Национална испа стратегия транспорт Министерство на транспорта и съобщенията
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Чрез този финансов инструмент Европейската общност предоставя финансова подкрепа за проекти в областта на околната среда и транспорта на страни-членки с БВП на глава от населението по-малък от 90% от средния за общността. Към настоящия момент Ирландия, Гърция, Испания и Португалия са страните от ЕС, които получават средства от Кохезионния фонд. 10-те страни-кандидатки, които ще се присъединят към Европейската общност през 2004г., както и България и Румъния в момента на тяхното присъединяване, също ще бъдат бенифициенти по тази мярка. Програма ИСПА е създадена по подобие на целите и задачите на Кохезионния фонд и поради тази причина успешното и изпълнение би подпомогнало в голяма степен и ефективно прилагане на политиката и процедурите на Европейския съюз за Кохезионния фонд. Институционално изграждане С решение на МС №789 от 30 ноември 2000 г. са определени две Изпълнителни агенции по програма ИСПА за сектор транспорт: Изпълнителна агенция ИСПА към Министерството на транспорта и съобщенията и Изпълнителна агенция ИСПА към Изпълнителна агенция “Пътища”. ИА ИСПА към Министерството на транспорта и съобщенията изпълнява три проекта по програмата: “Реконструкция, развитие и модернизация на летище София: Лот B1 Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура”, “Реконструкция и електрификация на железопътна линия Пловдив – Свиленград”, “Техническа помощ за наемане на международен консултант за изграждане на втори мост над река Дунав при Видин-Калафат”. Към Изпълнителната агенция работят три звена за изпълнение и управление на тези проекти. Изпълнителна агенция ИСПА към Изпълнителна агенция “Пътища” изпълнява два проекта по програмата: “Рехабилитация на Транзитни Пътища в България – Проект III” и Изграждане на автомагистрала Люлин – Софийски околовръстен път до пътен възел Даскалово, гр. Перник.
За постигането на поставените цели ще бъдат взети следните конкретни мерки:
Настоящата транспортна политика на България е определена така, че да допринася за постигането на националните и външнополитически приоритети на Правителството:
Извършените структурна реформа и приватизация в транспортния сектор, либерализирането на транспортния пазар са част от постигнатите успехи в този процес. В началото на 2002 година, българското правителство прие Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, която до този момент се изпълнява успешно. Хармонизацията на българското законодателство с европейските норми в областта на транспорта е най-важният елемент в преговорите по глава 9 “Транспортна политика”. Оценката на Европейската комисия за прогреса в тези преговори в Редовния доклад за 2002 година е, че България е постигнала значителен напредък в привеждане на транспортното си законодателство в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз (acquis), особено в областта на автомобилния и железопътен транспорт, включително и в приемането на необходимото вторично законодателство Постигнатият до момента напредък в сектор “Транспорт” доведе до затварянето на глава 9 “Транспортна политика” на 2 юни 2003 година. Новата законодателна рамка на транспортния сектор, въвеждаща европейското право е вече действаща или в последна фаза на приемане. През ноември 2002 г. бяха ратифицирани измененията в Кодекса за търговското мореплаване, а през януари 2003 г. беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В процеса на хармонизиране се отделя особено внимание на изискванията за безопасност за всички видове транспорт и създаването и развитието на институциите. България полага всички усилия за да преодолее влошените показатели за безопасност на българския флот през 2001 година. Българското правителство е разработило “План за хармонизиране на законодателството 2002-2003 г.” за транспониране на европейското законодателството в областта на морския транспорт и План за действие за повишаване на показателите за безопасност на българския флот. Конкретните мерки предприети в тази насока вече дават добри резултати. Процента на задържаните български кораби по линия на Държавния пристанищен контрол е значително намалял и за периода януари – октомври 2002 година е 8.3 % (съгласно официалната статистика на Парижкия Меморандум за разбирателство). Този процент е значително по-нисък в сравнение с данните за 2001 г (14.7 %). Същевременно се провежда и цялостна политика за обновяване на българския флот. Разработен е и е представен пред Европейската комисия план за фискалната хармонизация в автомобилния транспорт (за заплащане на такси за използването на определена инфраструктура от тежкотоварните автомобили и за минимални нива на пътните данъци за автомобилите). Изготвен е график за поетапно въвеждане от 01.01.2004 година на винетната система за събиране на пътни такси и постепенното изравняване на таксите събирани от български автомобили и тези, регистрирани в Европейския съюз. През август 2002 г., Министерският съвет прие разработените изменения в съответната законодателна рамка (Закон за изменения и допълнения на Закона за пътищата). Полагат се и значителни усилия за приемане на вторичното законодателството в областта на автомобилния транспорт. От началото на 2000 г. започна етапа на преструктуриране на железопътния транспорт, респективно на националния превозвач НК “БДЖ”, а именно хармонизиране на националното транспортно законодателство в този сектор с изискванията на Европейския съюз. Основните цели бяха преструктуриране на НК “Български държавни железници” за работа в условията на либерализиран транспортен пазар, в съответствие с реформите на европейските железопътни администрации и подпомагане на процесите на развитие на икономиката на България. Новият Закон за железопътен транспорт е в сила от 01.01.2002 година. В съответствие с неговите разпоредби настъпи разделяне на железопътната инфраструктура от превозвача, като бяха създадени съответно Национална компания “Железопътна инфраструктура” и търговско дружество “БДЖ” ЕАД. Постигнат е напредък и в разработването на подзаконовите нормативни документи, като съществено място е отделено и за развитието на комбинирания транспорт. През месец май 2001 г. влезе в сила Споразумение за транзитен превоз на стоки по шосе. През ноември 2002 г. бе ратифицирано и споразумението ИНТЕРБУС. По отношение на институционалното изграждане, бяха създадени всички необходими административни структури,които са отговорни за транспониране и прилагане на законодателството на Европейския съюз по строго утвърден график. Както бе споменато по-горе, българската транспортна политика в областта на планирането, финансирането и строителство на транспортна инфраструктура отговаря на съответните законодателни актове на Европейския съюз. Това основно се отнася до принципите заложени в свързаните с този въпрос директиви и решения: Решение на Съвета и на Европейският парламент 1692/96/ЕС от 23 юли 1996 г. относно развитието на Транс-европейски транспортни мрежи и Разпоредба на Съвета (ЕС) 2236/95 от 18 септември 1995 г., полагащо основните правила за осигуряване на финансова помощ от Общността в областта на Транс-европейските мрежи. Спазват се й изискванията на Директива 85/337/EEC, променена и допълнена от Директива 97/11/ЕС за въздействието на някой обществени и частни проекти върху околната среда. Активното участие на нашата страна в проектите по Общо-европейските транспортни коридори и важните регионални транспортни проекти ще спомогне за хармонизацията на законодателството по отношение на Транс-европейските мрежи. Финансовите средства, отпускани в рамките на PHARE, ИСПА и други програми на Европейския съюз, са от съществено значение за реализацията на редица мащабни проучвания, за планирането и осигуряването на инвестиции за изграждането на важни транспортни инфраструктурни проекти от общ интерес. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|