КОТКАТ ДЖИПИТА С ПРАСЕТА И КОМПОТИ

КОТКАТ ДЖИПИТА С ПРАСЕТА И КОМПОТИ

Старци по селата подкупват джипита със свине, овча вълна, краве мляко и домашно вино. Причината е, че стотици възрастни хора в малките села са оставени от десетилетия без медицинска помощ, показа проверка на "Телеграф" в регионални здравни инспекции.

На фона на Националната здравна карта, чиято цел е именно отчитането на изобилие и дефицити от специалисти, болнични легла и др., нуждата от доктор принуждава баби и дядовци из цялата страна да събират дарения, с които да примамят някой дори и пенсиониран лекар в тяхното село. В много от по-малките населени места джипита идват на посещения по график веднъж или два пъти в седмицата. За болните пенсионери обаче това не винаги е достатъчно. Ето защо селски кметове се включват в "зестрата", като предоставят безплатно жилище за медика, който ще се съгласи да остане. Някои от тези практики попадат в списъка на здравната каса за допълнително заплащане при неблагоприятни условия. Бонусите там варират между 500 и 900 лв. над заплатата и са предназначени именно за лекарите, които работят в непривлекателни места. Заедно с това обаче джипитата получават и пълно обслужване от благодарни пациентки -чистене, пране, гладене, готвене и т.н.

По график

Както "Телеграф" вече писа, само в област Смолян има 18 села, които са с незаети практики. Подобна е ситуацията и във Видин. Там в четири села няма никаква лекарска помощ, а в други три са открити само филиали и посещенията са строго определени в конкретни дни от седмицата. От години такава е практиката в община Криводол, в която има 15 населени места с общо над 9 хиляди жители население. "Идват лекари по график. Не знам кой им плаща, но то на нас през час ни трябва - я някой да ни измери кръвното, я да ни даде хапче. Нямаме аптека в село, те като дойдат и носят лекарства. Друг път и кметът ходи до Криводол да ни купува", разказва Любка от село Ракево. По думите й някои от възрастните хора вадят по лев-два и дават на лекаря, след като ги е прегледал или им е измерил кръвното. Други обаче само благодарят, защото не могат да си позволят да плащат. Но за хората в селото нормални са и даренията на яйца, месо, компоти и сладко, а през зимата и на зарзават от градината. И все пак в Ракево възрастните хора се смятат за късметлии, защото в близост имат не само лекар, а и болница.

В много от отдалечените райони обаче хората не могат да се похвалят със същото. Това например важи за болните старци, живеещи в планинската община Елена. Ако им се наложи да се прегледат при лекар, те трябва да извървяват километри през Балкана и да сменят по 2-3 автобуса, за да стигнат до най-близката практика. В забутаните сред Балкана махали има по двама-трима, а често и само по един обитател. До къщите пък няма път и се стига само по кози пътеки. Проформа възрастните хора са записани при личните лекари на синовете и дъщерите си в Елена или Велико Търново, но те никога не са ходили при тях. Нито пък лекарите някога са идвали на домашно посещение насред Балкана. В махалите няма нито домашни, нито мобилни телефони. Истински щастливци са онези, до чиито села един път в седмицата ходи автобус. Те обаче се броят на пръсти. Много от живеещите в обезлюдените махали старци признават, че не са виждали лекар повече от 25 години. Лекуват се по домашному, с ракия срещу високо кръвно и червено вино срещу ниско. Това е цярът и при настинки, и при стомашни, нервни и други заболявания.

Промени

Кметовете обаче са категорични, че нещо трябва да се промени. Те се притесняват за хората в селото и за това дали и кой ще реагира, ако им се наложи спешна помощ. Някои от тях имат и предложения за решение. Във Варненско например смятат, че трябва да се въведе задължителна 2-годишна практика на новоизлюпените лекари в места, където не е стъпвал човешки крак. Друг вариант е в малките селски общини да се обяви конкурс за студенти, които ще получават стипендия по време на обучението си в замяна на медицинско обслужване. Шефът на Районната здравноосигурителна каса във Видин д-р Владимир Вълчев пък е на мнение, че трябват директни нормативни промени, за да не изчезнат съвсем лекарските практики в малките населени места.

"Всяка година намалява броят на лекарите, които обслужват отдалечените селца. В малките села няма интерес към лекарските практики и са необходими мерки не само за създаването на нови, а и за съхранението на тези, които сега работят", каза д-р Вълчев.

Край на дефицита с направленията

Всеки здравноосигурен нашенец ще има гарантирано право на направление, без значение в кой период от годината му се налага да го използва.

От 1 април хората ще могат да получат своя безплатен преглед при специалисти или талон за изследване, без да се притесняват от "изчерпани количества". Това обеща здравният министър д-р Петър Москов, който вчера представи Националната здравна карта. По думите му общопрактикуващите лекари ще разполагат с толкова направления за безплатни прегледи, от колкото имат нужда техните пациенти. Парите за направление ще бъдат осигурени от резерва на здравната каса. 40 млн. лв. ще се насочат към доболничната помощ, което ще осигури на българите незабавен достъп до заветните талони, които редовно липсват в края на всеки месец.

Изчисления

Изчисленията за нуждите на населението от здравни услуги, върху които е базирана Националната здравна карта, са правени на базата на последните две години и половина. Отчетени са данните от 2013,2014 и първата половина на 2015 г. за това колко често се налага да търсим лекарска помощ, при какви специалисти ходим, какви изследвания правим, колко често, както и колко са отчетените хоспитализации във всички болници на страната през този период. Така се получава базов коефициент, който залага параметри за необходимостта от прегледи, направления, медицински кадри, високоспециализирани изследвания и болнични легла.

Както "Телеграф" вече писа, според тези изчисления в лечебните заведения има с около 3 хил. повече активни легла от необходимото. Те обаче няма да се закриват, а ще се трансформират в такива за продължително лечение. Освен базова информация за нуждите обаче, Националната здравна карта дава и ясна представа за извършваните дейности. Това от своя страна ще помогне за прекратяване на част от схемите, по които досега се източваше здравната каса. Една от най-честите такива са фалшивите хоспитализации. Разполагайки обаче с устойчиви цифри, едно рязко покачване на приетите пациенти веднага ще направи впечатление на здравните инспекции.