатки, които ще бъдат приети в ЕС през 2004 г.

В страната се наблюдава равнище на инфлация, по-високо от това в разглежданите страни от ЕС и евро-зоната като цяло (2.5%). Това може да се обясни частично като резултат от освобождаването на цените, както и на ефекта Balassa-Samuelson¹⁶. В същото време обаче е значително по-ниска в сравнение с тази в Румъния (34.5%) и Турция (54.4%).

В България равнището на безработица (19.5%) е значително по-високо както в сравнение със страните от евро-зоната, така и в сравнение с почти всички от страните-кандидатки за членство в ЕС. Единствено в Словакия, която значително е напреднала с икономическите реформи, се наблюдава сходна стойност – 19.2%. И в двете страни делът на дългосрочно безработните като процент от безработните надвишава средната стойност за евро-зоната. Делът на дългосрочно безработните като дял от работната сила също е най-висок в България (12.6%) и Словакия (11.3%).В България причините следва да се търсят най-вече в процесите на преструктурирането на икономиката, и по-точно, на преструктурирането на държавните предприятия, в слабата гъвкавост на трудовите пазари, което не позволява освободените работници бързо да намерят нова работа, а също и в условията за развитие на частния сектор.

Важен макроикономически показател имащ отношение към настоящата транспортна стратегия са основните търговски партньори и региони за внос и износ от България. Този показател ни дава ориентир за настоящите и бъдещи товаропотоци, което е от изключителна важност за икономическото развитие на страната и съответните нужди за доразвиване на транспортната инфраструктура.

По своите макроикономически показатели България изостава както от евро-зоната, така и от страните-кандидатки, които ще се присъединят към ЕС през 2004 г. Следва да се отбележи обаче, че по показателите свързани с растежа на икономиката България се доближава до Естония и Словакия. Като цяло макроикономическите показатели на страната са по-добри от тези на Румъния и Турция.

По данни на Министерски съвет на Р България за периода 1998 – 2003 г. страната е договорила следните суми по видове транспорт:

• 
  Въздушен транспорт – $ 246 млн..
  
• 
  Железопътен транспорт – $ 541 млн..
  
• 
  Пътен транспорт – $ 601 млн..
  
• 
  Воден транспорт – $ 113 млн..
  
• 
  Техническа помощ и управление – $ 19 млн..
  

Общата сума за този период се равнява на $ 1 520 млн..

• 
  Европейска Инвестиционна Банка
  
• 
  Европейска комисия/Програма ИСПА
  
• 
  Европейска комисия/Програма ФАР
  
• 
  Европейска Банка за Възстановяване и Развитие
  
• 
  Международна Банка за Възстановяване и Развитие
  
• 
  Правителствата на САЩ, Великобритания, Германия, Холандия и др.